№ 415
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно
дело № 20241000601434 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 32 от ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по жалба на А. К., служебен защитник на А. Н. Х. срещу решение № 646
от 25.10.2024 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 38 състав по НЧД №
6492/24 г, с което е признато решение номер СЛВ 1062 5422 6271 5672, влязло в сила на
21.01.2024 г., поставено от Adm. verwerking flitsgegevens, Нидерландия, с което на лицето А.
Н. Х., роден на ******** г. в гр.София, български гражданин, с ЕГН ********** е наложена
финансова санкция в размер на 82,00 евро /осемдесет и две евро/ с левова равностойност
160,38 лева /сто и шестдесет лева и тридесет и осем стотинки/ за извършено
административно нарушение по чл. 2 от Закон относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движението по пътищата на Нидерландия.
В частната жалба се развиват доводи, че първоинстанционният съдебен акт е
неправилен, тъй като по делото липсва информация дали засегнатото лице е извършило
плащане по наложената санкция, както и дали получените документи от него, съдържащи
информация за административното нарушение и размера на наложената санкция, са му
преведени на разбираем език.
Прави се искане частната жалба да бъде уважена, а атакуваното решение, да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание засегнатото лице А. Н. Х. не се явява, редовно призован.
1
В съдебно заседание А. К., служебен защитник на засегнатото лице А. Н. Х., поддържа
въззивната частна жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Прокурорът намира депозираната частна жалба за неоснователна и предлага да бъде
оставена без уважение. Сочи, че първостепенният съд е постановил законосъобразен съдебен
акт, като е изследвал всички релевантни факти, изискуеми по закон.
Софийският апелативен съд, като се запозна с материалите по делото, доводите,
залегнали в частната жалба и като съобрази становището на страните намира за установено
следното.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред първата инстанция е водено по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 ал.
1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решение за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило в Софийски градски съд удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение номер СЛВ 1062 5422
6271 5672, от 10.12.2023 г., влязло в сила на 21.01.2024 г., поставено от Adm. verwerking
flitsgegevens, Нидерландия за налагане на финансова санкция от несъдебен орган в размер на
82,00 евро на лицето А. Н. Х., роден на ******** г. в гр. София, български гражданин,
представляваща наложено административно наказание „глоба", съгласно чл. 2 от Закон
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движението по пътищата на Нидерландия.
Първостепенният съд е приел от фактическа страна следното.
С решение, от 10.12.2023 г., издадено от несъдебен орган на Нидерландия, влязло в сила
на 21.01.2024 г. на А. Ха е наложена финансова санкция - административно наказание
„глоба" в размер на 82,00 евро за това, че на 29.11.2023 г., в 11,16 часа, при управление на
моторно превозно средство с рег. № ******, в района на Еde, при разрешена максимална
скорост от 50 км/ч е превишил скоростта с 10 км/ч, с което е извършил административно
нарушение по Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движението по пътищата на Нидерландия - чл. 2.
Въз основа на посоченото решение е издадено и Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението).
Постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия несъдебен
орган, съдържат всички изискуеми от закона и Рамковото решение реквизити. Налице е
влязъл в сила акт на несъдебен орган за извършване на административно нарушение, с
наложена парична санкция, както и съответно удостоверение.
Правилно първият съд е приел, че не са налице основания за отказ за признаване на
решението за налагане на финансова санкция, съгласно разпоредбата на чл.35 от
2
ЗПИИРКОРНФС. От текста на удостоверението се установяват и индивидуализиращите
засегнатото физическо лице данни - имената му, дата на раждане и последен известен адрес
на територията на Република България; размерът на наложената санкция - 82,00 евро;
данните за обстоятелствата, обосноваващи санкцията по чл.З, ал.1 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
В удостоверението изрично е посочено, че производството е било писмено и
засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на Нидерландия, за правото
си и сроковете за обжалване на решението, не е платил глобата, наложена му за
констатираното нарушение, поради което решението е било изпратено на българските
власти с оглед признаването и изпълнението му. Така в буква „3", т. 2, б. Б на
удостоверението е отразено обстоятелството, че засегнатото лице е било уведомено за
решението и за процесуалните си възможности да го оспори, като поначало съдилищата
нямат основание да се съмняват в твърденията на наказващия орган, че лицето не е
упражнило правото си да обжалва същото или да поиска повторно разглеждане на делото,
въпреки че е било уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава , за
издадения спрямо него акт и за правата, с които разполага.
При това положение с основание е прието от първата инстанция, че са налице всички
законови предпоставки за признаване на решението за наложена финансова санкция.
Предмет на разглеждане по делото е решение за налагане на финансова санкция от
страна на компетентен орган, придружено от Удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение
№ 2005/214/ПРВ на Съвета относно прилагане принципа при взаимно признаване на
санкции.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл. 35 от закона.
Удостоверението съдържа предвидените в закона и Рамковото решение реквизити,
необходими за аргументирано заемане на позиция от изпълняващата държава, лицето не е
санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителната давност за
изпълнение на санкцията, няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо
изпълнението на решението, санкцията, която се претендира да бъде приета надхвърля
границата от 70 евро, посочена в чл. 35, т. 6 от закона. В същото време, видно от текста на
удостоверението, засегнатото лице е било уведомено за правото си да обжалва решението,
но не се е възползвало от тази си процесуална възможност в законоустановения за това срок.
Нарушението е квалифицирано, като превишаване на разрешена за съответния участък
скорост на движение на моторно превозно средство, поради което не е необходимо да се
изследва наличието на двойна наказуемост, тъй като се касае за деяние, нарушаващо
правилата за движение по пътищата.
Възприетата фактическа обстановка се извежда от всички доказателствени източници
по делото.
Предвид на изложените съображения и въззивният съд намира, че в конкретния случай
не е налице основание да се откаже признаване на решението. Паричната сума,
представляваща санкцията, е в размер на 82,00 евро, с равностойност в български лева по
3
курса на БНБ към деня на постановяване на решението - 160,38 лева.
Така, с оглед прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
съобразно цитираното по - горе Рамково решение, първостепенният съд правилно е признал
решение номер СЛВ 1062 5422 6271 5672, от 10.12.2023 г., влязло в сила на 21.01.2024 г.,
поставено от Adm. verwerking flitsgegevens, Нидерландия, за налагане на финансова санкция
от несъдебен орган на лицето А. Н. Х. - роден на ******** г. в гр. София, български
гражданин, с посочени постоянен и настоящ адрес в гр. ***, кв. "***", ул. "***", № *, с ЕГН
**********, с което му е наложена глоба в размер на 82,00 евро, с левова равностойност по
фиксинга на БНБ - 160,38 лева, за извършено от него административно нарушение по
Кодекса за движението по пътищата на Нидерландия.
Софийският апелативен съд споделя изложените от първата инстанция съображения и
не намира основание да прави корекции по отношение на възприетата фактология.
Атакуваното решение е правилно – законосъобразно и обосновано и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 646 от 25.10.2024 г. на Софийския градски съд,
Наказателно отделение, 38 състав по НЧД № 6492/24 г, с което е признато решение номер
СЛВ 1062 5422 6271 5672, влязло в сила на 21.01.2024 г., поставено от Adm. verwerking
flitsgegevens, Нидерландия, с което на лицето А. Н. Х., роден на ******** г. в гр. София,
български гражданин, с ЕГН ********** е наложена финансова санкция в размер на 82,00
евро /осемдесет и две евро/ с левова равностойност 160,38 лева /сто и шестдесет лева и
тридесет и осем стотинки/ за извършено административно нарушение по чл. 2 от Закон
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движението по пътищата на Нидерландия.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5