Р
Е Ш Е Н И Е
№ /23.04.2021г.; гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна,
10-и състав, на осемнадесети март две хиляди
двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело № 12105 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по предявена искова молба от Х.Р.Р., ЕГН **********,
с адрес *** 53, срещу „***“ ООД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение,
по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 6552,74 лв., представляваща сума за доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 17.04.2013г. до 23.01.2017г., както и в размер на
650,49 лв., представляваща начислена лихва върху главницата за периода от
28.05.2013г. до 29.01.2017г., начислени за адрес на потребление в ***, с аб. номер ***.
Твърди се в исковата молба следното:
Ищцата твърди, че при справка в клиентски център на ответното дружество
открила, че по аб. номер *** били начислени
задължения в размер на 6552,74 лв., представляваща сума за доставена, отведена
и пречистена вода за периода от 17.04.2013г. до 23.01.2017г., както и в размер
на 650,49 лв., представляваща начислена лихва върху главницата за периода от
28.05.2013г. до 29.01.2017г. Излага се, че сумите са недължими. Между страните
липсва валидно облигационно правоотношение. Ищцата не е потребител на ***услуги,
тъй като не е собственик на имота, за който са начислени ***услугите. Не е
титуляр на посочената партида с аб. номер ***.
Оспорва се техническата изправност на водомера, измерващ потребеното
количество вода.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника. Сочи се, че исковете са неоснователни. Оспорва се, че
между страните липсва договорно правоотношение. Излага се, че през 1997г.
ищцата закупила процесния имот. Именно в качеството
си на собственик същата е била потребител на предоставяните ***услуги. Оспорва
се твърдението, че водомерът на обекта бил неизправен.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената по делото
справка по лице през 1997г. Х.Р.Р. е закупила от ***ПИ,
жилищна сграда, в ***, заедно с дворно място от 200 кв.м. През 2010г. на имота,
собственост на Р., е наложена възбрана от ЧСИ ***.
По делото е представен препис от
заявление от 16.05.2016г., изходящо от Х.Р.Р.,
подписано от нея, в което, като абонатен номер е посочен ***. Заявлението е
адресирано до „***“ ООД, като съдържа следното изявление: „На 15.03.2016г.
получих известие за дължими суми за ползвана и отведена вода на аб. номер ***за
периода от 24.10.2003г. до 17.02.2016г. По отношения на задълженията за
периода от 28.05.2013г. до 17.02.2016г. правя възражение срещу начислената ми
служебна консумация. На посочения адрес живея сама, като през по – голямата
част от времето съм в чужбина.“ В заявлението самата ищца е посочила адрес в ***.
По делото е представен препис на
лист – карнет, видно от който абонат номер *** е Х.Р.Р..
За периода от 19.01.2016г. до 18.09.2017г. е извършван отчет на водомера на
обекта, като е полаган подпис на потребителя, който подпис не е оспорен в
производството.
Представени са ОУ на ответното
дружество.
Видно от справка за недобора на частен
абонат Х.Р. получава ***услуги на адрес *** и кл.
номер ***. В съществената част на справката е посочено, че за периода от
22.01.2014г. до 16.05.2016г. абонат е ***.
За периода от 22.01.2014г. до 29.01.2017г. е начислена сумата от 6278,12 лв. –
главница за доставени и ползвани ***услуги. Х.Р.Р. е посочена като абонат на обекта за
периода от 16.06.2016г. до 23.01.2017г. Сумата, която е била начислена на
ищцата за този период е в размер на 214,31
лв.
От правна страна:
По така предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника
бе да докаже, че между
страните съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което ищцата
се явява потребител на ***услуги за процесния имот,
през процесния период, както и обстоятелството, че ***услугите
са били реално предоставени в количество, отговарящо на претендираната
сума за главница.
По делото бяха
събрани доказателства, които следва да бъдат разглеждани в съвкупност, за да се
достигне до извод за фактическата обстановка в случая. За имота, находящ се в ***, няма данни да е продаван на лице след
2010г. Ищцата го е закупила през 1997г. от лице на име ***. Този адрес е
еднакъв с адреса на ищцата в НБД – Население. Освен това самата ищца е
признала, че към 16.05.2016г. живее на адрес в ***. В същото заявление обаче е обективирано признание, че ищцата получава ***услуги като
абонат с номер ***за периода от 24.10.2003г. до 17.02.2016г., който се явява различен от процесния абонатен номер ***, поради което признанието в
заявлението не може да се използва от съда при постановяване на решението.
От приложената справка
за недобора се установи, че има разминаване дори в доказателствата, представени
от ответника, доколкото за абонат е посочено лицето Х.Р., но за периода от 22.01.2014г. до
16.05.2016г. за абонат е посочено лицето ***. Х.Р.Р.
е посочена като абонат на обекта за периода от 16.06.2016г. до 23.01.2017г.
Сумата, която е била начислена на ищцата за този период е в размер на 214,31 лв. Този период от 16.06.2016г.
до 23.01.2017г. влиза в отчетния период, обективиран
в единствения представен по делото лист – карнет, включващ отчетен период от
19.01.2016г. до 18.09.2017г. Доколкото в карнетния
лист е положен подпис на потребител, който не е оспорен в производството от
ищцата, съдът намира, че за периода от 16.06.2016г. до 23.01.2017г. ищцата е
получава ***услуги, но за останалия процесен период
не могат да бъдат изведени изводи, обосновани с доказателства.
С оглед на направеното оспорване на техническата
изправност на водомера, измерващ потребеното
количество вода в имота ответникът следваше да установи, че измервателният уред
е в техническа изправност, доколкото една от отговорностите на дружеството е да
поддържа и контролира водомерите. Освен това в ОУ е посочено, че измервателните
уреди подлежат на задължителна проверка преди монтаж и на периодични проверки
при спор относно метрологичните характеристики на водомера. По делото не се
ангажираха годни доказателства, които да установят, че за периода от
16.06.2016г. до 23.01.2017г. водомерът в обекта е бил в техническа изправност.
С оглед на гореизложеното исковата
молба се явява основателна и следва да бъде изцяло уважена.
По разноските:
Предвид изхода на спора
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на ищцата
сторените разноски за заплатена държавна такса, както и да заплати в полза на адв. Димитър Николов възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
2 ЗАдв. в размер на 690,16 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Х.Р.Р., ЕГН **********, с адрес *** 53, не дължи на „***“ ООД, ЕИК ***, сумата от 6552,74 лв., представляваща сума за
доставена, отведена и пречистена вода за период на потребление от 17.04.2013г. до 23.01.2017г., както и
сумата в размер на 650,49 лв.,
представляваща начислена лихва върху главницата за периода от 28.05.2013г. до 29.01.2017г., която
сума за главница е била начислена за адрес на потребление в ***, с абонатен
номер ***.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, да заплати в полза
на Х.Р.Р., ЕГН **********, с адрес *** 53, сумата от 312,11 лв., представляваща заплатена
държавна такса в производството.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, да заплати в полза
на адв. ***, БлАК, сумата
от 690,16 лв. представляваща
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от получаването
му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................