Мотиви към съдебно решение №115/14.03.2018г. по АНД №457/2018г. по описа на ВТРС:
Производството
по делото е образувано въз основа на Акт за констатиране на проява на дребно
хулиганство АУАН №309/14.03.2018г., съставен против нарушителя С.С.Р., за това,
че на 13.03.2018г., около 20,00ч., в гр.*, футболно игрище "*", след
приключване на мач, извършва непристойна проява, изразяваща се в нанасяне на
удар с твърд предмет в областта на ръката и главата на Т.К.С, с която изразява
явно неуважение към обществото и нарушава обществения ред, като предизвиква
възмущението на свидетелите А.Й., Н.Д. и В.Д., с което виновно е нарушил чл.1
ал.2 от УБДХ.
В съдебно
заседание нарушителят С.С.Р. се признава за виновен в извършване на проява на
дребно хулиганство, изразена в нанесен удар на Т.К.С на процесната дата, но с
ръка, а не с метална палка. Моли да му бъде наложено адм. наказание Глоба в определен
от съда размер.
Районна
прокуратура гр.*, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът,
след като разгледа съставения Акт за констатиране на проява на дребно
хулиганство и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На
13.03.2018г. между 19,00ч. и 20,00ч. нарушителят С.С.Р. и пострадалият Т.К.С се намирали в гр.*, на
футболно игрище "*", като играели, заедно с други момчета футбол в
противникови отбори. По време на играта на мач се сдърпали помежду си два или
три пъти. След 20,00ч. приключила играта на мач, като на паркинга на футболното
игрище "*" нарушителят С.Р. вземал от колата си разгъваема метална
палка, с която ударил пострадалия Т.К.С два пъти, първия от които по главата, а
втория път С. се предпазил с дясната си ръка и удара попаднал в ръката. Не се
установи пострадалия С. да е отвръщал с удар с бокс на Р.. Пострадалият Т. С.
след инцидента бил превързан, свидетелят Й. същият ден го закарал в ЦСМП
гр.В.Т. и е с три шева отзад на главата. По време на инцидента на паркинга и
игрището имало над 10 човека встрани, като присъстващите, възприели случилото
се, се възмутили.
Горната
фактическа обстановка се установи от показанията на разпитаните по делото
свидетели А.Й., Н.Д. и В.Д., както и от
приетите писмени доказателства, а именно документите, съдържащи се в преписката
по съставяне на АУАН №309/14.03.2018г. Обясненията на нарушителя, че не е удрял
пострадалия С. с метална палка, а с ръка, са изолирани, не се подкрепят от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на преобладаващия брой
свидетели Й., Д. и Д., поради което съдът ги възприема като защитна версия.
Показанията на свидетеля З. Д., в частта им, че С. е псувал нарушителя на майка
и че не е видял С.Р. да удря С., са изолирани и не кореспондират на останалите
събрани гласни доказателства, вкл. и на самите обяснения на нарушителя в частта
им, че е ударил пострадалия, но с ръка, поради което съдът не ги кредитира.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства мотивира съда да
приеме, че извършеното от С.С.Р. на 13.03.2018г. около 20,00ч. в гр.В.Т., на
паркинга на футболно игрище "*" гореописано деяние съставлява проява
на дребно хулиганство по чл.1 ал.2 от УБДХ. Фактът на извършване на
нарушението, авторството на деянието и вината на нарушителя се установяват частично
от самопризнанието на Р. и изцяло от събраните по делото гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите Й., Д. и Д. и от събраните писмени доказателства.
От обективна страна нарушителят е извършил непристойна проява, изразена в
нанасяне на два удара с разгъваема метална палка в областта на ръката и главата
на Т.К.С, с ЕГН **********, с която
нарушил обществения ред и спокойствие, но която, поради своята по-ниска степен
на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК, а
съставлява проява на дребно хулиганство по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ.
Степента на обществена опасност на деянието е по-ниска, поради което не
представлява престъпление по чл.325 от НК, а съставлява проява на дребно
хулиганство по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ. От обективна страна с деянието си
С. С.Р. е нарушил обществения ред и спокойствие. От субективна страна деянието
е извършено виновно, при форма на вината – евентуален умисъл. Нарушителят е
съзнавал, че действията му са непристойни и че нарушават обществения ред и
спокойствие, предвиждал е обществено-опасните им последици и е допускал
настъпването им. Безспорно деянието на Р., изразено в сбиване с пострадалия, е
съпроводено с нарушение на обществения ред и изразява явното му неуважение към
обществото.
За
консумираното нарушение по чл.1 ал.2 от УБДХ съдът наложи на нарушителя Р.
административно наказание "Глоба” в размер на 200лв., който е под средния,
визиран в чл.1 ал.1 т.2 от УБДХ. При индивидуализация на наказанието настоящата
инстанция отчете степента на обществена опасност на деянието, личността на дееца, имотното му
състояние и семейно положение, като при определяне на размера съобрази, че Р. работи
в частна строителна фирма на баща си и реализира месечен доход от труд.
Водим от
изложените съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….