Р
Е Ш Е Н И Е
№ 21.11.2017 г. град Велико Търново
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновския районен съд VІ-ти
граждански състав
на седми ноември две
хиляди и седемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен
съдия: Георги Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 1327 по
описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба на „М. Ф. М.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Слатина”, бул. „Ситняково”
№ 23, ет. 6, против М.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 441.34 лева – главница, дължима
по договор за потребителски паричен кредит PLUS-01564324/24.3.2011 г., сумата
от 93.70 лева - договорна лихва за периода от 5.5.2011 г. до 5.4.2013 г.,
сумата от 112.90 лева - мораторна лихва за периода от 5.11.2012 г. до
14.10.2015 г., както и сумата от 150.00
лева - мораторна лихва за периода от 15.10.2015 г. до 3.5.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба.
В
исковата молба се твърди, че на 24.3.2011 г. между „Б. П. П. Ф.” ЕАД и ответника е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на последния
предоставена сумата от 1 000 лева. Ответникът е следвало да погаси задълженията
си до 5.4.2013 г. на двадесет и четири погасителни вноски, всяка от които в
размер на 76.26 лева. В
кредита е била включена и сумата 108 лева за финансиране покупката на
застраховка „Защита на плащанията”, договорен бил годишен процент на разходите от 80.94%,
като общата стойност на плащанията по кредита възлизала на 1 830.42 лева. Заявява
се, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2015
г. вземанията на първоначалния кредитор, произтичащи от горепосочения договор,
са прехвърлени на ищеца, който съвместно с цедента е уведомил ответника за
прехвърлянето на вземанията. Твърди се, че към датата на сключване на договора за цесия
ответникът е платил на първоначалния кредитор сума в общ размер на 1 295.38
лева за периода от 3.5.2011 г. до 12.11.2012 г., съответно предсрочната
изискуемост на вземанията по кредита е настъпила на 5.11.2012 г.
В предоставения срок ответникът
оспорва претенциите като неоснователни. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношения на
вземанията за главница, лихви и неустойки, изискуемостта на които е настъпила
преди 5.4.2012 г.
По делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано „Б. П. П. Ф.” ЕАД, което дружество изразява
становище за основателност на исковата претенция.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 240, вр. с чл. 99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По
делото не се спори, а и от представения договор за потребителски паричен кредит
PLUS-01564324/24.3.2011 г. се установява,
че между ответника и „Б. П. П. Ф.” ЕАД е било налице валидно облигационно правоотношение по
договор за кредит, съгласно който на ответника е предоставен потребителски
паричен кредит в размер на 1 108.00 лева, от които за потребителски цели –
1 000.00 лева и 108.00 лева – застраховка „Защита на плащанията”. Към тази
сума е прибавена такса за усвояване на кредита в размер на 75.00 лева и
уговорена между страните възнаградителна лихва, представляваща печалба на
дружеството, като по този начин общата стойност на плащанията по договора
възлиза на сумата от 1 830.42 лева, които е следвало да бъдат издължавани
на 24 равни месечни вноски, от които 23 вноски в размер на 76.26 лева, а
последната 24-та вноска в размер на 76.44 лева, платими в срок до 5.4.2013 г.,
съгласно посочен в договора погасителен план. Така определените месечни вноски
съставляват изплащане на главницата по заема, покриване на разноските на
кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на дружеството (т. 3). Съгласно т. 12 от договора,
кредитополучателят може да изпълни задълженията си предсрочно, като отправи
писмено предизвестие в седемдневен срок преди плащането. В т. 7 страните са
уговорили, че месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на
задължението в последователност – разноски, лихва, главница. Съгласно т. 5 от
договора, при просрочване на две или повече месечни вноски, и считано от
падежната дата на втората непогасена месечна вноска, вземането на кредитора
става незабавно и автоматично предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително определените по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо
изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост. Видно от т. 18 от договора „Б. П. П. Ф.” ЕАД може незабавно след сключване на договора или по
всяко друго време да прехвърли правата си по договора на избрано от него трето
лице, без да е нужно предварително да получи съгласието на кредитополучателя.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.10.2014 г. „Б. П. П. Ф.” ЕАД и
прехвърлил на „М. Ф. М.” АД вземанията, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях, индивидуализирани в Приложение № 1 - неразделна част от
договора, в което фигурира договор PLUS-01564324/24.3.2011 г., сключен с М.А.М.. По делото е представено
уведомление от цедента „Б. П. П. Ф.” ЕАД и от цесионера „М.
Ф. М.” АД, връчено на ответника с получаване на
преписа от исковата молба, с което последният се уведомява
за
извършената цесия.
Между страните по делото не се спори, а и се установява от
заключението на счетоводната експертиза, че третото лице - помагач „Б. П. П. Ф.” ЕАД е превело сумата по кредита по банкова
сметка ***, като последният е усвоил изцяло предоставения му кредитен ресурс,
което е удостоверено с подписа му под договора. Не се спори и относно
обстоятелството, че ответникът е заплатил първите 12 вноски по кредита за
периода 3.5.2011 г. - 20.4.2012 г., макар част от вноските да са заплатени с
известна забава, като от заключението по счетоводната експертиза се установява,
че 4 от вноските в този период превишават размера на дължимата месечна вноска
общо с 20.02 лева. Установява се от заключението по счетоводната експертиза, че
на 20.8.2012 г., 10.9.2012 г. и на 12.11.2012 г. ответникът е заплатил съответно
и сумите от 86.26 лева, 154.00 лева и 140.00 лева, след което не е постъпвало
плащане в определените в погасителния план срокове.
От представените
по делото доказателства съдът приема, че между ответника и третото лице - помагач е била налице
облигационна връзка, по която „Б. П. П. Ф.” ЕАД се явява заемодател, а ответникът М.А.М.
заемател. В случая е извършена цесия на вземането по договора за
кредит между трето лице - помагач и ищеца, който договор е валиден и е породил облигационно-правните си последици. Ответникът е уведомен за
цесията на 21.6.2017
г. с изпращане
на преписа от исковата молба и приложеното към него уведомление, респ. съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от
ЗЗД изпълнението на задължението на заемателя по договор за кредит е дължимо на
цесионера.
Съдът не споделя твърдението на ищеца, че предсрочната изискуемост на
вземанията по договора е настъпила
на 5.11.2012 г. Както вече беше посочено, в т. 5 от договора е уговорено настъпване на автоматична
предсрочна изискуемост при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска. В случая от
заключението по изготвената счетоводна експертиза се установява, че след
заплащането на 20.4.2012 г. на 12-та погасителна вноска, е налице плащане едва
на 20.8.2012 г. - обстоятелството, което не се спори от страните. Т.е. след
като не са направени погашения на уговорените в погасителния план падежни дати
- на 13-та, 14-та, 15-та и 16-та вноски, следва, че от датата на падежа на втората
поред неплатена вноска (14-та по погасителния план - на 5.6.2012 г.) е настъпила
автоматична предсрочна изискуемост на вземанията. Действително, на 20.8.2012г.,
10.9.2012г. и 12.11.2012 г. ответникът е заплатил сума в общ размер от 380.26
лева, но това е сторено едва след настъпване на предсрочната изискуемост.
Съгласно уговореното в т. 7 от договора, със заплатената от
ответника на 20.8.2012 г., на 10.9.2012 г. и на 12.11.2012 г. сума в общ размер
от 380.26 лева са погасени вноските от 13-та до 17-та, включващи главница и
възнаградителна лихва, както и част от 18-та вноска – 18.98 лева, доколкото с
плащанията в периода 3.5.2011 г. - 20.4.2012 г. са надвнесени 20.02 лева. Или
непогасеното от ответника задължение възлиза на сумата от общо 513.02 лева,
представляваща сбора на останалите 7 непогасени вноски (вкл. остатъка от 18-та
вноска) за периода 5.10.2012 г. - 5.4.2013 г., от която сума 434.33 лева е
главница по кредита и 78.69 лева е договорна лихва.
Върху
незаплатената главница се дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва, чиито размер за претендирания период от 5.11.2012 г. до 3.5.2017 г. се равнява на 198.50 лева, изчислена по реда на чл. 162 ГПК.
С оглед становището на съда за частична
основателност на претенциите за дължимост на главница и лихви,
следва да се разгледа възражението на ответника, че претендираните от
ищеца суми са погасени по давност.
Съгласно
чл. 114, ал.
1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Задължението, поето от ответника е да внася анюитетни вноски за погасяване на
задълженията по договора за кредит и следователно давността тече отделно за
всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо. При
договора за заем е налице неделимо плащане, като обстоятелството, че е уговорено
връщането на сумата да стане на погасителни вноски, не превръща тези вноски в
периодични плащания и задълженията за главница по договора се погасяват с
изтичането на общата петгодишна давност, която в конкретния случай не е
изтекла, тъй като изискуемостта е настъпила на 5.6.2012 г., а исковете са
предявени на 4.5.2017 г.
По
отношение на уговорената възнаградителна лихва приложение намира кратката тригодишна
погасителна давност. Доколкото съдът приема, че предсрочната изискуемост на
вземането за възнаградителна лихва е настъпила на 5.6.2012 г., а исковата молба
е подадена на 4.5.2017 г., възражението за погасяване по давност на
възнаградителната лихва е основателно. Тук не може да бъде споделено
становището в исковата молба, че договорната лихва се дължи за периода от 5.5.2011
г. до 5.4.2013 г. В случая е налице предсрочна изискуемост на вземанията по
договора, считано от 5.6.2012 г., от който момент вземането за договорна лихва
е станало изискуемо и по отношение на него е започнала да тече давност. Но дори
становището на съда да не бъде възприето, то вземането за възнаградителна лихва
отново се явява погасено по давност.
С
подаване на исковата молба на 4.5.2017 г. е прекъсната погасителната давност по
отношение на мораторната лихва, дължима след 4.5.2014 г., т.е. възражението за
погасяването по давност на мораторната лихва е частично основателно за периода преди
4.5.2014 г. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, мораторната лихва върху
главницата от 434.33 лева за периода 4.5.2014 г. -
3.5.2017 г. е равна на 132.50 лева, до която сума следва да бъде уважен искът.
Предвид това, съдът намира предявеният иск за главница за
основателен до размера от 434.33 лева, този за мораторна лихва за основателен
до размера от 132.50 лева, а този за договорна (възнаградителна) лихва за изцяло
неоснователен, като погасен по давност. Основателна е и акцесорната претенция
за дължимост на лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба.
По разноските:
Ищецът
претендира разноски за държавна такса, депозит вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно представения списък на разноските, в общ размер от 480.00 лева, като с оглед изхода на делото в негова полза следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 340.97 лева
съразмерно с уважената част от предявените искове.
В
полза на ответника следва
да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от исковете, а именно сума
в размер на 86.88 лева, представляваща част от заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН **********, да заплати
на „М. Ф. М.” АД, ЕИК ***, сумата от 434.33
(четиристотин тридесет и четири лева и тридесет и три ст.) лева - главница,
дължима по договор за потребителски кредит PLUS-01564324, сключен на 24.3.2011
г. между ответника и „Б. П. П. Ф.” ЕАД, ЕИК *********, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба, както и сумата от 132.50 (сто тридесет и два лева и петдесет ст.) лева -
мораторна лихва за периода от 4.5.2014 г. до 3.5.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за сумата
от 7.01 (седем лева
и една ст.) лева, представляваща разликата над уважения размер от 434.33
лева до пълния претендиран такъв от 441.34 лева, иска за договорна лихва за сумата от 93.70 (деветдесет и три лева и седемдесет
ст.) лева, претендирана за периода от 5.5.2011 г. до 5.4.2013 г., като погасен по давност, както и
иска за мораторна лихва за сумата от 130.40 (сто и тридесет лева и четиридесет
ст.) лева, претендирана за периода от 5.11.2012г. до 3.5.2014г.,
представляваща разликата над уважения размер от 132.50 лева до пълния претендиран
такъв от 262.90 лева, като погасен по давност.
ОСЪЖДА
М.А.М., ЕГН **********, да заплати на „М.
Ф. М.” АД, ЕИК ***, сумата от 340.97 (триста и четиридесет лева и деветдесет и седем ст.) лева, представляваща
направените в настоящото
производство разноски съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА
„М. Ф. М.” АД, ЕИК ***, да заплати на М.А.М.,
ЕГН **********, сумата от 86.88 (осемдесет
и шест лева и осемдесет и осем ст.) лева, представляваща
направените в настоящото
производство разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е
постановено при участието на „Б.
П. П. Ф.” ЕАД, ЕИК *********, като
трето лице - помагач
на страната на ищеца „М. Ф. М.” АД.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: