РЕШЕНИЕ
№ 2567
гр. Варна, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110102738 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от Ж. М. А. срещу ДЗИ-Общо
застраховане ЕАД, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане ответното
дружество да заплати сумата в размер на 20.00 лева, като частичен иск от сумата от 914.80
лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на калник преден ляв и предна врата лява на собственият ми лек
автомобил марка „Шевролет Авео", с per. № ****, причинени в резултат на реализирано на
17.11.2023г., ПТП, в гр. Белослав, по вина на водача на лек автомобил марка „Форд Фиеста",
с per. № ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба -05.03.24 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 17.11.2023г. около 11:00 часа, в гр. Белослав на паркинга на
магазина за хранителни стоки в кв. Акации, собственият му лек автомобил марка „Шевролет
Авео" с per. № ****, бил блъснат от л.а. марка „Форд Фиеста", с per. № ****, управляван от
П.Т.. Ударът настъпил при маневра,като другият водач ударил автомобила на ищеца в предна
лява част. Двамата водачи попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като
виновен за настъпилото произшествие посочили водача на лек автомобил марка „Форд
Фиеста", с per. № ****, които е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от
застрахователна компания „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, със срок на действие 08/06/2023г.
- 07/06/2024г.
Ищецът излага, че на 17.11.2023г. уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като завел щета с № 43080312301585, с увредени калник преден ляв и
предна врата лява и получил обезщетение от 185,20 лв.
От направено проучване ищецът установил, че сумата необходима за възстановяване
на автомобила му е в размер на 914,80 лв. Ищецът твърди, че щетите по автомобила не са
1
отстранени. Поради което предявяват претенцията си по исков ред. Претендират разноски.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с
който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Оспорва претенцията по основание и
размер. Излага, че по заведената щета в два пункта са описани увредените детайли по
превозното средство, както следва: -преден ляв калник - за ремонт 2-ра степен увреждане и
боядисване; - предна лява врата - за боядисване. На така съставения опис представителят на
ищеца е положил подписа си без възражения, с което е удостоверил, че е съгласен с
описаните увреждания по автомобила, както и че е получил копия от документите.
Ответникът застраховател счита, че определената сума е получена при съблюдаване на
разпоредбите на Кодекс за застраховането и разпоредбите на методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по риска „Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено следното:
Между страните не се спори, а и видно от представените по делото доказателства,
налице е валидно застрахователно правоотношение по сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил, марка и модел „Форд
Фиеста", per. № ****, обективирана в застрахователна полица Ш BG/06/122003709745 от
23.12.2022 год., със срок на застрахователно покритие от 1 година, считано от 00:00 ч. на
30.12.2022 год. до 23:59 ч. на 29.12.2023 год.
Между страните не се спори и ,че по заведената застрахователна претенция (щета) №
№ 43080312301585 ответникът е изплатил в полза на ищеца застрахователно обезщетение от
185,20 лв.
Видно от Свидетелство за регистрация Част І, л.а. марка „Шевролет Авео", с per. №
**** е собственост на ищеца Ж. М. А..
В изготвеното по делото заключение по СТЕ е прието, че на 17.11.2024г. около 11:00
часа в гр. Б.на паркинга на магазин за хранителни стоки в кв. Акации е паркиран лек
автомобил марка и модел „Шевролет Авео" с per. № ****, с водач Д.Д.К., ЕГН: **********.
В този момент на същия паркинг с маневра навлиза лек автомобил марка и модел „Форд
Фиеста" с per. № ****, управляван от П.Т.. При маневрата си автомобила „Форд" влиза в
контакт с паркирания автомобил „Шевролет" в областта на предна лява врата и след това
преден ляв калник, при което причинява увреждания на тези детайли. Стойността за
възстановяването на автомобила възлиза на 899,05 лв. с ДДС при средно аритметична
стойност на сервизи притежаващи европейски сертификат за качество ISO и такива които не
притежават. Категорично е налице причинно следствена връзка между уврежданията и
процесното ПТП. Стойността за възстановяването на автомобила съгласно посочената
методика (Наредба № 49/16.10.2014г. и Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства) възлиза на
270,60 лв. с ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са
2
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването
им.
По делото не се спори относно настъпилото ПТП на 17.11.2023 г., и наличието на
водача на МПС л.а. марка „Форд Фиеста" с per. № ****, на валидна и действаща застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите със ДЗИ-Общо застраховане ЕАД.
Съдът намира, че процесното застрахователно събитие е било реализирано
противоправно и виновно от водача на МПС, гражданската отговорност на когото е
застрахована при ответното дружество, поради което ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените имуществени вреди.
По същество спорът между страните е концентриран около стойността на настъпилите
вреди върху притежавания от него автомобил и приложимия алгоритъм за тяхното
оценяване и определяне на справедливата възстановителна стойност.
Съгласно чл. 432 от КЗ и предвид трайната практика на ВКС, обективирана в Решение
№ 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г.
на ВКС по т. д. № 2367/2015г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
1586/2013 г., II т. о., ТК, при претенция за заплащане на имуществени вреди релевантна за
действителната стойност на автомобила е средната пазарна стойност на увреденото
имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не
се надвишават минималните размери по Методиката. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Сервизите с европейски сертификат за качество ISO не могат да бъдат изключени от
начина на определяне на средната цена на труда, тъй като не е налице основание за
ограничаване на възможността автомобилът да се ремонтира в свободно избран от
пострадалия автосервиз с оригинални авточасти или с такива от алтернативни доставчици,
но в никой случай обезщетението не следва да надвишава средната пазарна цена на ремонта
и авточастите. Вещото лице е изготвило заключението си, при използвало цени на труда в
две групи сервизи, притежаващи или непритежаващи сертификат за качество като
определената цена за нормочас е осреднена цена на труд в посочените в заключението
сервиза, вкл. сертифицирани и несертифицирани такива по ISO. Следователно, стойността,
необходима за възстановяване на щетите по автомобила на ищеца вследствие на ПТП е в
размер на 899,05 лв. по САТЕ. От тях следва да се приспаднат изплатените от
застрахователя суми в размер на 185,20 лв., за които не е налице спор между страните, че са
платени преди иницииране на исковото производство. Съответно заявеният частичен иск за
сумата от 20 лв. следва да се уважи.
Поради направеното изрично искане от ищеца, същата сума се дължи ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 05.03.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищцовата страна следва да бъдат репарирани сторените в производството съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 480 лв. за адв. възнаграждение,50 лв. дж.такса и 250 лв.
за САТЕ или общо 780 лева.
3
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София
да заплати на Ж. М. А., ЕГН ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата в размер на
20 лева (двадесет лева), като частичен иск от сумата от 914.80 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на калник преден ляв и предна врата лява на собствения му лек автомобил марка „Шевролет
Авео", с per. № ****, причинени вследствие на ПТП на 17.11.2023г., в гр. Б., от водача на л.
а. „Форд Фиеста", с per. № ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -05.03.24 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София
да заплати на Ж. М. А., ЕГН ********** сумата в размер на 780 лева (седемстотин и
осемдесет лева), представляваща разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4