№ 408
гр. В. , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:М.Ж.
при участието на секретаря Х.И.Х.
като разгледа докладваното от М.Ж. Гражданско дело № 20203110111082 по
описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „ Е-П.П.“ АД,
ЕИК ***, заведена под регистрационен вх.номер 57073/08.09.2020 г. против ответника С.Г.
от гр.В. с цена на иска за главница 127,98 лв. и 145,22 лв.за мораторна лихва, или общо
273,20 лева.
Ищцовата страна е сезирала ВРС с искането да бъде установено съществуването
на паричното вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 7068/2020 г. по описа на ВРС, XLII-ри състав,
заповед оспорена от длъжника по реда и в срока по чл.414 ГПК.При предявете
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно осн. чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищцовата страна е отправила искане за
присъждане на сторените и до заповедното и по исково производство разноски.
В исковата си молба ищцовата страна е навела следните фактически твърдения:
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител П. И. твърди, че
ответникът С. М. Г., **********, с адрес: гр. В., ул. „К.Б.П.“ *** е клиент на „Е-П.П.“ АД, с
клиентски номер ***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер ***,
находящ се в гр. В., ул. „К.Б.П.“ ***. Тези облигационни отношения се регламентирали от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.О.Н.Б.П.“ АД,
приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката от Управителния съвет на
„Е.О.Н.Б.П.“ АД одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
1
на „Е.О.Н.Б.П. „ АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, цитира ищцовата
страна: „ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия“..
Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично
било посочено, че потребителят се считал за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят
изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да било
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.Съгласно чл.
38 от ОУДПЕЕ цитира също ищовата страна в исковата си молба: „Потребител, който не
изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към Е. ОН Б.П. АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден“. Предвид
горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката, по
същество сочи ищцовата страна, че на 20.06.2020г. в Районен съд гр. В. било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С. М. Г., ********** в резултат на
което било образувано ч.гр.д. 7068/2020. при Районен съд-гр. В.. Към момента на подаване
на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия имал
неизплатени задължения в общ размер на 1317.67 лв. (хиляда триста и седемнадесет лева
и 67 ст.) за обект на потребление, заведен под абонатен № ***. В посочената сума били
включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 1172.45 лева (хиляда сто
седемдесет и пет лева и 45 ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия от
дружеството по фактури издадени в периода от 19.01.2018г. до 14.05.2020г., както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 145.22 лв. (сто четиридесет и пет и 38
ст.), представляваща мораторната лихва от падежа на всяка една фактура до 18.06.2020г.,
посочена подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. *** към същата дата. За
улеснение на съда ищцовата страна предоставя и таблица от горепосочените задължения,
идентична с тази в подаденото заявление по чл.410 от ГПК.
ДОКУМЕНТДАТА НАСУМА НАНЕПЛАТЕН ОСТАТЪК ПОЛИХВА КЪМ
ПАДЕЖОБЩО
НОМЕРДОКУМЕНТАДОКУМЕНТАДОКУМЕНТА18.06.2020г.
ФП026198561319.01.2018 г.12.02.201873.04 лв.73.04 лв.16.83 лв.89.87лв
г.
ФП026333253220.02.2018 г.12.03.201856.32 лв.56.32 лв.12.55 лв.68.87 лв.
г.
ЛП322269709206.03.2018 г.26.03.20181.87 лв.1.87 лв.0.00 лв.1.87 лв.
г.
ФП026429449720.03.2018 г.10.04.2018109.72 лв.109.72 лв.23.56 лв.133.28
г.лв.
ФП026544624519.04.2018 г.10.05.201862.33 лв.62.33 лв.12.87 лв.75.20 лв.
г.
ФП026683378021.05.2018 г.11.06.201824.31 лв.24.31 лв.4.80 лв.29.11лв.
г.
ФП026776705520.06.2018 г.10.07.201822.54 лв.22.54 лв.4.26 лв.26.80 лв.
г.
ФП026892535619.07.2018 г.10.08.20189.04 лв.9.04 лв.1.63 лв.10.67лв.
г.
ФП027008192620.08.2018 г.10.09.20189.72 лв.9.72 лв.1.67 лв.11.39лв.
г.
ФП027122837320.09.2018 г.10.10.20189.14лв9.14 лв.1.50 лв.10.64лв.
г.
ФП027238428119.10.2018 г.12.11.201831.45 лв.31.45 лв.4.87 лв.36.32 лв.
г.
ФП027289447113.11.2018 г.03.12.2018г.31.26 лв.31.26 лв.4.66 лв.35.92 лв.
ФП02/40606391 3. 12.2018 г.02.01 .20139.92 лв.39.92 лв.5.61 лв..45.53лв.
2
ФП02/40606391 3. 12.2018 г.02.01 .20139.92 лв.39.92 лв.5.61 лв..45.53лв.
9г.
ФП027521901614.01.2019 г.01.02.2019Г.80.78 лв.80.78 лв.10.68 лв.91.46лв.
ФП027637419113.02.2019 г.01.03.201961.46 лв.61.46 лв.7.65 лв.69.11лв.
г.
ФП027752857813.03.2019Г.01.04.201981.76лв.81.76 лв.9.47 лв.91.23 лв.
г.
ФП027903691615.04.2019 г.02.05.201947.39 лв.47.39 лв.5.08 лв.52.47 лв.
г.
ФП027985228214.05.2019 г.03.06.201950.76 лв.50.76 лв.4.99 лв.55.75 лв.
г.
ФП028101039413.06.2019 г.01.07.201923.44 лв.23.44 лв.2.12лв.25.56лв.
г.
ФП028217458515.07.2019 г.01.08.201919.63 лв.19.63 лв.1.61 лв.21.24лв.
г.
ФП028333067613.08.2019 г.02.09.201911.12лв.11.12лв.0.81 лв.11.93лв.
г.
ФП028453360613.09.2019 г.01.10.20197.49 лв.7.49 лв.0.49 лв.7.98 лв.
г.
ФП028600910714.10.2019 г.01.11.2019Г.14.95 лв.14.95 лв.0.84 лв.15.79 лв.
ФП028681859413.11.2019Г.02.12.201931.16лв.31.16лв.1.48 лв.32.64 лв.
г.
ФП028798717213.12.2019 г.02.01.202030.35 лв.30.35 лв.1.19лв.31.54лв.
г.
ФП028915873314.01.2020 г.03.02.202050.14 лв.50.14лв.1.52 лв.51.66лв.
г.
ФП029031810012.02.2020 г.02.03.202053.38 лв.53.38 лв.1.20 лв.54.58лв.
г.
ФП029147646513.03.2020 г.21.04.202054.01 лв.54.01 лв.0.87 лв.54.88 лв.
г.
ФП029299519813.04.2020 г.26.05.202037.56 лв.37.56 лв.0.24 лв.37.80 лв.
г.
ФП029384689514.05.2020 г.01.06.202036.41 лв.36.41 лв.0.17лв36.58 лв.
г.
ОБЩО1 172.45 лв.1 172.45 лв.145.22 лв.1317.67
лв.
Върху горецитираните суми ищовата страна заплатила 2% държавна
такса,длъжникът направил възражение в срока по чл.414 ГПК, в резултат на което и в срока
по чл. 415 ГПК предявява ищцовата страна настоящия иск като довнася дължимата
държавна такса.
Твърди се още, че след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК гореописаният
длъжник е подал възражение с мотива, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение. На дата 12.08.2020 г. длъжникът,сочи ищцовата страна, че платил
част от главницата за ел.енергия в размер на 1044.48лв., но непогасени оставали три от
процените фактури, както следва: ФП № **********/13.03.2020 г., падеж 21.04.2020 на
стойност 54.01 лв.; ФП № **********/13.04.2020г., падеж 26.05.2020 г.на стойност 37.56лв.;
ФП № **********/14.05.2020гг., падеж 01.06.2020 г. на стойност 36.41 лв.; Неплатеният
остатък от задължението за главница до настоящия момент обобщава ищцовата страна, че е
в общ размер на 127.98лв., представляващ стойността на консумираната ел.енергия в
процесния обект на потребление, както и общият размер на претендираната мораторна
лихва върху на стойност 145.22 лв. (сто четиридесет и пет и 38 ст.), представляваща
мораторната лихва от падежа на всяка една процесна фактура до 18.06.2020г. Това давало
достатъчно основание на „Е-П.П. „ АД да предяви настоящия иск с претенцията
ответника да заплати количеството изразходвана от него ел. енергия, ведно с лихвите
забава.Предвид гореизложеното, моли ищцовата страна исковият съд да постанови Решение
по силата на което да бъде прието за установено със силата на присъдено нещо, че
3
ответника С. М. Г., **********, дължи на „Е-П.П. „АД заплащане на сумата от общо
273.20лв. (двеста седемдесет и три лева и 20 ст.) за обект на потребление, заведен под
абонатен № *** ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - т.е. 26.06.2020 г.до окончателното
изплащане на задължението,представляващи част от вземанията за които по заповедното
дело - ч.гр.д.№ 7068/2020 г. по описа на ВРС XLII -ри състав е издал Заповед №
3079/30.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на Е-П.П.
АД и против С. М. Г., на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.В петитума на иска и в обстоятелствената част на исковата молба ищцовата страна е
уточнила, че исковата сума от общо 273,20 лева се включва неплатени фактури за
ел.енергия в размер на 127.98 лева (сто двадесет и седем лева и 98 ст.), представляваща
главница за консумирана ел.енергия по ФП № **********/13.03.2020, падеж 21.04.2020 на
ст-ст 54.01; ФП №**********/ 13.04.2020, падеж 26.05.2020 на ст-ст 37.56; ФП №
**********/ 14.05.2020, падеж 01.06.2020 на ст-ст 36.41, както и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 145.22 лв. (сто четиридесет и пет и 38ст.), представляваща
мораторната лихва от падежа на всяка една процесна фактура до 18.06.2020г., посочена
подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. *** към същата дата.Обективирано е
искане и за присъждане на разноските и в заповедното и в исковото производство, като се
желае в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът да присъди в
полза на ищцовата страна юрисконсултско възнаграждение.В подкрепа на изложеното в
исковата молба ищцовата страна е направила доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по иска е депозирал отговор.Ответникът е
оспорил иска и по основание и размер, като твърди. че няма качество потребител на
ел.енергия за ап. №2 на адреса на който „Е-П.П." АД твърди. че е доставяло ел.енергия,
респ. претендира исковите суми.Ответникът сочи, че и от приложените от ищеца извлечения
от сметка и фактури било видно, че собственик на ап.2 НЕ Е ОТВЕТНИКА а е вписан
Л.Б.К..Кл.номер на Ст.Г. бил *** като на същия били вписани три обекта. но нито един от
тях не бил ап. 2 от жилищната сграда в гр.В.. булевард К.Б.
Първи № 17. В подкрепа на възраженията си ответникът е направил доказателстевни
искания.Ответникът желае отхвърляне на иска ведно с присъждане на сторените по делото
разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 23.04.2021 г. ищцовото
дружество не изпраща представител.
В същото съдебно заседание адвокат Д.Б. в качеството й на процесуален
представител на ответника желае ВРС да отхвърли иска като неоснователен и недоказан
ведно с присъждане на разноските.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
4
доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :
От приобщеното по настоящото исково производство частно гражданско дело №
7068/2020 г.по описа на Варненски районен съд, ХLIІ–ри състав безспорно се установява
и изяснява, че на 26.06.2020 г. , във ВРС е било депозирано заявление по чл. 410 ГПК от „Е-
П.П.” АД против длъжника С. М. Г.. Видно от материалите по заповедното производство,
ВРС, ХLІI-ри състав, по частно гр.дело № 7068/2020 г., въз основа на Разпореждане №
21940/30.6.2020 г. е издал в полза на заявителя Заповед № 3079/ 30.06.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК. От приложената на лист 25-ти Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, се установява, че заповедният съд е
разпоредил длъжникът С. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К.Б. І“ 17, ап.2, да
заплати на кредитора „Е-П.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.
9009, район „В.В.”, В. Т-Т., бул. „В.В.” № 258, представлявано от П.С. Я.Д. и Г.К., чрез
пълномощника юрисконсулт Н.И.,сумата от 1172.45 лв. (хиляда сто седемдесет и два лева
и четиридесет и пет стотинки), представляваща общо дължима главница за потребена и
незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 19.01.2018 г. до 14.05.2020 г., за
обект с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в гр. В., ул. „К.Б. І“ 17, ап.2,сумата
от 145.22 лв. (сто четиридесет и пет лева и двадесет и две стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 12.02.2018 г. до 18.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата , считано от подаване на заявлението в съда –
26.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК,
както и направените съдебно – деловодни разноски в размер на 26.35 лв. (двадесет и шест
лева и тридесет и пет стотинки), за заплатена държавна такса и 50.00 лв. (петдесет лева),
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.(Вземане, произтичащо от следните обстоятелства: Потребена
и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 19.01.2018 г. до 14.05.2020 г.,
за обект с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в гр. В., ул. „К.Б. І“ 17, ап.2.)
От приобщените по заповедното дело на листи от 27 и сл. писмени доказателства се
установява по несъмнен начин,че заповедта за изпълнение е била връчена лично на
длъжника както и че същият е възразил по реда на чл.414 ГПК и в срок против
Заповедта.Изяснено е и не е и спорно, че искът предявен от ищцовото дружество против
ответника е заведен в рамките на преклузивния срок, което обуславя извода за допустимост
на исковото производство.
За пълното изясняване на фактическата страна по спора, в настоящото исково
производство са събрани писмени доказателства (копия на извлечение от сметка към
18.06.2020 г. за клиентски № ***; Копие от фактури, описани в извлечение по сметка към
посочения номер ; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата
19.05.2020 г. за клиент с клиентски № ***; извлечение за фактури и плащания за период
към дата 18.05.2020 г. за клиент с клиентски № ***; Решение от 29.01.2013 г. по гражданско
5
дело № 2233/2002 г. по описа на Районен съд - В., 12 състав.)
Прието и приложено по делото като доказателство е и самото заповедно
производство инициирало настоящото исково -частно гражданско дело № 7068/2020 г.
по описа на Варненски районен съд, ХLII-ри състав. Приобщени по надлежния ред по
делото на листи о 61 –ви до 71 –ви са представените от ищцовата страна копие на Решение
от 29.1.2013 г. постановено от ВРС ХII – ти състав по гр.д. № 2233/2002 г. и седем страници
справка от АВ СВ относно С. М. Г..Извън така описаните писмени доказателства други
писмени доказателства не са ангажирани, но за пълното изясняване на фактическата страна
по спора е допуснато провеждането на съдебно - счетоводна експертиза и на съдебно -
електротехническа експертиза .
От заключението на вещото лице Е.Т. по допуснатата ССчЕ (л. 88 - 92) се изяснява,
че задължението по процесните фактури е било 1 172,45 лв.,като на дата 12.08.2020 г. е
заплатена стойността от 1 044,47 лв. и остатъкът от неплатените фактури се равнява на общо
127,98 лв. , посочени в табличен вид на стр.3 от ССчЕ л.90–ти. По същество заключението
на в.л.Т. е, че по фактура № **********/13.3.20 ,за период на консумация 21.1.-20.2.20, с
падеж на фактурата 21.4.20 задължението е 54,01 лв. с ДДС ; по фактура №
**********/13.04.20, за период на консумация 21.2.-20.3.20 , с падеж на фактурата 26.5.20
задължението е 37,56 лв. с ДДС и по фактура № **********/14.05.20, с период на
консумация 21.03-20.04.20, с падеж на фактурата 1.6.2020 г. задължението е 36,41 лв. с ДДС
. На второ място в.л. е отговорило на въпроса какъв е размерът на мораторната лихва до
18.06.2020 г. върху фактурите, за което е установено, че са били незаплатени при подаване
на заявлението по чл.410 ГПК, считано от датата на падеж на всяка една от тях.При отговора
на този въпрос вещото лице на стр. 4 от ССчЕ (л.91 –ви ) е изготвило в табличен вид
претендираните по процесните фактури за периода от издаване на първата 19.1.2018 г.до
последната от 14.5.20 г. главници на обща стойност с вкл. ДДС, отчитайки падежа на всяка
една фактура ,периода на олихвяване и конкретизирайки размерите на всяка една лихва за
забава, при съобразяване с нормата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение .Общия размер на лихвите за забавено плащане в.л. е пресметнало
за периода 13.2.2018 г. до 18.6.2020 г. като 145,22 лв. Отделно от горното вещото лице е
пресметнало и лихвата за забава само върху оставащите неплатени фактури към датата на
завеждане на настоящото дело 08.09.2020 г- до дата 18.06.2020 г. както следва : На стр.5 –та
от ССчЕ в.л. е посочило в табличен вид отново номерата на трите неплатени фактури като е
установило ,че върху първата главница от 54,01 лв. за периода от 22.4. – 18.6.20 г. лихвата
възлиза на 0,87 лв., върху втората главница от 37,56 лв. за периода от 27.5. – 18.6.20 г.
лихвата възлиза на 0,24 лв. и за третата главница от 36,41 лв. за периода от 2.6. до 18.6.20 г.
лихвата възлиза на 0,17 лв. или лихвите за забава за периода 22.04.- 18.06.2020 г., е
пресметнало вещото лице експерт-счетоводител,че възлизат на общо 1,28 лв. На трето
място, вещото лице е дало отговор, че за периода от дата 19.01.2018 г. до 14.05.2020 г. не са
били извършвани плащания по процесните фактури, но на дата 12.08.2020 г. е било
извършено плащане на сумата от 1 044,47 лв., плащане подробно посочено в табличен вид
6
към отговора на въпрос първи .
Следва да бъде отбелязано изрично, че вещото лице – експерт –счетоводител е
установило в раздел ТРЕТИ от ССчЕ - проведени документи и книжа, че процесните
фактури са издадени за клиентски номер *** и абонатен номер *** с титуляр Л.Б.К. и
адрес на обекта гр.В., ул.К.Б.П. № 17, ап.2 и електромер № 1114021262434151,но не е
задължение на експерта да събира доказателства относно това кое лице кога е вписано като
титуляр на партидата водена при ищцовото дружество.
Съдът, освен събраните по делото и описани по-горе доказателства се спира и върху
основните правно релевантни по делото въпроси, отговори на които дава заключението на
вещото лице инж.В. по допусната и приета по делото съдебно –електротехническа
експертиза.
От пълния прочит на заключението на в.л.В., е видно ,че и в.л. инж.В. констатира и
заключава, че обект с номер 0103 3071 01 принадлежи на клиента от втори жилищен
етаж на сградата на името на Л.Б.К. . Безспорно е изяснено от СЕТЕ че сборът от трите
цитирани и по –горе фактури възлиза на 127,97 лв., че отчетният период е от 21.1.2020
– 23.04.2020 г. или за 90 дни , като електромерът обслужващ обекта на потребление на
ел.енергия е отчел общо 679 киловатчаса ел.енергия-Електромерът, отчел горното
количество ел.енергия видно от стр.2 ра на СЕТЕ /л. 108 от делото / в.л. е констатирало,че е
с фабричен номер 1114 0212 6243 , тим МЕ 162 – ISKRA EMECO – Словения , с ток 5/85
А , произведен 2012 г.
От останалите отговори на инж.В. се извежда извода, че като клиент на Е.П.П. АД е
записан Л.Б.К., че партидата на това име е с абонатен номер 0103 3071 01 и кл.номер 1100
07632 , както и че фактурите приложени по делото са издавани на същото лице
.Заключението на в.л.В. е че количествата ел.енергия начислени във фактурите може реално
да бъдат доставени и потребени от абоната, както и че се касае за редовно снети показания
от отчетник – инкасатор, но не и за корекция на сметка.Отделно изложено вещото лице е
отговорило на поставен от адв.Б. въпрос свързан с извършения на място оглед от в.л., от
който отговор е ясно, че втория етаж в сградата на практика е на третия а процесния
електромер обслужвал третия етаж.
На следващо място съдът отчита факта,че по делото липсва писмено доказателство
/макар и да е била дадена възможност ищцовата страна да ангажира такива / затова кога е
монтиран СТИ и дали е бил в метрологична годност .
Предвид така установеното от фактическата обстановка, съдът прави следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА :
Предявеният от „Е-П.П.„ АД специален положителен установителен иск е с правна
квалификация чл.422, ал.1, вр.с чл.415, ал. ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, заявен при наличие на
правен интерес – установяване със СПН съществуването на оспореното в заповедното
7
производство парично вземане.Поради допустимостта на иска съдът следва да разгледа
спора по същество.Приемайки иска за допустим, при липсата на отрицателни процесуални
предпоставки, съдът намира,че следва да се произнесе по същество на спора. Предмет на
установителния иск е само част от паричните вземания за които е била издадена в
полза на „Е-П.П. „ АД Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 7068/2020 г. по описа на ВРС -127,97 лв. главница и 145,22 лв. мораторна
лихва за забава,респ.исковият съд дължи произнасяне в рамките на предметните
предели на искането, с което е сезиран.При така предявеният специален положителен
установителен иск следва да бъде посочено, че с окончателния доклад по делото съдът е
разпределил тежестта на доказване между страните : Съдът е указал и на двете страни по
спора,че съгласно общото правило на разпределение на тежестта на доказване по смисъла
на чл. 154 ГПК всяка една страна в исковия процес следва да докаже фактите и
обстоятелствата които твърди и от които черпи за себе си положителни права. Съдът на
основание чл. 146 от ГПК е указал на ищеца. че носи доказателствената тежест да докаже
положителните факти, на които се позовава В тежест на ищеца да установи и докаже, че за
исковия период от време въз основа на валидната договорна връзка с отв.С.Г. в е доставил
на Г. ел.енергията,за която са издадени описаните и в обстоятелствената част на исковата
молба в табличен вид фактури. Т.е. ищецът е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване твърденията си, че е изправна страна по договора за доставка и продажба
на ел.енергия -изпълнил точно задълженията си към ответника. В тежест на същата страна е
било възложено да установи и докаже, че отв. Г. дължи плащане на доставената му на
адреса на потребление на ел.енергия в гр. В., за исковия период ел.енергия, твърденията си
че ответникът е изпаднал в забава и продължава да се намира в такава, респ. че дължи и
лихвите за забавено изпълнение, завени още в заповедното производство,макар и
ответникът да е извършил частично плащане. В тежест на същата страна е било и да докаже
и претенциите си -главна и акцесорни не само по основание, но и по размери, че по негово
заявление е било инициирано заповедно производство по което в полза на ищеца е издадена
Заповед по чл.410 ГПК, оспорена от длъжника -сега ответник и че в срока по чл.415 ГПК
ищецът е предявил специалния положителен установителен иск.Съдът на основание чл.
146 от ГПК е указал на ответника, че следва да наведе правоизключващи, правоотлагащи
и или правопогасяващи възражения и да ангажира доказателства на база на които съдът да
изведе извода че ответникът не дължи на ищцовата страна претендираните парични
вземания.
От съвкупния и поотделен анализ на събраните по делото писмени доказателства,
заключенията на вещите лица по допуснатите и неоспорени Съдебно - електротехническа и
Съдебно- счетоводна експертизи ( които съдът кредитира напълно и като обективни и като
компетентни) се извежда извод , че Е.П.П. АД е установило и доказало твърденията си,че за
исковите суми е било подало заявление против длъжника по реда на чл. 410 ГПК,че е било
водено заповедно производство в рамките на което в полза на заявителя-сега ищец против
длъжника –сега ответник е била издадена Заповед по чл.410 ГПК ,оспорена от длъжника по
8
реда на чл.414 ГПК и че искът с правно осн. чл.422 ГПК е предявен в преклузивния срок .
Спорът по същество между ищцовото дружество и ответника С.Г. е дали ответникът
има качество потребител на ел.енергия за обекта на потребление на ел.енергия находящ се
на адрес гр.В., ул.К.Б.П. № 17 , ап.2 , по партида с клиентски номер *** и абонатен номер
*** .
Установено е на база приложения на л. 61 –ви препис от обезличено Решение от дата
29.1.2013 г. постановено от ВРС 12-ти състав по гр.д.№ 2233/2002 г.(вкл. и от съдебно
деловодната система на ВРС „САС „), че по цитираното делбено дело,съдът е прекратил
съсобствеността между страните като е разпределил допуснатите до делба имоти между
съделителите по реда на чл.292 от ГПК /отм./, както следва:ПОСТАВЕН Е БИЛ В ДЯЛ И
СОБСТВЕНОСТ НА С. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. „К.Б. І” № 17, ет. 2
следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕ на втория етаж, находящо се в гр. В., бул. „К.Б. І” №
17 със застроена площ от 114.70 кв. м, състоящо се от входно антре, вестибюл, три стаи,
кухня, баня-тоалет, при граници, очертани с контур в оранжев цвят по скица № 7 на л. 352 от
делото, ведно с таванското помещение отгоре и с 56 % идеални части от подпокривно
складово помещение и със съответните ид. части от общите части на сградата и 16 % ид.
части от дворното място, цялото с площ от 320 кв. м, съставляващо ПИ № 14 в кв. 17 по
плана на 8-ми подрайон на стойност 188 390 /сто осемдесет и осем хиляди триста и
деветдесет/ лева.ПОСТАВЕН е бил В ОБЩ ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ НА Л.М.К., ЕГН ***
и Л.Б.К., ЕГН *** в режим на СИО, двамата с адрес: гр. В., ул. „Б.” № 25, ет. 2 и Л.М.К.,
ЕГН***, с адрес: гр. В., ул. „Б.” № 25, ет. 2 следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕ на
таванския етаж, находящо се в гр. В., бул. „К.Б. І” № 17, състоящо се от входно антре, три
стаи, вестибюл, кухня и тоалет-баня, щриховано по скицата на л. 350 от делото, ведно с 44 %
идеални части от подпокривно складово помещение, съответните идеални части от общите
части и 13 % ид. части от дворното място, цялото с площ от 320 кв. м, съставляващо ПИ №
14 в кв. 17 по плана на 8-ми подрайон на стойност 196 330 /сто деветдесет и шест хиляди
триста и тридесет/ лева.Изрично в Решението си ВРС е посочил, че СКИЦИТЕ на лист 350 и
лист 352 от делото, приподписани от съда, съставляват неразделна част от решението.
При така изложеното , настоящият исков съд установи,че както ответника така и
лицето Л.Б.К. са имали съсобствени имоти на адрес гр.В., бул.К.Б.П. № 17 , като с
Решението от 29.1.2013 г. постановено от ВРС 12 състав по гр.д.№ 2233/2002 г.съдът е
прекратил съсобствеността , възлагайки в дял на ответника по настоящото дело жилище
находящо се на втори етаж а на лицето Л.К., в режим на СИО със съпругата му жилище
находящо се на тавански етаж.Видно е от самото Решение, че делбените имоти нямат
номера, но е ясно, че имотът поставен в дял на ответника се намира на втори етаж, а на
лицето Л.К. на тавански етаж.Фактът на влизане в сила на Решението на РС В. по
цитираното по-горе дело във втора фаза на делбата се установява и от приложената по
делото справка от АВ СВ.
Ищцовата страна е твърдяла,че за имота находящ се в гр.В., на бул.К.Б.П. № 17 , ап.2
9
именно ответника С.Г. дължи плащане на неплатената цена на потребена ел.енергия в
размер на общо 127,97 лв. главници и 1,28 лв. мораторни лихви за обекта на потребеление, с
клиентски номер *** и абонатен номер ********* .Ясно е посочено още в исковата молба,
че за погасените чрез плащане главници не се предявява иск, поради което и исковият съд
съобразява това твърдение с последиците визирани в нормата на чл. 415, ал.5 ГПК с
настоящия си акт.
Възражението на ответника наведено още в отговора на искова молба, че за точно
този обект на потребление на ел.енергия ответникът не се намира в облигационна връзка,
като сам сочи че е абонат на дружеството ищец,но с кл.номер *** , под който номер се
водели три обекта, но нито един от тях не бил на ап.2 .
Анализът на ангажираните от ищеца писмени доказателства, проведените по делото
ССчЕ и СЕТЕ мотивират съда да изведе еднозначния извод, че искът на „Е-П.П. „ АД е
останал недоказан, т.к. не установено и доказано при условията на пълно и главно доказване
ответникът да има качество потребител на ел.енергия .В този смисъл следва да бъде
подчертано, че дори и в представените от ищцовата страна заверени за вярност с оригинала
копия на първични счетоводни документи като абонат е записан не ответника а трето на
настоящия спор лице – Л.Б.К., с уточнението че имота е апартамент № 2.Както вещото лице
Т. по ССчЕ , така и вещото лице В. по СЕТЕ, са установили факта, че партидата по която се
желае да бъде установено че се дължат исковите суми се води на лицето Л.К. а не на
ответника.Нещо повече, в разпита си в откритото съдебно заседание вещото лице В. е
пояснило,че втория етаж на практика се намира на третия етаж и че процесния електромер
обслужва третия етаж.Или сравнявайки всички доказателства по делото, анализирайки ги в
съвкупност и поотделно,съдът приема че по делото е установено наличието на непогасени
парични вземания за процесния обект на потребление в търсените от ищцовата страна
размери като цена на реално доставена и потребена ел.енергия, но задължението да заплати
тази цена лице не е ответника а абоната – Л.Б.К.. Ето защо, при непроведено пълно и главно
доказване от страна на ищеца на основния факт – наличие на облигационна връзка с
предмет доставка на ел.енергия за посочения в исковата молба обект на потребление между
ищцовата страна и ответника, съдът отхвърля изцяло иска като недоказан по основание и в
предметните рамки, за които е предявен.
За частта касаеща оспорените парични вземания по реда на чл. 414 ГПК за които
ищецът не е предявил иска си с правно осн. чл.422 ГПК, исковият съд следва да обезсили
частично заповедта за изпълнение за разликите от присъдените до заявените вземания и
припадащата се част от съдебно - деловодните разноски присъдени в полза на заявителя.
При издадена заповед по чл.410 ГПК за сумата от 1172, 45 лв. главница за периода от
19.1.2018 – 14.5.2020 г.; 145,22 лв. мораторна лихва върху сбора от главници за периода от
12.2.2018 г. до 18.6.2020 г. , присъдени разноски 26,35 лв. за платена д.т. и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение и предявен иск за главница от 127,97 лв.и лихва 145,22
лв.,съдът пресмята разликите по следния начин : По отношение на главницата при
10
предявен размер на главница от 127,97 лв. в исковото производство и заявен в заповедното
1172,45 лв. разликата възлиза на общо 1044,88 лв.По отношение на мораторната лихва
при предявен размер от 145,22 лв.в исковото производство и заявен в заповедното 145,22 лв.
разликата липсва. Или за разликата от предявения в исковото производство размер на
главница от 127,97 лв. до заявения в заповедното 1172,45 лв. в заповедното и за съответния
период, исковият съд следва да приложи нормата на чл.415,ал.5 ГПК.Отделно от горното
заповедта по чл.410 ГПК следва да се обезсили частично и в частта за присъдените
разноските.Сборът от присъдените разноски възлиза на точно 76,35 лв. При сбор на заявени
претенции в заповедното 1172,45 лв. + 145,22 лв. = 1 317,67 лв., респ. сбор от завени в
исковото производство претенции 127,97 лв.+ 145,22 лв.= 273,19 лв., в процентно
съотношение припадащата се част на присъдените разноски в заповедното производство от
общо 73,35 лв., за която заповедта следва да се обезсили съразмерно на съотношението
между предявения иск в исковото производство и заявените претенции в заповедното.За
разликата от дължимия се размер на разноски по необезсилената част от 08,07 лева до
присъдения размер 73,35 лв. заповедта в частта за разноските следва да се обезсили.
При този изход на спора и съгласно нормите на чл. 81 и чл. 78, ал.3 ГПК съдът следва
да присъди в полза на ответника претендираните съдебно - деловодни разноски, за които са
представени доказателства и чието присъждане се иска . Всъщност искането за присъждане
на разноски от ответната страна се установява, че се съдържа и в отговора на искова молба и
в заповедното производство.В заповедното производство се претендират 300 лв. разноски за
процесуално представителство а в исковото 500 лв., като и за двата разхода са представени
доказателства имащи характера на разписка . Ето защо ,с оглед изхода на спора съдът
присъжда претендираните от ответника разноски в пълен размер и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК .
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения специален положителен установителен иск от
ищцовото дружество „Е-П.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.
9009, район „В.В.”, В. Т-Т., бул. „В.В.” № 258, представлявано от П.С. Я.Д. и Г.К., чрез
пълномощника юрисконсулт П. И. против ответника С. М. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ул. „К.Б. І“ 17, ап.2,С ИСКАНЕ да бъде прието за установено със силата на
присъдено нещо, че ответника С. М. Г., **********, дължи на „Е-П.П. „АД заплащане на
исковата сума от общо 273,20 лева включва неплатени фактури за ел.енергия в размер на
127.98 лева (сто двадесет и седем лева и 98 ст.), представляваща главница за консумирана
11
ел.енергия по ФП № **********/13.03.2020г., падеж 21.04.2020г. на ст-ст 54.01лв.; ФП
№**********/ 13.04.2020, падеж 26.05.2020 на ст-ст 37.56; ФП № **********/ 14.05.2020г.,
падеж 01.06.2020г. на ст-ст 36.41лв., както и мораторна лихва върху главницата в общ
размер на 145.22 лв. (сто четиридесет и пет и 38ст.), представляваща мораторната лихва от
падежа на всяка една процесна фактура до 18.06.2020г., посочена подробно в извлечение от
сметка на ответника по кл. *** към същата дата, която искова сума от общо 273,20лв.
(двеста седемдесет и три лева и 20 ст.) се претендира за обект на потребление, заведен под
абонатен № аб. № *** ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-26.06.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, представляващи част от вземанията за
потребена и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 19.01.2018 г. до
14.05.2020 г., за обект с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в гр. В., ул. „К.Б.
І“ 17, ап.2, за които по заповедното дело - ч.гр.д.№7068/2020 г. по описа на ВРС XLII -ри
състав е издал Заповед № 3079/30.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК в полза на Е-П.П. АД и против С. М. Г. , КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е-П.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В. 9009,
район „В.В.”, В. Т-Т., бул. „В.В.” № 258, представлявано от П.С. Я.Д. и Г.К. да заплати на С.
М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К.Б. І“ 17, ап.2 СУМАТА от общо 300,00 лева
(триста лева ) сторени от ответника съдебно –деловодни разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 7068/2020 г. по описа на ВРС ХLII –ри състав и СУМАТА от
общо 500,00 лева (петстотин лева ) сторените от ответника съдебно –деловодни разноски
пред настоящата инстанция,в исковото производство за заплатен адвокатски хонорар , на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 ГПК ЧАСТИЧНО издадената по
заповедното дело ч.гр.д. № 7068/2020 г. по описа на ВРС XLII -ри състав Заповед №
3079/30.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на Е-
П.П. АД и против С. М. Г., в частите за което не е предявен иска по чл.422 ГПК и
съразмерно и в частта за разноските а именно: за разликата от заявения размер на
ГЛАВНИЦА в исковото производство 127.98 лева (сто двадесет и седем лева и 98 ст.),
представляваща главница за консумирана ел.енергия по ФП № **********/13.03.2020г.,
падеж 21.04.2020г. на ст-ст 54.01лв.; ФП №**********/ 13.04.2020г., падеж 26.05.2020 на ст-
ст 37.56 лв.; ФП № **********/ 14.05.2020г., падеж 01.06.2020 г. на ст-ст 36.41 лв. до
заявения в заповедното производство размер 1172.45 лв. (хиляда сто седемдесет и два
лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща общо дължима главница за потребена
и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 19.01.2018 г. до 14.05.2020 г.,
за обект с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в гр. В., ул. „К.Б. І“ 17, ап.2,както
и в частта за направените СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ , съразмерно на
12
обезсилената част от Заповедта а именно за разликата от общо 08,07 лв.(осем лева и седем
стотинки) до присъдения размер със заповедта - общо 73,35 лв.(седемдесет и три лева и
тридесет и пет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА в ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК от връчването му страните пред Варненски окръжен съд.
Решението в частта имаща характер на определение по чл.78 ГПК подлежи на
изменяване по реда на чл.248 ГПК в срока за обжалване на акта по същество а
определението по чл. 415, ал.5 ГПК подлежи на обжалване с Частна жалба в 1 седмичен
срок, считано от връчване на преписа на страните пред ВОС .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
13