Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 11.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІІ-Б въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МАГЪРДИЧЯН

                             ИВАЙЛО Д.

 

при секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от съдия Д. в. гр. дело № 8717 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение от 01.08.2018 г., постановено по гр. д. № 13383/2017 г., по описа на СРС, 123 състав, „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД е осъдено да заплати  на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 193 КЗ (отм.), вр. чл. 183 КЗ (отм.), вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД, на И.В. сумата от 16 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие реализирано в периода от 18:00 часа на 14.11.2014 г. до 16:00 часа на 17.11.2014 г. в гр. Варна застрахователно събитие - противозаконно отнемане на лек автомобил „Ауди А8“, с ДК № ******, рама № WAUZZZ4E54N011959, двигател № ASN046089, представляващо средната пазарна стойност на автомобила към 17.11.2014 г. в размер на 17 000 лв., редуцирана с дължимите три вноски от застрахователната премия, общо в размер на 908,82 лв., което имуществено право е придобито от И.В.В. по силата на Договор за цесия от 12.09.2016 г., сключен с Б.И.Ц., ведно със законната лихва върху сумата от 16 000 лв., считано от 19.10.2016 г. до окончателното ѝ плащане. Със същото решение застрахователят е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 2148,30 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД с доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Според въззивника СРС без основание е тълкувал разширително Общите условия на застрахователното дружество, приемайки, че е налице покрит риск по застраховка „Каско“ на МПС въпреки изричното възражение на ответника, че доколкото в случая се касае за обсебване на МПС, то същото не попада в приложното поле на сключената застраховка. Според общите условия, сведени до знанието на ищеца, при сключване на полицата, застрахователят покривал единствено риска „кражба“ на МПС, а съгласно приложеното по делото Удостоверение от ОД на МВР - Варна било видно, че се касае за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК - противозаконно отнемане на МПС с намерение да бъде използвано. В Постановление за спиране на наказателното производство по ДП №421/2016 г. също е било прието, че в случая се касае за т.нар. „обсебване на МПС“, което не е покрит риск по застрахователната полица. Като аргумент се сочи, че и самият ищец не е оспорил твърдението на ответника, че е налице обсебване на МПС, което не е покрит риск по процесната застраховка.

Оспорва се и размерът на застрахователното обезщетение, тъй като обезщетенията при кражба на МПС се изплащат на база и основание чл. 208, ал. 3 от Кодекса за застраховането – според размера на вредата към датата на настъпване на събитието и в тази връзка определеното обезщетение било прекомерно завишено и не съответствало на действително претърпените вреди. Реалната пазарна стойност на автомобила била значително по – ниска, като според неоспорена от страните САТЕ пазарната цена на процесния автомобил към датата на настъпване на събитието е 15 000 лв. Както изрично било посочено от  вещото лице Величко Динчев в открито съдебно заседание, по-висока пазарна оценка на автомобила, би била оправдана, само в случай че превозното средство е в добро техническо състояние, извършвани са подобрения по него или разполага с допълнителни екстри, а по делото не са ангажирани доказателства, установяващи подбни обстоятелства. Липсвал и представен талон за годишен технически преглед на процесното МПС, който да установи, че автомобилът действително е бил в добро техническо състояние. Предвид това въззивникът счита, че първоинстанционният съд е кредитирал уточненията, направени от вещото лице в съдебно заседание, без да се съобрази с посочената от него пазарна цена на процесния автомобил в приетата по делото автотехническа експертиза, игнорирайки обстоятелството, че процесното МПС марка „Ауди”, модел „А 8”, с per. № ****** е било на 11 години от първа регистрация. В този смисъл районнит съд не бил събрал всички доказателства, необходими за установяване действителната стойността на процесното МПС, а е постановил решението си само на база предположения на вещото лице за пазарната стойност на автомобила в случай на налични подобрения и екстри, каквито не са доказани в настоящото производство. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове отхвърлени. При условията на евентуалност се иска размерът на присъденото застрахователно обезщетение да бъде редуциран до размер, съответстващ на събраните по делото доказателства.

            Въззиваемият – ищец И.В.В. оспорва въззивната жалба и моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно. Сочи, че в случая не се касае за извършено престъпление обсебване, а кражба, което се установявало от Постановление № 17617/2014 г. Съдържанието на този документ сочело, че поради продължителния период от време, през който извършителят на деянието и отнетият автомобил не са открити, деянието е преквалифицирано като такова по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, а не както при образуване на ДП - по чл. 346, ал. 1 НК. Независимо от това, постановленията на Прокуратурата не обвързвали съда и същият, след като при анализ на събраните доказателства правилно бил приел за доказан факта, че в продължение на повече от 3 години (а към настоящия момент - близо 5 години) автомобилът не е открит, можел да направи самостоятелна квалификация на престъпното деяние за целите на спорния по гражданското дело предмет. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), счита, че обезщетението трябвало да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и с него да може да се закупи закупи вещ от същия вид и качество. Според въззиваемия, по аргумент от чл. 64 ЗЗД, при липса на данни за противното, следвало, че вещта е от средно качество, а да се приеме за меродавна минималната стойност, би означавало необосновано да се приеме за доказан факта, че вещта е с качество под средното и по този начин да се ощети патримониума на застрахования. Оспорва, че по делото не бил представен талон за годишен технически преглед, като счита, че сам по себе си този въпрос е без правно значение за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Съображенията за това са следните:

С оглед изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и формулирания петитум правилно СРС е определил правната квалификация на предявения иск по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.). Визираната норма предвижда задължение за застрахователя при настъпване на застрахователното събитие да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ с ответника, настъпването на събитие, представляващо застрахователен риск, носен от ответника по силата на сключения застрахователен договор, както и размера на вредите в резултат на настъпилото събитие.

При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че в негова полза е възникнало право да откаже изплащане на претендираното застрахователно обезщетение или че същото е погасено.

            Не е спорно между страните, че по договор за цесия с нотариална заверка на подписите от 12.09.2016 г., сключен с Б.И.Ц., ищецът И.В.В. се явява частен правоприемник на правото му да получи застрахователно обезщетение, произтичащи от договор за застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил „Ауди А8“, с ДК № *******, подписан със „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД, във връзка с извършена кражба на процесния лек автомобил в периода 14.11.2014 г. – 17.11.2014 г. в гр. Варна. Безпротиворечиво между страните е и обстоятелството, че към момента на отнемането му автомобилът е бил предоставен за ползване от застрахования Б.И.Ц. на Е.Т.Д., както и че застраховката обхваща покрит застрахователен риск – „Кражба“.

От приложената в първоинстанционното производство преписка, изпратена от Районна прокуратура – гр. Варна, се установява, че по повод противозаконното отнемане на автомобила е образувано досъдебно производство №2027/2014 г., като липсват данни за образувано досъдебно производство под №421/2016 г., посочено в отговора на исковата молба и въззивната жалба. Действително, ДП №2027/2014 г. е образувано с първоначална квалификация на деянието по чл. 346 НК, но в хода на производството, видно от приложеното в представената от самия застраховател преписка Постановление за спиране от 17.03.2015 г. на РП – Варна (л. 145, СРС), деянието е преквалифицирано в кражба по чл. 195, ал. 1 НК, поради което недоказана се явява тезата на ответника, че с отнемането му автомобилът не е откраднат. Отделно от това, по аргумент от чл. 300 ГПК, извън случаите на влязла в сила присъда на наказателния съд, гражданският съд дължи самостоятелна преценка на доказаните пред него факти относно наличието на настъпило застрахователно събитие, включително и когато то отговаря на състава на определен вид престъпление, посочено в НК. В този смисъл съдът не е обвързан от актовете на прокуратурата и съдържащите се в тях квалификации на деянието и в частност соченото от застрахователя Постановление за спиране на наказателното производство.

С оглед гореизложеното и въз основа на съвкупната преценка на ангажираните пред първата инстанция гласни и писмени доказателства, настоящият състав споделя извода на СРС за доказаност твърденията на ищеца относно осъществяването на покрит застрахователен риск – „кражба“. В тази насока са свидетелските показания на свидетеля К. Д.а, която е била очевидец как автомобилът е бил паркиран пред жилищния блок наЕ.Д. и няколко дни след това автомобилът е изчезнал, а ползвателят е бил видимо разтревожен от този факт. Нито в първоинстанционното производство, нито понастоящем са събрани данни, че автомобилът е върнат на неговия собственик и с оглед изминалия значителен период от неговото отнемане (м. ноември 2014 г.), следва да се приеме, че с противозаконното му отнемане се е целяло автомобилът, не да бъде ползван по смисъла на чл. 346, ал. 1 НК, а да бъде присвоен, в който случай е налице фактическия състав на кражба. Ето защо искът се явява доказан по основание и поначало застрахователят дължи заплащането на застрахователно обезщетение на ищеца, последният надлежно встъпил в правата на застрахования собственик на автомобила.

Относно определянето размера на застрахователното обезщетение приложимо е правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) – то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като не обхваща пропуснатите ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор. В производството пред СРС е приета, неоспорена от страните, съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, даваща заключение, че пазарната оценка към релевантния момента на отнемане на автомобила (14-17 ноември 2014 г.) не може да бъде по-ниска от 15 000 лв. При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание на 23.03.2018 г., то е отбелязало, че пазарната цена към датата на събитието може да бъде и 17 000 лв., в случай че автомобилът е в добро техническо състояние, а ако има подобрения, стойността му може да е над средната пазарна. Пояснил е, че този модел автомобили, макар и произведени преди 11 г., поддържат висока цена на пазара поради обстоятелството, че са висок и луксозен клас и застраховането им за 17 000 лв. от застрахователя е една обективна оценка като средна пазарна цена към дата на събитието.

Съдът намира, че посочената в заключението стойност от 15 000 лв. е минималната такава, а определянето на пазарната стойност за конкретния автомобил към датата на отнемането му от застрахования следва да бъде съобразено с обстоятелствата, че самият застраховател е определил застрахователна сума от 17 000 лв. чрез извършена експертна оценка и оглед, видно от отразеното от приложение – въпросник от 09.10.2014 г. и  талон  №0044194 от 09.10.2014 г. (л. 61 -63, СРС). В представената застрахователна преписка е приложено и удостоверение, според което автомобилът е в техническа изправност (л. 133, СРС), с дата на прегледа 22.10.2014 г. и отразяване, че последващ преглед следва да се осъществи до 22.10.2015 г., поради което неоснователни са доводите на застрахователя, че за автомобила не е представен документ за годишен технически преглед. Отчитайки, изминалия кратък период от около един месец между настъпването на застрахователното събитие и извършения от застрахователя оглед на автомобила, послужил като база за определяне на застрахователната му стойност от 17 000 лв., както и осъществения техническия преглед, и при положение, че не са налице доказателства, сочещи за каквато и да било неизправност на автомобила, настъпила в този кратък период, съдът намира, че следва да бъде кредитирана дадената от вещото лице по-висока пазарна стойност от 17 000 лв. По повод оплакванията на въззивника за липсата на данни за извършвани подобрения по автомобила или допълнителни екстри, следва изрично да се отбележи, че според вещото лице подобни обстоятелства способстват за увеличаване стойността на МПС-то над тази от 17 000 лв. и доказването на такива факти се явява ирелевантно за спора, при положение че първата инстанция е приела като пазарна именно стойността от 17 000 лв.

            В съответствие с диспозитивното начало районният съд е присъдил претендираната от ищеца сума от 16 000 лв. и доколкото правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат напълно, решението на СРС следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на въззиваемия - ищец следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. При претендирани 1500 лв. и отчитайки липсата на фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция, съдът намира за основателно релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което същият следва да се присъди в предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ минимум от 1010 лв..

С оглед правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.08.2018 г., постановено по гр. д. № 13383/2017 г., по описа на СРС, 123 състав.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - застраховане” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.В.В. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** чрез адвокат С.Й., на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на 1010 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.