Р Е Ш Е Н И Е
№ 260494
гр. Русе, 01.12.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател
: Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 819 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Теленор България” ЕАД срещу Г.И.М.,
в която се твърди, че между дружеството и ответника били сключени няколко
договора за предоставяне на мобилни услуги
и договори за лизинг на мобилни устройства, по силата на които
ответникът ползвал мобилни номера ****, ****и ****, както и мобилни устройства Samsung
Galaxy А5 2017 Gold, Samsung Galaxy J3 2016 Gold и Samsung Galaxy J5 2017 Gold.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в
4 броя фактури, издадени в периода м.декември 2017г. – м.март. 2018г., а
именно: фактура №****от 25.12.2017г., фактура №****от 25.01.2018г., фактура №****от
25.02.2018г. и фактура №****от 25.03.2018г. Във всяка от фактурите били
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различните договори,
сключени между него и клиента, включително за неплатени лизингови вноски и
дължими неустойки след прекратяването на договорите поради неизпълнение на
задълженията по тях от страна на ответника. За дължимите от него суми по посочените
фактури, ищцовото дружество депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което било
образувано ч.гр.д. №****/2019г. по описа на РС - Русе и издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Поради липса на
изплащане на задължението и дадените от съда указания за предявяване на иск за
установяване на вземането, се моли в настоящото производство да бъде
постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено
задължението на ответника Г.И.М. към „Теленор България” ЕАД за сумата от
1656,88лв., дължима главница по фактури: №****от 25.12.2017г., №****от
25.01.2018г., №****от 25.02.2018г. и №****от 25.03.2018г., ведно с законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК, назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника,
изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Счита, че
представените по делото фактури не са достатъчно доказателство, че не е
извършено плащане от ответника.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между
страните по делото са възникнали облигационни отношения по силата на няколко
различни договора и допълнителни споразумения, а именно:
1. Договор за
мобилни услуги №****от 17.02.2017г., по силата на който е предоставен за
ползване мобилен номер ****със стандартна месечна абонаментна такса 20,99лв. с
вкл. ДДС, или 17,49лв. без вкл. ДДС;
2. Заявление за
смяна на номер №****от 17.02.2017г., по силата на което мобилен номер ****е
заменен с нов ****, за който продължавали да се прилагат условията в Договор за
мобилни услуги №****от 17.02.2017г.;
3. Допълнително
споразумение №****от 23.03.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги,
съгласно което за мобилен номер **** влиза в сила нов абонаментен план със
стандартна месечна абонаментна такса 30.99лв. с вкл. ДДС, или 25.82лв. без вкл.
ДДС;
4. Допълнително
споразумение №****от 09.08.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 09.08.2017г., съгласно което за мобилен номер **** влиза в
сила нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса 30.99лв. с
вкл. ДДС, или 25.82лв. без вкл. ДДС, като на клиента е предоставено и мобилно
устройство Samsung Galaxy А5 2017 Gold. Предоставянето на устройството било
уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ била 571.77лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3,
ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да заплати една
първоначална лизингова вноска от 135,00лв., платима към датата на сключване на
договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 18,99лв.
с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;
5. Договор за
мобилни услуги №****от 04.09.2017г., съгласно който на ответника бил
предоставен мобилен номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса
10.99 лв. с вкл. ДДС, или 9,16 лв. без вкл. ДДС;
6. Договор за
мобилни услуги №********* от 21.12.2017г. и Договор за лизинг от 21.12.2017г.
Съгласно договора за мобилни услуги на ответника били предоставени мобилен
телефонен номер **** и мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016 Gold.
Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен Договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ бил 210.57лв. с вкл. ДДС.
За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължил да заплати една първоначална лизингова вноска от
47.50лв., платима към датата на сключване на договора, както и двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 7.09лв. с вкл. ДДС всяка, като било
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;
7. Допълнително
споразумение №****от 26.12.2017г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 26.12.2017г. Съгласно допълнителното споразумение за
мобилен номер ****влизал в сила нов абонаментен план със стандартна месечна
абонаментна такса 30.99лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС, като на
ответника било предоставено и мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2017 Gold.
Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен Договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 358.57лв. е вкл.
ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължил да заплати двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 15.59лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
За произтичащи от
горепосочените договори задължения, ищцовото дружество (мобилният оператор) е
издало фактури с №****от 25.12.2017г. на стойност 65,51лв., №****от 25.01.2018г. на обща стойност 1062,57лв.,
включваща 554,78лв. потребени
мобилни услуги и лизингови вноски, както и 507,79лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги, която сума не е предмет на
настоящото производство, фактура №****от 25.02.2018г. на стойност 2,82лв. и фактура №****от 25.03.2018г. за
сумите 541,90лв. задължения за
заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги
и 491,87лв. предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за две от предоставените на ответника мобилни
устройства.
Видно от посочените
суми за неустойки, мобилният оператор е начислил и формирал същите като сбор от
три стандартни месечни абонаментни такси с добавени разлики между стандартната
цена на предоставените мобилни устройства и направената на ответника отстъпка
при сключването на съответния договор.
По депозирано от
дружеството заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д.№****/2019г. по описа
на РС – Русе и издадена срещу ответника заповед за изпълнение за сумите 1656,88лв.
главница по фактури №****от 25.12.2017г., №****от 25.01.2018г., №****от
25.02.2018г. и №****от 25.03.2018г.,ведно със законната лихва считано от
09.09.2019г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на
33,14лв. заплатена държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Видно от
представените по делото и неоспорени писмени доказателства, между страните са
възникнали твърдяните в исковата молба облигационни отношения. Установяват се и
какви са правата и задълженията на страните по тях, съответно какви са
дължимите от ответника месечни суми за ползваните мобилните номера –
абонаментни такси, електронни съобщения, разговори и пр., както и какви са
дължимите лизингови вноски за предоставените мобилни устройства. В процесните
четири фактури подробно са посочени потребените услуги от ответника, периода за
който се отнасят, тяхното количество и стойност. Посочените са и начислените
лизингови вноски (след прекратяване на договора неизплатените вноски за целия
24 месечен период на съответния договор). Няма основание да се приеме, че
отразените във фактурите услуги не са предоставени на ответника, а именно, че
не му е осигурено ползването на посочените мобилни номера, че с тях не са
провеждани отчетените от системата на мобилния оператор разговори и електронни
съобщения. С оглед естеството на предоставените по процесния договор услуги,
следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл. 182 ГПК и да се
приеме, че ищцовото дружество с представените по делото фактури доказва
количеството и стойността на потребените от ответника услуги. Без данни за
нередовно водено счетоводство от дружеството или конкретно и основателно
(доказано) оспорване на определена таксувана услуга, съдът няма основание да не
зачете доказателствената стойност на представените по делото фактури и
приложения към тях.
Като изправна
страна по процесните договори, ищцовото дружество е прекратило същите и е
начислило на ответника освен дължимите суми за потребени мобилни услуги, а и
неплатените лизингови вноски, както и договорни неустойки. Последните съгласно
уговореното в процесните договори следва да се формират в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта до края на договорния срок, а по отношение на предоставените мобилни
устройства в размер на разликата между стандартната цена на предоставените
мобилни устройства и направената на ответника отстъпка при сключването на
съответния договор. Ищецът е претендирал в настоящото производство неустойки,
които са формирани не съгласно уговореното в процесните договори за
предоставяне на мобилни услуги, а в размер само на три стандартни месечни
абонаментни такси – за номер ****– 77,46лв., а за **** – 62,46лв. С оглед на
това, няма основание да се приеме, че исковата претенция произтича от
неравноправни клаузи в договора и, че не е съобразена с установената съдебна
практика относно дължимите неустойки по прекратени договори за мобилни услуги
по вина на потребителите.
По изложените
съображения настоящия съдебен състав намира, че исковата претенция е доказана
по основание и размер и следва изцяло да бъде уважена.
При този изхода на
спора в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски
за настоящото производство в размер на 316,86лв. държавна такса, 415,18лв.
адвокатско възнаграждение и 200лв. депозит за особен представител на ответника
(общо 932,04лв.), както и за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2019г. в
размер на 393,14лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.И.М. с ЕГН********** *** дължи
на „Теленор България” ЕАД с ЕИК130460283, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда №6 сумата 1656,88лв. представляваща дължими
главници по фактури №****от 25.12.2017г., №****от 25.01.2018г., №****от
25.02.2018г. и №****от 25.03.2018г. за предоставени мобилни услуги, неплатени
лизингови вноски за мобилни устройства и начислени неустойки, ведно със законната лихва върху сумата считано от
09.09.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №****/10.09.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2019г. по
описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Г.И.М. с ЕГН**********
*** да заплати на „Теленор България” ЕАД
с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4,
Бизнес парк София, сграда №6 сумата от 393,14лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2019г. и сумата от 932,04лв. разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: