Решение по дело №1020/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Диаком 07” ЕООД гр.Варна против Решение № 1419/02.12.2024г., постановено по АНД № 2976 по описа на Районен съд – Варна за 2024г., с което е изменено НП № 03 –2300885/29.09.2023г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, на основание чл.414 ал.5 от КТ, на дружеството е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 3000лв. В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи се, че в случая е налице маловажен случай, тъй като липсват щети за работника и държавата; твърди, че не са налице безспорни доказателства за отсъствието на титуляра. Отправя се искане за отмяна въззивното решение, както и за постановяване на друго, с което да се отмени процесното НП. В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, изразява писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, дава заключение за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Подадена е и частна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Определение № 350/13.03.2025г. постановено по делото. Моли съда да отмени определението по подробно изложени съображения. Касаторът „Диаком 07“ ЕООД счита определението за правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият тричленен съдебен състав приема следното:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на "Диаком 07" ЕООД против НП № 03–2300885/20.09.2023г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл. 62 ал. 1 от КТ, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лева.

За да измени обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че административно наказателното производство по установяване на нарушението е съобразено с изискванията на процесуалния закон, като са спазени всички срокове и процедури по издаването на АУАН и НП. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът е приел, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган не е съобразил липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Въззивният съд е приел, че санкция в минимален размер би способствала за постигане целите на чл.12 от ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че ВРС е спазил служебното начало във връзка с разкриване на обективната истина и установената от него фактическа обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал. Районният съд е направил въз основа на нея правилни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. Районният съд е изложил подробни мотиви. Наведените в касационната жалба възражения и твърдения, останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани доказателства в тази насока. Мотивите, изложени от въззивния съд, относно основанията за ангажиране на административно наказателната отговорност на касатора, се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК.

Настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение. При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не бяха констатирани нарушения. По изложените съображения настоящия състав на Административен съд – гр.Варна, намира, че следва да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Настоящата инстанция намира за неоснователна и подадената частна жалба срещу Определение № 350/13.03.2025г. подадена от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. С него е допълнено постановеното по делото решение, като в полза на „Диаком 07“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 600лв.Видно от предствения по делото договор за правна защита и съдействие заплатеното адвкатско възнаграждение е в размер на 600лв. и именно такава сума е присъдена в полза на дружеството с обжалваното определение.

При този изход на спора, своевременно направеното искането от представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, касатора следва да се осъди да заплати на ответника по касация - Дирекция "Инспекция по труда" Варна, сумата от 80лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна, ІІ тричленен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1419/02.12.2024г., постановено по АНД № 2976 по описа на Районен съд – Варна за 2024г., както и Определение № 350/13.03.2025г.

ОСЪЖДА „Диаком 07“ ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна сумата от 80лв. (осемдесет), представляващо разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.