Р Е Ш Е Н И Е №85
гр.Силистра,
28.09.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и
втора година,в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова,с
участието на прокурор……………,като разгледа докладваното от с-я М.Славова адм.дело
№111 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по жалба на „Братя Николови“ООД, с ЕИК: ********* и
адрес на управление в гр.Силистра, ул.“Янко Тодоров“ №31, представлявано от
двамата съдружници и управители Я.П.Н.и М.П.Н., против
Решение №857/06.06.2022г. на началника на отдел
„Местни данъци и такси“ при община Силистра, с което е отхвърлена жалба с вх. №3346/18.04.2022г.
на същото дружество срещу Акт за установяване на задължение по декларация
(АУЗД) №АУ000349/17.06.2020г.,издаден от инспектор „Публични вземания“ в отдел
„Местни данъци и такси“ при община Силистра, действащ като орган по
приходите,определен със Заповед №ЗК-1164/13.07.15г. на кмета на общината. Оспорващото
дружество в съдебното производство се представлява от упълномощен адвокат А.П. ***
(л.40-л.41), която поддържа жалбата.
Съгласно
регламентацията от чл.4 ал.1-ал.5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ),
процесуалният ред за разрешаване на повдигнатия спор е този по
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чиито разпоредби на чл.156
ал.1 и ал.2 изрично нормират предмета на съдебния контрол,за допустимостта на
който е абсолютно условие предварителното произнасяне на органа по чл.155 ДОПК.
Последният, с оспореното Решение №857/06.06.2022г. е
приел,че е бил сезиран недопустимо с жалба,подадена извън преклузивния
14-дневен от чл.107 ал.4 ДОПК,въпреки което е отхвърлил оспорването, вместо
съгласно регламентацията от чл.147 ал.1 ДОПК,да го остави без разглеждане,както
основателно счита жалбоподателят.Постановеният диспозитив
от решаващия орган е несъответен на изложените мотиви в процесното решение,а
изрично указаният срок за неговото обжалване пред съда, е в противоречие с
правилото от чл.147 ал.3 ДОПК. Независимо от това и доколкото с правно значение
е посоченият срок от компетентния орган, по аргумент от чл.62 ал.3 ГПК,във
връзка с §2 ДОПК, настоящият състав е приел, че в темпорално отношение е
сезиран редовно.
С
жалбата се твърди, че връчването на АУЗД №АУ000349/17.06.2020г. е било
извършено нередовно,в нарушение на правилата от чл.29-чл.32 ДОПК, а оспорващото
ООД е узнало за него, като източник на публични задължения по ЗМДТ, с
получаването на Покана за доброволно изпълнение от държавен публичен изпълнител
по изп.дело №20223420400130 на 04.04.2022г.
(л.8-л.9). В срока, посочен в същия АУЗД,го е оспорил по административен
ред,съгласно чл.107 ал.4 ДОПК, считано от 04.04.2022г.,
във връзка с което е постановено процесното по делото Решение №857/06.06.2022г. от ответника, действащ като решаващ орган по
чл.107 ал.4,във вр. с чл.155 ДОПК- териториален
директор на НАП,съгласно регулацията от чл.4 ал.5 от Закона за местните данъци
и такси (ЗМДТ). Или, с настоящата жалба са развити оплаквания в сегмента на
„допустимостта“ изобщо на оспорването по реда на чл.107 ал.4 ДОПК пред ответния
ръководител на звеното за местни приходи в общината, счел същото за драстично
просрочено,поради което и не го е разгледал по същество.Жалбоподателят твърди,
че процесният АУЗД не само не му бил връчен съгласно изискванията на
процесуалния закон, но и изобщо му е станал известен на 04.04.2022г.
по посочения по-горе начин.Ето защо настоява оспореният акт да бъде отменен и
преписката върната на ответника за произнасяне по същество.Претендира
присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл.80 ГПК (л.39).
Жалбоподателят е формулирал и
алтернативно искане - съдът да реши спора по същество с отмяна на релевирания АУЗД,
в частта му за установените задължения за такса битови отпадъци за финансовите
години 2017, 2018 и 2019,в общ размер на 6 618.50 лева и лихва за забава
от 1231.77 лева,което е процесуално недопустимо предвид регламентацията от
чл.156 ал.2, във връзка с чл.144 ал.1 и с чл. 107 ал.4 ДОПК. Настоящият състав
дължи произнасяне по главното искане, което е такова по чл.147 ал.3 ДОПК, но
доколкото е създадена привидност в
правната действителност,че има произнасяне по данъчния спор (при пълна липса на
мотиви за такова) от органа по чл.155 ДОПК, то следва да бъде преценена
законосъобразността на оспореното решение, след което (ако се установи,че АУЗД
не е бил връчен редовно) да бъде върната преписката на ответния орган за
произнасяне по същество, което е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на съдебния контрол, по аргумент от чл.156 ал.2 ДОПК.
Ответникът по жалбата - Началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при община
гр.Силистра, действащ като териториален директор на НАП, съгласно чл.4 ал.5 ЗМДТ, не изразява становище по оспорването,но и не представя указаните му с
Разпореждане №364/04.07.2022г. по делото доказателства,вкл. копие на
пълномощното на лицето, на което твърди, че бил връчен редовно процесният акт
за сметка на неговия адресат, както и на писмени доказателства (ако такива
съществуват) за изпращането на АУЗД, чрез пощенски оператор, на адреса на
управление на дружеството или на друг, официално посочен пред ответните власти,
адрес за кореспонденция. Процесуалната пасивност влече неблагоприятните последици
за органа, свързани с приемане за установени твърденията на оспорващото
дружество, след като са дадени всички възможности на ответника да установи
обратното в процеса пред съда, което не е сторил.
Производството
е по чл.156, във връзка с чл.144 и чл.107 ал.4 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и във връзка с чл.4 ал.1 от Закона за местните данъци и
такси.
С АУЗД №АУ000349/17.06.2020г., издаден
от инспектор „Публични вземания“ в отдел „МДТ“ при община Силистра на жалбоподателя
са установени задължения за данък върху недвижими имоти; данък върху превозни
средства и такса битови отпадъци (ТБО) за 2017г., 2018г. и 2019г., ведно с
лихви за просрочие поради непогасяване на публичните задължения в
срок,изчислени към 17.06.20г. С административната жалба (л.21-л.23),както и с
настоящата, оспорващото ООД настоява за отмяна на релевирания АУЗД,в частта му
за установените задължения за ТБО за финансовите години: 2017, 2018 и 2019,в
общ размер на 6 618.50 лева и лихва за забава от 1 231.77 лева. С Решение
№857/06.06.2022г. ответният орган е приел, че е бил
сезиран недопустимо, в условията на драстично просрочие (почти две години след
изтичане на преклузивния срок от чл.107 ал.4 ДОПК),въпреки което обаче, е
постановил решение по съществото на данъчния спор с отхвърляне на жалбата с
вх.№3346/18.04.2022г.Според мотивите на същото, органът е приел, че въпросният
АУЗД е бил надлежно връчен на пълномощник на дружеството - Р.М.П.на
17.06.2020г.,твърдейки,че това именно е било упълномощеното лице, което да
извършва всички необходими действия,във връзка с деклариране на обстоятелства,
плащания и получаване на документи от името на дружеството.Не твърди,а и не
представя доказателства,процесният АУЗД да е бил връчен чрез изпращане с
обратна разписка посредством лицензиран пощенски оператор на адреса на
управление на дружеството или на посочен от него адрес за кореспонденция (чл.28
ал.1 ДОПК),в духа на нормативната възможност от чл.29 ал. 3 ДОПК. Не представя
и пълномощно (копие) на посоченото лице в Разписка от 17.06.2020г. - Р.М.П.(л.29),
че същата е упълномощена да получава от името и за сметка на „Братя
Николови“ООД актове от вида на процесния по делото.Точно това обстоятелство се
оспорва от жалбоподателя, което де-терминира и предмета на настоящото
производство.Ето защо,като централен факт в процеса, упълномощаването на Р.М.П.,
валидно към 17.06. 2020г. (като твърдян положителен факт), е следвало да бъде
установено от ответния орган, което като не е направено, сочи на основателност
на главното оплакване в жалбата.
Всяко юридическо лице, каквото е и търговското
дружество - жалбоподател, може да участва в гражданския оборот посредством
своите законни или упълномощени представители. Няма пречка да бъде упълномощено
с определен обем правомощия и лице, което не е служител в ООД, но ответният
орган не е представил по делото изрично пълномощно на лицето, на което е връчил
въпросният АУЗД на 17.06.2020,с което би бил изпълнен регламента от чл.29 ал.6 ДОПК. В Търговския регистър, по партидата на ООД“Братя Николови“, не са вписани
представителни правомощия на никого,освен на законните такива - двамата съдружници и управители на дружеството.
Оспореното задължение
за такса битови отпадъци (пред органа по чл.155 ДОПК) представлява публично
общинско вземане, изрично регламентирано с чл. 162 ал.2 т.3 ДОПК.В разпоредбата
на чл.166 ал.1 ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа,определен в съответния закон.Относно вземанията за
ТБО, приложимият ред, както е уточнено по-горе, е регламентираният такъв в
ДОПК, доколкото чл.4 ал.1 от специалния ЗМДТ изрично препраща към него.В
случая,процесният АУЗД №АУ000349/17.06. 2020г. е издаден в хипотезата на чл.107
ал.3 изр.“посл.“ ДОПК във връзка с чл.4 ЗМДТ -
служебно, поради неплащане в срок на задължение, размерът на което е установен
въз основа на подадена от задълженото лице декларация. По аргумент от чл.107
ал.4 ДОПК,във вр. с чл.4 ал.1 и ал.5 ЗМДТ, актове от
процесната категория могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им
пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община,т.е. пред началника
на отдел „МДТ“ при община гр.Силистра. Съгласно чл.147 ал.1 ДОПК, когато
жалбата е просрочена, се оставя без разглеждане от компетентния орган, с
решение.
Правилата за връчване на съобщения в административното
производство по ДОПК намират своята основна уредба в разпоредбите н чл.29 и
чл.30 от кодекса. С чл.29 ал. 6 и ал.8 ДОПК нормативно е определен кръгът от
лица, имащи право да получават съобщенията на данъчнозадължения субект, когато
не е физическо лице,вкл. ЕТ. Този кръг е сравнително широк, като съобщенията на
общинската приходна администрация се считат валидно връчени при получаването им
от адресата на акта; от негов представител или пълномощник; член на органа на
управление; от служител, определен да получава книжа и съобщения и т.н. Съответно,
разпоредбата на чл.29 ал.3 ДОПК позволява съобщенията да бъдат връчвани и посредством
изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в
която се вписва извършеното действие, каквото връчване в случая не се твърди и
не се установява.
Относно приетото „просрочие” от началника на отдел
„МДТ” при община Силистра, на подадената на 18.04.22г. жалба по реда на чл.107
ал.4 ДОПК, против Акт за установяване на задължение по Декларация №АУ000349/17.06.2020г.:
Видно от представената „Разписка” на л.29 е, че оспорваният акт е бил „връчен” на
17.06.2020г. на Р.М.П.,като общинският служител не е посочил в какво качество,
връчва акта на това лице. Юридическото лице има управител/и; членове на
управителни органи; служител, определен да получава съобщенията, съгласно
регламента от чл.29 ал.6 ДОПК.Само когато връчването е извършено на някое от
така посочените лица, само тогава то е валидно и следователно, поражда
свързаните с него правни последици.А тези последици са изключително важни,защото
именно чрез връчването,адресатът на акта се поставя в известност за издадения
от органа акт и от този момент за него започва да тече срока,в който може да
упражни субективното си право на оспорване.Обвързаността на правото на защита с
връчването обуславя изключителната строгост на правилата за връчване,както и
правните последици,които законодателят свързва с тяхното нарушаване.Всяко едно
нарушение на тези правила прави връчването недействително,т.е. ненастъпило и
непородило правни последици.В случая е безспорно, че обжалваният АУЗД №АУ000349/17.06.20г.,не
е връчен на лице,което надлежно представлява търговското дружество,поради което
за „Братя Николови”ООД не е налице правно валидно връчване на датата 17.06.2020г.
Това означава, че за дружеството срокът по чл.107 ал.4 ДОПК не е започнал да
тече и подадената от него жалба срещу АУЗД, постъпила при ответника с вх.№3346/18.04.22г.
(л.21-л.23), е подадена в срок. Ето защо ответният административен орган е
следвало не да я отхвърля като недопустима,а да я разгледа по същество. Като не
е констатирал тази невалидност на процесуалното действие - връчване на акта,не
е установил и настъпилия от този факт ефект - незапочване изобщо да тече срок
за обжалване за ДЗЛ, ответникът е нарушил закона.
Вписаната в разписката на л.29 като
„получател“ Р.М.П.не се установява да е служител при жалбоподателя; да се
намира в трудово правоотношение или друго, приравнено на него, с „Братя
Николови”ООД,а още по-малко е „определеното лице да получава книжа и съобщения”,
по смисъла на чл.29 ал.6 ДОПК,което изцяло я държи извън кръга на нормираните
лица със същия текст от ДОПК.
Предвид
формираните по-горе изводи за недействително връчване на Акта за установяване
на задължение по декларация №АУ000349/17.06.2020г., очевидно основателно е
въведеното оплакване с жалбата, че срокът за „Братя Николови” ООД гр.Силистра
не е започнал да тече от 17.06.2020г., а от 04.04.2022г.
(за узнаването за АУЗД на която дата са налице убедителни доказателства ) и подадената
жалба на 18.04.2022г.,не е процесуално недопустима.С оглед настоящото
произнасяне,обжалването на АУЗД,придобива с обратна сила процесуална релевантност. То се смята за своевременно извършено,поради
което и с обратна сила отпадат по- родените от приетото от ответника процесуално
бездействие последици.
В обобщение,редът за връчване на актове,издавани
по ДОПК,какъвто е и настоящият, по аргумент от чл.4 ал.1 ЗМДТ, както и срокът
за тяхното обжалване, са изрично нормирани, като в хода на настоящото производство
не се установява, срокът по чл.107 ал.4 ДОПК да е бил пропуснат, което като не е
констатирал ответният по жалбата административен орган, е постановил неправилно
решение, базирано на погрешното му разбиране за редовно връчване на АУЗД на
лице без представителна власт по отношение на оспорващото ДЗЛ на 17.06.2020г.
Въпреки изложените мотиви за процесуална недопустимост на сезиралата го жалба, ответният
орган е постановил решаващ диспозитив „отхвърлям“
жалбата при пълна липса на мотиви за такова произнасяне - по същество на
спора.За да бъде преодоляна създадената привидност за произнасяне на органа по
чл.155, във връзка с чл.107 ал.4 ДОПК по същество, настоящият съд следва да
отмени оспореното решение и да върне преписката за ново произнасяне. При този
изход на делото, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на
съдебни разноски в контекста на чл.161 ал.1 ДОПК и чл.143 ал.1 АПК, вр. с §2 ДР ДОПК. Такива са удостоверени в размер на 730.00
лева, от които възнаграждение за един адвокат от 680.00 лева (л.40) и платена
държавна такса - 50.00 лева (л.20). Същите следва да бъдат възложени в тежест
на юридическото лице, което разполага със собствен бюджет и е способно да
отговаря по имуществени претенции от вида на обсъжданата и в чиято структура се
намира органът, издал отменения акт - Община гр. Силистра. Така мотивиран и на
основание чл.160 ал.3 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№857/06.06.2022г.,издадено от Началник отдел „Местни
данъци и такси“ при Община гр.Силистра, с което е отхвърлена жалба с вх.№3346
/18.04.2022г. на „Братя Николови“ООД срещу Акт за установяване на задължение по
декларация №АУ000349/17.06.2020 година.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган за произнасяне по същество по жалбата на „Братя
Николови”ООД гр.Силистра срещу АУЗД №АУ00 0349/17.06.2020г., издаден от
инспектор Е.Б.в отдел „МДТ” при Община гр.Силистра.
ОСЪЖДА
Община гр.Силистра, с БУЛСТАТ:********* и административен
адрес:гр.Силистра,ул.“Симеон Велики“ №33, да
заплати на „Братя Николови“ ООД, с ЕИК:********* и адрес на
управление:гр.Силистра, ул.“Янко Тодоров“ №31, ет.2, ап.4,представлявано от Я.П.Н.,
с ЕГН:********** и М.П.Н. - двамата управители на дружеството, сумата от 730.00 (Седемстотин и тридесет)
лева - съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването
му
на страните.
СЪДИЯ: