Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, …………… г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесети януари
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретар Татяна Шуманова и прокурор Божидара Ганева - Димова, като
разгледа докладваното от младши съдия Иван Киримов в.н.о.х.д. № 1938/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава двадесет и първа на НПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
и допълнение към въззивната жалба от М.Н.М. чрез защитника му адв. В.А., срещу
присъда от 05.02.2020 г. по н.о.х.д. № 10898/2019 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 109-ти състав, с която подсъдимият М. е признат за
виновен да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца,
изтърпяването, на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66,
ал. 1 от НК, както и глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 343 г от НК
на подсъдимия М. е наложено наказание „лишаване от право на управление на МПС“
за срок от една година и шест месеца. В
жалбата и допълнението към нея са наведени доводи за неправилност на
първоинстанционната присъда. Сочи се, че е неправилен изводът на
първоинстанционния съд относно липса на нарушение на разпоредбите на Наредба №
1 от 19.07.2017 г., издадена от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието /Наредба № 1/, доколкото по
делото не се установява кръвните проби на подсъдимия М. да са се съхранявали
правилно. На следващо място сочи, че престъплението не е осъществено и от
субективна страна, като намира изводът на първоинстанционният съд в тази насока
за неправилен и опроверган от установената по делото фактическа обстановка.
Направено е искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за
постановяване на присъда, с която подсъдимият М.Н.М. да бъде признат за
невиновен по повдигнатото обвинение. В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия М. – адв.
А. поддържа изложеното в жалбата. Сочи, че първоинстанционният съд е подходил
схематично при обсъждане на въпроса за субективната съставомерност на деянието.
Моли атакуваната присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за
невиновен, алтернативно делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за
нова разглеждане, поради липса на мотиви. Прокурорът
поддържа становище за законосъобразност на първоинстанционата присъда, с оглед
на което пледира за потвърждаване на съдебния акт. Подсъдимият
М.М. се присъединява към казаното от защитника си. В последната си дума
подсъдимият моли да бъде оправдан. Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
и след извършена цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното от фактическа
страна: Подсъдимият М.Н.М., ЕГН **********, роден на *** ***,
българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан
/реабилитиран/, работи, с адрес: гр. София, ж.к. „***************
Вечерта на 24.05.2019 г. срещу 25.05.2019 г.
подсъдимият М. празнувал имения си ден, в компания, като употребил и алкохол. На 25.05.2019 г., около
10:05 часа подсъдимият М. управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел „407“ с
рег. № *****в гр. София, по ул. „Ген. Вл. Дичев“, с посока на движение от ул.
„Д-р Петър Дертлиев“ към ул. „Търново“. На ул. „Ген. Вл. Динчев“ на
кръстовището с ул. „Чернигов“ управляваният от подсъдимия М. лек автомобил
марка „Пежо“, модел „407“ с рег. № *****участвал в пътно-транспортно
произшествие с лек автомобил „Нисан Екстрейл“, с рег. № *****КТ, управляван от
свидетелката П.И., при което управляваният от подсъдимия М. лек автомобил
/поради неправилна маневра за изпреварване при забрана с пътна маркировка/
ударил лекия автомобил управляван от свидетелката И. в лявата предна част
/основно предна лява гума/, вследствие на което подсъдимият М. загубил контрол над
управлявания от него лек автомобил и се ударил в стълб на уличното осветление,
намиращ се на тротоара на отсрещния ляв ъгъл на кръстовището. На 25.05.2019 г.
свидетелите Д. З. и Г.В.били назначени за времето от 07:00 часа на 25.05.2019
г. до 19:00 часа на 25.05.2019 г., като дежурни ПТП 91/9. Същите били изпратени
от ОДЧ – ОПП в гр. София на ул. „Ген Вл. Дичев“ за възникналото пътно –
транспортно произшествие между посочените по-горе автомобили. На подсъдимият М.
била извършена проверка с техническо средство „Алкосет Дрегер 7410+“ и номер на
техническо средство 0289, като се установило, че подсъдимият управлявал лек
автомобил марка „Пежо“, модел „407“ с рег. № *****след употреба на алкохол с
концентрация 2,06 промила. Свидетелят З. съставил на подсъдимия М. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 487034/25.05.2019 г., Серия
АА за нарушение на разпоредбите на ЗДвП,а свидетеля Г.В.издал на подсъдимия М.
талон за изследване № 0013173/25.05.2019 г. за явяването му в УМБАЛ „Света
Анна“ АД – гр. София и вземането на кръвна проба. Подсъдимият М. бил
транспортиран от служителите на МВР до УМБАЛ – „Света Анна“ АД – гр. София,
където в Спешно отделение на болничното заведение, дал кръв за изследване, във
връзка с което, от А.П.– лекар /медицински специалист/, бил съставен протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, видно от който от подсъдимия М. за
взети проби – две епруветки кръв. В протокола за медицинско изследване
било вписано, че по анамнезни данни подсъдимият е употребил една бутилка вино в
23.00 часа на 24.05. 2019 г., а също така в т. 7 от същия било посочено - Мирис
на алкохол, подточка 7.1. Да. На 27.05.2019 г. в Специализирана химическа
лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр. София било извършено химическо
изследване, от М.М. – химик - на проби с номер № 0013171, като същите били
получени в химическата лаборатория на ръка на 27.05.2019 г. Съгласно
химическото изследване в изпратените за изследване проби кръв, взети от
подсъдимия М. се доказало етилов алкохол в количество 1,90 промила, като видно
от амболаторен журнал на Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света
Анна“ АД – гр. София, при първи анализ от химическото изследване е отчетен
резултат от проба 1,85 промила, при втори анализ от химическото изследване е
отчетен резултат от проба 1,94 промила и е определен краен резултата от 1,90
промила. Видно от протокола за химическо изследване състоянието на пробите
отговарял на изискванията на Наредба № 1. Изложената фактическа обстановка настоящият състав на
въззивния съд възприе въз основа на събраните в първоинстанционното и
въззивното производство доказателства и доказателствени средства, както и въз
основа на приобщените от досъдебното производство такива, а именно: показанията
на свидетелите: Д. З. /л. 25 – л. 26/ дадени пред първоинстанционния съд, както
и приобщените от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 от НПК /л. 7 от ДП/; показанията на свидетеля Г.В./л. 26/ дадени пред
първоинстанционния съд, включително и приобщените от досъдебното производство
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК /л. 8/; показанията на
свидетеля П.И. депозирани пред първоинстанционния съд /л. 40 гръб/; показанията
на свидетеля Н. М. депозирани пред първоинстанционния съд /л. 40 гръб/; показанията
на свидетеля М.М., депозирани пред въззивната инстанция /л. 59 гръб/; писмени
доказателства – протоколи за ПТП № 1742922/ 25.05.2019 г. и № 1742923/25.05.2019
г. /л.37 и 38 от първоинстанционното дело/; АУАН /л. 15 от ДП/; протокол за
химическо изследване /л. 19 от ДП/; талон за изследване /л. 20 от ДП; протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози /л. 21 от ДП; заверени копия от
страници на амбулаторния Журнал на химична лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“
АД – гр. София и справка за съдимост. Настоящата въззивна инстанция счита, че районният съд е
събрал необходимите за изясняването на обективната истина доказателства и не е
допуснал процесуални нарушения, ограничили правата на страните да правят
относими към предмета на делото доказателствени искания. Събраните в хода на проведеното въззивно съдебно
следствие нови доказателства допълнително потвърдиха установените от първата
инстанция фактически обстоятелства. Първоинстанционният
съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия при
анализирането на събраните по делото доказателства и е формирал фактически
изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В изложения към мотивите
към първоинстанционната присъда доказателствен анализ първоинстанционният съд е
обсъдил в необходимата степен събрания по делото доказателствен материал и е
стигнал до единствен законосъобразен и обоснован извод за виновността на подсъдимия
по отношение на повдигнатото обвинение. В този смисъл и мотивите към
първоинстанционната присъда съответстват на изискванията за съдържание,
установени в чл. 305, ал. 3 от НПК и позволяват реализирането на правата на
страните да разберат съображенията на районния съд относно възприемането на
част от доказателствата и отхвърлянето на други и да оспорят тези съображения
пред въззивния съд. И настоящият въззивен
съдебен състав счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на св. Д. З. и
св. Г.В.дадени пред първоинстанциония съд и приобщените от досъдбеното
производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, от които се
установява времето, мястото и механизма на извършеното престъпление, доколкото
същите са последователни, взаимодопълващи, непротиворечиви и се подкрепят от
останалия доказателствен материал. Същите възпроизвеждат мястото и времето на
извършване на проверка на подсъдимия М. за употреба на алкохол, с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7410 +“, както и показанията от извършената проверка
+2,06 промила. Възпроизвеждат физическото състояние, при което е установен
подсъдимият като адекватно, както и лекият автомобил, управляван от него, а
именно марка „Пежо, модел „407“, с рег. № ********. И двамата свидетели
заявяват, че са били изпратени от ОДЧ-ОПП на местопроизшествието по сигнал за
възникнало ПТП, като свидетелят З. сочи, че причината за ПТП била неправилна
маневра от страна на подсъдимия при забрана, въведена с пътна маркировка, а
свидетелят Василев заявява, че вследствие ПТП лекия автомобил управляван от
подсъдимия се е ударил в стълб на уличното осветление. Така изложеното се
потвърждава и от показанията на свидетелката П.И., която е възприела
фактическата обстановка при осъществяване на ПТП, съгласно които подсъдимият я
е ударил при управлението на лек автомобил марка „Пежо, модел „407“, с рег. № ********,
когато предприела маневра ляв завой на ул. „Ген. Вл. Д.“ на кръстовището с ул.
„Чернигов“, като вследствие ПТП подсъдимият загубил контрол над управляваното
от него МПС и се ударил в стълб на уличното осветление на отсрещния ляв ъгъл на
кръстовището. Така изложеното се потвърждава косвено и то показанията на
свидетеля Н. М., който заявява ред първоинстанционния съд, че сутринта на
25.05.2019 г. подсъдимият му се обадил и му казал, че е станало ПТП. Съдът кредитира показанията на
посочените двама свидетели и в частта, в която сочат, че подсъдимият М. е
заявил пред тях, че е консумирал алкохол предната вечер, по повод празнуван
негов имен ден, доколкото същите се потвърждават и от показанията на свидетеля Н.
М. – баща на подсъдимия, както и тези на свидетелката П.И., която заявява, че в
нейно присъствие подсъдимият М. не е употребявал алкохол. Съдът кредитира и
показанията на свидетелите З. и Василев по отношение на действията следващи
извършената проверка за употреба на алкохол на подсъдимия М., а именно съставяне
на АУАН № 487034/25.05.2019 г. Серия АА, издаване на талон за изследване №
0013173/25.05.2019 г., както и съпровождането на подсъдимия М. *** АД – гр.
София, където същият дал проби за изследване, тъй като същите кореспондират с
писмените доказателства по делото. Съдът
кредитира в цялост показанията на свидетелката П.И., тъй като същата е участник
и пряк очевидец на настъпилото ПТП, при което подсъдимият нарушил правилата за
движение по пътищата при управление на лек автомобил марка „Пежо, модел „407“,
с рег. № ********, вследствие на което причинил щети на управлявания от нея
автомобил и се ударил в уличен стълб за осветление, както и неговото поведение
/включително изложеното, че подсъдимият не е употребявал алкохол в нейно
присъствие/, тъй като същите са логични, непротиворечиви и се подкрепят от
останалия доказателствен материал. Съдът
кредитира и показанията на свидетеля Н. М., доколкото същите кореспондират с
останалия доказателствен материал и от тях се извлича информация относно
обстоятелствата, че подсъдимият действително е консумирал алкохол предната
вечер, както и приблизителното време когато това се е случило, като същото
съответства и на посоченото в протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. Съдът
кредитира показанията на свидетелката М.М. депозирани пред настоящата
инстанция, доколкото същата заявява, че няма спомен за конкретния случай. В
същото време заявява, че в протокола за химическо изследване следва да бъде
отразено дали състоянието на пробата отговаря на изискванията на Наредба № 1,
както и че когато пробата е взета в Спешно отделение на Окръжна болница /УМБАЛ
„Света Анна“ ад – гр. София/ се предава директно в лабораторията за изследване,
като не се предава някъде другаде и след това да се връща отново в Окръжна
болница /УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр. София/. Съдът
кредитира и писмените доказателства по делото – протокол за химическо изследва,
талон за изследване, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и
копия от страници на амбулаторен Журнал на химична лаборатория към УМБАЛ „Св.
Анна“ АД – гр. София, доколкото същите са изготвени съобразно изискванията
предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г.. и от компетентни лица. Настоящата
инстанция кредитира и представената справка за съдимост на подсъдимия Петрунов,
видно от която подсъдимият е
реабилитиран по право към момента на инкриминираното деяние. При
така установените и от въззивния съдебен състав факти, правилни се явяват
формираните от правна страна изводи от първата инстанция за това, че на
инкриминираните в обвинителния акт място, дата и час, подсъдимият М. е
управлявал моторно превозно средство, марка „Пежо, модел „407“, с рег. № ********, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда – а именно 1,9 промила, установено по надлежния ред
– чрез химическо изследване, съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба № 1, с
което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.343б, ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт. От
обективна страна безспорно по делото се доказа, че на инкриминираните място,
дата и час подсъдимият М. е управлявал моторно превозно средство, марка „Пежо, модел „407“, с рег. № ********, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. Вследствие предизвикано
ПТП, спрямо подсъдимия М. е била извършена проверка за употреба на алкохол с
„Алкотест Дрегер 7410+“, която посочила положителен резултат – 2,06 промила.
Бил издаден талон за изследване № 0013173, съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г., с придружаващ го стикер, съгласно чл. 3, ал. 3 от същата
Наредба № 1, видно от който пробата е взета в 10,32 часа, резултата от теста е
бил оспорен от подсъдимия, като в тази връзка му е указано, че следва да се яви
в УМБАЛ „Св. Анна“ АД – гр. София до 45 минути, от връчването на талона, който
му е бил връчен 12.10 часа. Подсъдимият бил транспортиран от полицейските
служители до УМБАЛ „Св. Анна“ АД – гр. София, където видно от протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, в 12.30 часа на 25.05.2019 г. му е
взета кръвна проба, в две епруветки. Изследването е проведено от А.П.– лекар –
медицински специалист в Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Анна“ АД – гр. София,
съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1, като в протокола е отразено, че по
отношение на подсъдимия се установява мирис на алкохол. Протоколът е подписан и
от самия подсъдим. Съгласно чл. 22 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. изследването
на пробите кръв, взети от подсъдимия М. е извършено по газхроматографски метод
от химик в Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр.
София, като е отчетено количество на етилов алкохол 1,90 промила. Видно от
протокола за химическо изследване, същото е извършено на 27.05.2019 г.,
изследваните проби са придружавани със стикер № 0013173, съгласно чл. 17, ал. 4
от Наредба № 1, като състоянието им отговаря на изискванията на Наредба № 1.
Настоящата инстанция не споделя възраженията на защитата свързани с годността
на изследваните проби. На първо място следва да се посочи, че същите са взети
от лекар, с което е изпълнено изискването на чл. 12 от Наредба № 1. На следващо
място самото химическо изследване е извършено в болнично заведение посочено в
чл. 19, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 1, като самите проби са били
запечатани със стикер по чл. 17, ал. 4 от Наредба № 1, при предаването им за
провеждане на изследването. Видно и от самия протокол за химическо изследване
състоянието на пробите отговаря на изискванията на Наредба № 1, с което е
изпълнено и изискването на чл. чл. 24, ал. 2 от Наредба № 1. Видно от
амболаторния журнал на химичната лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр.
София – резултатите от химическото изследване при първи анализ са 1,85 промила,
при втори анализ 1,94 промила, като е определен краен резултата – 1,90 промила,
поради което съгласно посоченото в чл. 22, ал. 2 от Наредба № 1 не се е
налагало изследването да бъде повтаряно. При
така изложеното настоящата инстанция намира, че са спазени всички изисквания на
Наредба № 1 относно вземането на проби, съхранението им и тяхното изследване,
поради което не възниква никакво съмнение относно установения резултата от 1,90
промила концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия М., при проведеното
химическо изследване. Действително, както е приел и първоинстанционният съд, и
двете епруветки с кръв /първа и контролна проба/ взети от подсъдимия М. са били
унищожени към момента, в който защитата е поискала назначаване на съдебно-химическа
експертиза – 04.11.2019 г., но доколкото химическото изследване е било
извършено на 27.05.2019 г., съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредба № 1, срокът за
задължителното им съхранение е бил спазен. В същото време на досъдебното
производство, когато пробите все още са били налични, не е отправено искане от
защитата за назначаване на съдебно – химическа експертиза. Настоящата
инстанция намира за неоснователно възражението на защитата, че анализа на
първоинстанционния съд на субективната страна на деянието е схематичен, поради
което страда от липса на мотиви. Видно от мотивите на присъдата, първоинстанционният
съд е отразил своя извод за субективната съставомерност на инкриминираното
деяние, като го е извел от установените и доказани по делото факти от
обективната действителност, като същевременно е дал отговор и на възражението
на защитата за недоказаност на субективната страна на деянието. След
самостоятелния анализ на този правно значим въпрос, този съдебен състав абсолютно
се солидаризира с крайните изводи на първоинстанционния съд. От субективна
страна деянието е осъществено при форма на вината евентуален умисъл.
Подсъдимият действително е управлявала МПС след употреба на алкохол, като
съдържанието на алкохол в кръвта му е било над 1,2 промила, а именно 1,9
промила, което е било установено по надлежния ред. Подсъдимият
е съзнавал употребата на алкохол предната вечер, наличието в организма му,
както и управлението на МПС в това състояние. Предвид количеството изпит алкохол
– една бутилка вино, е допускал, че то е над инкриминирания минимум. Деянието е
извършено при условията на евентуален умисъл, доколкото не се установи
подсъдимият да е съзнавала конкретното съдържания на алкохол в кръвта си.
В конкретния
случай става дума за типичен пример на престъпление, при което за субективната
съставомерност се формира извод въз основа на обективните дадености, установени
по несъмнен начин. От доказателствата по делото става ясно, че към 25.05.2019
г., около 10.05 часа, подсъдимият М. е управлявал МПС с концентрация на алкохол
в кръвта 1.90 промила. При това положение не може да се сподели за основателно
възражението на подсъдимия, че същият не е съзнавал наличието на алкохол в
кръвта си, тъй като става въпрос за такава концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия, която сама по себе си, опровергава твърдението му за липса на
представи относно алкохолното повлияване. Още повече, че от доказателствата по
делото се установява, че вечерта на 24.05.2019 г. подсъдимият е употребил
алкохол /и то в не малки количества – една бутилка вино/, което съпоставено с
установената висока степен на концентрация в кръвта му на следващия ден, както
и на отразеното в протокол за медицинско изследване от 25.05.2019 г., че по
отношение на подсъдимия М. е налице мирис на алкохол, означава, че същият е съзнавал,
че управлява МПС след концентрация на алкохол в кръвта си и е допускал, че то е
над допустимата от закона стойност. Въз основа на обективираното в
действителността поведение на подсъдимия, съдът приема, че се установяват по
изискуемия от процесуалния закон несъмнен начин всички субективни белези на
престъплението, в което подсъдимият е обвинен. При наличието на 1.90 промила
алкохол в кръвта на подсъдимия е несъмнено, че същият е съзнавал
общественоопасния характер на стореното и е допускал, че в резултат на
действията си застрашава безопасността в транспорта, но въпреки това е предприел
управлението на МПС, т. е. в случая става дума не за липса на формирани
представи относно опасността на деянието, а за несъобразяване с базисно законово
изискване към водачите на МПС – да не управляват МПС след употреба на алкохол.
За
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от една до три години, както и кумулативно наказание глоба от двеста
до хиляда лева. Съгласно чл. 343 г. в случай на извършено престъпление по чл.
343 б съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Настоящият
съдебен състав намира определените от първоинстанционния съд наказания
„лишаване от свобода“, в размер на една година и три месеца, както и
кумулативно предвиденото „глоба“ в размер на 500 лева за справедливи от гледна
точка на установеното по делото съотношение между смекчаващи и отегчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства. Определени
в степен към установения в закона минимум, наказанията съответстват на
личността на дееца, която не разкрива сериозна обществена опасност. Правилно
първият съд е приел за отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
причиненото ПТП, при което са нанесени материални щети не само на друго МПС, но
и за обществената инфраструктура, както и превишаването на допустимия минимум
на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. Правилно първият съд е
преценил и съдържанието на справката за съдимост на подсъдимия, от която се
установява, че същият е реабилитиран, поради което следва да се третира като
неосъждан, което е само по себе си смекчаващо вината обстоятелство. Това,
заедно с добрите характеристични данни и трудовата ангажираност на подсъдимия
дават основание и този съдебен състав да приеме, че предвидените за престъплението
наказания следва да бъдат определени към предвидения законов минимум. В същото
време по делото не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, които да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 55
от НК. Същевременно, определените за този срок и размер, наказания не биха се
превърнали в прекомерна намеса в правата на М.М.. Въззивният
съд споделя извода, че конкретиката по делото не разкрива необходимост от
ефективно изпълнение на така наложеното наказание „лишаване от свобода“, което
се отбелязва за пълнота, доколкото производството е инициирано единствено по
жалба на подсъдимия с оглед на което въззивният съд не би могъл да влоши
неговото положение. Въззивният
съд споделя и извода на първия съд, че с оглед конкретиката на фактите по
делото и развилите се събития преди инкриминираното деяние, а именно причинено
от подсъдимия ПТП, от което са настъпили материални вреди, лишаването му от
право да управлява МПС следва да бъде по-строго, като определено в рамките на
една година и шест месеца би оказало не само нужното превъзпитателно и
поправително въздействие по отношение на подсъдимия, но същото би се явило
предупредително спрямо него и другите членове на обществото, като по този начин
се постигнат целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. По
изложените съображения, въззивният съдебен състав намери, че
първоинстанционната присъда следва да бъде изцяло потвърдена. Мотивиран от горното и
на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6 НПК, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 05.02.2020 г. постановена
по н.о.х.д. № 10898/2019 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 109-ти
състав..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.