РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 07.10.2020
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на петнадесети септември през две хиляди
и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
при секретаря Дарина
Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6216 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца „БНП Париба пърсънъл
файненс” С.А. Париж, френско дружество действащо чрез
своя клон- „БНП Париба пърсънъл
файненс” С.А. клон България твърди, че е предоставил
на ответника Ф.Р. К.парична сума по договор за потребителски заем № CREX-
14864093 от 31.05.2017г. в размер на 1119,29 лева. Заетата сума следвало да се върне на 24
месечни вноски по 57,82 лева при годишен процент на разходите 24,68% и годишна
лихва 22,26%. К.погасил само 2 месечни вноски и след 20.08.2017г. преустановил
плащанията. Вземането станало предсрочно изискуемо на основание чл. 3 от
договора към 20.09.2017г, а освен това към 20.05.2019г. всички вноски били с
настъпил падеж. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
4607/2019г. на Русенски районен съд за неизплатената част от задължението както
следва:
-
1036,69 лева главница;
-
235,35 лева възнаградителна
лихва за периода 20.08.2017 до 20.05.2019г,
-
190,82 лева мораторна лихва от
20.09.2017г. до 12.07.2019г.
Съдът указал на кредитора да установи вземането си по исков ред, поради
което било инициирано настоящото производство.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 31.05.2017г. е бил сключен договор за потребителски заем № CREX- 14864093 между Ф.Р. К.и „БНП Париба пърсънъл
файненс” ЕАД, гр. София, чийто правоприемник е ищеца
по делото, „БНП Париба пърсънъл
файненс” С.А, Пaриж, Франция. По силата на този договор кредиторът е предоставил на К.кредит
в размер на 1119,29 лева. С част от тази сума е заплатен мобилен телефон SAMSUNG
S7 на цена от 989
лева, като кредитополучателят е направил
първоначална вноска от 50 лева и така финансираната сума е останала в размер на
939 лева. Финансирано е също така и заплащането на застрахователна премия по
застраховка „Сигурност на плащанията“ в размер на 180,29 лева. Кредитът е
следвало да бъде върнат на 24 вноски по 57,82 лева с лихва от 22,26% и ГПР от
24,68%. На страница 6 от договора е вписано удостоверяване, че финансираните
стоки са били продадени на кредитополучателя, както и че стоката му е била
предадена.
При така установените обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
От представените по делото документи се установява, че ищеца „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А. Париж е правоприемник на кредитора по договор
за потребителски заем № CREX- 14864093- „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, гр. София.
К.несъмнено е получил мобилния телефон, който е бил финансиран от праводателя на ищеца (този факт е удостоверен в договора) и
съответно дължи връщането на сумата от 939 лева главница. Същият обаче не дължи
сумата 180,29 лева, посочена от ищеца като застрахователна премия по
застраховка „Защита на плащанията“. Това е така, тъй като не се доказа валидно
сключване на такава застраховка, нито се
доказа, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е заплатило застрахователната премия на
застрахователя. По делото е представен писмен документ озаглавен „Сертификат“,
в който се твърди, че удостоверява, че посочен застраховател се е съгласил да
застрахова ответника по застраховка
„Защита на плащанията“. Този сертификат не представлява договор за застраховка,
и по делото няма представен такъв договор. Съгласно чл. 344 от КЗ, действал и към
момента на сключване на договора за потребителски кредит:
„Застрахователният договор се сключва
в писмена форма като застрахователна полица или друг
писмен акт.“
Т.е. писмената форма при застрахователните договори е форма за
действителност, а такъв писмен договор не се представи по делото. На следващо
място т.нар. „сертификат“ е частен свидетелстващ документ, който доказва само,
че издателя му е направил определено изявление, но не и че това изявление е
истина. В случая издателите на серификата са „удостоверили“,
че застраховател се е съгласил да застрахова
кредитополучателя по застраховка „Защита на плащанията“, но дори и да се
приеме за вярно, че застрахователя „се е съгласил да застрахова“ това не
означава, че е застраховал в предвидената в закона форма. А дори и изразеното
съгласие не може да се приеме за установено, тъй като издателите на
„сертификата“ не могат да удостоверят този факт с издаването му. Не на последно
място и плащане по застрахователен договор към застраховател също не се
установи.
На следващо място- ищецът признава, че при размер на
застрахователната премия от 180,29 лева, размерът на комисионното
възнаграждение за застрахователния посредник е 117,19 лева, т.е. 65% от
застрахователната премия е възнаграждение за застрахователния посредник- „Директ Сървисиз“ ЕАД, което дружество е било сто процента собственост на кредитора. Така чрез
заплащането на една комисионна върху застрахователната премия в много висок
размер (65%) реално се повишават разходите, които прави кредитополучателя и които
се получават индиректно от кредитора (чрез друго дружество негова собственост).
Тази сума представлява косвен разход по договора за кредит (който се прави от
кредитополучателя и се получава индиректно от кредитора) и съгласно чл. 19 от ЗПК следва да бъде включен в годишния процент на разходите. Не се спори по
делото, че това не е направено и комисионната върху застрахователната премия не
е включена в ГПР. Така посочения договора ГПР от 24,68% не съответства на
реалния ГПР, който се получава при включване на комисионната върху
застрахователната премия в годишния процент на разходите. Съгласно чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за кредит е недействителен,
тъй като в него не е посочен реалният размер на ГПР.
Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
На следващо място нарушено е законовото изискване за минимален размер на
шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и преддоговорната
информация.
В съображение
31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 г. относно договорите за потребителски
кредити е посочено, че:
„За да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за
кредит, този договор следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък
начин.“
От
една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е
достъпен за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на
шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да
се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази
връзка чл. 10, ал.1 от ЗПК. изисква всички елементи на
договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкциониран с
недействителност на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК.
В разглеждания случай договорът е отпечатан с шрифт Times New Roman, размер 11, което
се установява при визуално сравнение. Използването на шрифт с такъв размер е в
нарушение на изискването по чл. 10, ал.1 от ЗПК и води до недействителност на договора. За извършване на подобно визуално
сравняване на два текста, очевидно различаващи се по размера на използваните в
тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал.1 от ГПК. Разликата може да бъде онагледена чрез цитиране на част от текста на
договора (например част от т.1 от Условията по договора) в използвания шрифт Times New Roman с размер 11 (с
който текста е отпечатан) и съответно размер 12 (който би следвало да е
най-малкия допустим размер за отпечатване на договора):
Шрифт Times New Roman,
размер 11:
1. С подписването на този документ от лицата, посочени
като "Кредитор" и "Кредитополучател", се сключва Договор за
потребителски кредит. Кредитополучателят се съгласява предоставеният му с този
Договор потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения(те)
Търговски партньор(и). Извършването на плащането по посочения начин съставлява
изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя
кредита, предмет на този Договор, съставляващ плащане, извършено от името на
Кредитора и за сметка на Кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на
горепосоченият(те) търговец(вци) от
Кредитополучателя, и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на
Кредитора месечните погасителни вноски, указани по размер в поле "Месечна
погасителна вноска" и брой в поле "Брой погасителни вноски".
Шрифт Times New Roman, размер 12
1. С подписването на този документ от лицата, посочени
като "Кредитор" и "Кредитополучател", се сключва Договор за
потребителски кредит. Кредитополучателят се съгласява предоставеният му с този
Договор потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения(те)
Търговски партньор(и). Извършването на плащането по посочения начин съставлява
изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя
кредита, предмет на този Договор, съставляващ плащане, извършено от името на
Кредитора и за сметка на Кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на
горепосоченият(те) търговец(вци) от
Кредитополучателя, и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на
Кредитора месечните погасителни вноски, указани по размер в поле "Месечна
погасителна вноска" и брой в поле "Брой погасителни вноски".
Горното показва недвусмислено, че текста на договора е отпечатан на шрифт с
размер 11, което води до недействителност на договора на основание чл. 22 във
връзка с чл. 10 ал.1 от ЗПК, и също води до приложение на чл. 23 от ЗПК-
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
на лихва или други разходи по кредита.
В исковата молба се признава, че кредитополучателят е
заплатил 2 месечни вноски, които според погасителния план са с общ размер 115,64 лева.
По изложените по-горе съображения и при липса на
доказателства за сключване на застрахователен договор в предвидената в закона
форма и липса на доказателства за заплащане на застрахователна премия следва да
се приеме, че усвоеният кредит е само този в частта за финансиране на мобилен
телефон- 939 лева. При върнати 115,64 лева ответникът остава да дължи още
823,36 лева главница, в който размер искът е основателен и следва да се уважи,
а над този размер да се отхвърли. Исковете за възнаградителна
лихва и законна лихва за забава до предявяване на вземанията пред съда следва
да се отхвърлят съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските
по издадената заповед за изпълнение.”
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски по ч.гр.дело № 4607/2019г. на РРС в размер на 16,46 лева за държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в
настоящото производство- 33,54 лева държавна такса, 50 лева юрисконсултско
възнаграждение и 168,51 лева разноски за особен представител. Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
, че съществува вземането на „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А, Франция, с
рег. № *********, действащо чрез клона си в България, вписан в Търговския
регистър с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, жк
„Младост” 4, Бизнеспарк София, сгр. 14 срещу Ф.Р. К., ЕГН ********** с адрес ***
за сумата 823,36 лева главница по договор
за потребителски заем № CREX- 14864093 от 31.05.2017г. със законната лихва от
25.07.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е била издадена заповед
за изпълнение по гр. дело № 4607/2019г. на РРС, като отхвърля иска за главница над уважения размер до предявения размер
от 1036,69 лева.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА
на „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А, Франция, с рег. № *********, действащо чрез
клона си в България, вписан в Търговския регистър с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, жк „Младост” 4, Бизнеспарк София, сгр. 14 за
установяване на вземания на дружеството срещу Ф.Р. Кадъолуев,
ЕГН ********** с адрес *** по договор за потребителски заем № CREX- 14864093 от
31.05.2017г, както следва за:
-
235,35 лева възнаградителна
лихва за периода 20.08.2017г. до 20.05.2019г.
-
190,82 лева мораторна
лихва за периода от 20.09.2017г. до 12.07.2019г,
за
които суми е била издадена заповед за изпълнение по гр. дело № 4607/2019г. на
РРС.
ОСЪЖДА Ф.Р. К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „БНП Париба
пърсънъл файненс” С.А, Париж, с рег. № *********, действащо чрез клона си в България,
вписан в Търговския регистър с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, жк „Младост” 4, Бизнеспарк София, сгр. 14 разноски по настоящото дело в размер на 252,05 лева, както и разноски по
ч.гр. дело 4607/2019г. на РРС в размер на 66,46 лева.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок
от връчването му.
Районен
съдия: /п/