№ 546
гр. Благоевград, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20251200500859 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба,
подадена от ТП „Държавно горско стопанство Е.“, представлявано от инж.И. К., с адрес:
с.ул. *** против Решение №195/13.06.2025 година, постановено по гр.дело № 1408/2024
година по описа на Районен съд – Разлог.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно,
като са налице съществени процесуални нарушения. Твърди се, че не е приложен правилно
материалния закон в частта относно приложението на чл. 333, ал. 3 и ал. 4 от Кодекса на
труда. Твърди се, че ищецът не е бил член на синдикалното ръководство, поради което не
попада в категорията лица с предварителна закрила по КТ и/или КТД. Сочи се, че съгласно
действащия Колективен трудов договор в ТП „ДГС Е.", предварителната закрила при
уволнение по чл. 333 КТ се прилага само спрямо синдикални председатели. Сочи се, че няма
писмено уведомление до работодателя за членството на ищеца в синдикална организация от
страна на ръководството й, като представеният протокол от 26.02.2024 г. не удостоверява
членство на ищеца в синдикалното ръководство, нито изпълнява функцията на уведомление.
В жалбата се сочи, че с оглед предвиденото в чл. 22 от КТД не е било необходимо да се
освобождава служител, навършил пенсионна възраст, тъй като такъв не е съществувал в
момента на прекратяване на трудовото правоотношение, като се твърди, че това е
установено с документи от НОИ и досието на Р. Х..
Въззивникът твърди, че е налице законосъобразност на съкращението - чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ, като се сочи, че съкращението е реално, трайно и структурно обосновано. Описва се,
че длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона“ е закрита и не е назначено
ново лице на същата позиция. Твърди се, че на ищеца е била предложена алтернативна
заетост в ТП „ДГС Добринище“, която той е отказал два пъти без основателна причина.
1
С въззивната жалба се твърди, че не са основателни исковете по чл. 344, т. 1 и т. 3 КТ и
са иска тяхното отхвърляне като се прави искане въззивният съд да отмени изцяло
обжалваното решение и отхвърли исковите претенции, алтернативно – се прави искане да се
върне делото за ново разглеждане от друг състав, с указания за обективно и пълно събиране
и обсъждане на доказателствата, включително писмените бележки от 04.06.2025 година.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца въззиваем.
С Решение № 195/13.6.2025 година, постановено по гр.дело № 1408/2024 година по
описа на Районен съд – Разлог, съдът е:
признал за незаконно и отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на
А. К. П. с ЕГН **********, с адрес: село Е., ул. ***, от длъжността „Шофьор на
тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона” при Териториално поделение „Държавно
Горско Стопанство Е.", представлявано от директора инж. И. К. с адрес: село Е. *, ул.
***, извършено със Заповед № РД-06-4/20.09.2024 г.;
възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ А. К. П. с ЕГН **********, с
адрес: село Е., ул. *** на длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и
повече тона” при Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство Е.“,
представлявано от директора инж. И. К. с адрес: село Е. *, ул. ***;
осъдил е Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство Е.", представлявано
от директора инж. И. К. с адрес: село Е. *, ул. ***, да заплати на А. К. П.. с ЕГН
**********, с адрес: село Е., ул. ***, сумата от 12 414,00 лв. (дванадесет хиляди
четиристотин и четиринадесет лева), представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат на незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от
датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 20.09.2024 г. до 20.03.2025 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 11.11.2024г. до
окончателното изплащане на дължимото;
осъдил е Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство Е.", представлявано
от директора инж. И. К. с адрес: село Е. *, ул. ***, да заплати на А. К. П.. с ЕГН
**********, с адрес: село Е., ул. ***, сумата от 1200,00 лв. / хиляда и двеста лева/,
представляваща, направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение;
осъдил е Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство Е.", представлявано
от директора инж. И. К. с адрес: село Е. *, ул. ***, да заплати по сметка на Районен
съд - Разлог сумата в общ размер на 656,56 лева (шестстотин петдесет и шест лева и
петдесет и шест стотинки), представляваща дължими държавни такси, както и 5,00
лева (пет лева) при служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба, относно атакувания съдебен акт и
събраните пред районния съд доказателства е мотивиран да стори следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предметът на въззивната дейност при ограниченото въззивно обжалване се състои в
разрешаването на материалноправния спор, а проверката на първоинстанционното решение
е страничен, а не пряк резултат от решаващата дейност на въззивния съд – мотиви по т. 19 от
ТР № 1 от 4.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Преценката на въззивния
съд относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази
дейност – мотиви по т. 2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
2
ВКС. В рамките на предмета на проверката по чл. 269, предл. 2 ГПК, въззивният съд е
длъжен да разгледа възраженията на страните, направени във връзка с правни доводи, от
които черпят своите права, както и събраните по делото доказателства във връзка с тези
доводи, а преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното
право, както и обсъждането на събраните доказателства във връзка с тези факти, следва да
бъдат отразени в мотивите на съда, като при формиране на вътрешното си убеждение по
правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, той е длъжен
да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност. Тези задължения на съда произтичат от
изискванията на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния
съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е
валидно и допустимо, но е неправилно и следва да бъде отменено при следните аргументи:
Пред Районен съд – Разлог са били предявени обективно кумулативно съединени
искови претенции с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда с
искане да бъде признато за незаконна уволнението, ищецът да бъде възстановен на
длъжността, която е заемал преди уволнението и да бъде осъден работодателя да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от 20.3.2024 година до
20.9.2024 година.
Относно твърдяната незаконосъобразност на уволнението ищецът е посочил, че тя е
свързана с неспазване на предвиденото в сключения на 30.3.2023 година Колективен трудов
договор в ТП „.ДГС Е.“, с.Е., област Благоевград между инж. И. И. К., наричан работодател,
от една страна, и от друга служителите, членуващи в Синдикалната организация,
представлявани от Председателя на С.О. към ФСОГСДП-Б. И. А..
Ищецът е твърдял, че работодателят не е спазил установеното в разпоредба на чл.22,
ал.1 от КТД, съгласно който е посочил, че към съкращение на работници и специалисти в
трудоспособна възраст може да се пристъпи само след освобождаването на работещите
пенсионери и лица, придобили правото на пенсиониране.
Пак с исковата молба ищецът е твърдял, че в чл.50 от КТД страните са договорили, че в
предприятието трудовото правоотношение с член на синдикалните структури на ФСОГДП
не може бъде изменено или прекратено от работодателя без съгласието на ръководството на
синдикалните организации.
Ищецът е твърдял, че е член на синдикалната организация и не е спазено изискването
на чл.333, ал.4 от Кодекса на труда за получаване на предварително съгласие от съответния
синдикален орган преди връчването на уволнителната заповед. Твърдял е, че работодателят е
бил длъжен да освободи преди уволнението му работещите пенсионери и лицата, придобили
право на пенсия.
Районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и в тази част
въззивният съд я приема за доказана, относно наличието на валидно трудово
правоотношение между А. П., работник и ТП“ДГС Е.“, като работодател.
Съгласно сключен трудов договор №ТД-00-2 от 28.04.2023 година, А. П. е бил назначен
на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“, като със Заповед №
РД 06-4/20.09.2024г. на директора на Директора на ТП „ДГС Е.“, трудовото правоотношение
е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл.2 от Кодекса на труда, считано от дата на
връчване на заповедта - 20.09.2024 година.
Не се спори и се установява, че в предприятието е сключен Колективен трудов договор
от 30.03.2023г., сключен между инж.И. И. К. /в качеството му на работодател като Директор
на ЮЗДП/ от една страна и от друга служителите, членуващи в Синдикална организация,
представлявани от Председателя на С.О. към ФСОГСДП-Б. И. А..
Доказано е /така видно от служебна бележка с изх.№6/11.10.2024г., издадена от Б. И.
3
А.- председател на синдикалната организация към ФСОГСДП при ЮЗДП ДП ТП „ДГС Е.“/,
че ищецът е бил член на синдикалната организация при ЮЗДП ДП ТП „ДГС Е.“, член на
ФСОГСДП към КНСБ за периода от 28.04.2023 г. до 20.09.2024 г. и редовно е внасял
членския си внос.
Не се спори и се установява от доказателствата по делото, че длъжността, на която е
бил назначен работникът е съкратена – така видно и от събраното с участието на страните
писмено доказателство - длъжностно разписание в сила от 01.04.2024 г., като от анализа на
доказателствата се установява, че заеманата от П. длъжност е била единствена и е съкратена
поради липса на възможност на работодателя да стопанисва и управлява, предоставения на
ДГС Е. тежкотоварен автомобил. Следва да се посочи, че по принцип съкращаването на
конкретна длъжност е част от оперативната самостоятелност на работодателя и съгласно
трайно установената съдебна практика не подлежи на съдебен контрол. Доколкото в казуса
не се оспорва и не се твърди от работника – да е налице липса на реално съкращаване на
щата, и съдът не се е занимал с този въпрос.
Доказано е, ведно от приетото като писмено доказателство длъжностно разписание в
сила от 15.07.2024 година, че длъжността, заемана от ищецът П., а именно „Шофьор на
тежкотоварен автомобил до 12 тона“ вече не е част от същото, като видно от Протокол
№443/10.07.2024 година от заседание на УС на „ЮЗДП“ ДП Благоевград е взето решение за
съкращаване на заеманата от ищеца длъжност с мотив оптимизиране структурата на
длъжностите.
Основният спор между страните е при издаването на процесната уволнителна заповед
нарушени ли са правилата за предварителна закрила при уволнението и съответно нарушени
ли са правилата разписани в колективния трудов договор.
С отговора на исковата молба ответникът работодател е оспорил А. П. да е бил член на
синдикалната организация, като това е опровергано с представената служебна бележка изх.
№ 6/11.10.2024 година, издадена от председателя на синдикалната организация – св.А..
Работодателят е възразил, че не е бил уведомен за членството на П. в синдикалната
организация, като в този смисъл и въззивнният съд приема, че с представения пред
работодателя списък на работниците –л.77 от делото пред районния съд, който е бил
приложения към Протокол № 2/26.2.2024 година от проведено общо събрание на
служителите на ТП „ДГС Е.“ се установява именно, че липсва уведомяване. При анализа на
протокола и списъка се установява, че всъщност на 26.2.2024 година е било проведено общо
събрание на служителите в предприятието, като общото събрание е било свикано от
председателя на синдикалната организация към КНСБ. Вярно е, че в списъка е посочено
името на А. П., под № 6, но с представянето на този списък на работодателя не е изпълнено
изискването на чл.57, ал.2 от Кодекса на труда, още по- малко е ясно, че П. е член на
синдикалната организация, а не само работник присъствал на събранието.
От анализа на служебната бележка, която удостоверява, че П. е бил член на
синдикалната организация се установява, че същият е станал синдикален член в период след
подписването на Колективния трудов договор. В такава ситуация по аргумент от
разпоредбата на чл.57, ал.2 от Кодекса на труда съществува специален ред за уведомяване на
работодателя за новите членове на синдикалната организация, които се присъединяват към
Колективния трудов договор. Така по смисъла на чл.57, ал.1 от Кодекса на труда -
колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са
членове на синдикалната организация - страна по договора. В случай, прпи която като
настоящия към момента на подписване на колективния трудов договор П. не е бил член на
синдикалната организация е следвало по реда на чл.57, ал.2 от Кодекса на труда да се
присъедини към него. Така и в съдебната практика е прието, че /вж.Решение № 178 от
15.07.2003 г. на ВКС, III г. о./- присъединяването към колективния трудов договор в
предприятието по чл. 57, ал. 2 от Кодекса на труда се извършва чрез лично писмено
4
заявление от работника или служителя до работодателя или до ръководството на синдикална
организация - страна по колективния трудов договор, което е пристигнало до адресата.
Дори да се приеме, че А. П. е член на синдикалната организация същият не се ползва
със закрилата по смисъла на чл.333, ал.3 и ал.4 от Кодекса на труда. Работодателят освен, че
оспорва да е знаел, че П. е синдикален член, оспорва и разписаното в чл.50 от Колективния
трудов договор да касае защита на член на синдикалната организация извън ръководството
на същата.
При прочит на Колективния трудов договор в спорната между страните норма – чл.50
от КТД е видно, че е записано – „Страните се договарят, че в предприятието трудовото
правоотношение с член на синдикалните структури на ФСОГДП, не може еднократно да
бъде изменено или прекратено от работодателя без съгласието на ръководството на
синдикалните организации – чл.333, ал.3 от Кодекса на труда“. На пръв прочит тази
уговорка създава впечатлението за разширителна защита на всеки член от синдикалната
организация. Проблем при тълкуването възниква с цитирането на чл.333, ал.3 от Кодекса на
труда, който предвижда закрила при уволнение само за ръководството на синдикалната
организация. Това налага тълкуване волята на страните, което въззивният съд прави и при
съпоставка с показанията на св.А. и приема, че разписаното в чл.50 от Колективния трудов
договор не касае предварителна закрила при уволнение относно синдикалните членове, а се
отнася само до тази от ръководството на синдикалната организация – председател и
секретар, какъвто П. не е е установено да е. В този смисъл за работодателя не е
съществувало задължение да иска предварително становище на синдикалната организация
при съкращаване на щата и издаване на уволнителната заповед по отношение на работника
П..
Последователна е съдебната практика и се споделя от настоящия съдебен състав, че
разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ относно предварителната закрила на синдикалните членове
е императивна. Поради това синдикалната закрила може да бъде предвидена само в КТД и
трябва да съответства по съдържание на предвидената в КТ – в този смисъл и Решение №
722 от 2.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2003 г., III г. о. В разгтлеждания казус не е
налице хипотезата на чл. 333, ал. 4 КТ, уреждащ предварителната закрила при уволнение на
синдикални членове. Разпоредбата е императивна, поради което и съгласно чл. 50, ал. 1 КТ в
колективния трудов договор не може да се предвижда предварителна закрила, различна от
предвидената в КТ. В случая от начина на разписване на чл.50от процесния Колективен
трудов договор не може да се приеме от въззивния съд, че е налице предвиждане в
колективен трудов договор за предварително съгласие на синдикалния орган в
предприятието за уволнението на синдикални членове. Така е прието и в Решение № 20 от
25.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2607/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър
Цонев: “Предварителната закрила е задължение на работодателя да иска съгласие за
уволнение на работник или служител, при някои основания за прекратяване на трудовия
договор, съответно от Инспекцията по труда, ТЕЛК и/или синдикалния орган.
Предварителната закрила е уредена с императивни разпоредби и по аргумент за противното
от чл.333, ал.4 от Кодекса на труда, който урежда единственото изключение, правилото което
се извежда е, че е забранено разширяването на приложното и поле в КТД, включително чрез
уговарянето на други хипотези и допълнителни задължения на работодателя при
упражняване правото на уволнение.“.
В същото решение - Решение № 20 от 25.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2607/2019 г., III
г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев, което и се споделя от настоящия съдебен
състав и го мотивира да приеме, за неоснователни оплакванията на ищеца от законността на
уволнението поради неуволняване на пенсионери, че: „Поради същите тълкувателни
съображения не е предварителна закрила и уговореното в КТД, в отклонение от КТ, че при
съкращение в предприятието, работодателят е длъжен първо да уволни работещите
5
пенсионери, или да упражни правото си на уволнение определен брой дни след като е
получил съгласие от синдикалния орган по чл.333, ал.4 от Кодекса на труда, или да не
предприема действия по масови съкращения. Нарушението на тези клаузи от КТД не води до
незаконност на уволнението.“. В този смисъл и разписаното в чл.22, ал.1 от Кодекса на труда
не дава основание да се приеме, че уволнението на П. поради съкращаване на щата е
незаконно.
Следва да се посочи, че от фактическа страна и не се установява, към датата на
съкращаване на щата, съответно дата на издаване и връчване на заповедта на работника в
предприятието да са били работили пенсионери или лица, придобили право на
пенсиониране. От приетото трудово досие на Р. Х. и видно и категорично се доказва, че
същият е придобил право на пенсия месеци след прекратяване на трудовото
правоотношение с А. П.. Не може да се спори, че от фактическа страна на 20.9.2024 година е
издадена обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, а правото на
пенсия Х. е придобил на 29.11.2024 година – така видно както от трудовото досие на Х., така
и от Заповед № РД-06-6/29.11.2024 година. Следва и да се посочи, че Х. е придобил право на
пенсия на длъжнокт „горски стражар“, каквато П. не е заемал при прекратяване на
трудовото правоотношение. На същия е било указано, че няма свободни длъжности към
дататан а прекратяване на неговия трудов договор от исканата от него „горски стражар“ в
ДГС Е.. При това и по смисъла на Колективния трудов договор работодателят не е имал
задължение, обективно неизпълнимо поради липсата на такива пенсионери или лица,
придобили право на пенсия преди и при прекратяване на трудовото правоотношение с П.,
каквото неоснователно твърди работника ищец пред първостепенния съд. Тези му
оплаквания са неоснователни.
По смисъла на съдебната практика – така и Решение № 1210 от 11.07.2001 г. на ВКС,
III г. о., въпросите на предварителната закрила при уволнение са предадени с повелителни
разпоредби на закона в чл.333 от Кодекса на труда и те не могат да бъдат предмет на уредба
в колективния трудов договор.
Същественият за спора материалноправен въпрос ползва ли се ищеца от закрилата по
чл. 333, ал. 4 от Кодекса на труда и спазена ли е тя в случая, според настоящия въззивен
състав е разрешен от районният съд в противоречие с установена практика на ВКС, като
такава цитираната вече.
Прието е в съдебната практика – така и Решение № 155 от 28.06.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1750/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, че :
„Възможно е в колективен трудов договор да бъде уговорено вземането както на
предварително съгласие, така и на становище за прекратяване на трудов договор със
синдикален член поради съкращение. Когато в КТД е уговорено вземането на предварително
писмено съгласие, недаването на предварително писмено съгласие опорочава уволнението, а
когато в КТД е уговорено вземането на мнение или становище, непоискването на
предварително писмено становище е без значение за законността на уволнението. В този
случай изричното несъгласие, недаването на съгласие, даването на отрицателно становище
(мнение) и липсата на отговор са без значение за законността на уволнението.“.
В казуса въззивният съд приема от фактическа и правна страна, че не следва
постигнатото съгласие между работодателя и синдикатите в чл.50 от КТД за се тълкува
разширително извън посочената разпоредба към която този член от договора препраща –
чл.333, ал.3 от Кодекса на труда. Ако страните бяха постигнали съгласие за предварителна
закрила за всеки от членовете на синдиката, според съда това щеше изрично да бъде
описано без да е необходимо посоченото в текста конкретизиране – чл.333, ал.3 от Кодекса
на труда. При това за работника П., като член на синдикалната организация без да е член на
ръководството на синдиката не е била налице твърдяната от него прадварителна закрила и в
казуса извършването на прекратяването на трудовото правоотношение с обжалваната пред
6
съда заповед е законосъобразно. В този смисъл и Върховният касационен съд е приел, че
съгласно чл.50, ал.1 от Кодекса на труда с колективния трудов договор се уреждат въпроси
на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са
уредени с повелителни разпоредби на закона, като единственото ограничение в свободата на
договаряне е забраната на клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите
от установените в закона или в КТД, с който работодателят е обвързан. При тази законова
уредба на КТД е възможно в такъв трудов договор да бъде уговорено вземането както на
предварително съгласие, така и на становище за прекратяване на трудов договор със
синдикален чл. поради съкращение. Когато в КТД е уговорено вземането на предварително
писмено съгласие, недаването на предварително писмено съгласие опорочава уволнението, а
когато в КТД е уговорено вземането на мнение или становище, непоискването на
предварително писмено становище изпълнението на това изискване е без значение за
законността на уволнението. В този случай изричното несъгласие, недаването на съгласие,
даването на отрицателно становище (мнение) и липсата на отговор са без значение за
законността на уволнението. – цитиранато решение с докладчик съдия Белазелков.
При горното, въззивният съд като достига до различни правни изводи от тези на
районния съд следва да отмени обжалваното решение и отхвърли заявените обективно
кумулативно съединени искови претенции като неоснователни.
По разноските:
При този изход от въззивното обжалване и доколкото въззивника не е претендирал
разноски съдът не дължи произнасяне.
Мотивират от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 195/13.6.2025 година, постановено по гр.дело №
1408/2024 година по описа на Районен съд – Разлог, с което съдът е: - признал за
незаконно и отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на А. К. П. с ЕГН
**********, с адрес: село Е., ул. ***, от длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил -
12 и повече тона” при Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство Е.",
представлявано от директора инж. И. К. с адрес: село Е. *, ул. ***, извършено със Заповед №
РД-06-4/20.09.2024 г.; - възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ А. К. П. с ЕГН
**********, с адрес: село Е., ул. *** на длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил -
12 и повече тона” при Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство Е.“,
представлявано от директора инж. И. К. с адрес: село Е. *, ул. ***; - осъдил е Териториално
поделение „Държавно Горско Стопанство Е.", представлявано от директора инж. И. К. с
адрес: село Е. *, ул. ***, да заплати на А. К. П.. с ЕГН **********, с адрес: село Е., ул. ***,
сумата от 12 414,00 лв. (дванадесет хиляди четиристотин и четиринадесет лева),
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за
период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение -
20.09.2024 г. до 20.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба - 11.11.2024г. до окончателното изплащане на дължимото; - осъдил е
Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство Е.", представлявано от директора
инж. И. К. с адрес: село Е. *, ул. ***, да заплати на А. К. П.. с ЕГН **********, с адрес: село
Е., ул. ***, сумата от 1200,00 лв. / хиляда и двеста лева/, представляваща, направени по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение; - осъдил е Териториално
поделение „Държавно Горско Стопанство Е.", представлявано от директора инж. И. К. с
7
адрес: село Е. *, ул. ***, да заплати по сметка на Районен съд - Разлог сумата в общ размер
на 656,56 лева (шестстотин петдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки),
представляваща дължими държавни такси, както и 5,00 лева (пет лева) при служебно
издаване на изпълнителен лист,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А. К. П. с ЕГН **********, с адрес:
село Е., ул.“*“ против Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство Е.",
представлявано от директора инж. И. К. с адрес: село Е. *, ул. ***, обективно кумулативно
съединени искови претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на
труда, с които се иска от съда да:
- признае за незаконно и отмени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на
А. К. П. с ЕГН **********, с адрес: село Е., ул. ***, от длъжността „Шофьор на
тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона” при Териториално поделение „Държавно Горско
Стопанство Е.", представлявано от директора инж. И. К. с адрес: село Е. *, ул. ***,
извършено със Заповед № РД-06-4/20.09.2024 г.;
- възстанови на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ А. К. П. с ЕГН **********, с адрес:
село Е., ул. *** на длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона” при
Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство Е.“, представлявано от директора
инж. И. К. с адрес: село Е. *, ул. ***;
- осъдил Териториално поделение „Държавно Горско Стопанство Е.", представлявано
от директора инж. И. К. с адрес: село Е. *, ул. ***, да заплати на А. К. П.. с ЕГН **********,
с адрес: село Е., ул. ***, сумата от 12 414,00 лв. (дванадесет хиляди четиристотин и
четиринадесет лева), представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на
незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение - 20.09.2024 г. до 20.03.2025 г., ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на исковата молба - 11.11.2024г. до окончателното изплащане на
дължимото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните – по аргумент от разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.3 от ГПК.
На основание чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а
от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.
По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8