№ 6231
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело
№ 20211110133431 по описа за 2021 година
Ищецът ЗАД „Алианц България“ АД твърди, че по договор за застраховка имущество
“Каско на МПС” заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1058.75 лв. за щети на
застрахования при него товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег.№ ., резултат от ПТП,
настъпило на 03.05.2017 г. по вина на водача на МПС Мерцедес ГЛЕ с рег. № ., чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество „Дженерали
Застраховане“ АД. Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за платената сума,
която ответникът отказал да заплати. Ищецът моли да се осъди ответникът да плати
дължимото регресно вземане в размер на 1058.75 лв., заедно със законната лихва от
подаването на исковата молба и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва вината на застрахования при него
водач, а в условията на евентуалност твърди съпричиняване от водача на увредения
автомобил поради нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, тъй като се движел с несъобразена
скорост и не е осигурил необходимата дистанция с движещия се пред него автомобил.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между събитието и настъпилите вреди.
Твърди, че претенцията е в завишен размер. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.
Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
1
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди.
Безспорни по делото са обстоятелствата че към 03.05.2017 г. МПС Мерцедес Спринтер
с рег.№ . бил застрахован по застраховка Каско при ищеца, а гражданската отговорност на
водача на МПС Мерцедес ГЛЕ с рег. № . била застрахована при ответното дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 3.5.2017 г. в гр. София, бул.
Царица Йоана, настъпило ПТП между МПС Мерцедес Спринтер с рег.№ . и МПС Мерцедес
ГЛЕ с рег. № ., като л.а. Мецедес ГЛЕ се движел по ул. Св. Наум, водачът намалил скоростта
и предприел маневра ляв завой, въпреки наличието на двойна непрекъсната линия между
лентите за движение, след което спрял диагонално на пътното платно, а движещият се зад
него товарен автомобил Мерцедес Спринтер не успял да спре и с предна лява част го ударил
в задна дясна част. Това е видно на първо място от двустранния протокол за ПТП, който се
ползва с формална доказателствена сила и установява, че изявленията в него принадлежат
на подписалите го лица. Съгласно чл. 123, ал.1, б.“б“ ЗДвП, ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите
данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Правилото
е, че в сектор „Превозно средство А” се попълват данните за МПС-то, управлявано от
участника, виновен за настъпване на ПТП. В случая в сектор „А“ данни е попълнил водачът
на МПС Мерцедес ГЛЕ – свидетелката И., която така се е съгласила, че е виновна за ПТП,
като същата е посочила, че е намалила скоростта за евентуален ляв завой. В протокола се
съдържа и схема на ПТП, видно от която е изобразена двойна /удебелена/ непрекъсната
линия между лентите за движение в противоположни посоки. Второ, от свидетелските
показания на свидетеля Н., водач на товарния автомобил, който сочи, че при тръгване на
зелен светофар водачът пред него намалил и предприел завиване наляво при наличието на
двойна непрекъсната линия, която не допуска лява завой, но преди да завърши маневрата и
да се изнесе изцяло от неговата лента, спрял, свидетелят нямал възможност да го заобиколи
поради движещ се от другата му страна автобус и го ударил. И трето, от заключението на
приетата по делото САТЕ и възприетия в него механизъм на ПТП и данните относно
настъпилите увреждания по автомобилите, които сочат на извода, че ПТП е настъпило
преди лекият автомобил Мерцедес да завърши маневрата завой наляво. Съгласно чл. 24
ЗДвП, водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, като
преди да намали значително скоростта на движение на управляваното от него пътно
превозно средство, е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението. А според чл. 25, ал. 1 ЗДвП, водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
2
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Отделно от това, водачите са длъжни да съобразяват поведението си с
пътната маркировка, а в случая е било забранено пресичането й. Именно тези правила за
поведение е нарушил водачът на лек автомобил Мерцедес ГЛЕ, тъй като предприел
забранена маневра и спрял без да се съобразява с движещите се след него автомобили. При
тези данни съдът приема, че ПТП е настъпило поради противоправното поведение на
водача на автомобил Мерцедес ГЛЕ, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му по
чл. 6, чл.24 и чл. 25 ЗДвП.
При установената противоправност на деянието на водача, вината за настъпване на
ПТП се предполага, като тази законова презумпция не беше опровергана в хода на
производството.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване, тъй като не се установи
водачът на увредения автомобил да е нарушил правилата на ЗДвП и конкретно чл. 23 ЗДвП,
тъй като не е установено на какво разстояние са се движили двата автомобила, а и ударът е
настъпил след като увреждащият автомобил почти е завършил маневрата, т.е. имало е
достатъчно разстояние до движещия се след него автомобил. Поведението на водача на
товарния автомобил не може да се подведе и като нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП, тъй като
неадекватното поведение на движещ се пред него автомобил - да предприеме /“евентуално“/
неразрешен завой наляво и след това внезапно да спре между двете ленти за движение не е
предвидимо препятствие.
По заведената в ищцовото дружество щета ищецът заплатил застрахователно
обезщетение за щети на застрахованото МПС в размер на 1058.75 лв.
Според заключението на САТЕ, описаните и заплатени щети са в причинно-следствена
връзка с ПТП.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в
правата на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя
на вредите. Обемът на регресната отговорност на ответника е по-малката измежду
дължимата и платената сума, и в рамките на застрахователната.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 1636.44 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на
настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели
застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
Доколкото платеното от ищеца обезщетение е в рамките на установената от вещото лице
стойност, с платената сума се съизмерява регресното право на ищеца. Искът следва да се
уважи в цялост, като се присъди и законната лихва до окончателното плащане.
3
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноските по делото в размер на 50 лв. държавна такса, 250 лв. депозит в.л., 20 лв. депозит
свидетел и 360 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖД „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
., ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр.
София, ., на основание чл. 411 КЗ, сумата от 1058.75 лв., представляваща регресно вземане
за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ за щети на МПС в резултат на
ПТП, настъпило на 3.5.2017 г. по вина на водача на МПС Мерцедес ГЛЕ с рег. № ., чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
сумата от 11.06.2021 г. до изплащането й, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 680.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4