Р Е Ш Е Н И Е
No-.................../......................., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на 27.10.2014г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ МАРИНОВА
мл.с. ИВА
АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря П.П., след като
разгледа докладваното от мл.с. Ива Анастасиадис в.гр.д.
№1953/14г. по описа на ВОС, гр.о., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от „Енерго
- Про Продажби” АД, чрез процесуален представител – адв. Т.Г., против решение №3140/16.06.2014г. постановено по
гр.д. № 3685/2014 г. на ВРС, 24-ти състав, в частта му, с която „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, гр. Варна е осъдено да заплати на „Еко Инвест – 2008” ЕООД, ЕИК *********, гр. Габрово сумата 9 570.69 лв., представляваща
платена при начална липса на основание цена на електроенергия за периода от 20.05.2012г. до 22.07.2013г. за обект,
представляващ птицеферма, находящ се в с. Крамолин,
Община Севлиево, клиентски номер **********, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.01.2014г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, както и в частта му, с която Енерго – Про Продажби АД е осъдено да заплати на „Еко Инвест – 2008” ЕООД сумата 1 633.77 лв., представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е
неправилно поради следното, а именно съдът е формирал фактическите и правните
си изводи, позовавайки се на приетите по делото заключения на СТЕ и ССЕ, които въззивникът е оспорил. Посочва се, че е допуснато
процесуално нарушение като са оставени без уважение, направените от въззивника – ответник по делото, доказателствени искания за
допускане на повторни тройна СТЕ и тройна ССЕ. Твърди се, че отчетните
показания в процесния обект са умножени правилно по
коефициент на трансформация „80” и че въззиваемата
страна не е установила чрез пълно и главно доказване, че е заплатила на въззивника претендираните сумите.
Посочва се, че при евентуална основателност на исковата претенция, следва да се
приложи чл. 39 ОУ на енергоподаващото дружество и
корекцията да бъде извършена за период най-много от 90 дни. Моли се решението
да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с
което искът да бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна, „Еко Инвест – 2008” ЕООД, редовно
уведомена, е депозирала отговор по подадената въззивна
жалба в срока предвиден в чл. 263, ал.1 ГПК. В отговора се твърди, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения и решението е правилно. Моли се
решението да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора съдът съобрази
следното:
В исковата си молба ищецът „Еко Инвест – 2008” ЕООД твърди,
че е абонат на „Енерго –Про
Продажби” АД, чийто имот, представляващ птицеферма, находяща се в с. Крамолин, Община Севлиево, е присъединен към
електроразпределителна мрежа на електроразпределителното дружество. Посочва се
още, че за периода от месец май 2012г. до месец юли 2013г. ищцовото
дружество е заплатило сумата от 31 971, 85 лв., представляваща цена за
доставена електроенергия. По инициатива на абоната на 27.08.2013г. е извършена
проверка на средството за търговско измерване от служители на „Енерго – Про Продажби” АД, които
са установили захранване ТТ 200/5 А. Поддържа се, че за процесния
период ответното дружество е начислявало сума за плащане на доставена
електроенергия по константна единица „80”, вместо правилната „40”. В резултат
на използването на погрешен коефициент на трансформация за периода от месец май
2012г. до месец юли 2013г. абонатът е заплатил двойно повече за доставена
електрическа енергия. Ищецът твърди, че му е възстановена сумата 4 000
лв., представляваща недължимо платена цена за доставено количество
електроенергия, като е приспадната от сметките за месеците септември, октомври
и ноември 2013г. Счита, че електроразпределителното дружество дължи връщане на сумата
11 985.92 лв., представляваща разлика между платената цена от 15 985.92
лв. и възстановената сума 4 000 лв. С уточняваща молба от 03.04.2014г. ищецът
е конкретизирал издадените фактури по номера, периодите, за които се отнасят, и
сумите, заплатени по тези фактури, начислени за потребяваната
на обекта ел. енергия. Претендира ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата 11985.92 лв., представляваща цена на електроенергия
за периода 20.05.2012г. до 22.07.2013г., заплатена при начална липса на основание,
за обект, представляващ птицеферма, находящ се в с. Крамолин,
Община Севлиево, с клиентски номер **********, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.01.2014г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ответникът „Енерго –
Про Продажби” АД признава наличието на облигационно
отношение с „Еко Инвест –
2008” ЕООД, по силата на което ищецът е потребител на
електроенергия по смисъла на § 1, т. 42 от Закона за енергетиката, и спрямо него
са влезли в сила Общите условия на „Е.Он България Мрежи”
и „Е.Он България Продажби” АД. Оспорва се извършеното
за процесния период плащане на цената на доставено
количество електроенергия, както и че отчетената електроенергия е следвало да
се умножи по коефициент на трансформация 40, вместо 80. В условието на евентуалност
посочва, че дори и правилният коефициент да е 40, не през целия исков период консумираната
енергия е била умножавана по погрешен коефициент. Както и че, дори и да се
приеме, че правилният коефициент е 40, то периодът на корекцията следва да бъде
максимум за 90 дни, съгласно чл. 39 от Общите условия на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго – Про Мрежи„ АД. Моли се искът да бъде отхвърлен.
С
влязло в сила решение No 3140/16.06.2014г., в тази му част, е отхвърлен предявения от „Еко
Инвест – 2008” ЕООД, ЕИК *********, гр. Габрово срещу
„Енерго – Про Продажби” АД,
ЕИК *********, гр. Варна иск за разликата над присъдената сума 9 570.69 лв. до пълния претендиран
размер от 11 985.25 лв., представляваща платена
при начална липса на основание цена на електроенергия за периода от
20.05.2012г. до 22.07.2013г. за обект, представляващ птицеферма, находящ се в
с. Крамолин, Община Севлиево, клиентски
номер **********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 10.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД,
както и „Еко Инвест – 2008”
ЕООД е осъдено да заплати на „Енерго – Про Продажби” АД сумата 120.88 лв., представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1,
пред.1 ЗЗД
От ангажираните
от страните писмени доказателства, както и изслушаните заключения на СТЕ и ССчЕ, оспорени от въззивника общо
без посочване на конкретни доводи за неправилност, следователно и кредитирани
от съда в цялост, предвид и обстоятелството, че се подкрепят от останалия
доказателствен материал, се установяват следните релевантни за делото факти. Въззиваемата страна “Еко Инвест – 2008” ЕООД е потребител,
обстоятелство признато и от енергийното дружество, на електроенергия по смисъла
на §
1, т. 42 от Закона за енергетиката за имот, представляващ
птицеферма, находяща се в с. Крамолин, Община Севлиево. Качеството му на
потребител се установява и от приложеното по делото заявление
№998588/27.04.2012г., подадено от законния представител на дружеството,
действащ чрез пълномощника си, с което е заявено желанието за снабдяване с
електроенергия за стопански нужди на обект, представляващ селскостопански двор
№ 2, находящ се в с. Крамолин, Община Севлиево, преди
това използван от ЕТ „Д.Е.”. Електроснабдяваният имот
е придобит от дружеството с договор за покупко – продажба от 26.04.2012г., обективиран в НА № 195/12г. Начисляваната енергия се
завежда на името на потребителя по предоставен от енергийното дружество абонатен
№ 1414049, като потреблението се заплаща по клиентски №**********. Безспорно обстоятелство
между страните е, че по отношение
на въззиваемата страна са в сила Общите условия на “Енерго - Про
Мрежи” АД и „Енерго - Про
Продажби” АД.
На 27.04.2012г.,
в констативен протокол № 0407666 е документиран монтажа на електромер тип NP73.E.3 – 1 - 8 с фабричен № 1125091000964669 в обекта, собствен на въззиваемото дружество „Еко
Инвест – 2008” ЕООД, обстоятелство установено, както от представения документ,
така и от заключението по СТЕ. На 27.08.2013г. е извършена
проверка на трифазен, статичен електромер
тип NP73.E.3 – 1 - 8 с фабричен № 1125091110067227, поставен
на 23.02.2013г. в процесния обект. Видно от Констативния протокол № 0525453/27.08.2013г.,
съставен при проверката, на обекта са използвани токови трансформатори с параметри 200А/5А. От заключението на СТЕ се
установява, че използването на този вид трансформатори, е необходимо, за да се мащабира чрез тях токовата величина, съобразно техническите
параметри на СТИ, касателно неговия токов обхват.
Установява се и, че за такъв токов трансформатор с първичен ток от 200А и
вторичен ток от 5А, коефициентът на трансформация е „40” /Кт.т
200/5 = 40/. При тези мотиви съдът приема, че консумираната електроенергия в
обекта, измерена с двата електромера за периода от 20.05.2012г. до 21.02.2013г.
и от 23.02.2013г. до 22.07.2013г. не е определена правилно за посочения период,
тъй като видно от приетата по делото първична счетоводна документация –
фактури, приложенията към тях и дебитни известия, издадени от въззивника, консумацията е изчислявана по погрешен КТ 80,
вместо с правилния КТ 40. Начислени са суми, представляващи цена на доставена ел. енергия в общ размер от 28159.95 лв., което
обстоятелство се потвърждава не само от писмените доказателства, но и от
приетото по делото заключение на СсчЕ. От заключението на СТЕ се установява и,
че количеството
електроенергия, доставено до обекта за процесния
период за дневна тарифа 1 е 408 kWh, за дневна тарифа
2 е 771 kWh и за нощна тарифа е 270 kWh. При коефициент
на трансформация 40, общото количество електроенергия, което следва да се
заплати е 47 200 kWh за дневна тарифа и 10 800 kWh за нощна тарифа, чиято левова равностойност е 14 027.07 лв.
Начислената електроенергия за процесния
период на стойност 28 159.95 лв. е изцяло платена.
Това обстоятелство се потвърждава както от приложените по делото дневни
извлечения от сметката на въззиваемата страна от дати – 09.07.2012г.,
13.08.2012г., 14.09.2012г., 09.10.2012г., 20.11.2012г., 27.12.2012г.,
16.01.2013г., 18.02.2013г., 18.04.2013г., 23.05.2013г., 19.06.2013г.,
22.07.2013г., 24.07.2013г., 29.07.2013г., 19.08.2013г., така и от заключението на
СсчЕ. От последното се установява и обстоятелството, че въззивното дружество е
издало за периода от 22.05.2013г. до 19.06.2013г. кредитни известия, с които са
намалени задълженията за посочения период със сумата 2 051.37 лв., а за
периода от 20.06.2013г. до 22.07.2013г със сумата 2 510.82 лв. Общо въззивникът
“Енерго – Про Продажби” АД е намалил съществуващите в тежест и платени от “Еко
Инвест” - 2008 ЕООД задължения за заплащане на електроенергия със сумата от 4 562.19 лв. Съдът приема, че тази
сума е възстановена на въззиваемата страна предвид това, че още в исковата
молба тя признава неизгодния за нея факт, че са й възстановени надплатени суми от
въззивника, както и предвид факта, че въззиваемата страна не е оспорила в
писменото си становище от 05.06.2013г. заключението на СсчЕ, в тази му част
относно сумите, посочени в цитираните от в.л. кредитни известия. Кредитното
известие на стойност 1 280.65 лв., издадено за периода от 23.07.2013г. до
21.08.2013г. за доставена и начислена електроенергия през месец август 2013г., е
неотносимо към заявения в исковата молба период, предвид което сумите
възстановени с него са ирелевантни за предмета на делото и не следва да се
вземат предвид.
Водим от горното, съдът приема, че сумата
за доставена ел. енергия, представляваща разликата на платените 28 159.95 лв. и реално дължимите 14 027.07 лв., а именно 14 132.88 е недължима, предвид това, че липсва фактическо и правно основание за
заплащането й на въззивника. Предвид обстоятелството, че част от тази сума, а
именно в размер на 4 562.19 лв.,
е възстановена на въззиваемата страна, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати остатъка в размер на 9 570.69
лв., до който предявеният иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД подлежи на
уважаване, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 10.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението.
Възражението на въззивника, че в конкретния
случай следва да намери приложение корекцията по чл.39 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Енерго – Про
Мрежи” АД, е неоснователно. Съобразно задължителната съдебна практика,
обективирана в решения № 165/19.11.2009г. по т.д. №
103/2009г., II т.о. на ВКС, Решение №177/12.12.2011г.
на ВКС по т.д. № 1008/2010г., II т.о., ТК, Решение № 223/12.07.2011г. на ВКС по т.д. № 124/2010г., II т.о., ТК, Решение № 71/23.06.2011г. на ВКС по т.д. № 628/2010г., I
т.о., ТК, Решение № 29/15.07.2011г. на ВКС по т.д. № 225/2010г., II т.о., ТК, Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т.д. № 39/2010г., II т.о., ТК, Решение № 26/ 04.04.2011г. на ВКС по т.д. № 427/2010г., II т.о., ТК, Решение № 104/05.07.2010г. на ВКС по т.д. № 885/2009г., II т.о., извършването
на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана
електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово
основание - както при действието на отменените Закон за
енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители,
така и след влизане в сила на Закона за
енергетиката /обн. ДВ бр. 107/09.12.2003г./
и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
Предвид достигане до
идентични крайни изводи с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора и
отправено искане до съда, на въззиваемата страна
следва да й бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски. Страната
е представила доказателство за платена в брой сума в размер от 1500.00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение. Представила е и списък по чл. 80 ГПК. В о.с.з,
проведено на 27.10.2014г., въззивникът, чрез проц. си представител, е направил изрично волеизявление, че
не възразява по представения списък. С тези мотиви съдът приема, че на въззиваемата страна следва да й бъдат присъдени разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, в размер от 1500.00 лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3140/16.06.2014г.
постановено по гр.д. № 3685/14 г. по описа на ВРС, XXIV
състав, в частта му, с която „Енерго – Про Продажби”
АД, ЕИК *********, гр. Варна, е осъдено да заплати на „Еко Инвест – 2008”
ЕООД, ЕИК *********, гр. Габрово, сумата 9 570.69 лв., представляваща платена при начална липса на
основание цена на електроенергия за периода от 20.05.2012г. до 22.07.2013г. за обект, представляващ птицеферма,
находящ се в с. Крамолин, Община Севлиево, клиентски номер **********, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 10.01.2014г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, както и в
частта му, с която Енерго – Про Продажби
АД е осъдено да заплати на „Еко Инвест – 2008” ЕООД
сумата 1 633.77
лв., представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
В необжалваната си част решението на
Варненски районен съд е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик“ №258, Варна Тауърс
– Г, представлявано от всеки двама члена на Управителния съвет – Б.Д.П., П.С.С.,
Я.М.Д. и Г.К., да заплати на „Еко Инвест” – 2008 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, бул. „Могильов” 59, ет.4,
ап.12, представлявано от управителя П.Й.К., сумата 1 500.00 лв.,
представляваща сторени пред въззивната инстанция съдебно – деловодни разноски,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: