№ 100
гр. Ловеч, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500151 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №592/23.12.24 г. постановено по гр.д.№21020/24 г. по описа на РС-Ловеч
е осъден на основание чл. 215 КТр Драматичен театър – Ловеч, с БУЛСТАТ *****, със
седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****“ ****, представляван от директора Б.
П. да заплати на М. П. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ж. к. „****“, бл. ***, ****
сумата от 560,00 лв. (петстотин и шестдесет лева) обезщетение при командироване (дневни
пари) за командировки както следва: по заповед ****/28.03.2023 г. до Самоков, 40,00 лв.;
заповед № 59/13.03.2023 г. до София, 40,00 лв.; заповед № 74/04.05.2023 г. до Стара Загора и
Поморие, 80,00 лв.; заповед № 102/12.06.2023 г. до Варна и Добрич, 80,00 лв.; заповед №
106/19.06.2023 г. до Костинброт, 40,00 лв.; заповед № 133/08.09.2023 г. до Радомир, 40,00 лв.;
заповед № 136/12.09.2023 г. до София, 40,00 лв.; заповед № 138/15.09.2023 г. до Г. Тошево и
Каварна, 80,00 лв.; заповед № 160/17.10.2023 г. до София, 40,00 лв.; заповед №
165/19.10.2023 г. до Велинград, 40,00 лв.; заповед № 178/17.11.2023 г. до Монтана, 40,00 лв.,
ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането и отхвърлен иска за
горницата до сумата от 800,00 лв. осъден е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Драматичен
театър – Ловеч, с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.
„*****“ ****, представляван от директора Б. П. да заплати на М. П. И., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Ловеч, ж. к. „****“, бл. ***, **** сумата от 420,00 лв. (четиристотин и двадесет
лева)– сторени разноски според уважената част на иска; осъден е на основание чл. 78, ал. 3
ГПК М. П. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ж. к. „****“, бл. ***, **** да заплати на
1
Драматичен театър – Ловеч, с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: гр.
Ловеч, ул. „*****“ ****, представляван от директора Б. П. сумата от 180,00 лв. (сто и
осемдесет лева) разноски според отхвърлената част от иска; осъден е на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК Драматичен театър – Ловеч, с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ул. „*****“ ****, представляван от директора Б. П. да заплати на РС
Ловеч държавна такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лева) и 210,00 лв. (двеста и десет лева)
– разноски.
Против това решение е подадена въззивна жалба с вх.№741/20.01.25 г. от
Драматичен театър - гр. Ловеч, БУЛСТАТ *****, със седалище: гр. Ловеч, ул. „*****" ****,
представляван от Б. П. П., в качеството й на Директор срещу Решение № 592/ 23.12.2024
год., постановено по гражданско дело № 20244310101020 по описа на Районен съд-Ловеч за
2024 год. с оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост.
Твърди, че в обжалваното решение първоинстанционният съд непълно и неправилно е
анализирал събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до грешни крайни
изводи.
Съображенията в подкрепа на тези твърдения се изразяват в следното:
На първо място: на стр. седма, абз. първи от процесното решение № 592 е посочено
следното: "Обстоятелството, че заповедите не са отчетени в 3-дневния срок също не ги
компрометира като доказателствен източник, тъй като между страните не е налице спор, че
ищецът е пътувал с трупата на посочените в заповедите дати...", а в хода на устните
състезания пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ответника е
пледирал, че командировъчните заповеди наистина не са отчетени съгласно разпоредбата на
чл. 29, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, която задължава командированият в
3-дневен срок след завръщането си от командировката да даде отчет за извършената работа.
Заявява, че не това е причината за неизплащане на командировъчните, а в друг твърдян
и доказан факт, който първоинстанционният съд умишлено и може би преднамерено не
коментира в решението си, а именно:за изплащането на командировъчните пари съгласно чл.
32 от Наредбата за командировките в страната е необходимо работникът да представи
заповед за командировка и препис от писмен отчет, когато това се изисква със заповедта за
командировка.
Прави извод, че в тежест на работника е да установи, че е бил командирован за
изпълнение на работа в посочените периоди с надлежни писмени заповеди за
командироване, че е получил заверка и датиране от мястото на извършване на работата, че е
представил на работодателя отчет за извършена работа и самата заповед за командировка
със заверката и да представи на работодателя самата заповед за командировка.
Сочи, че доказателства за установяване на тези обстоятелства обаче ищецът в
първоинстанционното производство не представил, а напротив - заповедите за командировка
в оригинал са депозирани от ищеца като доказателства пред първоинстанционния съд и
поставя въпросът: може ли от държавна институция, каквато е Драматичен театър - Ловеч,
2
да бъде изплатено нещо, за което няма документ, като в процесното решение
първоинстанционния съд не дал отговор на този въпрос.
Изтъква, че фактът на неотчитане на командировъчните заповеди се потвърждава и със
заключението на вещото лице Н.Р., която съдебно-икономическата експертиза е назначена по
почин на първоинстанционния съд в закрито съдебно заседание с Определение №
798/21.08.2024 год. и не е по искане на страните, като съдът е формулирал и въпросите, на
които е следвало да даде отговор вещото лице, като сред тези въпроси е и този: отчетени ли
са те (командировъчните), но в обжалваното решение подминава отговора на поставения
въпрос и това създава ли предпоставки да се мисли за наличие на пристрастност и
необективност.
Сочи, че в първоинстанционното производство оспорили депозираните от ищеца като
доказателства заповеди за командировка с твърдения, че същите не са годно доказателствено
средство за размера на претендираните дневни пари от ищеца, като с въззивната жалба ги
оспорва отново с подробно изложени мотиви.
Твърди, че сред 11 броя командировъчни, депозирани от ищеца като доказателства по
делото е налице сериозно противоречие в сумите, които са описани кано дневни, а именно в
командировъчните на л. 33, л. 36, л. 38, л. 40 и л. 42 от първоинстанционното дело са
посочени дневни в размер на 20 лева за ден, а във всички останали командировъчни са
посочени дневни в размер на 40 лева.
Поставя въпросът какво е действителното правно основание за претендиране на
различни по размер дневни пари.
Сочи и следващ факт на противоречие в депозираните като доказателства
командировъчни: във всички командировъчни от л. 32 до л. 42 вкл, от първоинстанционното
дело в графата дата на пътуване са посочени по две дати на пътуване, а в същото време в
графата доклад за извършената работа е посочена дата един ден преди втората дата на
пътуване.
Счита, че е категорично невъзможно да се пътува на посочената дата, а отчета да е
направен един ден преди тази дата.
На основание гореизложените противоречия продължава да твърди, че депозираните
от ищеца пред първоинстанционния съд заповеди за командировка не са годно
доказателствено средство.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение № 592/23.12.2024
год., постановено по гражданско дело № 1020 на РС - Ловеч за 2024 год. като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано и да присъди в полза на Драматичен театър
- Ловеч, направените в първоинстанционното и в настоящото въззивно съдебни
производства разноски.
В срок е постъпил отговор на взивната жалба от М. П. И., с ЕГН **********, с адрес
град Ловеч, ж.к. ****, бл.***, вх.В, ет.5, ап.15, чрез адвокат В. Н. Н. от Ловешка АК, със
съдебен адрес по делото гр.Ловеч, ул. ***** 21, ст.204 с който оспорва изцяло подадената
3
въззивна жалба против Решение от 23.12.2024 г. по гр.дело №1020 по описа на ЛРС за 2024
г., тъй като същата е неоснователна, като доводите и твърденията, изложени в нея са
несъстоятелни и некореспондиращи с фактите и доказателствата, събрани в хода на
съдебното производство.
Сочи, че с решението си съдът е приел, че е доказано, че на всички процесии дати
ищецът е бил командирован от ръководството на театъра, той е пътувал и е свършил всичко,
което е трябвало да изпълни като трудово задължение на тези командировки. Счита за
доказан и факта, че И. е председател съм на синдикална секция към КТ „Подкрепа" в ДТ
Ловеч и към него са приложими представените по делото Колективен трудов договор от
14.07.2022г. и Браншови колективен трудов договор „Театър" от 31.07.2023г., където са
определени по-високи размери на дневните командировъчни, при определени предпоставки.
Изтъква, че във въззивната жалба се преповтарят аргументите, които били изложени и
в отговора на исковата молба, като се посочват някакви технически пропуски при
попълване на командировъчните, които не са основание за отхвърлянето на иска, като
цитира еднозначна съдебна практика. Счита за невярно твърдението, че командировъчните
не били отчетени, тъй като те са представени, но поради различие между командирования и
командироващата организация, какви суми за дневни се дължат се наложило завеждането на
дело.
Сочи, че в жалбата е записано, че отново се оспорват всички командировъчни заповеди,
като това изявление било направено и в първоинстанционното производство, като той
изрично поискал да уточни процесуалния представител на Драматичен театър Ловеч, дали
прави оспорване по смисъла на чл.193 и чл.194 от ГПК за да се развие необходимото
производство, но било казано, че не се прави такова оспорване, а нещо друго и това е
повторено и в подадената жалба, но не се явява правнорелевантен аргумент по спора.
С оглед гореизложеното моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
обжалваното решение на PC - Ловеч, като присъди разноските в производството.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се представлява, но представя
писмено становище, в което заявява, че в първоинстанционното решение ЛРС непълно и
неправилно е анализирал събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до
грешни крайни изводи. Подробно изтъква основаниата си за това и моли съда да отмени
атакуваното съдебно решение.
Въззиваемият се представлява от адв.Н., който поддържа отговора на въззивната
жалба, като моли да бъде потвърдено като правлно решението на ЛРС и да му се присъдят
разноските по представен списък.
От представените по гр.д.№1020/24 г. по описа на ЛРС доказателства, от обясненията
на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема
за установени следните фактически обстоятелства:
М. П. И. работи по трудово правоотношение с ответника Драматичен театър-Ловеч
на длъжност „осветител“, съгласно допълнително споразумение №53/2606.2019 г. към
4
трудов договор №04/3.04.2013 г. срещу заплащане на основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 700 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж в размер на 11%.
Ищецът е председател на синдикалната секция в Драматичен театър –Ловеч на
синдикален регионален съюз КТ „Подкрепа“-Ловеч, видно от сл.бележка изх.№11/24.11.23 г.
На 14.07.2022 г. е подписан колективен трудов договор/вписан в регистъра на
Дирекция „ИТ-гр.Ловеч“ под №1112/21.07.2022 г. със срок на действие една година от
датата на подписването му съгласно чл. 76 от договора, като договорът е подписан за
Драматичен театър-Ловеч от директор Б. П. и гл.счетоводител Д И., а СО при САБ от
председателя Владимир Винев и СО при КТ“Подкрепа от ищеца М. И. в качеството му на
Председател. Съгласно чл.1 от същия е посочено, че при отчитане на спецификата на
актьорския труд и на другите работници и служители в бранша- ДТ-Ловеч, договорът цели
да разработи механизми за ползотворно сътрудничество между страните за постигане на по-
добри условия на труд и работа в театрите и за издигане престижа на театралното изкуство.
В чл.6 е договорено, че КТД се прилага спрямо всички работници и служители, които
членуват в синдикални организации, страни по него и присъединили се при условие и ред,
определени в чл.57 ал.1 от КТ и призаплащане на едногодишен членски внос, освен в
случаите , установени в чл.31/2/ КТД, като в КТД могат да бъдат договаряни и други
условия. Досежно разходите за пътни, дневни и квартирни пари при турнета и други
командировки на театралните състави в чл. 35, ал.1,т. 2 е постигнато съгласие, че дневните
пари при командировка на театралните състави, се изплащат в размер не по-нисък от
размера, приет в Наредбите за командировките до двойния им размер, а в ал.3 е посочено, че
при маршрути над 200 км нощувката е задължителна или се заплаща пълния размер на
дневните, като пълен размер на командировката се заплаща и в случаите, когато
изпълнението на работната задача влиза в рамките на следващия работен ден.
На л.19 от делото е приложен сключения на 31.07.2023 г. браншови колективен трудов
договор „Театър“, в присъствието на министъра на културата Кр.Кръстев между
организациите на работодателите -Българска асоциация на работодателите в областта на
културата /БАРОК/, представлявана от Председателя Анастас Попдимитров; Сдружение
„Ръководители в областта на културата“ /СРОК/, представлявано от Председателя Тодор
Мадолев; Сдружение „АРТО“, представлявано от Стелиян Николов и за синдикалните
организации : Конфедерация на независимите синдикати в България /КНСБ/; Независима
синдикална федерация „Култура“ към КНСБ, представлявана от Председателя Борис Начев;
Съюз на артистите в България /САБ/, представляван от Председателя Христо Мутафчиев;
Кондеферация на труда „Подкрепа“; Федерация „Култура“ към КТ“Подкрепа“,
представлявана от Председателя Кирил Бинев, който влиза в сила от датата на подписване и
е за срок от две години, съгласно-чл. 82 и чл. 83 от договора. В него е договорено, че
размерът на дневните разходи при командироване не може да бъде по-нисък от размера,
приет в наредбите за командировките до двойния им размер-чл. 40,ал.1 от Браншовия КТД, а
в чл.40, ал.2 БКТД се сочи, че в театрите могат да се уговарят по-високи размери на
5
командировъчните средства, съгласно действащото законодателство, като ал.3 предвижда, че
при маршрути над 200 км. нощувката е задължителна или се заплаща пълния размер на
дневните. Следователно това са идентични разпоредби на тези, които се съдържат и в КТД
от 14.07.2022 г.
Представен по делото е и анекс от 31.07.2023 г. към БКТД, съгласно който е
постигнато съгласие да бъдат въведени предложени в БКТД „Театър“ промени в частта
работни заплати поетапно, при промени в бюджета на Министерството на културата и
сценичните институции.
Не е спорно, че с оглед професията на ищеца-„осветител“, част от работата му е
свързана с участие в театрални постановки и в други градове в страната, свързани с
организация на транспорт и изнасяне на представленията вечер. От показанията на св.
Трайков се установява, че той работи като актьор в театъра и има същия проблем като
ищеца-неспазване на уговорките в КТД. Твърди, че пътуванията са се осъществявале често,
като трупата отпътува от гр.Ловеч по различно време сутрин, когато е за по-отдалечено
населено място сутрин се тръгва в 6 часа, за да се стигне навреме, но се е случвало да се
тръгва и в 7, 8 или 9 часа. Сочи, че театралните представления започват към 19 часа и траят
час, чс и половина, като за всяко представление се прави и освутление преди това и се
демонтира след това, като обикновено отнема около час, а товаренето понякога и повече.
Признава, че през 2023 г. са пътували до най-различни градове, като спорът за
командировките е възникнал след пътуване до гр.Самоков. След това е имало пътувания и
до Велинград, София, Варна и Генерал Тошево. Твърди, че г-н Д И. е отказвал да плаща по-
големи суми от 20 лв, независимо, че е минал 0,00 часа. Казва, че е случвало на някои да се
плаща по-голямата сума, защото са престоявали повече време, например шофьора да си
направи задължителната почивка. Заявява, ча Х.К. им е заявила, че няма да им плати
командировъчните докато не напишат 20 лв, вместо 40 лв. Твърди, че практиката е, те да си
попълват командировъчните, а Д И., който е шофьор и главен счетоводител идва и им ги
дава, за да ги отчетат и ги прибира, след като са се отчели и никой не ходи в счетоводството.
Признава, че е виждал, как Х.К. е връщала на М. командировъчни, един път за Самоков и
няколко пъти след това.
Свидетелят П завява, че работи като озвучител в театъра, познава ищеца и знае, че
съществуват спорове за командировъчните от доста време. Сочи, че работодателят е отказвал
да заплаща реалната стойност на командировката и изисквал да бъде попълвана в заповедите
за командировка стойността на дневните само за един ден, независимо, че прибирането е
било след 0,00 часа на следващия ден. Казва, че понякога им се връща командировъчното
неподписано, защото отказват да им платят за другия ден след 0,00 часа и вместо 40 лв,
казват, че ще им платят 20 лв. Признава, че когато не са съгласни със командировъчното-не
подписват и винаги спора е бил за връщането на другия ден.
От показанията на св.И. се установява, че той работи като главен счетоводител и
шофира далековоза, когато ходят на турне. Признава, че споровете касаят размера на
командировъчните. Подробно описва механизма на изплащане на командировъчните, като
6
твърди, че има два начина на плащане-при възможност парите са изплащат на ръка, а когато
Министерството няма възможност, те се изплащат по банков път, след като се наредят в
системата „Себра“. Твърди че командировъчните на ищеца не са изплатени, тъй като той не
ги е предал за плащане. Заявява, че той и касиера се занимават с изплащането на
командировъчните.
Свидетелката Кумитска работи като артистичен секретар и почти всички документи
минават през нея. Познава ищеца и твърди, че той е пътувал в командировка, когато се е
налагало. Заявява, че се спазва Наредбата за командировките и КТД, както и браншовия
такъв, като за пътуване над 200 км. В едната посока се плащат 40 лв, като спорът според нея
е за връщане в следващия ден. Заявява, че щом заповедта е надлежно подписана и
попълнена се плащат командировъчните и не е имало случаи да не се заплащат, щом като са
представени и подписани. Категорично заявява, че отношенията й с колегите са чудесни и
командировките винаги се отчитат в оригинал в тридневен срок след изпълнение на
задачата. Твърди, че ищецът не й е представял такива командировъчни за по-големи суми,
които после да са му връщани.
За правилно решаване на спора съдът е допуснал назначаване на
съдебноикономическата експертиза, която е изготвена компетентно от вещо лице Н.Р.. От
заключението се установява, че има съхранена информация в GPS на сл. автомобил относно
пътуванията до гр. Радомир на 11/12.09.23 г., София на 12.09.2023 г., в Г.Тошево, Каварна на
18/20.09.2023г., София 18.10./19.10.2023 г.,гр.Велинград 20./21.10.2023 г., Ген. Тошево
03/04.11.2023 г, а за останалите пътувания от 29.03.23 г. до19.06.23 г.не са налични данни,
тъй като те се съхраняват само 1 година назад. До гр. Монтана транспорта е осъществен с
нает автомобил, като фактът на посещаване на града и изнасяне на театрално представление
е потвърден от св. Трайков, като пълномощникът на ответника адв.П. в с.з. на 3.10.2024 г.
изрично заявява, че не оспорва твърденията на ищаца, че е пътувал на процесните дати до
посочените населени места и, че те са над 200 км., като заявява, че спорът е за размера на
вземанията и, че той не е депозирал командировъчните, за да му се изплатят.
Съдът с оглед на това приема, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения като
осветител при ДТ-Ловеч на посочените дати в исковата молба и в посочените по заповедите
населени места. По отношение на пътуванията от значение е изясняване на изминатото
разстояние, тъй като определяне на дневните пари по колективния трудов договор и
браншовия колективен трудов договор е изведено от изминаване на разстояние над 200 км.
По данните от системата се установява, че театралните постановки са изнесени съответно в
гр.Радомир с дата и час на тръгване от гр.Ловеч 11.09.2023 год. – 09:00 часа и дата и час на
пристигане в гр.Ловеч 12.09.2023 год. – 00:10 часа – изминати 406 км;.гр.София с дата и час
на тръгване от гр.Ловеч 12.09.2023 год. – 08:00 часа и дата и час на пристигане в гр.Ловеч
12.09.2023 год. – 23:58 часа – изминати 337 км; гр.Генерал Тошево, гр.Каварна с дата и час
на тръгване от гр.Ловеч 18.09.2023 год. – 08:00 часа и дата и час на пристигане в гр.Ловеч
20.09.2023 год. – 02:52 часа – изминати 804 км; гр.София с дата и час на тръгване от
гр.Ловеч 18.10.2023 год. – 11:54 часа и дата и час на пристигане в гр.Ловеч 19.10.2023 год. –
7
00:49 часа – изминати 398 км; 5/.гр.Велинград с дата и час на тръгване 20.10.2023 год. –
08:52 часа и дата и час на пристигане в гр.Ловеч 21.10.2023 год. – 01:58 часа – изминати 551
км; гр.Монтана няма данни – превоза извършен с нает автомобил. В съдебно заседание на
30.10.2024 г. вещото лице по съдебноикономическата експертиза е потвърдило, че в
счетоводството на ответника са издадени заповедите за командировка на въззивника и са
оформени от работодателя, но няма данни за 2023 г. ищеца да е отчитал командировъчните
си. Следователно отразените данни относно извършените командировки на ищеца по
представените в делото заповеди за командировка относно дата, местоназначение и
осъществяване на трудови задължения са достоверни, според съда. Заповедите за
командировка в частта, за полагащите се суми за дневни пари са попълнени от ищеца лично.
Установява се, че са издадени от работодателя и попълнени от И. следните заповеди,
представени по делото от ищеца: 1/.Заповед №49/28.03.2023 год. до гр.Самоков за срок от 1
ден, считано от 29.03.2023 год. до 29.03.2023 год. с право на дневни пари 40 лева на ден,
като пътуването е извършено със служебен транспорт; 2/заповед №59/13.04.2023 г. до
гр.София за срок от 1 ден, считано от 18.04 до 18.04.2023 г. с право на дневни пари 40 лева
на ден, като пътуването е извършено със служебен транспорт; 3/заповед №74/4.05.2023 г. до
гр.Стара Загора/Поморие за 2 дни считано от 9.05 до 10.05.2023 г. с право на 40 лв. дневни
пари като пътуването е извършено със служебен транспорт ;.Заповед №102/12.06.2023 год.
до гр.Варна и гр.Добрич за срок от 2 дни, считано от 13.06.2023 год. до 14.06.2023 год., с
право на 40 лева дневни пари, като пътуването се извършва със служебен транспорт;
Заповед №106/19.06.2023 год. до гр.Костинброд за срок от 1 ден, считано от 19.06.2023 год.
до 19.06.2023 год., с право на дневни пари 20 лева на ден, като пътуването е извършено със
служебен транспорт; Заповед №133/08.09.2023 год. до гр.Радомир за срок от 1 ден, считано
от 11.09.2023 год. до 11.09.2023 год., с право на 40 лева на ден, като пътуването е извършено
със служебен транспорт; Заповед №136/11.09.2023 год. до гр.София за срок от 1 ден, считано
от 12.09.2023 год. до 12.09.2023 год., с право на 20 лева на ден, като пътуването е извършено
със служебен транспорт; Заповед №138/15.09.2023 год. до гр.Генерал Тошево и гр.Каварна
за срок от 2 дни за времето от 18.09.2023 год. до 19.09.2023 год., с право на 40 лева на ден,
като пътуването е извършено със служебен транспорт; Заповед №160/17.10.2023 год. до
гр.София за срок от 1 ден, считано от 18.10.2023 год. до 18.10.2023 год., с право на 20 лева
на ден, като пътуването е извършено със служебен транспорт; Заповед №165/19.10.2023 год.
до гр.Велинград за срок от 1 ден, за времето от 20.10.2023 год. до 20.10.2023 год., с право на
40 лева на ден, като пътуването е извършено със служебен транспорт;.Заповед
№178/17.11.2023 год. до гр.Монтана за срок от 1 ден за периода от 20.11.2023 год. до
20.11.2023 год., с право на 20 лева на ден, като пътуването е извършено със служебен
транспорт.
При тези данни настоящата инстанция приема, че е предявен иск с правно
основание чл.215,ал.1 от КТ в размер на сумата общо 560 лева-дневни пари за
командировки в периода 28.03.2023 г. до 17.11.2023 г.,ведно със законна лихва, начиная от
завеждане на иска до окончателно изплащане, тъй като в отхвърлителната част над тази
сума до 800 лв. решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила. Не е спорно, а
8
това се установява и от събраните по делото доказателства, че М. И. работи по трудов
договор при ДТ-Ловеч и на основание чл. 121 от КТ, при осъществяване на трудовите си
задължения извън населеното място, работодателят го е командировал с горепосочените
заповеди. Служителите могат да извършват трудовите си функции и в друго населено място,
различно от мястото на работа/определено в трудовия договор/ и тогава се дължи заплащане
на обезщетение, включващо разходите за командироване-пътни, дневни и командировъчни,
като това право на работниците и служителите е установено в чл. 215 от КТ. В Наредбата за
командировките в страната–чл.19, ал.1 е предвиден размера на командировъчните разходи,
като конкретно дневните пари възлизат на 40 лева, действащ към момента на спора/изм. с
ПМС № 44 от 22 март 2023г./ обн. ДВ бр. 27/24.03.2023 г./ и сумата за заплащане на дневни
пари от 20 лева е увеличена на 40 лева, като е предвидено и 40 лева дневни при оставане на
командирования да нощува в населеното място. С Наредбата за командировките в страната е
определен минималния размер на командировъчните разходи, като на основание чл. 228,ал.2
от КТ е предвидена възможност с колективен трудов договор да се договорят и по-високи
размери от нормативно определените. Подзаконовият нормативен акт е установил размер на
дневните пари за командировки в страната възлизащ на 40 лева, но работодателят и
синдикалните организации са постигнали съгласие за корекция-увеличение- на сумите за
дневни съгласно 35, ал.1,т.2 и т.3 от КТД и чл.40 от Браншови колективен трудов договор за
отрасъл „Театър“. За периода до 14.07.2023 г. е действал КТД, а от 31.07.2023 г. – БКТД за
отрасъл „Театър“. В двата договора е посочено, че дневните пари не могат да бъдат по-малко
от размера, приет в Наредбите за командировките до двойния им размер- чл. 35,ал.1,т.1 от
КТД и чл. 40,ал.1,т.1 от БКТД. В хипотезата на маршрути над 200 км. е постигнато съгласие
,че има задължителна нощувка или се заплаща пълния размер на дневните-чл. 35,ал.3 от КТЗ
и чл.40,ал.3 от БКТД. При тълкуване на разпоредбите се извежда становището на съда, че
пълният размер дневни пари е двойният размер и те се дължат при маршрути над 200 км.
По-горе в мотивите съдът подробно е посочил изминатите километри при посещение на
градовете, в които е бил командирован ищеца и е видно, че всички маршрути надвишават
200 км. От изслушаните по делото свидетели се установява, че след представление
театралната трупа не е оставала да нощува в градовете, до които е пътувала, а се е връщала
до гр. Ловеч през нощта. Съдът констатира от КТД и БКТД, че синдикалните организации са
съобразили вида на извършваната дейност в отрасъл „театър“ и са предоставили възможност
на работодателя и служителите да избират при командировката заплащане на нощувка или
увеличен размер на дневни пари. В казуса страните в трудовото правоотношение са приели,
че ще се приложи уговорката за заплащане на дневните пари в двоен размер, поради което
искът е основателен и доказан до размерна сумата 560 лв общо по Заповед №49/28.03.2023
год.; заповед №59/13.04.2023 г., заповед №74/4.05.23 г., Заповед №102/12.06.2023 год.;
Заповед №106/18.06.2023 год.; Заповед №133/08.09.2023 год.; Заповед №136/11.09.2023 год.;
Заповед №138/15.09.2023 год.; Заповед №160/17.10.2023 год.; Заповед №163/19.10.2023
год.;Заповед №178/17.11.2023 год. като върху всички суми да се присъди и законната лихва
върху съответната сума, считано от датата на завеждане на иска – 11.06.2024 год. до
окончателното изплащане на цялото задължение и следва да бъде уважен.
9
Неоснователно и недоказано е твърдението на въззивника, че не е изплатил
командировъчните на ищеца, тъй като те не са били представени своевременно в 3 дневния
срок на работодателя. От свидетелските показаниия се установява, че когато работодателят
не е съгласен с написаната в командировъчната заповед сума за получаване, той я връща на
работника, за да бъде коригирана. По тази начин е практикувано и в случая, след като
въззивника не оспорва командироването на ищеца, а само дължимосттана сумите.
Следователно Драматичен театър-Ловеч не може да се ползва от недобросъвестното си
поведение, с възражение, че работника не е представил своевременно доклада си за
извършената от него работа съгласно командировъчните заповеди. Що се отнася до
оспорване на посочената в част от отчетите дата, предхождаща връщането на ищеца, то
съдът приема, че се касае за техническа грешка, тъй като видно от експертизата, ищецът се е
връщал през нощта след 0,00 часа, което практически е следваща дата, но това не е
съобразено при изписване на датата на изготвяне на отчета, което обаче не го прави
неистински документ, след като командироването не се оспорва фактически от
работодателя.
При тези мотиви настоящата инстанция намира, че съдебно решение №592/23.12.2024
г. на РСЛовеч по гр.д. №1020/2024 г. е правилно в атакуваната му част, с която е осъден на
основание чл. 215 КТ Драматичен театър – Ловеч, с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес
на управление: гр. Ловеч, ул. „*****“ ****, представляван от директора Б. П. да заплати на
М. П. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ж. к. „****“, бл. ***, **** сумата от 560,00
лв. (петстотин и шестдесет лева) обезщетение при командироване (дневни пари) за
командировки както следва: по заповед ****/28.03.2023 г. до Самоков, 40,00 лв.; заповед №
59/13.03.2023 г. до София, 40,00 лв.; заповед № 74/04.05.2023 г. до Стара Загора и Поморие,
80,00 лв.; заповед № 102/12.06.2023 г. до Варна и Добрич, 80,00 лв.; заповед №
106/19.06.2023 г. до Костинброт, 40,00 лв.; заповед № 133/08.09.2023 г. до Радомир, 40,00 лв.;
заповед № 136/12.09.2023 г. до София, 40,00 лв.; заповед № 138/15.09.2023 г. до Г. Тошево и
Каварна, 80,00 лв.; заповед № 160/17.10.2023 г. до София, 40,00 лв.; заповед №
165/19.10.2023 г. до Велинград, 40,00 лв.; заповед № 178/17.11.2023 г. до Монтана, 40,00 лв.,
ведно със законната лихва от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането и следва да бъде
потвърдено.
Предвид този изход от процеса въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемият сумата 600 лева, разноски за въззивна инстанция по представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение №592/23.12.2024 г. постановено от РС-
Ловеч по гр.д. №1020/2024 г. в частта, с която е осъден на основание чл. 215 КТ Драматичен
театър – Ловеч, с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.
10
„*****“ ****, представляван от директора Б. П. да заплати на М. П. И., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Ловеч, ж. к. „****“, бл. ***, **** сумата от 560,00 лв. (петстотин и шестдесет
лева) обезщетение при командироване (дневни пари) за командировки както следва: по
заповед ****/28.03.2023 г. до Самоков, 40,00 лв.; заповед № 59/13.03.2023 г. до София, 40,00
лв.; заповед № 74/04.05.2023 г. до Стара Загора и Поморие, 80,00 лв.; заповед №
102/12.06.2023 г. до Варна и Добрич, 80,00 лв.; заповед № 106/19.06.2023 г. до Костинброт,
40,00 лв.; заповед № 133/08.09.2023 г. до Радомир, 40,00 лв.; заповед № 136/12.09.2023 г. до
София, 40,00 лв.; заповед № 138/15.09.2023 г. до Г. Тошево и Каварна, 80,00 лв.; заповед №
160/17.10.2023 г. до София, 40,00 лв.; заповед № 165/19.10.2023 г. до Велинград, 40,00 лв.;
заповед № 178/17.11.2023 г. до Монтана, 40,00 лв., ведно със законната лихва от 11.06.2024 г.
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Драматичен театър – Ловеч, с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ул. „*****“ ****, представляван от директора Б. П. да заплати на М.
П. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ж. к. „****“, бл. ***, **** сумата от 600 лв.
разноски по делото за въззивна инстанция.
Решението е окончателно впредвид разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11