№ 913
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000503689 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 30.09.2021г. по гр. дело № 122/2021 г. по описа на Врачански окръжен
съд, частично е уважен предявеният от Д. И. М. /починал в хода на процеса и заместен от
правоприемниците си Р. П. М. и И. Д. М./ против Прокуратура на РБ осъдителен иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер от 30 000лв, търпени от незаконни обвинения в
извършване на престъпления, за които е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 05.12.2019г. до окончателното изплащане и
разноски по съразмерност, като искът е отхвърлен над присъдения до пълния предявен
размер от 150 000лв.
Решението е обжалвано от Прокуратура на РБ в осъдителната му част с оплаквания за
неправилност. Конкретните доводи са против изводите на съда във връзка с размера на
определеното обезщетение. Поддържа се, че неправилно съдът кредитирал показаинята на
свидетеля И. личен лекар относно влошеното здраве на ищеца, настъпило в резултат на
преживения стрес от повдигнатите обвинения, както и че поради незаконните обвинения не
е могъл пълноценно да упражнява професията си на адвокат. Неоснователни били и
изводите, че е дискредитирана личността на ищеца заради обвиненията и това е довело до
негативни към него реакции, включително отлив на клиенти, защото той вече е бил осъждан
за квалифициран случай на престъпление против правосъдието, а също не били взети
1
предвид и предходните му осъждания, които имат пряко значение за изградения вече
обществен и професионален облик. В този смисъл се твърди, че не е доказан интензитет на
търпените вреди, които да обосновават присъждането на обезщетение в този размер. Иска се
отмяна на решението в обжалваната му част и вместо това постановяване на ново по
същество, с което се отхвърли иска или се намали обезщетението по размер.
Решението е обжалвано от правоприемниците на ищеца в отхвърлителната му част с
оплаквания за неправилност, поради нарушение на чл.52 ЗЗД. Конкретните доводи са, че
присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с конкретните личностни
характеристики и спецификата на работа на ищеца. Поддържа се, че неправилно са
обсъждани предишни осъждания на ищеца, за които е настъпила реабилитация, и че
представената справка за висящи производства е неотносима, защото независимо от
отправени жалби до прокуратурата от недоволни клиенти, спрямо ищеца – техен праводател
не е имало повдигнати обвинения, а отразяването им се дължи на деловодната програма,
която не дава реална информация дали по депозираните жалби е повдигнато или не
обвинение. Поддържа се, че присъденото обезщетение е явно несправедливо, защото не
отразява търпените неблагоприятни в личен и професионален план последици от широкото
медийно огласяване на случая, нито бил правен задълбочен анализ на публикациите.
Обезщетението било несправедливо и заради продължителния период на наказателното
производство - извън всякакви разумни срокове, през който веднъж имало осъдителна
присъда, отменена по реда на инстанционния контрол, но обуславяща по-голям интензитет
на вредите. През този дълъг период ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка“,
накърняваща и ограничаваща правата му, но и също и по искане на прокуратурата бил
освидетелстван няколко поредни пъти и така подложен на изключителен стрес чрез
облечена в законна форма репресия. Поддържа се още, че продължителността на
наказателното производство с променлив на различните му етапи резултат е в пряка
причинна връзка с влошеното здраве на ищеца, което се установява от свидетелските
показания, както и от множеството медицински документи, които не били оспорени в
процеса. Иска се отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част и вместо това
постановяване на ново по същество, с което се уважи иска в пълния претендиран размер.
В срок е постъпил само отговор на жалбата на ПРБ от насрещните по нея ищци, с
възражения против оплакванията и искане за потвърждаване на решението в обжалваната
осъдителна част.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните оплаквания и възражения на страните. Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.
Обсъдените и безспорно установени обстоятелства за образувано наказателно
производство, по което ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление, приключило с
оправдателна присъда, обосновава пасивната материалноправна легитимация на
прокуратурата като държавен орган в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да отговаря за
2
причинените на потърпевшия неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение.
С оглед оплакванията и доводите на страните спорът пред въззивната инстанция се
съсредоточава до въпросът относно правилното приложение на чл.52 ЗЗД при определяне
справедлив размер за компенсация на вредите.
Пред първата инстанция по фактите относно образуване на наказателното
производство и неговото протичане на различните му етапи не е имало спор между страните
и първоинстанционният съд детайлно и подробно е проследил и описал хронологично как е
протекъл наказателния процес. Ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от
27.03.2010г. за престъпление по чл. 213а ал.3 т.2 НК по отношение на лек автомобил марка
Фиат Темпра с ДК № ******** и с второ постановление от 01.04.2010г. за престъпление
по чл. 213а, ал. 3, т. 2 от НК по отношение на лек автомобил марка „Фиат Темпра“ е ДК №
********, с което е взета мярка за неотклонение „подписка“. На 09.04.2010 год. ОП Плевен е
внесла обвинителен акт в ОС Плевен и образувано НОХД № 395/2010 год. по описа на
същия съд. На първа съдебна инстанция ищецът е бил частично оправдан по повдигнатото
обвинение за чл.213а ал.3 т.2 за упражнена принуда с цел принуждаване на друго лице да
извърши разпореждане със собствената си движима вещ, но по протест на прокуратурата
делото е разгледано от АС В.Търново и подсъдимият е оправдан през 2011г. Последвало е
протестиране на въззивната присъда и по повод на проведения касационен контрол ВКС е
отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото
през 2012г е последвало прекратяване на съдебното производство поради направен отвод на
магистрати и определяне на ОС Враца за компетентен съд отвод. Постановена отново през
2013г е оправдателна присъда, отменена по реда на инстанционния контрол и този път
делото върнато на местнокомпетентната прокуратура за изготвяне на обвинителен акт. Този
път обвинения са повдигнати за престъпления по чл.213 ал.3, т.2 вр. ал.1 НК и по 195
ал.1,т.4 предл. 1 вр. чл.194 ал.1 НК. Последвало е ново разглеждане на делото и след
проведен инстанционен контрол окончателно оправдателната присъда и по двете
повдигнати обвинения е влязла на 5.12.2019г.
Правилно фактически е прието, че ищецът е бил подведен под наказателна отговорност
за две тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93 т.7 НК, и че от момента на
повдигане на обвинението до приключване на наказателното производство са изминали
почти 10години, който период надхвърля необосновано разумните срокове за разглеждане и
приключване на наказателно дело, образувано по обвинения срещу един подсъдим, а не за
установяване на усложнена престъпна дейност срещу множество лица. През този период
против ищеца Д. М. са постановени две осъдителни присъди, с които е наложено наказание
лишаване от свобода за 6 и съответно 5 години, което безспорно се явява източник на
неблагоприятни изживявания. Проведени в съдебната фаза са повече от 35 съдебни
заседания, при които подсъдимият се е явявал и не е ставал причина за забавяне на делото,
напротив предимно е присъствал лично, което също е източник на допълнителен стрес.
От събраните пред първата инстанция гласни доказателства посредством разпита на
3
трима свидетели И., Н. и Е. – първата личен лекар на ищеца, а вторите двама негови колеги
се установява, че е преживял тежко повдигнатите му обвинения, подложен бил на
психически стрес от реакцията на хората и най-вече на негови клиенти, на които станал
достояние статута му на подсъдим, заради широкото медийно огласяване на случая.
Свидетелката Н.- колега и стажант в кантората на ищеца пряк очевидец на няколко
поредни ситуации, при които клиенти си искали обратно хонорара и се отказвали от
услугите на ищеца, защото са прочели публикациите, че е осъден. Заради обвиненията
адвокати -колеги на ищеца избягвали съвместна работа с него, а други колеги юристи
започнали да проявяват негативно отношение. Ищецът се чувствал социално изолиран,
компрометиран и притеснен от отлива на клиенти, защото в този период издържал студент.
По думите на св. Е. той бил честолюбив човек и тежко преживявал пренебрежителното
отношение към него в професионалните среди /включително от някои магистрати по дела/, в
града се разнасяли слухове, имало злорадстване по негов адрес и това го карало да се
чувства унизително- пиел често валидол, имал и проблеми със зъбите. Освен за влошено
емоционално и психическо състояние в показанията на св.И. /личен лекар/ се
възпроизвеждат и впечатления за възникнали проблеми със здравето – след 2010г започнал
много често да я посещава и споделял за неприятносите си по повод на водените дела.
Според свидетелката тези му притеснения били във връзка с последвалите хипертонични
кризи, повишена кръвна захар, а през 2014г масивен инфаркт. През последните две години
/има се предвид периода 19-2021г/ се влошил белодробният му статус, диагностициран бил
карценом на белия дроб, а по-късно и с разсейки и се стигнало до летален изход.
Широкото медийно отразяване на случая се установява освен от показанията на
свидетелите, но и от представените множество извлечения от публикации в електронни
издания, видно от които се цитират повдигнатите срещу ищеца обвинения с допълнителна
информация около случая за принуда към възрастно семейство за прехвърляне на
автомобил, заплашване и побой над зет им. Наред с тези случаи се цитират се и други дела
срещу ищеца с псочване на упражняваната от него дейност като адвокат и в това качество за
съставяне на неистински документи, сравняван в приложените извлечения от статии е с „К.
Ч.“ заради контакти и лобизъм в съдебната система, както и че е арестуван за подкуп, други
носят заглавие и цитират адв.М. като стар клиент на Темида и т.н.
Във връзка с възраженията в отговора пред първата инстанция са представени писмени
доказателства - справки за съдимост, от които се установява, че спрямо ищеца има влязла в
сила присъда през 2013г, с която е признат за виновен за престъпление по чл.290, ал.1 НК
побдуждане към лъжествидетелстване и за други наказателни дела, посочени в извлечение
от информационна система на ПРБ на РП-Плевен, но видно от приложеното удостоверение
от ОП Плевен към 28.04.2021г спрямо ищеца няма образувани наказателни производства и
повдигнати обвинения за други престъпления.
Основателни поради това са оплакванията в жалбата на ищеца, че извън цитираната
присъда за лъжествидетелстване срещу ищеца няма образувани други досъдебни
производства, а данните от инфорационната система отразяват депозирани срещу лицето
4
жалби и предприети в тази връзка действия по разследване, но не и повдигнати обвинения
и образувани наказателни производства по някой от предвидените в НК състави в посочения
период. Наказателните производства, за които е съдебно реабилитиран в един значително
по-ранен период не следва да бъдат коментирани, тъй като с настъпването й се заличават
всички последици на предишни осъждания, поради това и ищецът е вписан в АК и
продължил да упражнява адвокатска дейност.
Действително първоинстанционният съд не е обсъждал пососочените по-горе факти,
имащи пряко отношение към спорния въпрос, но в решаващите си изводи е приел
компенсация на вредите, която не се намира в нарушение на критериите по прилагане на
чл.52 ЗЗД.
В конкретния случай първоинстанционният съд е следвало и е съобразил
релевантните обстоятелства, че ищецът освен в личен аспект, е търпял неблагоприятни
последици, касаещи професионалната му репутация. Повдигнатите обвинения за тежки
умишлени престъпления – осъществяване на принуда и обсебване са изключително
дискредитиращи за действащ адвокат, чието доброто име и почтеност са изключително
важни при изграждане на доверителна връзка с клиенти. Правилно поради това са ценени
показанията на разпитаните свидетели /негови колеги/, установяващи обективно
настъпилите за него последици от злепоставянето му като личност и човек, от когото се
очаква да съблюдава закона и да има нравствени и етични качества. Свидетелите
възпроизвеждат станали им лично достояние ситуации, при които негови клиенти са
оттегляли пълномощията си и са искали връщане на платен хонорар и по повод възникнали
в тази връзка спорове са депозирали жалби до различни институции. Статутът на подсъдим
съвсем логично е рефлектирал върху професионалната дейност на ищеца като адвокат чрез
отлив на клиенти заради широко разгласените и станали публично достояние обвинения, но
също е създал негативни нагласи към личността му сред колеги адвокати и въобще в
правните среди в гр. Плевен, където е упражнявал адвокатска дейност. Несъмнено в
причинна връзка с обвиненията ищецът е бил подложен на изключителен стрес –
дискредитирана е репутацията му на адвокат, което има за последица намаляване на обема
на работа, а от там и създаване на притеснения за издръжката на семейството. Допълнителен
утежняващ факт е променливият резултат при разглеждане на делото подсилващ
негативните изживявания, свързани с възможното ефективно осъждане и лишаване от
възможност да упражнява адвокатска дейност, множеството извършвани
съдопроизводствени действия /проведени 35 открити заседания с негово участие/, които
сами по себе си са източник на стрес. Съвсем логично поради това е преживеиният стрес в
продължителен период от време да се окаже фактор за влошаване на здравето. В тази връзка
са и показанията на личния му лекар И., която свидетелства, че в периода след 2010г той е
имал изявени здравословни проблеми – хипертонични кризи, повишена кръвна захар,
впоследствие влошен белодробен статус и в резултат на него летален изход. Тези показания
кореспондират с представените множество медицински документи, но не могат да обосноват
категоричен извод, че стресогенните събития, които и утежняващи здравословния му статус,
5
са основен отключващ заболяванията фактор. Макар и с медицинско образование д-р И. в
качеството си на свидетел възпроизвежда станали й известни факти за влошаване на
здравето на ищеца в период, съвпадащ с наказателното производство, но свидетелските
показания не могат да се ползват като заключение на съдебен експерт, който под
наказателна отговороност би дал обосновано становище за причините, предизвикали
появата на заболяванията. Обосновани поради това са поддържаните доводи в отговора на
прокуратурата, че по делото не са събрани доказателства, които несъмнено да установяват
естеството на заболяванията, кога точно са диагностицирани и кои са факторите за тяхната
поява. Стресът би могъл да повлияе неблагоприятно клиничната изява на повишено кръвно
налягане и хипертония, но освен него съществуват и други фактори /генетична
предопределеност, влошени жизнени показаетели, начин на живот и т.н./, които водят до
поява и изостряне на заболявания от този тип. Доказателства обаче, които категорично да
установят, че преживените стресогенни събития са основен катализатор за влошаване на
здравето и определящ фактор за изява на посочените заболявания не са ангажирани по
делото. Поради това показанията на свидетелката И. по този въпрос ще следва да се ценят в
подкрепа на извода, че в този период здравето на ищеца е влошено, и че продължителният
стрес е от естество неблагоприятно да повлияе клиничната изява на установените хронични
заболявания, за чиято поява съществуват и множество други причини.
Този извод обаче не дава основание за завишаване на обезщетението, защото както
обосновано се твърди в отговора на прокуратурата, в същия този период /2013г/ е
приключило друго наказателно производство срещу ищеца и той е бил признат за виновен в
квалифициран случай на престъпление против правосъдието – подбудителство към
лъжествидетелстване по чл.293, ал.2 вр. ал.1 НК. От една страна наличието на друго
наказателно производство също е стресогенен фактор с идентични неблагоприятни
последици върху психическото и физическо здраве на ищеца, а от друга естеството на
престъплението, за което е признат за виновен /подбуждане към лъжествидетелстване/ има
негативно отражение за личността на ищеца и професионалните му качества и като наред с
процесните обвинения е фактор за отлив на клиенти и дискредитиране в професионалните
среди.
Неоснователни на следващо място са оплакванията в жалбата на ищеца, че съдът
въобще не е обсъждал и коментирал широкия медиен отзвук на обвиненията. Те са
цитирани в мотивите на решението и са взети предвид при формиране на изводите във
връзка с приложението на чл.52 ЗЗД. Детайлният прочит на тези публикации обаче
установява, че името на ищеца в голяма част от публикациите е спрягано с жалби и
образувани в тази връзка производства, които нямат отношение към процесните обвинения.
Действително ищецът е търпял силни по интензитет морални вреди от процесните
обвинения с обсъденото вече изражение и те са източник на неблагоприятни за него
последици във всеки един аспект личностен, здравословен и професионален, но също трябва
да се съобразят и фактите, че за част от въпросния период е бил подсъдим по друго дело
/приключило с осъдителна присъда/, както и субект на разследване и проверки по повод на
6
жалби, независимо от образуването или не на наказателни производства. Всички те се
явяват комплексна последица, засягаща личността на ищеца, доброто му име и репутация,
но също представляват стресогенни фактори от естество да засегнат психическо и
физическо здраве, затова е следвало и са съобразени при определяне на обезщетението. Така
също е съобразен и обсъден фактът, че спрямо ищеца е взета най-леката мярка за
процесуална принуда „подписка“, която не е засегнала неговия обичаен начин на живот и
възможността да осъществява адвокатска дейност.
Неоснователни са оплакванията и на прокуратурата против изводите на първата
инстанция по спорния въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД. Решаващо значение за
негативно отражение на обвиненията върху неимуществената сфера на ищеца има
неразумно дългата продължителност на воденото наказателното производство /почти 10
години/. Касае се за обстоятелство, което след изменението на ЗОДОВ в чл. 2б /Нов - ДВ,
бр. 98 от 2012 г./ законът посочва като основание за отговорност на държавата независимо
от основателността на обвинението, а когато то е незаконно, се увеличават вредните
последици за обвиняемия и посоченото ще е от значение за определяне на обезщетението по
справедливост в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Освен неразумната продължителност
на наказателното производство като утежняващ фактор следва и са взети предвид
множеството извършвани процесуални действия в наказателното производство,
включително назначаването на психиатрична експертиза за изясняване психическата
годност на ищеца, което допълнително го поставя в емоционален и психически дисбаланс,
многобройните съдебни заседания, както и тежестта на повдигнатите две обвинения за
тежки умишлени престъпления по см. на чл.93 т.7 НК.
Поради това, че изводите на двете инстанции като краен резултат, че 30 000лв са
справедливо обезщетение по см. на чл.52 ЗЗД съвпадат и решението в обжалваната му
осъдителна и отхвърлителна част ще подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора няма основание да се изменят присъдените пред първата
инстанция разноски, нито с оглед неоснователността на въззивните жалби да се присъждат
разноски пред настоящата инстанция.
С оглед на изложеното, САС
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.09.2021г. по гр. дело № 122/2021 г. по описа на
Врачански окръжен съд в обжалваната му осъдителна и отхвърлителна част.
Решението, подлежи на обжалване пред ВКС на РБ по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчване препис на страните.
7
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8