Р Е Ш Е Н И Е №

 

               гр. София, 29.12.2021г.

                                     

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември  две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2533 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове по  чл. 79,  ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 442 от ТЗ, вр. Еднообразните правила за гаранциите, платими на поискване (Uniform Rules for Demand Guarantees), в редакцията, съгласно публикация № 758 на Международната търговска камара в Париж, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

С първоначалната си искова молба ищецът Публично предприятие за железопътна инфраструктура Железници на Република Северна Македония – Скопие, създадено и съществуващо съгласно законодателството на Република Северна Македония, е изложил, че с издадена в негова полза банкова гаранция за изпълнение с № ******* от 17.07.2013г. ответникът се е задължил да му плати всяка сума до размера от 939 975. 48 евро, с което се гарантира изпълнението на „С.Х.“ АД, с ЕИК ********, по Договор № 1074/1 за строителство за подновяване на железопътната линия за секция Ногаевци – Неготино (част от ж.п. инфраструктурата на Република Северна Македония), сключен на 17.07.2013г. Банковата гаранция е била издадена по нареждане на „С.Х.“ АД в изпълнение на условията по договора за строителство.  Съгласно текста на гаранцията, предявяването й е чрез писмено искане, обявяващо, че изпълнителят е в неизпълнение на задълженията  по договора, без възражения или оспорване, или да е необходимо да се доказва или показва конкретни основания или причини за искането или сумата, посочена в искането.

По договора за строителство от датата на започване на работите до м. октомври 2019г. „С.Х.“ АД, изпълнител, е извършвало предвидените строително-монтажни работи (основно чрез подизпълнители), но е било налице значително забавяне. Крайният срок за изпълнение на възложените работи съгласно договора е бил 04.09.2017г. Въпреки голямото забавяне и многократните покани да бъде завършен проектът,  „С.Х.“ АД не е изпълнило задълженията си и не е предало обекта на строителството. Ищецът е извършил дължимите плащания, последното от които на 10.09.2019г., и във всеки един момент е  оказвал необходимото съдействие.

Междувременно през 2015г., след сключване на договора за строителство, в Република България е започнало производство по несъстоятелност срещу „С.Х.“ АД и на 28.11.2019г. е било постановено решение на Софийски градски съд, ТО, VІ-6 състав, по т.д.н. № 8269/2015г. за обявяване в състоятелност на дружеството и прекратяване на дейността му. С това решение на съда е станало безспорно, че „С.Х.“ АД не може да изпълни задълженията си по договора за строителство.

Банковата гаранция е била подновявана с изменения от 03.12.2014г., 27.01.2015г., 23.12.2015г., 12.06.2018г., 27.09.2018г., 02.04.2019г. и последно на 03.09.2019г., като е изтичала на 31.12.2019г.

Съобразно условията на договора за строителство ищецът е поискал от „С.Х.“ АД подновяване на банковата гаранция в срок до 28.07.2022г., но това подновяване не е било извършено. Неизпълнението на задължението за удължаване на банковата гаранция е отделно, самостоятелно и сериозно нарушение на договора за строителство. Липсата на съдействие, респективно изпълнение от страна на изпълнителя по договора, е причина ищецът да се обърне директно към банката с искане за плащане на 07.05.2018г. Последвало е тенденциозно поведение на ответника, изразяващо се в забавено изпълнение, както и пълно неизпълнение по отношение подновяването на гаранцията, при което ищецът е предявил исковете по настоящото дело.    Също на 12.12.2019г. до ответника е било отправено искане за плащане по гаранцията за изпълнение, тъй като „С.Х.“ АД (в несъстоятелност) е изпаднало в неизпълнение на редица свое задължения, за обезпечение на което е била издадена банковата гаранция.

Претенцията за изплащане на гаранцията е била изпратена на 12.12.2019г. по куриер и получена от ответника на 16.12.2019г. На 13.12.2019г. е било изпратено и SWIFT  съобщение от банката на ищеца „НЛБ Банка“ АД. С искането за плащане ищецът е уведомил  банката – издател,  че изпълнителят по договора за строителство е в неизпълнение на задълженията си, което е основание за  възникване на задължението за изплащане от страна на банката на сумата от  939 975. 48 евро по издадената и валидна към момента на претенцията банкова гаранция.

В последния ден за плащане съгласно чл. 20, б.“а“ от ЕПГПП ответникът е съобщил за отказа си да осъществи плащане, позовавайки се на несъществуващи и неистински факти и доказателства по валутното правоотношение (договора за строителство) - че претенцията не е направена съобразно уговореното в банковата гаранция и ищецът е злоупотребил с права. Това не е отговаряло на истината, тъй като текстът на претенцията е повтарял дословно изисквания от банковата гаранция, както  и не е налице злоупотреба с права, доколкото е налице неизпълнение на договора за строителство и ищецът е претърпял вреди от неизпълнението. Станало е обективно ясно, че наредителят по гаранцията не може да изпълни задълженията си по договора.

    Също в исковата молба ищецът излага подробни съображения от фактическа страна за възникнало между страните облигационно отношение по чл. 442 от ТЗ, при приложими Еднообразните правила за гаранциите, платими на поискване - ЕПГПП (Uniform Rules for Demand Guarantees), публикация № 758 на Международната търговска камара, в сила от 01.07.2010г., посочено в гаранцията. Правилата се приемат за кодифицирани търговски обичаи, приложими съгласно чл. 288 от ТЗ. С отказа си да изплати гаранцията банката е нарушила задълженията си по гаранцията и незаконосъобразно се е позовала на валутното правоотношение – договора за строителство между ищеца и „С.Х.“ АД. По-конкретно ответникът се е позовал на несъществуващи условия  за плащане и възражения за недобросъвестност и злоупотреба с право. Възраженията са  неверни и в противоречие с уредбата на банковата гаранция, която има абстрактен характер, както и  със съдебната практика (чл. 5 от ЕПГПП, чл. 442 от ТЗ, Решение № 354 от 19.02.2018г. по т.д. № 863/2017г. на СГС, ТО, VІ-2 състав, Решение № 22 от 02.08.2016г. по т.д. № 3349/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.).   В чл. 19 от ЕПГПП се посочва, че банката – гарант следва да направи проверка на претенцията само от външна страна с надлежната грижа. В практиката на ВКС, която страната сочи,  е изяснен характерът на проверката от външна страна, но в случая такива обстоятелства, съгласно изложеното в исковата молба,  не са налице.

За периода от възникване на вземането по гаранцията - 23.12.2019г., ответникът е в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва, като до датата на исковата молба – 95 571. 82 евро.

С оглед изложеното ищецът иска от съда да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 939 975. 48 евро, със законната лихва от датата на исковата молба (22.12.2020г.) до окончателното плащане, както и 95 571. 82 евро изтекла лихва от 23.12.2019г. до датата на предявяване на исковата молба.

 

Още с първоначалния си отговор по делото ответникът „У.Б.“ АД е оспорил исковете.  

От страната не е възразено, че на 16.12.2019г. в продължения срок на валидност на издадената банкова  гаранция ищецът е отправил искане за плащане на сумата по гаранцията, както и че искането съдържа изискуемата декларация, че наредителят „С.Х.“ АД е в неизпълнение по Договор № 1074/1 от 17.07.2013г. Въпреки формални недостатъци ответникът приема, че от външна страна искането отговаря на условията на гаранцията.

Банката обаче е направила в кореспонденцията между страните и поддържа възражение за очевидна неоснователност на искането на ищеца за плащане при наличие на явна злоупотреба с права.

По-конкретно се възразява, че ищецът е  предявил гаранцията за плащане, знаейки, че неговото вземане по валутното правоотношение не съществува.

Производството по несъстоятелност срещу „С.Х.“ АД е било открито с решение № 1495 от 16.07.2018г. При забава на наредителя от 04.09.2017г. уговореният максимален размер на неустойката  от 15% - 1 450 341. 76 евро по договора за строителство  е достигнат до 01.02.2018г. и е започнал да тече тригодишният давностен срок по правото на Република Северна Македония. Ищецът не е предявил вземането си и в производството по несъстоятелност в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ до 16.10.2018г. Вземането е било предявено едва на 28.02.2020г., когато банката е отказала да плати сумата по гаранцията. Вземането е било включено от синдика в списъка на допълнително предявените неприети вземания, обявен в ТРЮЛНЦ с вписване № 20200630124611.   

 Непредявяването на вземането за неустойката в законоустановените срокове и погасяването му по давност съгласно приложимото право са факти, които имат значение за преценката дали ищецът е упражнил правата си по банковата гаранция явно недобросъвестно.  В случая е налице недобросъвестност на бенефициера, разбирана като знание за релевантните факти, поради които вземането по валутното отношение не съществува. Ищецът е знаел какви негативни последици има неупражняването на правата му. Идентични последици от непредявяването и неприемането на вземанията са и съгласно правото на Република Северна Македония. Както е изяснил самият ищец, независимостта на гаранцията спрямо валутното отношение не може да бъде абсолютизирана, тъй като това би означавало да се допусне използването на обезпечението противно на неговата цел, което ще противоречи на принципа на добросъвестност, който е от обществен порядък и е от принципите, формиращи основите на правовия ред.        

В производството по несъстоятелност вземането на банката по Договор за поемане на кредитни ангажименти № 63/26.04.2010г. за сумата по издадената гаранция е прието под отлагателно условие бенефициентът да усвои гаранцията. Банката не може да допусне това отлагателно условие да се сбъдне, като плати, щом вземането по валутното отношение не е предявено в производството по несъстоятелност и не съществува.

Вземането на ищеца не съществува  и поради наличието на признато от него  точно изпълнение на задълженията на наредителя. Ответникът също се позовава на Решение № 22 от 02.08.2016г. по т.д. № 3349/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. Според изложеното в отговора, в исковата молба се съдържа косвено признание, че несъстоятелното дружество е изпълнявало точно задълженията си. Последното плащане от ищеца е било от 10.09.2019г. С извършването на плащанията по договора ищецът чрез конклудентни действия е признал надлежното изпълнение на всички задължения на наредителя.  

 

С допълнителната си искова молба ищецът поддържа всички изложени твърдения. Възразява да е налице негово недобросъвестно поведение.

В производството по несъстоятелност е било предявено вземане за неустойка, което е само част от претърпените вреди. Те са вреди от договорно неизпълнение и от забавено изпълнение, за което е била уговорена неустойката. Вземанията за неустойка са предявени в производството по несъстоятелност, но гаранцията обезпечава и останалите вреди. Не се цели плащане на едно и също вземане.Ако банката плати, ще се намали и претенцията спрямо несъстоятелното дружество.   Самата банка е знаела за несъстоятелността, за претенциите на ищеца и гаранцията е била подновявана и след откриването на производство по несъстоятелност. Банката е била напълно наясно и със степента на изпълнение на възложените работи по договора за строителство. Синдикът, назначен със съгласието на банката, е бил в постоянен контакт с ищеца и е представлявал несъстоятелното дружество при действията по подновяване на гаранцията преди 2019г.   

Ищецът възразява вземането за неустойка да е било предявено след изтичане на срока на погасителната давност. Пропускането на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ е ирелевантно – касае се за различни вземания, като и задължението по валутното отношение не е изпълнено. Ответникът е обезпечен кредитор, но не иска да увеличава вземанията си срещу несъстоятелното дружество, които евентуално няма да събере. Не е налице и пропускане на срок за предявяване на вземанията. Липсва признание за изпълнение на задълженията по договора за строителство от ищеца. Няма такова изпълнение, а са изпълнени части от проектните работи. Няма изпълнение от страна на посоченото от ответника  местно дружество като подизпълнител. Съществува разлика между основанията за отказ за плащане на ответника преди образуване на делото и по подадения отговор.

  

 С допълнителния си отговор ответникът също е поддържал възраженията, оспорванията и правните си доводи.

Изложени са подробни съображения относно нуждата за предявяване на вземанията на ищеца по договора за строителство в производството по несъстоятелност и тяхното погасяване по давност. Страната счита, че при изявлението на ищеца по допълнителната искова молба следва да се приеме безспорно, че гаранцията е издадена като обезпечение за вземания на ищеца за обезщетяване на вредите от неизпълнението по договора за строителство.  Банката не е имала възможност и задължение да следи за изпълнение на договора за строителство. В този смисъл не е налице дължима, но неположена от банката грижа. Излагат се съображения във връзка с твърдението на ищеца да непълно излагане на всички основания за недобросъвестност в извънсъдебния отказ да плащане на гаранцията.

 

И двете страни претендират сторените по делото разноски.

 

От ищеца допълнително са били представени и писмени бележки по същество на спора.

 

„С.Х.“ АД (в несъстоятелност), конституирано като подпомагаща страна на ответника в производството, чрез синдика И.С.Д.,  излага, че неизпълнената от дружеството работа по договора от 17.07.2013г. е около 25%, като има протоколи за изпълнена работа за около 75% до месец август 2019г. Ищецът е следвало да претендира сумата по гаранцията съгласно изпълнението.

 

По предявените искове

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

 

На 17.07.2013г. между ищеца, публично предприятие за железопътна инфраструктура, осъществяващо дейности от обществен интерес в Република Северна Македония,  и „С.Х.“ АД, българско търговско дружество с предмет на дейност строителство на промишлени и граждански обекти и строително-ремонтни услуги в страната и чужбина,  е бил сключен Договор № 1074/1 за железопътен проект „Коридор № 10 през Македония – дейности по обновяване на линията в отсечката Ногаевци – Неготино (дължина 30 993. 08 метра)“, с приложения, с обща цена на договора от 9 399 754. 82 евро и краен срок за изпълнение 04.09.2017г.   Договорът е представен като писмено доказателство по делото и съществуването и съдържанието му не е спорно.

В изпълнение на условията по договора за строителство от „С.Х.“ АД, изпълнител, е било уговорено издаване от ответника „У.Б.“ АД, действаща търговска банка на територията на Република България, на банкова гаранция съгласно Договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит № 63/26.04.2010г. с  анекси.

Гаранцията, издадена от ответника в  полза на ищеца, е била с № ********от 17.07.2013г.

Съгласно изявлението на ответника по документа, представен по делото, той се е ангажирал неотменимо да заплати всяка сума, ненадвишаваща 939 975. 48 евро, при получаване на първо искане в писмена форма, обявяващо, че изпълнителят „С.Х.“ АД е в неизпълнение на задълженията  по Договор № 1074/1 от 17.07.2013г., без възражения или оспорване, или да е необходимо ищецът да доказва или показва основания или причини за своето искане, или сумата, посочена в него.

Също съгласно изричното изявление на ищеца, гаранцията е била съгласно Единните правила за гаранции при поискване, публикация № 758 на МТК, при изключване на поддържащата декларация по чл. 15а.

Издадената на 17.07.2013г. банкова гаранция е била подновявана с Изменение № 1 от 03.12.2014г., Изменение № 2 от 27.01.2015г., Изменение № 3 от 23.12.2015г., Изменение № 4 от  12.06.2018г., Изменение № 5 от  27.09.2018г., Изменение № 6 от 02.04.2019г. и Изменение № 7 от  03.09.2019г. Документите също са представени по делото.

Съгласно последното изменение от 03.09.2019г. гаранцията е изтичала на 31.12.2019г., в който срок е трябвало да бъде направено и получено всяко искане за плащане.

Междувременно през 2015г. срещу „С.Х.“ АД е била подадена молба по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност (молба вх. № 157694/17.12.2015г.), в което производство като кредитор се е присъединил и ответникът.

По молбата е било образувано т.д. № 8269/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-6 състав.

С решение № 1495 от 16.07.2018г. по т.д. № 8269/2015г. е била обявена неплатежоспособността на дружеството, считано от 31.12.2015г. и срещу дружеството  е било открито производство по несъстоятелност. 

Крайният срок за изпълнение на възложените работи съгласно договора от 17.07.2013г. -  04.09.2017г., не е бил спазен.

Налице е била забава, както и  от „С.Х.“ АД не са били  неизпълнени поне 25% от работите.

Това е приблизително уточненото по делото от ищеца твърдение във връзка неизпълнението на строителното дружество, което се потвърждава и от синдика на „С.Х.“ АД. Въпреки дадената възможност, от дружеството  не са били представени доказателства за изпълнение на задълженията на „С.Х.“ АД по договора от 17.07.2013г. точно и в срок, а напротив, призната  е забава и неизпълнение на задълженията по договора.  

Съгласно множество писма на ищеца до „С.Х.“ АД (включително от 23.12.2019г. и 07.02.2020г.) от изпълнителя по договора е  била претендирана неустойка за забава от 1 450 341. 76 евро, определени по приложение към офертата на  „С.Х.“ АД.

Въз основа на последното продължаване на гаранцията от 03.09.2019г., от ищеца  е било изпратено още писмено искане за плащане по гаранцията за изпълнение № ********– плащане на сумата от 939 975. 48 евро със заприходяване на конкретно посочена сметка на ищеца, открита в „НЛБ Банка“ АД Скопие, както и  при деклариране, че изпълнителят е в неизпълнение по Договор № 1074/1 от 17.07.2013г. Искането е било получено от ответника „У.Б.“ АД на 16.12.2019г.

С писмо от 23.12.2019г., като се е потвърждавало получаване на искането на 16.12.2019г., от ответника  е било отказано плащане, по съображение, че е  липсвала точно формулирана декларация от ищеца, както и основание за плащане по основния договор, тъй като се касае за недобросъвестност (ищецът задържа сума по договора, дължи плащане на изпълнителя, не е съдействал за работата му), както е утвърдената практика от българските съдилища.   

Вземането на ищеца за неустойка не е било предявявано в производството по несъстоятелност срещу  „С.Х.“ АД в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, нито за него е водено исково производство. Сумата по неустойката е била предявена в производството по несъстоятелност едва на 28.02.2020г. (2 836 621. 92 евро левова равностойност на 1 450 341. 76 евро), съгласно допълнение към списък на неприети вземания на синдика на „С.Х.“ АД.

Още в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ ответникът е предявил срещу несъстоятелното дружество вземане от 1 838 432. 24 лева равностойни на 939 975. 48 лева неусвоена главница по Договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит № 63/26.04.2010г., при отлагателно условие – усвояване от бенефициера на паричните средства по банкова гаранция № ********. Вземането е било прието в производството по несъстоятелност.

За времето от 24.12.2019г. до 21.12.2020г., включително, върху сумата от 939 975. 48 евро  са изтекли лихви за забава в размер на 95 042. 07 евро съответно на промените на основания лихвен процент за периода.  В този смисъл е заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

Ответникът - банка е обвързан с издадената от него банкова гаранция за изпълнение с № ********, съдържаща задължение за плащане на ищеца - бенефициер на сума, ненадвишаваща 939 975. 48 евро,  с единствено условие за плащането получаване от ищеца, до 31.12.2019г., включително, на първо искане в писмена форма, което да обявява, че изпълнителят по сключения от ищеца Договор № 1074/1 от 17.07.2013г. -  „С.Х.“ АД, е в неизпълнение на задълженията си по договора.

Към банковата гаранция, абстрактна едностранна сделка, вид лично обезпечение,  е приложимо българското право като право на държавата, с която тя е в най-тясна връзка, при съобразяване основно, че  ответникът, издател, има своето обичайно местопребиваване в България (чл. 94 от КМЧП).

Относно сключването и съдържанието на договорите българското право предвижда свобода на договарянето (чл. 9, ал. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ) и в гаранцията от 17.07.2013г. допустимо е била предвидена приложимост на действащите Еднообразни правила за гаранциите, платими на поискване (Uniform Rules for Demand Guarantees), в редакцията, съгласно публикация № 758 на Международната търговска камара в Париж, в сила от 01.07.2010г.

По същество липсва съществено различие при дефинирането на гаранцията като сделка по тези правила, издадени от най-голямата международна търговска организация, като кодифицирано обичайно право, част от международните банкови обичаи, и разпоредбата на чл. 442 от българския ТЗ относно гаранция, издадена от банка. Съгласно  ЕПГПП, гаранцията, платима при поискване е всяко подписано задължение, независимо от наименованието или описанието му, което осигурява плащане при представяне на отговарящо на изискванията искане, а съгласно чл. 442 от ТЗ с банковата гаранция банка писмено се задължава да  плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея.

И по ЕПГПП, в приложимата  редакция, издаването на гаранция е във връзка с друг договор (отношение) и неговото изпълнение, но при ясно разграничаване на  правата и задълженията по гаранцията и тези по отношението, с което тя е свързана. Съгласно чл. 5а от ЕПГПП позоваването в гаранцията на отношението с цел неговото идентифициране не променя независимия характер на гаранцията и задължението на гаранта за плащане не е обект на възражения, основани на други отношения.  

В случая са налице предпоставките за плащане от ответника на сумата от 939 975. 48 евро съгласно гаранцията от 17.07.2013г., съответно на нейните клаузи,  така както ответникът изрично е обещал.  

Ответникът се е задължил да плати на ищеца сумата от 939 975. 48 евро като максимална, при единствено условие преди изсрочване на гаранцията (последно подновена до 31.12.2019г.) ищецът да направи  искане в писмена форма, което да обявява, че изпълнителят по сключения от ищеца Договор № 1074/1 от 17.07.2013г. -  „С.Х.“ АД, е в неизпълнение на задълженията си. Такова искане от ищеца в необходимата форма и съдържание е било направено, то е постъпило при ответника на 16.12.2019г., т.е. преди изтичане срока на гаранцията, при което и ответникът е дължал плащане във валутата, посочена в гаранцията (чл. 21а от ЕПГПП). От ответника - издател  е била използвана стандартна клауза от международната търговия, определяща, че плащането по банковата гаранция е при първо писмено поискване, без да е необходимо то да бъде установено с доказателства. 

Сумата по гаранцията е била 10% от стойността на договора във връзка с който е била издадена гаранцията (9 399 754. 82 евро), също  обичайно в международните търговски отношения. Съгласно изрично уговореното в гаранцията не е било  необходимо ищецът да доказва или показва, освен основания или причини за своето искане, и  сумата, посочена в искането. Липсва уговорка за установяване на конкретния размер на гаранцията, при което и претендираната сума е дължима изцяло. Възражението на подпомагащата страна, че ищецът е следвало да съобрази частичното изпълнение по договора от 17.07.2013г.  е неоснователно. Освен ако не е уговорено обратното, гарантът не може да  иска да се вземе предвид  степента на изпълнение по основния договор.  

Възможно е възражение на гаранта за нарушаване на принципа на добросъвестност или за недопустимост на злоупотреба с право, съгласно чл. 63, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 от ЗЗД. Не би могло да бъде уважено искане по гаранция, съставляващо недобросъвестност или злоупотреба с права и в този смисъл е българската съдебна практика (напр. Решение № 22 от 02.08.2016г. по т.д. № 3349/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.), неизключено и от приложимите към процесната гаранция ЕПГПП.

В случая обаче  такива обстоятелства не се установяват. 

Договор № 1074/1 за железопътен проект „Коридор № 10 през Македония – дейности по обновяване на линията в отсечката Ногаевци – Неготино (дължина 30 993. 08 метра)“ е валиден и по него е налице неизпълнение на изпълнителя „С.Х.“ АД – неизпълнени са били поне 25% от уговорените по договора работи, при допусната забава след крайния срок на договора,  при което от ищеца е била претендирана неустойка за забава от 1 450 341. 76 евро.  

Изложеното от ответника, че в исковата молба се съдържа косвено признание на ищеца, че несъстоятелното дружество е изпълнявало точно задълженията си не отговаря на обстоятелствата по делото. Липсва признание на ищеца за изпълнение по договора от 17.07.2013г. както преди, така и в хода на делото.

По делото ответникът не поддържа възражението си по писмото от 23.12.2019г., че ищецът е недобросъвестен, тъй като задържа сума по договора, дължи плащане на изпълнителя и не е съдействал за работата му, а недобросъвестността на ищеца се обосновава с това, че по приложимото към договора от 17.07.2013г. право на Република Северна Македония претенцията на ищеца по договора за неустойка за забава е погасено по давност, тъй като сумата по неустойката не е била претендирана по съдебен ред, а при липсата на предявяване на вземането на ищеца и в сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ в откритото срещу „С.Х.“ АД производство по несъстоятелност  в Република България - че вземането е било погасено и в това производство.

Дори да се приеме, че вземането на ищеца срещу „С.Х.“ АД за неустойка в исково производство, съответно на приложимото материално право на Република Северна Македония,  би било погасено по давност и искът - отхвърлен, съответно погасено в производството по несъстоятелност срещу изпълнителя, като непредявено, по процесуалните правила на българския процесуален закон в това производство по универсално принудително изпълнение, бездействието на ищеца при упражняване на правата му срещу изпълнителя по договора е без значение.

Относимо е  съществуването на валиден договор между бенефициера и изпълнителя и неизпълнение на изпълнителя по този договор, което гаранцията обезпечава, а не дали бенефициерът е упражнил правата си срещу изпълнителя.

Само при липсата на договор или негово неизпълнение би било налице недобросъвестност и злоупотреба с права, обосноваващи отхвърляне на претенцията на бенефициера, тъй като това би довело до неоснователното му  обогатяване, съответно обедняване на банката - гарант.

С плащане по гаранцията банката би имала регресни права срещу изпълнителя само при съществуването на договор между бенефициера и изпълнителя  и договорно  неизпълнение от страна на изпълнителя. За тези права на гаранта е без значение дали бенефициерът надлежно е упражнил правата си срещу изпълнителя по договора между тях. Издаването и плащането  по гаранцията не са предпоставени от такова условие, тъй като загубата на правата на бенефициера срещу изпълнителя касае единствено него и е резултат на избора му срещу кого да упражни правата си. Гаранцията е лично обезпечение – тя осигурява на бенефициера втори длъжник, чиято обща платежоспособност съставлява обезпечението.

С оглед изложеното възраженията на ответника, че ищецът не е предявил в срок иск срещу изпълнителя „С.Х.“ АД в общо исково производство, съответно не е предявил правата си в производството по несъстоятелност срещу „С.Х.“ АД също са неоснователни -  като неотносими.  Това е било поддържано и от ищеца и правните му доводи в този смисъл са основателни.

Всъщност самата банка - ответник, точно в съответствие и с посоченото по-горе относно отношенията издател-гарант-изпълнител и независимия характер на гаранцията, е защитила правата си в производството по несъстоятелност, открито срещу изпълнителя „С.Х.“ АД. Независимо от липсата на предявени права от страна на ищеца срещу несъстоятелното дружество в това производство (вземането за неустойка за забава), банката е предявила, при отлагателно условие, своите права срещу  „С.Х.“ АД – ако гаранцията от ищеца – бенефициер бъде усвоена.  

 

Основателна е и акцесорната претенция на ищеца за лихва за забава.

Чл. 20 от ЕПГПП, приети като приложими от издателя при издаване на процесната гаранция, предвижда плащане от страна на гаранта в рамките на пет работни дни, след проверка дали искането отговаря на изискванията.

Искането на ищеца за плащане е постъпило при ответника на 16.12.2019г., то е отговаряло на изискванията и при приспадане броя почивните (неработни) дни в България за съответния месец (21 и 22.12.2019г.), петте работни дни са изтекли на 23.12.2019г. От 24.12.2019г. ответникът е бил в забава за плащане.    Претенцията на ищеца за лихва за забава в законния размер по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 1, вр. чл. 72  от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г., върху сумата от 939 975. 48 евро по гаранцията от 24.12.2019г. до датата на исковата молба (21.12.2020г. включително) е основателна, както и след това (22.12.2020г.) до окончателното плащане.  Налице е определен  ден за изпълнение на задължението на ответника – изтичането на пет работни дни от искането на ищеца за плащане по гаранцията, след което той е бил в забава за плащането.

Съгласно възприетото от фактическа страна размерът на изтеклата лихва от 24.12.2019г. до 21.22.2020г. е 95 042. 07 евро и до този размер искът за изтекла лихва следва да бъде уважен.

В останалата част до пълния предявен размер от 95 571. 82 евро, съответно период, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.   

 

По разноските

        

Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за платена държавна такса от 81 014. 18 лева,  100 лева разноски за вещо лице и 30 313. 95 лева адвокатско възнаграждение по договор за правни услуги от 26.06.2020г., общо 111 428. 13 лева. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, са дължими разноски от  111 371. 13 лева. 

         От направените от ответника разноски от 30 000 лева адвокатско възнаграждение  са му дължими 15. 35 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

 

         Воден от горното съдът

 

                                                      Р Е Ш И :

 

 

         ОСЪЖДА „У.Б.“ АД,  с ЕИК ********, със  седалище и адрес на управление ***, пл.“********и със съдебен адресат адв. Т.П.Н.,***,  да заплати на Публично предприятие за железопътна инфраструктура Железници на Република Северна Македония – Скопие, вписано в търговския регистър  на Република Северна Македония с № 6252818 на 08.05.2007г., с единен данъчен номер ********със седалище и адрес на управление Република Северна Македония, Скопие, ул.“********№ 50Б, и посочени съдебни адресати адв. Х.Г. и адв. Р.Я.,***,   на основание  чл. 79,  ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 442 от ТЗ, вр. Еднообразните правила за гаранциите, платими на поискване (Uniform Rules for Demand Guarantees), в редакцията, съгласно публикация № 758 на Международната търговска камара в Париж, сумата от  939 975. 48 евро (деветстотин тридесет и девет хиляди деветстотин седемдесет и пет евро и четиридесет и осем евроцента) по банкова гаранция за изпълнение с № ********от 17.07.2013г., последно подновена с Изменение № 7 от  03.09.2019г., със законната лихва за забава от 22.12.2020г., датата на исковата молба, до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 95 042. 07 евро (деветдесет и пет хиляди четиридесет и две едро и седем евроцента) изтекла лихва от 24.12.2019г. до 22.12.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекла лихва в останалата част до пълния предявен размер от 95 571. 82 евро, съответно период.

 

ОСЪЖДА „У.Б.“ АД,  с ЕИК ********, със  седалище и адрес на управление ***, пл.“********и със съдебен адресат адв. Т.П.Н.,***,  да заплати на Публично предприятие за железопътна инфраструктура Железници на Република Северна Македония – Скопие, вписано в търговския регистър  на Република Северна Македония с № 6252818 на 08.05.2007г., с единен данъчен номер ********със седалище и адрес на управление Република Северна Македония, Скопие, ул.“********№**, и посочени съдебни адресати адв. Х.Г. и адв. Р.Я.,***,      сумата от 111 371. 13 лева (сто и единадесет хиляди триста седемдесет и един лева  и тринадесет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а Публично предприятие за железопътна инфраструктура Железници на Република Северна Македония – Скопие да заплати на  „У.Б.“ АД сумата от 15. 35 лева разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

Решението е постановено при участието на „С.Х.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК ********,  представлявана от  синдик И.С.Д., гр. София, ул.“********, като подпомагаща страна на ответника „У.Б.“ АД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

 

 

                                                                  Съдия: