ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45816
гр. София, 04.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110130857 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с Вх.№ ************* г. „СК“ ООД, ЕИК ************ иска изменение на
решението в частта за разноските, като бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски
на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
както и да не не се присъждат разноски за държавна такса, експертиза и адвокатски хонорар
за повече от едно производство, предвид злоупотреба с процесуални права по смисъла на
чл.3 от ГПК
Препис от молбата е изпратен на ищеца, като в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор, с който се моли да бъде оставено искането без уважение.
Съдът намира исканията на молителя за неоснователни. Не е налице основание за
преразглеждане на изводите на съда.
Производството е образувано по искова молба на М. СМ., ЕГН: **********, с адрес:
************* съдебен адрес: **************** чрез адв. Л. К. Б. срещу „СК” ООД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление ************ представлявано от НПП
-да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №
*************от 10.12.2024 г., сключен между М. С. М. и „СК” ООД,
-да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 114 лева,
представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за
потребителски кредит ********** от 10.12.2024 , ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба/29.05.2025 г./ до окончателното плащане.
С постановеното по делото решение съдът е прогласил по предявения от М. С. М.,
ЕГН: **********, с адрес: ****************, срещу „СК” ООД, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление **************, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК/
вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ нищожността на Договор
1
за потребителски кредит № ********** от 10.12.2024 г., сключен между М. С. М. и „СК”
ООД. Осъдил е „СК” ООД, ЕИК ************, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД на М. С. М., ЕГН: ********** сумата в размер на 418.16 лв., представляваща платена
при изначална липса на правно основание по Договор за потребителски кредит №
********** от 10.12.2024 г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба/29.05.2025 г./ до окончателното плащане, като е прекратено производството за
разликата над размера от 418.16 лева до пълния първоначално предявен размер от 1114 лева.
В мотивите на съдебния акт е посочено, че при този изход от спора и съгласно чл. 78 от
ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по
водене на делото.При определянето им съдът ги възлага изцяло в тежест на ответника като в
частта, в която производството е прекратено съобразява разрешението дадено от СЕС в
Решение С-714/22 в смисъл, че Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13,
разглеждани с оглед на принципа на ефективност,трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да
понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на
договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо
платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е
практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този
потребител на връщане на посочените суми.
Ищецът е освободен от такси и разноски, като на основание чл. 78, ал. 6 същите
следва да бъдат възложени в тежест на ответника в размер на 158.56 лева- държавна такса и
300 лева депозит за вещо лице.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер от 571.40 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от необвързващата съда
Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че такова
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и съответства на
принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по
дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
Съдът не е присъдил разноски за повече от едно производство. Определено е само
едно адвокатско възнаграждение по обективно съединените искове за прогласяване
нищожността на договора и връщане на недължимо платени суми по същия.
Съдът е посочил, че не споделя твърденията на ответника за злоупотреба с право
на иск. Цитираната съдебна практика касае случаи, в които е констатирано последователно
цедиране от първоначалния кредитор на малки суми от присъденото му вземане по
изпълнителния лист на множество различни цесионери и встъпването (присъединяването)
на всеки един от тях по едно или по различни изпълнителни дела при един и същи ЧСИ,
както и начисляването от ЧСИ на такси и разноски за изпълнението в полза на всеки един от
тях и за всяко действие по изпълнението, несъмнено сочи на явна злоупотреба с
процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК. Процесният случай касае вземания по
2
различни договори за кредит, като между различните дела няма обективен идентитет.
Самият факт, че ответникът многократно е предлагал на потребител
неравноправни и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор следва да
доведе до многократното понасяне на санкция със съдебни разноски, като настоящият
състав намира че евентуалното натрупване на разноски във вреда на недобросъвестен
търговец при наличие на неравноправни клаузи в потребителски договори не
представлява злоупотреба с право, а полезен механизъм за постигането на
дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13.
Това действие на съда би способствало за постигане на възпиращия ефект върху
продавачите и доставчиците да не прилагат такива неравноправни клаузи спрямо
потребителя. В случай, че по другите заведени от ищеца срещу ответника дела съдът не
констатира неравноправни клаузи разноските биха били възложени върху страната
неоснователно предизвикала правния спор, което няма как да навреди на търговеца.
Няма основание за преразглеждане на изводите на съда.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с Вх.№ ************* г. "СК" ООД, ЕИК
************ за изменение на Решение № 17586/01.10.2025 г. по гражданско дело
№30857/2025 г. на СРС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3