Р Е
Ш Е Н И Е № 3003
гр. Пловдив, 27.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 13.07.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 2557 по
описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от
Й.Б.В., ЕГН: **********,*** против „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правна
квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено,
че Й.Б.В. не дължи на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като погасени по
давност, сумата от 200 лв.,
частично от 25 640,93 лв. – главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 21.02.2008 г., сключен между него, като кредитополучател и Банка
ДСК ЕАД, като кредитодател; сумата от 100 лв., частично от 4250,08 –
обезщетение за забава за периода от 01.05.2010 г. до 07.04.2011 г., сумата от
100 лв., частично от 597,82 лв. – присъдени деловодни разноски по ч.гр.д.
№6439/2011 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 07.04.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 6439/2011 г. по описана
ПРС.
Ищецът твърди, че ответникът се е снабдил със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист против него за сумите, както следва: сумата от
25 640,93 лв. – главница по Договор
за кредит за текущо потребление от 21.02.2008 г., сключен между него, като
кредитополучател и Банка ДСК ЕАД, като кредитодател; сумата от 4250,08 –
обезщетение за забава за периода от 01.05.2010 г. до 07.04.2011 г., сумата от
597,82 лв.– присъдени деловодни разноски по ч.гр.д. №6439/2011 г. , ведно със
законна лихва върху главницата от 07.04.2011 г. до окончателното изплащане на
вземането. Въз основа на изпълнителния лист е образувано *** № *** по описа на ***
– К. П. с рег. № *** на ***. Ищецът счита, че не
дължи сумите по изпълнителния лист поради погасяването им по давност, доколкото
вземането на ответника се погасява с 5 – годишна давност след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено *** основание. Моли
исковете да се уважат. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията и моли за
отхвърлянето й като недопустима или неоснователна.
Оспорват се изложените
от ищеца доводи по отношение на приложимия давностен срок, като се сочи, че
същият е прекъсван с действия от страна на *** както следва: молба за
образуване на *** от 13.07.2011 г., налагане на запор върху вземанията на
длъжника за трудово възнаграждение от 20.03.2012 г. Поради това, ответникът
счита, че давностния срок започва да тече от дата 20.03.2012 г. и изтича на
20.03.2017 г. Същият твърди, че преди изтичане на давностния срок, а именно на
23.02.2017 г. е подадена молба за образуване на *** дело, което било достатъчно
за да бъде прекъсната отново давността. На основание подробно изложените доводи
се моли предявеният иск да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които
се установяват с тях, намира следното:
Няма спор между страните, а това се установява и от
приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на БАНКА ДСК ЕАД на 18.04.2011 г. по ч.гр.д. №
6439/2011 г. по описана ПРС е разпоредено ищецът да заплати на банката
сумата от 25 640,93 лв. – главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 21.02.2008 г., сключен между него, като кредитополучател и Банка
ДСК ЕАД, като кредитодател; сумата от 4250,08 – обезщетение за забава за периода
от 01.05.2010 г. до 07.04.2011 г. и сумата от
597,82 лв. – деловодни разноски
по ч.гр.д. №6439/2011 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 07.04.2011
г. до окончателното изплащане на вземането.
На 13.07.2011
г. на основание издадения изпълнителен лист БАНКА ДСК ЕАД е депозирала молба за
образуване на *** дело, като на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложила на *** да
определи начина на изпълнение. Образувано е *** № *** по описа за 2011 г. на ***
К. П. с рег. № *** и район на действие –***. След образуваното му са правени
множество справки за имущественото състояние на длъжника.
На 23.02.2012 г.
*** е наложил запор на трудовото и всяко друго възнаграждение и всяко
друго възнаграждение на длъжника Й.В., като съобщение за това е връчено на
третото задължено лице – ЛЪКИ 95 ЕКСПО на 20.03.2012 г.
На 15.03.2012 г. е връчена на М. И. В. – с. със
задължение да предаде на Й.В. призовка за доброволно изпълнение, в която е
отразено, че е наложен запор на трудовото възнаграждение.
На 06.04.2012 г. е постъпил отговор от третото
задължено лице по наложения на 23.02.2012 г. запор, в която се сочи, че
трудовото правоотношение на длъжника е прекратено, считано от 12.03.2012 г.
На 03.04.2012 г. е постъпила молба от М. В., в която
заявява, че с Й.В. не живеят заедно от 6 години и не може да се свърже с него,
за да му предаде призовката. Посочва, че последното което знае за него е, че
живее в с. Л..
На 18.08.2012 г. е направен справка НБД Население за Й.В.,
от която е видно, че същият е с регистриран постоянен и настоящ адрес ***.
На 02.08.2012 г. е депозирана молба от ответника за
конституирането му като взискател по образуваното *** № *** г. на основание
Договор за покупко – продажба на вземания от 25.04.2012 г., по силата на който
БАНКА ДСК ЕАД е прехвърлила вземанията си спрямо Й.В.В. по Договор за кредит от
2/21/2008 г. Представено е копие от
договор за цесия.
С Разпореждане от 18.08.2012 г. *** е заличил като
взискател БАНКА ДСК ЕАД и е конституирал като взискател ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ
ЕООД, за което изпратил съобщения до цедента и цесионера.
От изготвена на 26.11.2014 г. справка за трудовите
договори на длъжника се установява, че действително трудовото правоотношение с
ЛЪКИ 95 ЕКСПО е прекратено на 12.03.2012 г., като считано от 26.11.2014 г.
длъжникът е в трудови правоотношения с ЖПС –БГ.
На 07.04.2016 г. е връчена призовка за доброволно
изпълнение на адреса в гр. П. отново на лицето М. В., която е заявила, че е в
развод със съпруга си.
Изпратени са искания до няколко търговски банки за
предоставяне на информация за открити от Й.В. банкови сметки.
На 08.06.2016 г. е наложен запор върху вземанията на
длъжника Й.В. *** кооперативна банка АД, като са изпратени съобщения до третите
задължени лица и до длъжника.
На 06.02.2017 г. е постъпила молба от ответника по ***
дело с искане същото да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК
поради настъпила перемпция, като изрично се сочи, че същото се иска с оглед
образуване на ново *** дело.
С постановление от 06.02.2017 г. *** е констатирал
прекратяването на *** производство на основание чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК, като са
вдигнати наложените обезпечителни мерки.
На 23.02.2017 г.
въз основа на молба от страна на ответника е образувано ново *** дело въз
основа на същия изпълнителен лист, а именно: *** № *** г. по описа на *** – К.П.
с рег. № *** с район на действие ***. По
делото е представено уведомление до длъжника за прехвърляне на вземането,
връчено на 22.05.2012 г.
На 26.04.2017 г.
е поискано вписване на възбрана на недвижими имоти, собственост на
длъжника.
На 06. 06.2017 г. е наложен запор върху вземанията по
банкови сметки, открити от длъжника в БАНКА ДСК ЕАД и Първа инвестиционна банка
АД.
На 16.01.2018 г. е връчена призовка за доброволно
изпълнение на длъжника Й.В. ***.
С Определение по настоящото дело *** производство е
спряно до приключване на спора.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Не се спори и
от представените доказателства се установява, че ищецът – длъжник в *** производство
е получил уведомление за прехвърляне на вземането.
В случая не се спори, че по отношение на вземането за
главница е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Съгласно
Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК При договора за заем е налице неделимо
плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора. Поради тази причина се сочи, че е приложим общият петгодишен
давностен срок. Относно претендираната лихва е приложим тригодишния срок на
погасителната давност, а вземанията за разноски представляват акцесорни
вземания и се считат погасени с погасяване на главното задължение.
Съобразно чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК *** производство се
прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съобразно
указанията на ВКС дадени т.10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС ОСГТК,
давността в *** производство се прекъсва с предприемането на кое да е *** действие
в рамките на определен *** способ. Такива действия са насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. Не съставляват изпълнителни действия образуването на *** дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Тези действия не прекъсват
давността, а освен това предприемането им не е изпълнително действие по смисъла
на чл.433, ал.1 т.8 ГПК.
В настоящия случай се установи безспорно, че спрямо
ищеца не са извършвани изпълнителни действия в периода от завеждане на *** дело № *** г. по описа на ***– К. П. и
съответно възлагането на *** да извършва действия по чл. 18 ***– 13.07.2011 г.
до изтичане на две години от тази дата 13.07.2013 г. Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответното дружество, че давността по отношение на
вземанията по процесния изпълнителен лист е била прекъсвана по време на *** дело
с редица други действия, извършвани от ***. Както се посочи по-горе изпратената покана за
доброволно изпълнение на задълженията на длъжника, не прекъсва давността. Не
прекъсва давността и искането да бъде приложен определен изпълнителен способ,
защото *** е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона,
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение – чрез налагане на запор или възбрана, извършване на опис или оценка
на вещ, насрочване и извършване на продан и т.н. (в този смисъл са и
разясненията по т. 10 от на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС ОСГТК). Давността
не е прекъсната и с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, тъй като
от писмото – отговор на третото задължено лице, постъпило по *** дело, се
установява, че трудовото правоотношение
на длъжника е прекратено на 12.03.2012 г. преди получаване на съобщението,
поради което запор не може да бъде наложен. Следователно и в този случай, не би
могло да се приеме, че е налице завършено принудително изпълнително действие,
годно да прекъсне давността.
Ето защо и
всички извършени действия след 13.07.2013 г., които са били предприети, няма да
имат правно валидно действие, доколкото *** производство е било прекратено по
силата на закона. Още повече, че след налагането на запора на 23.02.2012 г., в
период от 2 години не са извършени изпълнителни действия, което обуславя
прекратяване на *** дело по силата на закона. В тази връзка налагането на запор
върху вземанията на ищеца в две търговски банки на 08.06.2016 г. не
представлява валидно действие, обуславящо прекъсване на срока на погасителната
давност.
Поради липсата на изпълнителни действия давността в ***
производство не е била прекъсвана, от което следва, че вземанията срещу
длъжника са се погасили по давност, след изтичане на посочените по-горе
срокове.
Не прекъсват давността и действията, предприети по
новообразуваното през 2017 г. *** дело, тъй като към датата на образуването му
давността по отношение на вземанията предмет на изпълнителния лист е изтекла.
На основание изложените
съображения искът за установяване на недължимост на сумите по процесния изпълнителен лист, представляващи
частични претенции, се явява основателен и доказан следва да се уважи.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. По делото е
приет списък с разноски по чл. 80 ГПК за присъждане адвокатски хонорар в размер на 300 лв., който следва да се присъди изцяло,
както и държавна такса в размер от 50 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Й.Б.В., ЕГН: **********,*** не дължи на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, като погасени по давност, сумата от 200 лв., частично от 25 640,93
лв. – главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 21.02.2008 г.; сумата от 100 лв. - частично от 4250,08 –
обезщетение за забава за периода от 01.05.2010 г. до 07.04.2011 г., сумата от
100 лв. - частично от 597,82 лв. – присъдени деловодни разноски по ч.гр.д.
№6439/2011 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 07.04.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 6439/2011 г. по описана ПРС.
ОСЪЖДА
БАНКА
ДСК ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ул. Московска № 19 да заплати на Й.Б.В., ЕГН: **********,*** разноските по делото
в размер от общо 350 лв., от които сумата от 300 лв.- заплатен
адвокатски хонорар и сумата от 50 лв.- заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ