Мотиви
към присъда по НЧХД №2255 по описа за 2019 год. на ШРС
Делото е образувано на основание постъпила в съда
тъжба от Б.Б.Б., с ЕГН ********** срещу подсъдимия Н.Р.М., с ЕГН********** за
извършено от него престъпление от частен
характер, наказуемо по чл.148, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.147, ал.1 от НК. В диспозитивната част на тъжбата и в допълнение към тъжбата, депозирано на
04.11.2019 год. е посочено, че подсъдимият на 21.10.2019 год. в публикация във
Фейсбук страница е разгласил позорно обстоятелство за Б.Б.Б., а именно, че е
насилник.
Пострадалото лице с тъжбата не предявява
граждански иск.
В съдебно заседание частния тъжител се явява лично
и с упълномощен повереник, като поддържат повдигнатото с тъжбата обвинение и
молят подсъдимия да бъде осъден за посоченото деяние.
Подсъдимият в съдебно заседание се явява лично и с
упълномощен защитник. Заявява, че не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение, като дава подробни обяснения в своя защита. Упълномощеният защитник
на подсъдимия счита, че от материалите по делото не се доказва последният да е
извършил умишлено деянието, посочено в тъжбата и моли съда за оправдателна
присъда, като излага подробни мотиви в тази насока.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят Б.Б.Б. ***, като бил кандидат на
политическа партия ДПС и участвал в изборите с бюлетина под номер 55. По време
на предизборната кампания привърженици на тъжителя многократно лепели плакати и
стикери върху плакати на опонента – Н.Б., обикаляли с автомобил, снабден с
високоговорител из улиците на селото, като озвучавали с висока музика, звучаща
на турски език, като в някои от случаите това било извършвано и по време на
провеждане на погребения. Тези
обстоятелства, както и прекалено неуважителното поведение на тъжителя по време
на провеждане на кампанията, изразяващо се в ругатни, нецензурни изрази и др.
провокирали подсъдимия М. на 21.10.2019 год. във Фейсбук профила си да напише
следния пост: „Една партия взе да залепва стикери с номер 55 върху нашите
плакати. Да, знаем всички, че издигнаха неподходящ кандидат. Личност повече за
срам, отколкото за гордост. Аз например не бих гласувал за насилник. Не мога да
разбера как майките и бащите на момичета ще гласуват за подобен човек……“
За посочения коментар тъжителят узнал на същата
дата – 21.10.2019 год.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на обясненията на подсъдимия Н.Р.М., на показанията
на разпитаните в съдебно заседание
свидетели – Р. Р. М., В.Н.Е. и Д.В.Д., както и от събраните в хода на съдебното
производство доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите
Р. Р. М., В.Н.Е. и Д.В.Д., доколкото същите са последователни, еднопосочни,
почиват на пряко възприети от тях коментари и разговори на трети лица, касаещи
разпространеното от страна на подсъдимия обстоятелство. Показанията им напълно
кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото
доказателствен материал и най-вече с обясненията на самия подсъдими, дадени в
съдебно заседание.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по-горе доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за
делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема,
че подсъдимият Н.Р.М. не е осъществил от субективна страна състава на
престъпление от частен характер, наказуемо по чл.148, ал.1, т.2 от НК, във вр.
с чл.147, ал.1 от НК,
В този смисъл, съдът съобрази обстоятелството, че предмет
на обвинението е публикуваното във Фейсбук профила на М. обстоятелство, че кандидатът
за кмет от партия ДПС под номер 55 е „насилник“.
Не съществува спор между страните по делото, че именно тъжителят е бил кандидат
за кмет на Община Хитрино, издигнат от политическа партия ДПС и че се е явявал
на изборите с бюлетина с номер 55. Следователно не буди никакво съмнение факта,
че публикацията е визирала именно тъжителя Б. като кандидат за кмет, както и че
думата „насилник“ се е отнасяла именно за него. Самият подсъдим в обясненията
си дадени в съдебно заседание признава факта, че лично той е изписал и
публикувал посочения текст, като обяснява причините, които са го провокирали да
извърши това действие.
Действително използваната от подсъдимия дума
„насилник“ е позорна, доколкото съгласно тълкуването, дадено в Българския тълковен
речник, думата се използва за характеризиране на лице, което върши
насилие. Имайки предвид, че това понятие
създава една абсолютно негативна оценка към личността, за която се отнася,
настоящият състав намира, че използваният от подсъдимия епитет от гледна точка
на господстващия морал отразява една крайно отрицателна оценка за честта и
достойнството на лицето, за което се е отнасяла и следва да бъде характеризиран
като „клевета“ по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.147, ал.1 от НК.
Следователно от изложеното се налага извода, че с
публикуването на Фейсбук страницата си на позорното твърдение, че тъжителят е
„насилник“ подсъдимият Н.Р.М. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението, визирано в
разпоредбата на чл.148, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.147, ал.1 от НК.
В същото време обаче, както става ясно от
материалите по делото повод подсъдимият
да използва думата „насилник“ спрямо тъжителя е известния му факт, че същият е
участвал, заедно с друго лице в извършване на блудствени действия по отношение
на малолетно лице от женски пол. От
обясненията на подсъдимия в съдебно заседание става ясно, че това обстоятелство
му е станало известно от разговор, който е водил с роднините на пострадалото
момиче, както и с майката на втория извършител. Посочените лица подробно са му
разказали за случилото се и М. е бил с ясното убеждение, че това деяние е било
извършено и че участие в него има именно тъжителя. В подкрепа на този извод са
и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите Р. Р. М., В.Н.Е. и Д.В.Д.. Всеки един от тях по категоричен
начин заяви, че му е известно, че тъжителят Б. е имал участие в деяние,
представляващо изнасилване или друго
подобно деяние спрямо конкретно лице от женски пол, както и че това
обстоятелство е било постоянно коментирано и обсъждано по време на
предизборната кампания, както между жители на община Хитрино, така също и между
жители на съседните села. В тази връзка свидетелят Д.Д., който е бивш служител
на МВР в съдебно заседание също заяви, че това обстоятелство му е станало
достояние по повод проведен разговор с лицето М.В., работещ на длъжност районен
инспектор към ОД на МВР – Шумен, който е отговарял за района на с.Върбак, в
който последният е поискал от него информация за същия случай.
От изложеното се налага извода, че не само
подсъдимият, но и много други жители на Община Хитрино и съседните села, в това
число и полицейски служители, са били с ясното убеждение, че най-вероятно Б.Б.Б.
има участие в деяние против половата неприкосновеност на лице от женски пол. Факта, че подсъдимият, както сам твърди в
обясненията си е бил убеден в истинността на това обстоятелство, доколкото
същото му е станало известно именно от близки на лицата, участвали в деянието,
като дори същото е станало причина да бъде отменено организирано мероприятие за
децата от съседни на община Хитрино, организирано за тях през лятната ваканция.
Изложеното се доказва по безспорен начин и от
представеното от страна на тъжителя и неговия повереник Писмо от Районна
прокуратура – Шумен пор.№137/02 от 27.11.2019 год., от което става, че на
20.08.2002 год. е било образувано ДП №246/2002 год. по описа на ОСлО-Шумен
срещу лицето Б.Б.Б., с ЕГН********** и лицето Л.Т.Г., с ЕГН********** за това,
че на 11.08.2002 год. в с.Върбак, област Шумен извършили действия с цел да
възбудят или удовлетворят полово желание без съвкупление с лицето М.Г.Д. – на
11 години, като пострадалата не е била навършила 14 годишна възраст, а
извършителите по време на деянието са били непълнолетни. Действително видно от
същото удостоверение, досъдебното производство е било прекратено на 14.04.2005
год. на основание чл.237, ал.1, т.2 от НПК /отм./.
Това обстоятелство обаче няма как да е било
известно на подсъдимия, а и не е в състояние да промени неговото убеждение,
че деянието, дало му повод да нарече
тъжителя „насилник“ действително е било извършено и че именно той има участие в
него. В този смисъл следва да отбележим, че за да е осъществен състава на
престъплението “клевета” в настоящия случай от субективна страна е необходимо
деецът да е съзнавал неистинността на позорното обстоятелство. Фактът, че това
убеждение е съществувало не само в неговото съзнание, но и в съзнанието на множество
други лица, живущи както на територията на Община Хитрино, а така също и на
територията на съседни села, налага извода, че подсъдимият е бил с ясното
съзнание, че не разпространява неверни обстоятелства, а действителни факти, които
са му станали достояние и които са били коментирани и между други лица.
Доколкото от материалите по делото не може да се направи категоричен извод, че
подсъдимият е действал със съзнанието, че разпространява неверни
обстоятелства и до колкото по делото
съществуват данни, които създават съмнение, че тъжителят действително би могъл
да има участие в осъществено насилие над друго лице, станало повод да бъде
наречен „насилник“, не може да се направи извод, че подсъдимият е бил сигурен,
че разпространяваното от него обстоятелство е неистинско. Доколкото подсъдимият
е действал с обоснована на обективни факти увереност в истинността на
разгласеното позорно обстоятелство, то умисълът, като субективно отношение на
дееца към целения резултат следва да бъде изключен.
В подкрепа на този извод е и константната съдебна
практика и по-конкретно Решение № 140 от
1.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 488/2017 г., I н. о., НК, Решение № 194 от
28.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 1061/2017 г., III н. о., НК, Решение № 179 от 2.10.2017 г. на ВКС по н. д. №
661/2017 г., I н. о., НК и др.
По изложените съображения настоящият състав
намира, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по
обвинението за извършено деяние по чл.148,
ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.147, ал.1 от НК.
С оглед изхода на делото на основание чл.190, ал.1
от НПК съдът осъди частния тъжител Б.Б.Б., с ЕГН ********** да заплати на
подсъдимия Н.Р.М., с ЕГН********** направените в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: