Р Е Ш
Е Н И Е
№.............град Шумен, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретар
Св. А.а
като разгледа
докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм. д. №500 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР, образувано по жалба от С.И.С., с ЕГН **********,***,
против Заповед рег.№323з-206/20.09.2019 г. на Началника на Районно управление
/РУ/ - Велики Преслав за налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“.
В жалбата се изразява несъгласие с така
издадената заповед, като се твърди, че проверката не е извършена обективно,
едностранно са преценени доказателствата по дисциплинарната преписка, както и
се излагат доводи, че дисциплинарното нарушение не е извършено виновно. На тези
основания жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да
отмени атакуваната Заповед рег.№323з-206/20.09.2019 г. на Началника на РУ - Велики
Преслав.
Ответната страна Началник РУ - Велики
Преслав, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт И. С., редовно
упълномощена. Изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли като
такава. Излага аргументи, че същата е издадена от компетентен орган, в
съответствие с материалния закон и при спазване на
административнопроизводствените правила. С оглед на това моли съда да остави
жалбата без уважение и да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лв.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и извършвайки
служебна проверка на основание чл.168 от АПК за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът установи от
фактическа страна следното:
Във връзка с докладна
записка рег.№323р-13180/16.08.2019 г. на мл. експерт В. В. – мл. оперативен
дежурен в РУ – Велики Преслав и за изясняване на постъпилите предварителни
данни за извършени дисциплинарни нарушения по чл.194 ал.2 т.1 и т.2 от ЗМВР от
служители на Участък – Върбица при РУ – Велики Преслав, а именно, че на
15.08.2019 г. в град Върбица, около 21.22 ч., по получен сигнал на тел.112 за
скандал, мл. инспектор С.С. – ст. полицай ООР към участък Върбица е отказал да
посети сигнала, със Заповед №372з-163/20.08.2019 г. Началникът на РУ – Велики
Преслав, на основание чл.205 ал.2 от ЗМВР, е разпоредил да се извърши проверка
спрямо държавния служител от Участък – Върбица към РУ – Велики Преслав мл. инспектор
С.С. – ст. полицай ООР в Участък – Върбица на РУ – Велики Преслав. Проверката е
възложена на комисия в състав : 1.Ст. инспектор А. А. – началник Участък
Върбица, 2.Инспектор Р. И. – полицейски инспектор група „ОП“ при РУ – Велики Преслав
и 3.Мл. експерт Р. Д. – мл. полицейски инспектор в Участък – Върбица. Разпоредено
е в срок до 10.09.2019 г. комисията да докладва резултатите от проверката с
писмена справка, като заповедта е връчена лично на служителя – 27.08.2019 г.,
спрямо когото ще бъде извършена проверката. Със Заповед
рег.№323з-194/12.09.2019 г., по предложение на комисията от 11.09.2019 г.,
срокът за извършване на проверката е удължен до 20.09.2019 г. включително,
която заповед също е връчена на служителя, спрямо когото се извършва проверката
на 13.09.2019 г.
Съгласно
кадровата справка от 09.09.2019 г. оспорващият е младши инспектор и заема
длъжността старши полицай в Участък „Полиция“ – Върбица при РУ – Велики Преслав.
Има наложени наказания „писмено предупреждение“ и „порицание“ в конкретно
посочените години в справката, както и е бил награждаван с „писмена похвала“
през 1995 г. и 2011 г., както и с „обявяване на благодарност“ през 2005 г.
От приложената
ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата се установи, че
жалбоподателят е бил в самостоятелен наряд на 15.08.2019 г. от 17.00 часа до 05.00
часа на следващия ден. От приложения дневник за получени и предадени сигнали и
разпореждания в ОДЦ /ОДЧ/ на тел.112 в РУ – Велики Преслав се установи, че на 15.08.2019
г. в са подадени общо пет сигнала в часовия диапазон 21:22 ч. - 22:36 ч. от двама
заявители за скандал в град Върбица, които сигнали са били докладвани на
жалбоподателя С. С..
На 29.08.2019 г.
жалбоподателят е депозирал писмени обяснения до назначената Комисия за
проверка, както и е представил две докладни записки до Началника на РУ – Велики
Преслав съответно на 16.08.2019 г. и на 29.08.2019 г.
На 16.09.2019 г., въз основа на извършената
проверка и съгласно заповед №323з-163/20.08.2019 г. на Началника на РУ – Велики
Преслав, комисията, назначена за извършване на проверката, е изготвил справка
въз основа на събраните писмени материали, в която са обективирани
констатациите по отношение на действията на служителя, предмет на проверката. В
Справката е констатирано, че на 15.08.2019 г. в 21:21 ч. е постъпил първият
сигнал на тел.112 в дежурната на РУ – Велики Преслав от М. Д. от град Върбица,
която е обяснила, че пиян съсед я тормози, блъска по вратата, хвърля камъни и
се заканва със саморазправа. Дежурният в РУ – В. Преслав мл. експерт В. веднага
се обадил на жалбоподателя С. и му обяснил за сигнала, както и му разпоредил да
вземе отношение. С. заявил, че района е трудно достъпен. В 21.40 ч. отново бил
подаден втори сигнал, но този път от съседа М. Е. със същите оплаквания. И този
сигнал бил предаден на С. от дежурния в РУ – Велики Преслав, както и се
установило, че С. не е посетил адреса. Обясненията на С. били, че указал на
хората да пуснат жалба в полицията. В 22:33 ч. постъпил пореден сигнал за
инцидента, който е бил предаден на С., но той категорично отказал да посети
адреса. Комисията е приела, че депозираната докладна записка от жалбоподателя е
неоснователна, тъй като нарядът за осъществяване на ППД по инструкция може да
се състои и от един служител, като сигналът по първоначални данни не сочи на
реален риск за безопасността на служителя, който има правомощия на полицейски
орган по ЗМВР, обучен е и има дългогодишен опит, още повече, че до 22:00 ч. на
15.08.2019 г. в участък Върбица е имало втори служител, който е могъл да окаже
съдействие, ако С. се е опасявал за своята безопасност. С оглед на това
Комисията е предложила на Началника на РУ – Велики Преслав за така установеното
нарушение, а именно неизпълнение на служебни задължения и на заповеди по чл.194
ал.2 т.1 и т.2 във вр. с чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР и чл.56 ал.1 и чл.45 от
Инструкция №8121з-929 от 02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност /ППД/ и
длъжностната характеристика на държавния служител, да вземе отношение по
дисциплинарен път за установеното нарушение на служебната дисциплина по ЗМВР.
Справката е връчена на оспорващия на 18.09.2019 г.
На жалбоподателя е била връчена покана за
даване на писмени обяснения на 18.09.2019 г., като такива са били депозирани
надлежно пред Началника на РУ – Велики Преслав на същата дата.
Дисциплинарното
производство е финализирано с издаване на оспорената в настоящото производство
Заповед рег.№323з-206/20.09.2019 г. на Началника на РУ – Велики Преслав при ОД
на МВР град Шумен, с която на младши инспектор С.И.С., на длъжност старши
полицай ООР в Участък Върбица към РУ – Велики Преслав при ОД на МВР град Шумен,
е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, на основание
чл.204 т.4 във вр. с чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР, за нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 и т.2 във вр. с чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР, във вр. с чл.56 ал.1 във вр. с чл.2 ал.1 т.1 и т.2 и чл.45 от Инструкция
№8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност и длъжностна
характеристика №3286р-19657/12.11.2015 г. Дисциплинарно наказващият орган е
приел, че на 15.08.2019 г. в град Върбица, около 21.22 часа, след като получил
разпореждане от мл. експерт В. В. – мл. оперативен дежурен в РУ Велики Преслав,
да посети сигнал в рамките на обслужваната територия за скандал между съседи в
град Върбица, ул. Ал. Стамболийски №124 – подаден сигнал на тел.112, мл.
инспектор С.С. отказал да посети този сигнал по съображения да сигурност –
адресът бил встрани от улицата, на извисена местност, с труден достъп за
автомобил и било рисковано да бъде посетено от един служител в тъмната част на
денонощието. Тези съображения за сигурност дисциплинарно-наказващия орган приел
за неоснователни, тъй като по същото време в Участъка в град Върбица е имало и
друг служител, който е могъл да окаже съдействие на С., ако той се е опасявал
за своята сигурност, както и отговорността е ограничена само за този период. С
оглед на това дисциплинарният орган е приел, че с това свое деяние
жалбоподателят е нарушил служебните си задължения и заповеди.
От показанията
на разпитаните свидетели А.Г.А. и В.В.В. се установи, че на 15.08.2019 г. около
21:21/22 ч. на тел.112 в дежурната на РУ – Велики Преслав е бил подаден сигнал
за битов скандал в град Върбица. Сигналът бил получен от свидетеля В., който е
бил дежурен, който от своя страна веднага е позвънил на личния телефон на
наказания служител С. и е предал сигнала и му е разпоредил да посети сигнала.
След известно време бил подаден същия сигнал на тел.112, като В. отново е
разпоредил на С. да го посети. С. му обяснил, че се е срещнал с лицето, подало
сигнала и му бил обяснил да подаде жалба на другия ден в участъка в град
Върбица. Сигналите от същия адрес обаче продължили – били около 7 на брой, като
при последния В. отново позвънил на С. и отново му разпоредил да посети
сигнала, като тогава С. категорично му заявил, че няма да отиде. След отказа на
С., свидетелят В. се обадил на А.А., който е Началник на Участъка в град
Върбица и му обяснил за създалата се обстановка. От показанията и на двамата
свидетели, както и от приложените писмени доказателства, се установи, че
действително се касае за битов скандал, без физическа саморазправа между
лицата, като само са се разменяли обиди. Установи се също, че С. не е подавал
искане или да се е обаждал на другия си колега по смяна за помощ, с оглед
опасания, че сигналът е рисков.
От така
установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото
и интереса да оспори този административен акт. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно чл.204 от ЗМВР дисциплинарните
наказания се налагат със заповеди, издадени по т.3 от същата норма от „ръководителите
на структурите по чл.37
- за всички наказания по чл.197
за служителите на младши изпълнителски длъжности“. В настоящия случай, предвид
вида на наложеното дисциплинарно наказание - по чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР и
длъжността, която заема дисциплинарно-наказващият орган – Началник РУ – Велики
Преслав при ОД на МВР град Шумен, както и длъжността, която заема наказания
служител – младши инспектор, съдът приема, че заповедта е издаден от
компетентен орган.
Според чл.210 ал.1 от ЗМВР дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
При издаване на процесната заповед съдът приема, че са спазени всички визирани изисквания за
нейната форма. Деянието на жалбоподателя е квалифицирано от
дисциплинарно-наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.194 ал.2
т.1 и т.2 от ЗМВР – неизпълнение на
заповед и неизпълнение на служебни задължения. В оспорената заповед конкретно е
посочено, че С. не е изпълнил разпореждане да посети сигнал в град Върбица,
както и конкретно са посочени служебните задължения, които не са изпълнени от С.,
а именно чл.56 ал.1 от Инструкция
№8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност /ППД/, която разпоредба
вменява задължение за служителя при наряд да осъществява превенция на
правонарушенията чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и
навременна комуникация с гражданите, с цел съдействие и реагиране при
необходимост. Посочена е и нормата на чл.45 от Инструкция №8121з-929/02.12.2014 г. за ППД и длъжностна характеристика
№3286р-19657/12.11.2015 г., по силата на които нарядите са подчинени на длъжностните лица,
които отговарят за изпълнението на ППД, и на дежурните в ОДЦ/ОДЧ, както и
вмененото задължение за работа по опазване на обществения ред.
В оспорения административен акт
нарушението е индивидуализирано и описано, съобразно нормата на чл.210 ал.1 от ЗМВР, като са посочени и конкретните заповеди и служебни задължения, които е
нарушил жалбоподателя. Описаното в заповедта действие като „след като получил разпореждане от мл. експерт В. В. –
мл. оперативен дежурен в РУ – Велики Преслав да посетил сигнал, мл. инсп. С.С.
отказал да посети сигнала” е привързано към съответно правило от задълженията по цитираната
по-горе Инструкция, и длъжностна характеристика, за което на жалбоподателя е
вменено неизпълнение на задължението му. В процесната заповед изрично е
посочено място, дата и час на извършване на нарушението, както и подробно са
описани обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, въз основа на
които е установено.
Съдът приема, че при издаване на заповедта не
са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да водят до
незаконосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл.195 ал.1 от ЗМВР дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се
смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. От
фактическа страна безспорно се установи, че справката за извършената проверка
по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и установяване на
неговия извършител, изготвена от комисията, назначена от директора на ОД на МВР
град Шумен, е постъпила при дисциплинарно наказващия орган на 16.09.2019 г., а
заповедта за налагане на наказанието е издадена на 20.09.2019 г. Деянието, за
което е вменено неизпълнение на служебно задължение е с дата 15.08.2019 г.,
поради което са спазени и двата вида срока, посочени в разпоредбата на чл.195
ал.1 от ЗМВР във вр. с чл.196 от ЗМВР.
Съгласно чл.206 ал.1 от ЗМВР дисциплинарно
наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения. От
представената преписка се установява, че изслушване на наказания служител не е
правено, а са представени и приети писмени обяснения. Съдът намира, че е
изпълнена алтернативната законова хипотеза
– приемане на писмени обяснения от служителя. Писменото обяснение е с
дата 18.09.2019 г., след датата, на която на служителя е връчена заповедта за
извършване на проверката по чл.205 ал.2 от ЗМВР – 28.08.2019 г. и преди
изготвяне на справката от извършваната проверка – 16.09.2019 г. Писменото обяснение е по образец, прието е
с резолюция от дисциплинарно наказващия орган – Началник РУ – Велики Преслав,
отбелязана е дата 18.09.2019 г., с оглед на което съдът приема, че е спазена
процедурата по приемане на писменото обяснението.
Съдът приема, че дисциплинарно наказващия
орган е изпълнил и вмененото по чл.206 ал.4 от ЗМВР задължение да събере и
оцени всички доказателства, включително посочени от държавния служител, преди
издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Гореизложеното
обосновава извода, че производството по издаване на оспорвания индивидуален
административен акт е проведено при спазване на административнопроизводствените
правила, регламентирани в ЗМВР и в АПК.
Съдът приема, че оспорената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е издадена при наличие на
материалноправните предпоставки за това. В хода на съдебното производство от
приложените писмени доказателства и от показанията на свидетелите по
категоричен начин се установи, че жалбоподателят не е изпълнил разпореждане на
15.08.2019 г. да посети подаден сигнал в рамките на обслужваната територия за
скандал между съседи в град Върбица. При това положение безспорно е извършено
нарушение на служебните задължения и заповеди, конкретно посочени в оспорената
заповед и цитирани по-горе в настоящото решение като задължение на служителя,
осъществяващ ППД. Твърдението на жалбоподателя, че районът на адреса е
трудно-достъпен и не може да се посети с кола, по никакъв начин не го освобождава
от вмененото му задължение по закон, тъй като липсва законова регламентация
задълженията да се осъществяват само с автомобил. В хода на съдебното
производство не се установи по категоричен начин, че подадения сигнал да е бил
рисков. Напротив установи се, че е имало битов скандал – с размяна на обидни
думи, без физическа саморазправа, както и не се доказа жалбоподателят да е
искал помощ, с оглед неговата защита, за да посети адреса. В тази връзка следва
да се отбележи, че дадените указания от жалбоподателя към подалите сигнал лица
да подадат жалба в участъка, не го освобождава от вмененото задължение по чл.56
от цитираната по-горе Инструкция при наряд да осъществява превенция на
правонарушенията чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна
комуникация с гражданите, с цел съдействие и реагиране при необходимост.
Съдът приема, че деянието е извършено
умишлено, тъй като от събраните по делото доказателства по категоричен начин се
установи, че изрично жалбоподателят е отказал да посети адреса по подадения
сигнал. С оглед на тези факти съдът приема, че правилно дисциплинарно наказващият
орган е приел, че така описаното нарушение се квалифицира като нарушение по
смисъла на чл.194 ал.2 т.1 и т.2 от във вр. с чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР, във вр.
с чл.56 ал.1 във вр. с чл.2 ал.1 т.1 и т.2 и чл.45 от Инструкция
№8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност и длъжностна
характеристика №3286р-19657/12.11.2015 г. Неспазването им безспорно осъществява
състава на дисциплинарното нарушение. Правилно за това поведение на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест
месеца, съобразно чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР.
Нарушението
на служебната дисциплина следва да се окачестви като виновно неизпълнение на
произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически
осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на
служителя. В случая от доказателствата се установява, че с извършеното от оспорващия
са осъществени субективните и обективни признаци на дисциплинарното нарушение,
за което е наложено и наказанието с оспорената заповед, поради което
законосъобразно административният орган е наложил наказание по чл.200 ал.1
т.11 от ЗМВР – „порицание“ за срок от шест месеца.
От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в пълно съответствие с материалноправните разпореди, както и с целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора, на основание чл.143 от АПК и съобразно изрично направеното искане на
ответника за присъждане на направените по делото разноски, следва да жалбоподателят
да бъде осъден да заплати на ОД на МВР град Шумен направените по делото
разноски в размер на 100.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.И.С., с
ЕГН **********,***, против Заповед рег.№323з-206/20.09.2019 г. на Началника на
Районно управление - Велики Преслав за налагане на дисциплинарно наказание
„Порицание“.
ОСЪЖДА С.И.С., с ЕГН **********,***, да
заплати на ОД на МВР град Шумен направените по делото разноски в размер на 100.00
/сто лева/ лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.211 от ЗМВР.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: