Решение по дело №2948/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Варна, срещу Решение № 1239/25.10.2024 г., постановено по АНД № 3030/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № **********-12/03.07.2024 г., издадено от директор на РИОСВ – Варна, с което на „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор С. М. Д., за нарушаване разпоредбата на чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите във връзка с чл.38, ал.2, т.2 от Наредба №2 от 8 юни 2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева.

С жалбата се оспорват основните аргументи на въззивния съд, обосноваващи извода му за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, а именно: че производството пред административнонаказващия орган е порочно проведено, доколкото в хода му са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице; че АНО неправилно е определил субекта на административнонаказателното производство; че не е налице осъществен състав на административно нарушение, както и че дадената в НП правна квалификация на нарушението не съответства на тази, дадена му в АУАН, с който е започнало производството. На изложените основания се настоява пред касационната инстанция да отмени решението на Районен съд – Варна и вместо него да постанови друго решение, с което да потвърди НП № **********-12/03.07.2024 г. на Директора на РИОСВ – Варна като правилно и законосъобразно издадено. Алтернативно се иска делото да се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на касатора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

Ответникът – „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД се представлява от надлежно упълномощен представител, който в депозиран отговор на касационната жалба и при даване ход по същество на делото пледира за оставяне в сила решението на ВРС. Не претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се остави в сила решението на РС – Варна.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените в жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че във връзка с постъпил сигнал на 27.11.2023 г. от служител на РИОСВ-Варна и на Регионална лаборатория при Изпълнителна агенция по околната среда /ИАОС/ е извършена проверка на Кораборемонтен завод, находящ се в Ю. П. зона, стопанисван от „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД. Проверката е проведена в присъствието на представители на търговското дружество. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 018337/27.11.2023 година. Протоколът е подписан от проверяващите. Подписан е без възражения и от Й. В. – административен директор на дружеството. Видно от съдържанието на цитирания протокол, на посоченото в сигнала място е установено изтичане на води от точка на заустване на дъждовната канализация на „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД в стар канал /яхтено пристанище/, свързващ Варненското езеро с Черно море, с характерен мирис на нефтопродукти, видим филм на повърхността на водата и опалесценция. С протокол за вземане на проба от води № 1130/27.11.2023 г. е взета водна проба от потока води, изтичащ от последна шахта на дъждовната канализация на „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД, разположена на територията на дружеството, непосредствено преди заустването им в стар канал, свързващ Варненското езеро с Черно море, където също се наблюдавал видим филм на повърхността на водата и характерен мирис на нефтопродукти. Пробата от водата е предадена за анализ в Регионална лаборатория Варна-04 към ИАОС [населено място]. При оглед на другите шахти в района преди последната шахта на трасето на дъждовната канализация не е установено наличие на мирис на нефтопродукти на водния поток. Вписано е в протокола, че по информация от представител на самото дружество, в този клон на дъждовната канализация е включен поток води, а именно охладени термални води, служещи за отопление на бизнес сградата на „Булпорт“, в която са разположени и офисите на „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД. Посочено е, че производствени отпадъчни води от обекта не се формират, както и че във водосъбирателния район на гореописания клон на дъждовната канализация не се извършва производствена дейност. С Протокола на дружеството са дадени предписания да извърши обследване на трасето на заустващия тръбопровод в стар канал, свързващ Варненското езеро с Черно море, с цел установяване на всички включвания на води с друг характер в гореописания тръбопровод на дъждовната канализация на дружеството, след което информацията да се представи писмено в РИОСВ – Варна.

След изпълнение на дадените предписания до директора на РИОСВ-Варна е изпратено писмо изх.№ 171/14.12.2023 г. и вх.№ 26-00-10179/14.12.2023 г. от изпълнителния директор на „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД. В него е даден отговор на поставените в предписанията от 27.11.2023 г. въпроси. Въз основа на направените огледи и проучване на трасето на дъждовната канализация, разположена в стопанисвания от предприятието имот, от „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД е изложено предположение, че замърсяването може да бъде донесено на тяхна територия от отпадния воден поток от външна шахта или да е вкарано мазутно петно от морето при непрекъсната смяна на посоката на водния поток при точката на заустване.

При лабораторния анализ на взетите проби от изтичащата от канализацията вода, отразени в Протокол от изпитване № 10 – 2378/11.12.2023 г., е установена стойност от 0,26 мг/дм3/кубичен дециметър/ по показател „нефтопродукти“, т.е. установено е наличие на отпадъчни води, съгласно дефиницията на понятието в § 1 т.6 от ДР на Наредба № 2, изтичащи от дъждовната канализация, разположена на територията на дружеството преди заустването им в стар канал, свързващ Варненско езеро с Черно море, за което „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД няма издадено разрешително от Басейнова дирекция Черноморски район за ползване на воден обект с цел заустване на отпадъчни води.

С оглед горните установявания на 23.01.2024 г. срещу „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № **********/23.01.2024 година. В него описаните факти са квалифицирани като нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ във връзка с чл.38, ал.2, т.1 от Наредба № 2/08.06.2011 г. и чл.46, ал.1, т.3, б. „б“ от ЗВ.

Въз основа на така съставения АУАН на 03.07.2024 г. директорът на РИОСВ – Варна издал обжалваното НП № **********-12/03.07.2024 г., с което на „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД за нарушение по смисъла на чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ във връзка с чл.38, ал.2, т.2 от Наредба № 2/08.06.2011 г. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.

При проверката за законосъобразност на оспореното НП въззивният съд установил, че същото, както и АУАН, въз основа на който е издадено, са съставени и издадени от лица, притежаващи необходимата компетентност. Независимо от това е обоснован извод за незаконосъобразност на НП. Основните изводи на съда, въз основа на които е формиран този резултат са, че АНО неправилно е определил субекта на административното нарушение, както и че в АУАН и в НП на нарушението са дадени две различни квалификации – в АУАН то е посочено като такова по чл. 200, ал.1, т. 2 от ЗВ вр. чл. 38, ал.2, т. 1 от Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (ще се цитира по-долу само като Наредба № 2/2011 г.), а в НП като нарушение по чл. 200, ал.1, т. 2 от ЗВ вр. чл. 38, ал.2, т. 2 от Наредба № 2/2011 година. Съдът е посочил в мотивите, че от приложените по делото доказателства, свързани с приключила преписка пред Басейнова дирекция Черноморски район, е видно, че собственик на съществуващата канализационна мрежа на територията на [ПИ] Варна, в който е установено нарушението, е „Булпорт Логистика“ АД. Този извод на съда е обоснован с представените по делото доказателства, в т.ч. и въз основа на приложената схема на канализационните мрежи и съоръжения на съществуващата канализационна мрежа на територията на посочения ПИ. Становището на съда е, че от обстоятелството, че „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД е един от акционерите в „Булпорт Логистика“ АД, не може да се изведе заключение, че именно санкционираното дружество е извършител на нарушението. Относно констатираното несъответствие в правната квалификация на деянието съдът е коментирал, че същото е основание да се приеме, че от формална страна тези актове (АУАН и НП) са нередовни. По този начин е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като от една страна това затруднява санкционираното лице да разбере за какво нарушение се ангажира неговата административнонаказателна отговорност, а от друга страна поставя съда в невъзможност да направи адекватна преценка относно законосъобразността на оспореното НП. Надлежно е аргументиран и извод, че в конкретния случай не е налице осъществен състав на административно нарушение. Обстойно са коментирани възраженията и аргументите на всяка от спорещите страни. На изложените правни изводи е обоснован извод за незаконосъобразност на НП, предвид което същото е отменено.

Решението е правилно и законосъобразно.

При извършената касационна проверка не се констатират основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Фактическата обстановка е правилно установена от предходната инстанция при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства и въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи. Същите напълно се споделят от настоящия състав на Административен съд – Варна и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.

Правилен и в съответствие с приетите по делото доказателства е изводът на съда, че АНО неправилно е определил субекта на административното нарушение. След като по делото са представени убедителни доказателства, неоспорени в хода на въззивното производство, че „Булпорт Логистик“ АД е собственик на съществуващата в [ПИ] канализационна мрежа в конкретния участък преди заустването в стар канал, свързващ Варненско езеро с Черно море, не са посочени конкретни факти в АУАН и НП, чрез които да се установява, какви са били съображенията на административнонаказващия орган, да ангажира административнонаказателната отговорност на ответника „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД. Още повече, че дори в съставения на 27.11.2023 г. Констативен протокол № 018337 е отразено от проверяващите, че в обхвата на водосъбирателния район на този клон от канализационната мрежа не се извършва производствена дейност, както и че в останалите шахти, които са част от същия клон на канализационната мрежа (дъждовна канализация) не са установени същите признаци на замърсяване, каквито са установени в последната шахта преди заустването – характерен мирис на нефтопродукти, видим филм на повърхността на водата и опалесценция. Възраженията на представляващия „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД, че непосредствено преди шахтата, където е установено замърсяването, се вливат канализационни води от съседни имоти, не са проверявани от АНО, а проверка на тези обстоятелства е възложена на санкционираното дружество, като по този начин, в противоречие на процесуалните правила, върху него е прехвърлена доказателствената тежест, както правилно е посочил в решението си въззивният съд. Разпоредбата на чл. 9, ал.3, т. 2 от Наредба № 2/2011 г., която препраща към чл. 46, ал.1, т. 3, б. „б“ от Закона на водите, не променя този извод на съда, тъй като в действителност липсват каквито и да било доказателства, сочещи категорично, че санкционираното дружество „Булярд корабостроителна индустрия“ ЕАД е източник на замърсяване на водите в изследвания участък.

Твърденията в обратен смисъл, съдържащи се в касационната жалба - че именно санкционираното дружество е източник на замърсяването, тъй като в този имот именно то извършва строителство и ремонт на плавателни съдове, противоречи на изложеното на Констативен протокол № 018337/27.11.2023 г., съставен от служители на РИОСВ – Варна, в който е отразено, че в обекта не се формират отпадъчни води и че в този водосъбирателен район не се извършва производствена дейност.

Обобщено, дори и да се приеме, че е налице замърсяване на повърхностните води в района на проверявания участък - канала (яхтено пристанище), свързващ Варненско езеро с Черно море, то авторството на деянието е останало неизяснено и недоказано. Следва да се има предвид, че целта на административнонаказателната дейност на оправомощените органи е за всяко констатирано административно нарушение предвидената в закона санкция да бъде понесена не от друг, а именно от виновното лице. При липса на неоспорими доказателства за авторството на деянието крайният извод на първостепенния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление се явява правилен.

Споделя се и извода на съда за констатирано несъответствие на правната [жк], дадена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП. В АУАН нарушението е [жк], ал.1, т. 2 от ЗВ вр. чл. 38, ал.2, т. 1 от Наредба № 2/2011 г., а в НП – като нарушение по чл. 200, ал.1, т. 2 от ЗВ вр. чл. 38, ал.2, т. 2 от Наредба № 2/2011 година. Съгласно чл. 38, ал.2 от Наредба № 2/2011 г. по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното се счита: т. 1/ заустването на отпадъчни води без разрешително освен в случаите, предвидени в Закона за водите; т. 2/ заустването на отпадъчни води в нарушение на посочените условия в издаденото разрешително за заустване. От цитирания текст е видно, че в двете точки са предвидени две различни хипотези на административни нарушения, съответно – различни са и съставомерните белези на всяко едно от тях. Посочвайки в НП за нарушена друга правна норма, различна от тази, която е посочена в АУАН, на практика едва с връчване на НП на санкционираното лице за първи път е било предявено обвинение, каквото не му е било предявявано в хода на производството пред АНО. Предвид това, правилни са изводите за допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, които са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Това винаги е основание за отмяна на НП и съдебната практика в този смисъл е непротиворечива.

При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна. Ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което такива не му се следват.

Така мотивиран и на осн.чл.221 ал.2 изр.1 предложение първо от АПК, касационният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 1239/25.10.2024 г., постановено по АНД № 3030/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.