Р Е Ш
Е Н И Е
№ 104
гр.
Велико Търново, 19.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на двадесет и първи
април
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря С.Ф.
и на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10088/ 2023 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от инж. Г.Б.Б., в
качеството му на управител и представляващ „Терем
– Ивайло“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, Промишлена зона Дълга лъка, срещу
Решение № 35/ 19.01.2023
г. по АНД № 347/ 2022
г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 482
от 07.03.2022
г., издадено от председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ /ДА „ДРВВЗ“/, с което на „Терем
– Ивайло“ ЕООД, гр. Велико Търново, на основание чл. 31, ал. 2 от
Закона за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева и дружеството
е осъдено за заплати на ДА „ДРВВЗ“ разноски по делото в
размер на 100,00 лева.
Касаторът
навежда оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради
постановяването му в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение
на процесуални правила - касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита обжалваното
решение за немотивирано и несъответстващо на събраните по делото доказателства. Развива
съображения за несъответствието на наказателното
постановление с материалния закон и допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Счита че АУАН и НП не отговарят на изискванията за форма, тъй
като не ставало ясно кога е изършена проверката, нито времето и място на
извършване на нарушението. Според касатора твърдяното нарушение не е описано
точно и ясно в НП. За нарушена намира и разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗАНН,
тъй като АНО не бил посочил възможността за плащане на наложената санкция в
намален размер, с което били нарушени правата на санкционирания. Допълва, че
неуведомяването му за правата по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН относно възможността за
сключване на споразумение с органа нарушава законово изискване и прегражда правото му на защита.
Навежда и оплаквания за недоказаност на административнонаказателното обвинение,
алтернатовно излага съображения за наличието на основания за приложимост на чл.
28 от ЗАНН. От съда се иска отмяна на процесното
решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени НП. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Е. Н., която пъддържа касационната жалбата с направените оплаквания. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по
касационната жалба -
Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, в представения
писмен отговор и в съдебно заседание чрез *** Д. заема становище
за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на РС – Велико Търново. Моли обжалваното решение да
бъде оставено в сила. Претендира ***ско възнаграждение.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност
на касационната жалба. Намира обжалваното решение за правилно, постановено при
изяснена фактическа обстановка и съответстващо на материалния закон. Предлага обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Съдът, след като
се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Предвид това, следва да се посочи, че от касатора е наведено оплакване за
необоснованост на обжалваното решение на Великотърновския районен съд,
необосноваността не е конкретно касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.
1 от НПК, за наличието на което по силата на чл. 63в от ЗАНН, настоящата
инстанция да дължи произнасяне - единствено законоустановените такива са
противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните норми,
наложеното наказание е явно несправедливо. Следователно, в настоящото
производство не могат да бъдат правени нови фактически установявания, съгласно
чл. 220 от АПК, респ. решението на въззивния съд да бъде отменено поради
необоснованост.
Воден
от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира
касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо, но неправилно.
Въз основа на
събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства,
от районния съд е установена следната фактическа обстановка: На 19.01.2022
г., в изпълнение на
Заповед № РД-10-11/ 18.01.2022 г. на Директора на ТД „Държавен
резерв“ гр. В. Търново, във връзка с писмо с
вх. № 188/ 18.01.2022 г. от дружеството за установена кражба на материали от
централния склад в гр. Велико Търново, била извършена проверка на дружеството „Терем
– Ивайло“ ЕООД относно съхраняваните от същото материали
на ДА „ДРВВЗ“ по силата на Договор за съхранение № 4078/ 01.12.2009 г. и Анекс № ДС-5/ 28.04.2021 година. При проврката, в присъствието на MOJI Е.Х.И., надлежна комисия била
извършила фактическо
претегляне на материалите, собственост на ДА „ДРВВЗ“ и съхранявани от дружеството, с кантар преминал
метрологичен контрол и притежаващ стикер валиден до м. 05.2022 година.
Установено било наличието на Месинг М-59-1 ф 20 - 3 бр. връзки с ненарушена
цялост - стегнати и чемберовани, опаковани във фабрично заводска опаковка и
маркировка, съдържаща информация за вида материал и съответното тегло на всяка
една връзка, както и една връзка, която била с нарушена цялост и видимо
липсващо количество от материала. При фактическото претегляне на цялото налично
количество „Месинг М-59-1 ф 20“ била установена липса на „Месинг М-59-1 ф 20“ в
размер на 385,640 кг. При
проверката не са били представени документи за освобождаване
на материали за ВВЗ с цел обновяване и/или продажба. Изискани били обяснения от управителя на „Терем – Ивайло“ ЕООД, но такива не били представени. Горните
обстоятелства са описани в съставения при проверката Протокол № 40-07-228/
21.01.2022
година.
При така установеното на
основание чл. 40, ал.1 от ЗАНН и в присъствието на двама свидетели, е съставен АУАН № 2/ 21.01.2022 г. /с коригирана дата поради техническа грешка на 28.01.2022 г./ за
това, че при извършена проверка на 19.01.2022 г. по седалище и адрес на
управление на „Терем – Ивайло“ ЕООД
в гр. Велико Търново, Промишлена зона, „Дълга лъка“, в качеството му на съхранител на материали за Военновремен запас, съгласно Договор за
съхранение № 4078/
01.12.2009 г. и Анекс № ДС-5/ 28.04.2021 г., е допуснало липса на
месинг М-59-1 Ф 20“ в размер на 385,640 кг. Актът
е връчен на управителя на дружеството на дата 28.01.2022
г., като последният е вписал, че ще представи възражение
срещу АУАН в срок. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН /приложимата
редакция/ срещу акта са подадени допълнителни писмени възражения. Въз основа на
констатациите в АУАН, от Председателя на Държавна агенция „ДРВВЗ“, е издадено НП № 482/
07.03.2022
г., с което за нарушение по 31, ал. 2 от
ЗДРВВЗ е ангажираната отговорността на „Терем
– Ивайло“ ЕООД, в качеството му на съхранител на материали за
Военновремен запас, съгласно цитирания по – горе договор от 01.12.2009 г. и анекс към него от 28.04.2021 г., за това че в склад
„Централен“ в гр. Велико Търново, находящ се на територията на дружеството в гр. Велико Търново, Промишлена зона, „Дълга лъка“, е
допуснало липсата на месинг М-59-1 Ф 20“ в размер на 385,640 кг., представляващи военновременни запаси. За това нарушение
на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000,00 лева. Наказателното
постановление е връчено на на дата 09.03.2022 г., жалбата срещу
него пред РС – Велико Търново е подадена чрез
АНО, по куриер, на дата 15.03.2022 година. Пред
районния съд санкционираното дружество е
оспорило от фактическа страна извършването на нарушението за което е наказано.
В хода на съдебното следствие районният съд е приобщил документите от
административната преписка и допълнително представените от страните такива, и е
изслушал показанията на свидетелите С.С.
/актосъставител/, И.Й.К. /служител към ДА „ДРВВЗ“ и свидетел при съставянето на АУАН и при установяване на
нарушението/
и К.С.И. /служител към ДА „ДРВВЗ“ и свидетел при съставянето на АУАН /.
Въз основа на
така изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение
законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал извод за неоснователност
на разглежданата от него жалба. Той е приел наличието на съответната материална
компетентност у актосъставителя и АНО, съответствие на АУАН и НП с установените
в ЗАНН формални изисквания и липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство и доказаност на вмененото нарушение. Намерено е, че
нарушението е описано по ясен и разбираем начин и не е нарушено правото на
защита на санкционирания. Според решаващия състав допуснатите технически грешки
при изготвянето на АУАН не са съществени и не се отразяват на законосъобразността
на административнонаказателното производство, както и евентуално допуснати
нарушения при изготвянето и връчването на констативния протокол доколкото
произовдството се образувало със съставянето на АУАН. Прието е, че материалния
закон е приложен правилно, а наложената имуществена санкция е определена в
рамките на посочения в закона минимален размер и съобразена с разпоредбите на
чл. 27 от ЗАНН, с оглед тежестта на нарушението. Районният съд е приел, че от
събраните пред него доказателства безспорно е установена липса на материали,
заделени като ВВЗ, в резултат на което са причинени липси на държавния резерв и
правилно поради това бездействие за опазването им е ангажирана отговорността на
дружеството като отговорно за съхранението на тези материали /месинг/. Според съда правилно АНО е приел, че нарушението се изразява в допускане
на липси предвид данните за извършена кражба. Изложени са подробни мотиви за
неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви РС – Велико Търново е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление.
Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е неправилно.
Неоснователни са направените в
касационната жалба оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл. 148,
ал. 1, т. 2 от НПК. При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал.
Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и
възражения. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и
решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му
компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Не се установява при
постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието.
Както е отбелязал и районният съд, АУАН
и НП са издадени от компететнтен орган и отговарят на
изискванията за форма и съдържание, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч.
съдъражат дата и място на нарушението, дата на проверка, обстоятелствата, при
което е извършено и не е налице невъзможност на санкционирания за какво
нарушение наложена санкцията. Актът
за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на управителя и двама свидетели, единият от които присъствал при установяване на
нарушението, т.е.
в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Наведените от
касатора доводи за нарушение на правото му на защита поради неизпълнение от
страна на административнонаказващия орган на въведеното в разпоредбата
на чл. 57, ал.3 от ЗАНН /Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, задължение за уведомяване на нарушителя относно правата му по чл. 79б от ЗАНН и по-конкретно за възможността за плащане на наложената санкцията в намален
размер в срока на обжалване на НП, съдът също намира за неоснователни.
Действително, според новоприетия чл. 57, ал.3 от ЗАНН е необходимо с
наказателното постановление нарушителят да бъде уведомени за правата му по чл.
79б от ЗАНН. Нормата на чл. 79б, ал. 1
от ЗАНН, приложима и по отношение на имуществената санкция съгласно ал. 4 от
същата разпоредба, предвижда от своя страна възможност в 14-дневен срок от
връчване на наказателното постановление да се заплати 80 на сто от размера на
наложената имуществена санкция. Видно от съдържанието на НП № 482/
07.03.2022г. на председателя
на ДА „ДРВВЗ“ изискването на чл. 57, ал.3 от ЗАНН е спазено, като в предпоследния абзац
на НП е предвиден изричен текст, съгласно който санкционираното дружество не
желае да обжалва НП и е уведомено за възможността си да заплати 80 на сто от
наложената санкция. Съгласно разписката към НП, същото е било връчено на
управителя на „Терем – Ивайло“ ЕООД на 09.03.2022
г. срещу подпис, което означава, че представляващият
дружеството е бил уведомен за тази законова възможност и не е пожелал да се
възползва от същата дококото не са налице данни и не се твърди наложената санкция да е
заплатена, при което не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, нито са нарушени права на касатора.
Не представлява
нарушение на правото на защита и неуведомяването за възможността да предложи
споразумение, съгласно текста на чл.4 3, ал. 5 от ЗАНН.
Това е така, тъй като редът за сключване на споразумение в
административнонаказателното производство е регламентиран в чл. 58г от ЗАНН и
изрично ал. 15 от тази разпоредба постановява, че издаването на наказателно
постановление, без да е направено предложение по ал. 1, изречение второ /от
наказващия орган или от нарушителя/, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Решението на въззивния
съд е постановено в нарушение на закона.
Според настоящата
касационна инстанция описаното в НП нарушение е несъставомерно, поради което
при издаване на наказателното постановление е допуснато неправилно приложение
на материалния закон. В тежест на административнонаказващия орган е да ангажира
такива доказателства, които да обуславят единствено възможен и логичен извода,
че е безспорно установено, че е осъществен от обективна и субективна страна
състава на конкретното административно нарушение и че са налице законовите
предпоставки за ангажиране отговорността на сочения нарушител.
От доказателствата по
делото се установява и не е спорно, че между „Терем – Ивайло“
ЕООД и Държавна агенция „ДРВВЗ“ е сключен договор за съхранение на
военновременни запаси от 30.11.2009 г. и анекс към договора от 01.12.2009 г.,
съгласно който дружеството се задължава да съхранява в складовите му бази
материали, собственост на ДА „ДРВВЗ“, подробно описани в Приложение
№ 1
към този договор, между които и процесния месинг „М-59-1 Ф 20“ – група 89. Със сключване на договора дружеството е придобило
качеството на съхранител на материали за военновременни запаси по смисъла на §
1 от ДР на НУРОДДРВВЗ и като такъв може да бъде субект на описаното в НП
нарушения по аргумент на чл. 27, ал. 3 от ЗДРВВЗ. Към 31.12.2021 г.
материалите, съхранявани за ВВЗ от „Терем – Ивайло“
ЕООД, са заприходени в счетоводството на касатора количествено и стойностно, като
стоки за съхранение за Държавен резерв. Не е спорно и че помещенията, в които
са съхранявани материалите са стопанисвани и са собственост на съхранителя.
Според посочената като
нарушена разпоредба на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ, на юридически лица и еднолични
търговци, извършили или допуснали отклонение или липси на държавни резерви
и/или военновременни запаси, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до
500 000 лева. При
извършената
проверка в базата на съхранителя от служители на ответника по касация е
констатирана нарушена цялост на една от съхраняваните от дружеството връзки с
месинг, като при претеглянето им е установено, че същият е с 385,640 кг. по-малко
от съхраняваното количество, което е определено от АНО като липса. Търговецът е
санкциониран за това, че като съхранител е допуснал липси и не е създал
необходимата организация и контрол за стопанисване на повереното му имущество.
В действителност, както е
посочено от въззивния съд, няма легална дефиниция за „липса“, но в съдебната
практика безпротиворечиво се приема, че това е щета с неустановен произход,
като причините за проявлението й могат да бъдат от различно естество. В
конкретния случай от доказателствата в преписката се установява, че за липсващо
количество материали, съхранявани като ВВЗ, касаторът е
уведомил държавния резерв с писмо рег. № 45/
13.01.2022 г. (вх. № 188/
18.01.2022 г. по описа на ТД
„Държавен резерв“ –
В. Търново), в което е посочено, че на 11.01.2022 г. е установена кражба в централния склад в град В. Търново, като
видно от изгответния протокол от 18.01.2022 г., назначената с
нарочна заповед комисия, е установила компрометирани опаковки на съхраняваните
материали и са разпоредени съоветните мерки за предотвтаряване на бъдещи
посегателства. Образувано е досъдебно производство №
ЗМ-31/ 2022 г. по описа за
Районна прокуратура – Велико Търново за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3, предл.
второ, във вр. с чл. 194, ал.
1 от НК (квалифициран състав на кражба), спряно с
Постановление от 19.05.2022 г. на основание 244, ал. 1, т.
2 от НК – поради
неразкриване на извършителя. От данните по разследването става ясно, че освен
процесните количества месинг, обект на кражба са били и други вещи, собственост
на дружеството. След като са налице данни, че липсата на
процесното количество метал се дължи на извършено престъпление, макар и с
неразкрит извършител, не може да се приеме, че е налице липса като вреда с
неустановен произход, тъй като в случая при кражба, произходът е безспорно
установен. Несъмнено е, че дружеството като външен съхранител на военновременните запаси е следвало да положи необходимите усилия и да
създаде такава организация, че да предпази поверените за съхранение материали,
но когато щетата се дължи именно на посегателства от трети лица, то по арг. от
чл.
13, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и
военновременните запаси, щетите на
поверените материали поради неправилно опазване са за сметка на съхранителя,
т.е. в случая за „Терем – Ивайло“ ЕООД.
Дружеството носи отговорност и следва да възстанови количеството
месинг, което не е съумяло да опази и то в пълен размер, но това не означава,
че в
случая става въпрос за липса. Освен това, за да е налице липса, същата следва
да бъде документирана при извършена инвентаризацията от самото дружество, да
бъдат съставени описи и протоколи, в които да бъдат отразено видът и
количеството на липсващия материал и стойност, причината за чиито недостиг да
не може да бъде установен, какъвто безспорно не е настоящият
случай. След като причината за ненамереното в склада на
съхранителя материал в обема, в който е предаден се дължи на кражба, е налице
вреда с установен произход, но не и липса. При това положение
административнонаказателното обвинение е несъставомерно от обективна страна, което
представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
По изложените
съображения настоящият състав намира, че въззивният съд е приложил неправилно
закона, в хипотезата на чл. 348, ал. 2, предл. първо от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН и решението му следва да бъде отменено. Отстраняването на грешката на РС – Велико Търново не изисква нови процесуални действия и може
да бъде извършено от касационната инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че е налице приложното поле на
разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от АПК и следва да реши делото по същество, като отмени Наказателно
постановление № 482/ 07.03.2022 г., издадено от председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“
като незаконосъобразно – постановено в противоречие с материалния закон.
При този изход
на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН /Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г.,
в сила от 23.12.2021 г./, направеното от касатора искане за присъждане на
разноски по делото е основателно. С касационната
жалба такива се претендират за двете съдебни инстанции, но доказателства за
направени разноски са представени единствено за първата съдебна инстанция и
възлизат в размер на 360,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с
начслен ДДС, съгласно фактура № 92/
18.04.2022 г., и приложените към нея преводно нареждане и пълномощно от същата дата.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
Отменя Решение №
35/ 19.01.2023
г., постановено по АНД № 347/ 2022
г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с
което е потвърдено Наказателно
постановление № 482 от 07.03.2022
г., издадено от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“
и
вместо него
постановява:
Отменя
Наказателно постановление № 482/ 07.03.2022
г., издадено от председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“,
с което на „Терем
– Ивайло“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, Промишлена зона Дълга лъка, на
основание чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева, като незаконосъобразно.
Осъжда Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – гр. София,
да заплати на „Терем – Ивайло“ ЕООД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, Промишлена
зона Дълга лъка, разноски по делото в размер на 360,00 лв. /триста и шестдесет
лева/.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.