Р Е Ш Е Н И Е
№2913/7.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на дванадесети юни, през две хиляди и двадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ М.
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа
докладваното от съдия М. гр. дело №2170 по
описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно
осн. чл.
55, ал.1, пр.1-во евентуално пр.2 и чл.59 ЗЗД от В.Г.Ф., ЕГН ********** ***
срещу „Е.С.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 344,22 лева съставляваща заплатена от ищеца без основание такса
„достъп ниско напрежение“ за периода
11.02.2014г.-22.05.2018г., както и сумата от 1962,98 лева съставляваща
заплатена от ищеца без основание такса „пренос
ниско напрежение“ за периода 11.02.2014г.-22.05.2018г., във връзка с доставка
на ел.енергия на обект на потребление в гр. Варна, УПИ ХVІІ-1154, кв.50 по
плана на в.з. „Т.“.
В условията на евентуалност се предявява иск за осъждане на ответника да заплати
сумата от 344,22 лева съставляваща заплатена от ищеца такса „достъп ниско напрежение“ за периода
11.02.2014г.-22.05.2018г., както и сумата от 1962,98 лева съставляваща
заплатена от ищеца такса „пренос
ниско напрежение“ за периода 11.02.2014г.-22.05.2018г., във връзка с доставка
на ел.енергия на обект на потребление в гр. Варна, УПИ ХVІІ-1154, кв.50 по
плана на в.з. „Т.“ с оглед на неосъществено основание досежно задължението на
оператора да изкупи присъединителните съображения, преди началото на
експлоатацията им.
Предявява се и осъдителен
иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение за предоставен достъп до
Комплексна трансформаторна подстанция (КТП) 20/0,4КVА и до изградено кабелно ел. захранване с дължина от 230 метра, за периода
11.02.2014г.-22.05.2018г., както следва в размер на 4000 лева
за съоръжението КТП и 9280,80 лева за кабелната линия (съобразно
направените уточнения с молба от 28.05.2019г.),ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателно
изпащане на задължението.
В исковата молба се
излагат твърдения, че до 22.05.2018г. ищцата е била титуляр по
партида на доставка на ел. енергия по аб.№**********
във връзка с ел. захранване на обект в гр. Варна, УПИ
ХVІІ-1154, кв.50 по плана на в.з. „Т.“ ведно с
изградената в имота сграда. По повод ел. захранване на обекта ищцата е депозирала искане до
ответника, който от своя страна е изложил становище за необходимите действия за
захранване на обекта на потребление. Във връзка с указанията
на ответника ищцата е препиела действия, като на 21.05.2004г. в полза на притежавания от нея имот е учреден договорен
сервитут в УПИ ХІ-1124,кв.45 досежно безсрочно ползване на Комплексна
трансформаторна подстанция (КТП) 20/0,4КVА намиращата се в имота. Осъществена е
дейност по изграждане на външно кабелно захранване в УПИ ХІ-1124, кв.45 с
дължина на трасето от 230 метра, считано от Комплексна трансформаторна
подстанция (КТП) в УПИ ХІ-1124, кв.45 до касета РК-2 (нова) пред имота
собственост на ищцата. За учредяване правото на ползване ищцата е заплатила
сумата от 4000 лева, а за СМР по изграждане на външното електрозахранване са
сторени разходи в размер на 9280,80 лева, както и допълнителни разходи в размер
от 1100 лева. Кабелната линия е въведена в експлоатация с
разрешение за ползване от 20.09.2005г. на РДНСК
– Варна.
Твърди, че на
29.11.2007г. между
страните е сключен договор за присъединяване на обект на потребител към
електрическата мрежа, съгласно който на ищцата е предоставена 15КVА мощност
вместо 20 КVА, като останалите 5 КVА по твърдения на страната били
предназначени за други абонати на ответника.Посочва, че без основание ответникът
събира такса пренос и такса достъп до ниско напрежение предвид това, че
Комплексна трансформаторна подстанция (КТП) 20/0,4КVА и изграденото кабелно
трасе не са негова собственост. В евентуалност в случай, че
се приеме, че операторът на електроразпределителната мрежа е бил длъжен да
изкупи изградените съоръжения, но не е сторил това намира, че сумите се дължат
на неосъществено основание.
За периода
11.02.2014г.-22.05.2018г.
релевира и искане за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за предоставен достъп до Комплексна трансформаторна подстанция
(КТП) 20/0,4КVА и до изградено кабелно ел. захранване с дължина от 230 метра, в
размер на месения пазарен наем за периода 11.02.2014г.-22.05.2018г.Твърди, че
размерът на дължимото обезщетение в полза на ищцата се определя на база
Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределитено предприятие от потребители през собствените им уредби и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, приета с Протокол№27/04.02.2008г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват по
основание и размер. Излагат се възражения, като се
посочва, че за процесния период между страните е било възникнало валидно
облигационно правоотношение по доставка на ел. енергия,
поради което плащането, което в исковата молба се посочва, че е сторено без
основание е сторено на валидно договорно основание. Таксите
достъп и пренос са нормативно определени в Правилата за търговия с ел. енергия (ПТЕЕ) и се дължат от всички потребители. За целия исков период е осъществявана доставка на ел. енергия, без прекъсване при което нормативно определените
такси са дължими без значение мястото на монтиране на измервателния уред.
Излага възражения, като посочва, че ищцата
не е собственик на Комплексна трансформаторна подстанция (КТП) 20/0,4КVА, която
е изградена в УПИ ХІ-1124, кв.45, който имот е собственост на трети на спора
лица – Милен Димитров Ефендулов и Блага Жекова Ефендулова. Счита, че доколкото
ищцата няма лиценз да получава приходи от съоръженията Комплексна
трансформаторна подстанция (КТП) 20/0,4КVА и до изградено кабелно ел. захранване с дължина от 230 метра, то тя не би могла да се
обедни до размера на търсената сума. Излага, че ползването на съоръженията от
ответника е въз основа на действащия към процесния период ЗЕ и в частност
разпоредбата на чл.67, ал.3 ЗЕ, която дава възможност на оператора безвъзмездно
право на ползване върху части от сгради за монтиране на СТИ и други съоръжения,
свързани с доставка на ел. енергия. Комплексна
трансформаторна подстанция (КТП) 20/0,4КVА, която е изградена в УПИ ХІ-1124,
кв.45 и външно кабелно захранване –ниско напрежение са енергийни обекти, които
намира, че немогат свободно да бъдат отдавани под наем за ползване предвид
лицензионния режим, който е въведен за тях. Сочи, че
ищцата не е собственик и на външно кабелно захранване –ниско напрежение
доколкото същото е трайно прикрепено към земята.
Излага възражения, като
посочва, че по изграденото кабелно захранване – ниско напрежение не е доставян
достъп на ел. енергия на други потребители. Оспорват се и твърденията, че
на ищцата са предоставени само 15 КVА, вместо 20 КВА, доколкото със становището
си ответникът е посочил, че ще предостави именно 15 КVА мощност. Оспорва, че между страните е налице сключен договор по чл. 117, ал.7 от ЗЕ вр. Методиката за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределитено
предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия. Излага съображения, че
разпоредбата на чл.117, ал.8 ЗЕ предвижда в случай на непостигане на съгласие
между собствениците на електрически уредби и съоръжения за ползване на същите
от оператора, то следва провеждане на нарочна процедура пред КЕВР, която по
цитираната Методика определя цена за ползването. Посочва,
че в тази процедура за изчисление следва да бъде включен и компонент по
определяне на разходи за поддръжка на съоръжението като и амортизационни
разходи.
В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на претенцията по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на съоръженията по давност при прилагане на разпоредбата на
чл.111 б.“в“ ЗЗД, доколкото предявените иск касае
еднородни ежемесечни плащания.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
договор за покупко – продажба от 23.06.2003г., оформен в нотариален акт № 30,
том ІV, рег. № 6694, дело № 509/2003г., по силата на който ищцата придобива
правото на собственост върху дворно място представляващо УПИ ХVІІ-1154,
находящо се в местност „Т.“, гр. Варна.
С разрешение за ползване №
333/18.12.2002г. на началника на РДНСК – Варна е разрешено ползването на строеж
представляващ Комплексна
трансформаторна подстанция (КТП) 20/0,4КVА, 63 КVА, находяща
се в УПИ ХІ-1124, кв. 45 на вилната зона на гр. Варна.Инвеститори на строежа са Община Варна, като
собственик на терена за кабелната линия и Милен и Блага Ефендулови.
Представен по делото е
договор от 21.05.2004г. с нотариална заверка на подписите рег. №
5284/07.06.2004г., по силата на който Милен Димитров Ефендулов и Блага Жекова
Ефендулова учредяват в полза на ищцата право на ползване
само върху съоръженията, които са монтирани в трансформаторната подстанция Комплексна
трансформаторна подстанция (КТП) 20/0,4КVА, 63 КVА, находяща
се в УПИ ХІ-1124, кв. 45 на вилната зона на гр. Варна, което право на ползване
е ограничено до размер на 20 КВ обща мощност, същото е безсрочно и при
уговорена цена от 4000 лева.
От становище за условията на присъединяване към електрическата мрежа
№ПП/2144/30.07.2004г. се установява, че жилищна сграда в имот УПИ ХVІІ-1154,
кв.50 подлежи на присъединяване, като мястото на присъединяване е определено –
КТП намиращ се в УПИ 1124, кв.45. Посочено е че следва да бъдат изградени кабел
НН, РК кутия, електромерно табло на границата на собствеността на външната
страна на оградата.
Представен е предварителен
договор за присъединяване на потребител №787/05.11.2004г. между
„Електроразпределение Варна“ от една страна и ищцата от друга, по силата на
който договор страните са поели задължение да сключат окончателен договор за
присъединяване на обект: жилищна сграда в УПИ ХVІІ1154, кв.50 на Вилна зона на
гр. Варна.
Със заповед №
1578/15.06.2005г. на Кмета на Община Варна е предоставено на ищцата право на
прекарване на кабелна линия с цел захранване на сграда в УПИ ХVІІ 1154, кв.50 на Вилна зона на гр.
Варна, през зелени площ -210 метра и през улична регулация – 10 метра, при
определена цена от 93 лева.Посочено е, че частите от мрежата, които са
разположени върху терен – публична общинска собственост, остават общинска
собственост, като Община Варна си запазва правото да разрешава и на други
физически и юридически лица да се включват в тези отклонения.
Издадено е разрешение за
строеж №97/29.06.2005г., с което е разрешено на ищцата да осъществи строеж на
външно кабелно електрозахранване от КТП в УПИ ХІ-1124, кв.45 до касета РК-3
нова пред УПИ ХVІІ-1154, кв.50 по плана на Вилно зона – Варна.
Представен е протокол за
осъществени СМР от 25.07.2005г., от който се установява, че възложителя –
ищцата Ф. е възложила, а изпълнителя търговското дружество „Бул-Марк“ ООД –
Варна е осъществило дейност по изграждане на външно кабелно ел.захранване на
жилищна сграда в УПИ ХVІІ-1154 по плана на Вилна зона – Варна, при обща
стойност на поръчката в размер на 7734 лева без вкл. ДДС.
От представения по делото
договор за присъединяване на обект на потребител към електропреносната мрежа
№П-787-ВН-1767/28.11.2007г., сключен между „Е.ОН България Мрежи“ ЕАД и ищцата
са определени необходимите условия за присъединяване към електропреносната
мрежа на жилищна сграда в УПИ ХVІІ1154, кв.50 на Вилна зона на гр. Варна, за
битова дейност. В договора е посочено, че мястото на присъединяване е
съществуваща РК-3 частна собственост. Посочено е, че електромерно табло е
монтирано на границата на собствеността на имота.
С писмо изх. №
5304390/09.01.2020г. от ответното дружество се посочва, че за периода
11.02.2014г.-22.05.2018г. към КТП №1793 са присъединени общо 14 клиенти, като
общото количество ел. енергия за периода която е потребена възлиза на 263776
КвЧ.
Прието по делото е
заключение по съдебно – техническа експертиза на в.л. Д.К., в което се излага,
че мрежите средно напрежение (СрН) се контролират от електроразпределителните
предприятия, като преобразуването на ел. енергия от СрН в ниско напрежение (НН)
се осъществява в трафопостове от трансформатори. Процесия трафопост е 20/04
КVА. Мрежите НН се контролират от електроразпределителните предприятия или от
външни присъединени потребители на ел. енергия. Към всеки трафопост в табло на
НН (0,4 КVА) могат да се включат краен брой мрежи НН, съобразно мощността на
трафомашините в КТП.
В заключението се посочва,
че процесния трафопост е изграден от Милен и Блага Ефендулови в УПИ ХІ-1124,
кв.45 на Вилна зона – Варна. Кабелната линия експерта посочва, че е изградена
от ищцата от КТП в УПИ ХІ-1124 до касета
РК-3.Изградения Трафопост №1193 и кабелна линия НН не са собственост на
ответника. Полагането на кабелната линия е предвидено да бъде осъществено в уличната
регулация на ул. 16-та, Вилна зона, гр. Варна. Ищцата е присъединена към
електроразпределителната мрежа в табло НН на КТП №1793.Експерта посочва, че
обектите присъединени към процесния трафопост са на Милен и Блага Ефендулови и
на ищцата. Кабелната линия НН се използва от ищцата, като присъединяването е
извършено правилно от КТП в УПИ ХІ-1124, кв.45 до касета РК-3 нова, която се
намира пред УПИ ХVІІ-1154, кв.50 по плана на Вилна зона на гр. Варна. Мястото
на монтиране на СТИ не съответства на изискванията, които са установени в ПИКЕЕ
– чл.14, от 14.02.2017г. СТИ в процесния случай експерта посочва, че е следвало
да бъде монтирано не след трансформация на ел. енергия в НН, а преди това.
В обясненията си дадени в
о.с.з. при приемане на експертизата вещото лице посочва, че в хипотезата, в която
към трафопоста е присъединен само един потребител, то ел. енергия следва да
бъде мерена на ниво СрН. В процесния случай, обаче доставената ел. енергия не
може да бъде измерена на равнище СрН, доколкото към този трафопоста са
присъединени повече от един абонати, като експерта посочва, че абонатите
свързани към процесния трафопост са поне трима, доколкото при оглед вещото лице
е констатирало наличието на три табла на трафопоста. Експерта пояснява, че в
подстанциите са поставени електромери, които отчитат количеството ел. енергия,
която се доставя до трафопостовете, като тези електромери на СрН не могат
да разделят ел. енергия, която се
доставя на потребителите на НН след трансформация й.
По делото е прието
заключение по комплексна счетоводна и електротехническа експертиза на вещите
лица Д.П. и Л.Б.. В счетоводната част в.. Д.П. посочва, че за периода 15.02.2014г.-22.05.2018г. за
абонаментен №********** е начислена такса достъп НН и пренос НН върху общо
28489 кв.ч. ел. енергия, съответно 277,96 лева такса достъп НН и 1034,88 лева
такса пренос НН.
За периода
01.02.2017г.-31.12.2017г. абонаментен №********** е начислена такса достъп НН и
пренос НН върху, съответно 102,66 лева такса достъп НН и 391,04 лева такса
пренос НН.
От заключението на комплексната
счетоводна и електротехническа експертиза, в.л. Б. посочва, че за да се
определи стойността на обезщетението за
предоставен достъп то КТП и изградено ел. захранване с дължина от 230 метра за периода
11.02.2014г. – 22.05.2018г. следва да бъде осъществено изследване общата
стойност на ДМА, пазарната стойност на уредбите и съоръженията. Следва да бъде
установено точното колко потребители са присъединени към КТП 1793 и какво
количество ел. енергия е потретено от
тях.
Прието по делото е заключение
по назначена от съда съдебно – оценителна експертиза на в.л. М.М., в което се
посочва, че общата стойност на изградения КТП №1793 и външно кабелно захранване
с дължина от 230 метра възлиза на 29280,80 лева, от която сума 20000 лева за
изграждане на КТП и 9280,80 лева за кабелната линия.
Стойността на предоставения
достъп до КТП №1793 за периода 11.02.2014г. – 22.05.2018г. възлиза на 12935,56
лева, която стойност в.л. изчислява на база Методика изготвена на осн. чл.117,
ал.7 от ЗЕ, приета с протокол №49/15.07.2004г. на ДКЕВР.
Във втори вариант, при
който в.л. остойностява пазарната стойност на съоръженията към момента на
изграждането им, като извършва съответните амортизационни разходи възлиза, за
периода 11.02.2014г.-22.05.2018г., възлиза на 10084,83 лева.
В устните си обяснения при
приемане на експертизата в.л. посочва, че доколкото към трафопоста има свързани
14 абоната, то те не биха могли да бъдат снабдени с ел. енергия от машина с
мощност от 63 киловолта, при което допуска че същата е заменена с нова, с
мощност от 250 киловолта. Посочва, че определените в заключението стойност на
КТП и кабелна линия отговорят на пазарните цени за изграждане на съоръжения от
подобен тип.
При тази установеност на фактите, съдът
възприе следните правни изводи:
При иск в хипотезата на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,на връщане подлежи реално полученото от ответника без наличието на
основание. Доказателствената тежест е
свързана със задължението на ищеца да докаже, че е заплатил процесната сума,
като наличието на правно основание за получаване на съставлява установяване на
положителен факт, с оглед на което тежестта за неговото доказване пада
върху ответника.
От събраните по делото писмени доказателства се съдът приема, че по силата
на договор за покупко-продажба от 2003г. ищцата е
придобила правото на собственост върху дворно
място представляващо УПИ ХVІІ-1154, находящо се в местност „Т.“, гр. Варна.Преди
ищцата да придобие собствеността върху имота си е въведена в експлоатация Комплексна
трансформаторна подстанция (КТП) 20/0,4КVА, 63 КVА, находяща
се в УПИ ХІ-1124, кв. 45 на вилната зона на гр. Варна, който имот е собственост
на Милен и Блага
Ефендулови. Последните в качеството си на собственици на КТП изградено в
собственият им УПИ ХІ-1124, кв. 45, учредяват с договор с нотариална
заверка на подписите рег. № 5284/07.06.2004г. в полза на ищцата право на
ползване единствено относно съоръженията, които са монтирани в
трансформаторната подстанция, което право на ползване е ограничено до размер на
20 киловолта обща мощност. Учреденото право е безсрочно и възмездно. С оглед
необходимостта от захранване с електричество на жилищна сграда, която е
изградена в собствения на ищцата имот, същата е възложила изграждането на
кабелно трасе, посредством което да бъде осъществена доставката на ел. енергия
от КТП намиращо се имота на Милен и Блага Ефендулови до собствения й имо. Въз основа на заповед №
1578/15.06.2005г. на Кмета на Община Варна е предоставено на ищцата право да
изгради кабелна линия, през зелени площ -210 метра и през улична настилка – 10
метра, при определена цена от 93 лева. Изрично в административния акт е
посочено е, че частите от мрежата, които са разположени върху терен – публична
общинска собственост, остават общинска собственост, като Община Варна си запазва
правото да разрешава и на други физически и юридически лица да се включват в
тези отклонения. От представения по делото протокол от 25.07.2005г. за
осъществени СМР се установява, че с оглед възложената от ищцата дейност по
осъществяване изграждането на външното кабелно трасе са осъществени дейности
сред които доставка на 230 метра кабел, съответно изкопни работи в размер на
общо 220 линейни метра, като общата стойност на осъщественото възлиза на 7734
лева без вкл. ДДС. Полагането на кабелите от процесното кабелно трасе е
предвидено и изпълнено по уличната регулация на ул.16-та, Вилна зона, гр.
Варна, което се установява от заключението на съдебно – техническата експертиза
на в.л. К., която се кредитира от съда като обективно и компетентно дадена. С
разрешение за ползване от 20.09.2005г. на началника на РДНСК – Варна се
разрешава ползването на външно кабелно захранване от КТП в УПИ ХІ-1124, кв.45
до касета №РК-3, разположена пред имота на ищцата – УПИ ХVІІ-1154, кв.50. При
така изграденото кабелно трасе и въвеждането му в експлоатация с надлежен
административен акт, с договор за присъединяване на обект на потребител към
електроразпределителната мрежа от 28.11.2007г. жилищната сграда на ищцата е
присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи“ АД.
От заключението на
комплексната съдебно – счетоводна и техническа експертиза, в частта на
счетоводна й част изготвена от вещото лице Д.П. се установява, че за периода
15.02.2014г.-22.05.2018г., за абонаментен №********** е начислена такса достъп
НН и пренос НН върху общо 28489 кв.ч. ел. енергия, съответно 277,96 лева такса
достъп НН и сумата от 1034,88 лева такса пренос НН. Няма спор между страните,
че така начислените такса достъп НН и такса пренос НН са заплатени от ищцата в
полза на ответното дружество.
С оглед установеното
плащане на процесните такси, то в тежест на ответника е да установи, че същите
са заплатени в негова полза на валидно правно основание, което му дава
възможност да ги задържи.
На първо време съдът следва
да осъществи пояснение и разграничение на понятията „достъп“ и „пренос“.
Достъпът е услуга, която се
предоставя за достъп до електроразпределителната мрежа на оператора. Достъпът
не се предоставя в зависимост от нивото на напрежение, поради което с административен
акт (решение) на КЕВР (с предходно наименование ДКЕВР) се определя единна цена
за достъп.
Преносът е услуга, която
има за цел да възстанови загубите от транспортиране и преобразуване на ел.
енергия по цялата електроразпределителната мрежа на оператора. Преносът се
предоставя, за разлика от достъпа в зависимост от напрежението, под което ел.
енергия се доставя на потребителя – Ср.Н или НН. Поради това отново с акт на
надлежния административен орган се определят различни цени за пренос на ел.
енергия през електроразпределителната мрежа на СрН и съответно на НН, като
цената за пренос СрН е по-ниска от цената за пренос НН (последното видно от
Решение №Ц-7/07.04.2017г. на КЕВР).
Мрежите СрН, както се
посочва в заключението на в.л. К. се контролират от електроразпределителните
предприятия, които имат лиценз за това, като преобразуването на ел. енергия от
СрН в НН се осъществява в трафопостове от трансформатори. Процесия трафопост –
КТП №1793 е именно такова съоръжение на техническата инфраструктура, което
служи за преобразуване на ел. енергия от ниво СрН в ниво НН, с което вече
преобразувано (понижено) по мощност електричество да бъдат захранени отделните
обекти на потребителите на ел. енергия. По своята нормативна същност
трафопостът представлява площадков енергиен обект по смисъла на т.41 ДР на ЗЕ и
представлява елемент на енергийната система, който е съставен от два компонента
– сграда и трайно прикрепено към нея съоръжение. Следва да бъде допълнено, че
трафопоста, като обект енергийната система съставлява и самостоятелен обект на
техническата инфраструктура по см. на чл. 23 ЗКИР, респ. самостоятелен недвижим
имот, който в кадастралната карта следва да получи и самостоятелен
идентификатор.
След изясняване на
понятията „достъп“, „пренос“ и „трафопост“, следва да се отговори на въпроса
кой и при какви условия дължи заплащане на услугите достъп НН и пренос НН.
Съгласно
нормативна уредба за процесния
период 11.02.2014г. - 22.05.2018год., а
в случая чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от Правилата за
търговия с електрическа енергия обн. ДВ бр.66 от 26.07.2013г., клиенти
и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа
и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до
електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се
заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор
съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и
3 по утвърдените от КЕВР цени.
От така изложеното отговор на въпроса може да бъде даден, като се посочи,
че цена за услугата достъп и пренос се дължи от клиенти и производители, които
са присъединени към електроразпределителната мрежа на оператора, при цени
определени от КЕВР, като няма спор по делото, че ищцата е клиент на ответника
за доставка на ел. енергия на адрес на потребление в гр. Варна, през процесния
период.
Съобразно разпоредбата на чл. 29,
ал.1 от Наредба №6/24.02.2014г. обн. ДВ
бр.31/2014г., когато
електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост е
изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на
разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. В случая от заключението на СТЕ
на в.л. К. се установи, че ел. енергия до КТП №1793 се доставя на ниво СрН, след което се
трансформира, като се понижава до ниво НН, като едва след това бива доставена
на обекта на потребление на ищцата. СТИ, което осъществява дейност по измерване
на ел. енергия на адреса на потребление на ищцата е монтирано след
трансформиране на ел. енергия от СрН в НН, като местоположението му експерта
посочва, че е неправилно. Същото е следвало да бъде поставено преди
осъществяване на трансформацията от СрН в НН. Така съдът споделяйки изцяло
заключението на СТЕ приема, че СТИ е неправилно монтирано.
Съобразно разпоредбата на чл. 14,
ал.1 от ПИКЕЕ обн. ДВ бр.98/2013г.(отм.) при отдаване на ел. енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиента
мястото на измерване е на страна на по-високото напрежение на понижаващия
трансформатор на клиента (ако има такава трансформация). Така изложеното налага
извода, че в хипотезата при която се осъществява присъединяване на електропроводни линии, собственост
на енергийното предприятие към електрическа уредба на потребителя при наличието
на токови трансформатори, каквото е присъединяването в настоящия казус,
границата на собственост се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата, което означава преди
понижаването на напрежението. Следователно, мястото,
на което е следвало да бъде монтирано СТИ на ищеца е на страната на по-високото напрежение – СрН, а не след понижаването му на ниво НН чрез
мощности собственост на ищеца. Аналогично е и разрешението на този въпрос в нормативните
актове /Правила за измерване на количеството електрическа енергия от 2004г.отм /чл.16 ал.1/ и от 2007г. ДВ бр.38/2007г.отм. /чл.14 ал.1/, както и чл. 14, ал.1 от действащите ПИКЕЕ ДВ
бр.35/30.04.2019г.
Съгласно нормативната уредба
измервателните съоръжения се поставят на границата на собственост между
преносното или съответното разпределително предприятие и на потребителя. За
процесния период правилата, по които се определят тези граници са уредени
първоначално в чл. 29 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределенителните електрически мрежи /отм./, а в последствие в чл. 30 от
Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределенителните електрически мрежи. При съблюдаване на тези правила
следва да се приеме, че границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца е мястото на разкъсване на съществуващата
кабелна линия средно напрежение и изградената от ищцата електропроводна линия
до трансформатора. Т.е. границата се намира в частта, осъществяваща
захранването на трафопоста с електрическа енергия на ниво СрН. С оглед на това,
измервателното средство, отчитащо използваното от ищеца електроенергия, е
следвало да бъде поставено на тази граница, а не на таблото, осигуряващо
захранването на електроенергия ниво НН, който факт е установен от заключението
на съдебно-техническата експертиза на в.л. К..
Така посоченото налага извод, че
доставяната ел. енергия на обекта на потребление, на който титуляр е ищцата следва
да бъде отчитана и заплащана при ниво СрН, а не на ниво НН. Средството за
търговско измерване следва да бъде поставено на границата на собствеността,
която съвпада с точката на разкъсване на съществуващата кабелна линия на ниво
СрН, същата собственост на ответника и изградената от ищеца електропроводна
линия до трафопоста, доколкото няма спор по делото, че КТП №1793 не е
собственост на ответника, а посредством този трафопост се осъществява
понижаване на ел. енергия в НН.
За пълнота на изложението следва
да бъде посочено, че съобразно заключението на в.л. М.М., което се кредитира от
съда като обективно и компетентно дадено, към процесния трафопост освен ищцата
са присъединени и още 13 потребители. Това заключение се подкрепя от писмените
доказателства по делото, от които се установява, че за процесния период от КТП №1793
се снабдяват общо 14 потребители на ел. енергия. Щом ищцата не е единствен
потребител на ел.енергия, който да е присъединен към този трафопост, технически
е невъзможно да бъде осъществено мерене на ел. енергия на ниво СрН, посредством
разполагане на СТИ преди трафопоста, който понижава подаваната ел. енергия. В
тази връзка съдът излага, че с решение № 227/11.02.2013г., постановено по
т.дело № 1054/2011г. на ВКС, ІІ-ро ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
допуснат до касационно обжалване въпросът, дали поставянето на уредите за количествено измерване на
предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във
формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и
подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за
изпълнение на насрещната парична престация на купувача или в такива случаи
съдът трябва да изследва доколко такова поставяне е довело до неправилно
измерване, увреждащо купувача по договора. С това решение се приема разбирането, че количеството консумирана електрическа
енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от
нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп
и цената за пренос.
Допълва се, че тези елементи
от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича
съответно и тяхната недължимост. Поради това, за
основателността на такава претенция е без значение обстоятелството, дали
неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване е довело до
неправилно измерване, увреждащо потребителя.
Въпросът, по който е допуснато
касационно обжалване с цитираното решение относно правилното местоположение на
СТИ съобразно действащата нормативна уредба е относим и към настоящия казус,
независимо че хипотезата при която е постановено цитираното решение на ВКС
касае липса на понижаващ трансформатор собственост на потребителя. Предвид това
и във връзка с дадените указания настоящия първоинстанционен съд не изследва
разликата между цената за пренос при ниво СрН и неправомерно начисляваната от
ответника такса пренос при ниво НН.
По изложените съображения предвид
неправилното поставяне на уреда за търговско измерване, таксите достъп и пренос
се явяват неопределяеми и като такива не се дължат от ищцата в качеството й на
потребител на ел. енергия на обект на потребление в собственият и имот УПИ
ХVІІ-1154, кв.50, по плана на Вилна зона, гр. Варна.
Съдът не споделя възражението на
ответника, че собствеността върху КТП 1793 е релевантен факт към дължимостта на
такса достъп НН и пренос НН.
Ответника изрично в отговора на
исковата си молба посочва, че не той е собственик на трафпоста, в която
хипотеза процесните такси биха се дължали като дължими разходи по преобразуване
на ел. енергията от ниво СрН в ниво НН, а посочва, че собствеността е на трети
лица, в чийто имот е изграден той.Собствеността върху енергийния обект има
отношение към претенцията за заплащане на обезщетение, по която съдът следва да
се произнесе при разглеждане на предявения иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД.
За процения период в.л. П.
посочва, че стойността на такса достъп НН възлиза на 277,96 лева с вкл. ДДС, а
стойността на такса пренос НН в размер на 1034,88 лева. При кредитиране на заключението
на експерта съдът намира, че в тази част следва да уважи предявените искове,
като осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 277,96 лева заплатени без основание такса достъп НН, за периода
11.02.2014г.-22.05.2018г., като за разликата над уважения размер от 277,96 лева
до пълно предявения размер от 344,22 лева предявеният иск следва да бъде
отхвърлен. Следва да бъде уважен частично и предявеният иск, като ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 1034,88
лева, заплатени без основание такса пренос НН, за периода 11.02.2014г. –
22.05.2018г., като за разликата над уважения размер от 1034,88 лева до пълно
предявения размер от 1962,98 лева предявения иск следва да бъде отхвърлен, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.
С оглед отхвърлителната част на
предявените главни искове, то за същите части следва да бъде разгледани
евентуалните искове с правно осн. чл. 55, ал.1, пр.2-ро ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата 66,26 лева заплатени без основание такса достъп НН,
за периода 11.02.2014г.-22.05.2018г., както и 928,11 лева заплатени без основание
такса пренос НН, за периода 11.02.2014г.-22.05.2018г.,с оглед на неосъществено основание досежно задължението
на оператора да изкупи присъединителните съоражения,
преди началото на експлоатацията им.
Съдът намира така предявените
евентуални искове за неоснователни с оглед заключението на в.л. П., доколкото
ищцата не доказа твърдението си, че е заплатила в цялост така претендираните от
нея суми под формата на такси за достъп и пренос в полза на ответното търговско
дружество, поради което и ответникът няма задължение за връщане на неполучени
от ищцата парични средства на това основание.
При така изложеното съдът намира,
че следва да отхвърли като неоснователни и предявените в евентуалност искове за
осъждане на ответника да заплати сумата от 66,26 лева, съставляваща разлика
между уважения главен иск в размер на 277,96 лева и предявения размер от 344,22
лева, като заплатени без основание такса достъп НН, за периода
11.02.2014г.-22.05.2018г., както и за сумата от 928,11 лева съставляваща
разлика между уважения главен иск в размер на 1034,88 лева и предявения размер от
1962,98 лева, като заплатени без основание такса пренос НН, за периода
11.02.2014г.-22.05.2018г., на осн. чл.
55, ал.1, пр.2-ро ЗЗД.
По отношение на предявеният иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати обезщетение за
предоставен достъп до Комплексна трансформаторна подстанция (КТП) 20/0,4КVА и до изградено кабелно ел. захранване с
дължина от 230 метра, в размер на месения пазарен наем за периода
11.02.2014г.-22.05.2018г., както следва в размер на 4000 лева
за съоръжението КТП и 9280,80 лева за кабелната линия,ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда до
окончателно изпащане на задължението, съдът намира следното:
За да е основателен предявен иск
с правно осн. чл. 59 ЗЗД следва ищецът в условията на пълно и главно доказване
да установи наличието на следните кумулативно предвидени предпоставки, а т.е.,
че ищецът е собственик на вещата, респ., че в негова полза е учредено
ограничено вещно право, че вещта се ползва от ответника, липсата на правно
основание за ползване на тази вещ, както и настъпило в резултата от ползването
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.
При излагане възраженията си по
предявения иск в отговора на исковата молба, ответното дружество посочва, че
между страните не сключен договор по чл. 117,
ал.7 от ЗЕ вр. С уточнителна молба от 28.02.2019г.
изрично ищцата излага, че не ангажира договорната отговорност на ответника при
предявяване на настоящия осъдителен иск, а претендира обезщетение по реда на
правилата на Методиката за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределитено
предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. Енергия, която е приета с протокол
№27/04.02.2008г. от ДКЕВР.
Със съдебно Решение № 179
от 18.05.2011 г. по т. д. № 13/2010 г., Т. К., ІІ – ро т. о. на ВКС, се приема
разбирането, че при
отсъствието на сключен договор между енергийното дружество и собствениците за
достъп до притежаваните от тях ел. уредби и
съоръжения, спорът за заплащане на ползуването им се разглежда по правилата на
неоснователното обогатяване. Ползуването на такъв достъп без
наличието на постигнато между страните взаимно съгласие се явява без правно
основание, поради което се дължи съответно обезщетение от страна на
ползувателя. Недопустимостта на неоснователното
обогатяване е не само източник на облигационни задължения, но и принцип на
гражданското право. Обезщетението се
дължи за периода от време, през който ищецът е бил собственик на трафопост и
съоръженията в него и през което време ответникът е ползвал уредбите и
съоръженията за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други
потребители, различни от ищеца. Обезщетението
представлява сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат
на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл, 117, ал.
7 ЗЕ, и с която сума собственикът на енергийните уредби и
съоръжения е обеднял поради неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха
сключили договор по посочения законов текст. Като база за определяне на
конкретния размер на обезщетението следва да се ползува приетите от ДКЕВР
Методики за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен
газ от 2004 год. и от 2008 год., които се прилагат до
уреждане на взаимоотношенията относно собствеността между лицензираните
енергийни предприятия и потребителите/собствениците, които предоставят достъп
до собствените си съоръжения съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ, в
приложимата за процесния период редакция.
При така изложеното следва да бъде
даден отговор на въпроса, чия е собствеността през процесния период върху КТП
№1793, който е изграден в УПИ ХІ-1124, кв.45 на Вилна зона на гр. Варна.
Съобразно
разпоредбана на §4 ПЗР от ЗЕ, енергийните
обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или
разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон
трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са
собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното
разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към
мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на закона. Така изложеното налага извода, че процесния трафопост може, като енергиен
обект може да бъде собственост и на трети лица, които не притежават лиценз по
осъществяване дейност на електроразпределение на ел. енергия, като задължение
на оператора е да изкупи тези обекти и съоръжения.
КТП 1793 е изграден в УПИ ХІ-1124, кв.45 на Вилна зона на
гр. Варна, който имот е собственост на Милен и Блага Ефендулови. Съдът прие, че трафопоста като енергиен обект
е съвкупност от сграда и съоръжения, по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗЕ.С
договорът за учредяване право на ползване върху КТП №1793, собствениците на
имот УПИ ХІ-1124, кв.45 - Милен и Блага
Ефендулови са учредили право на ползване единствено и само относно
съоръжението, което е монтирано в трафопоста и то ползване, което е ограничено
до мощност от 20 киловолта. Така учреденото право на ползване е възникнало в
полза на ищцата по силата на правна сделка, която е оформена в писмена форма с
нотариална заверка на подписите. С този договор съдът намира, че не се учредява
ограничено вещно право на ползване върху КТП №1793, а единствено и само досежно
съоръжението поставено в него за преобразуване на ел. енергия от СрН в НН и то
с лимит до 20 киловолта. Следва да се посочи, че от заключението на в.л. М.М.,
така и от уточненията, които експерта дава в хода на съдебното производство по
приемане на експертизата, първоначалната мощност на трафопоста е 63 киловолта,
която в последствие предвид 14-те абоната, които са захранени от него е
увеличена до 250 киловолта, в резултат от замяна на съоръжението. При така
изложеното следва извода, че в полза на ищцата е учредено право на ползване
върху движима вещ – съоръжение за трансформиране (намаляване) мощността на ел.
енергия от ниво СрН в ниво НН, а не върху самия КТП№ 1793, като самостоятелен
обект на техническата инфраструктура по смисъла на чл.23 ЗКИР.
Изрично
по-горе цитираната съдебна практика на ВКС, която напълно се споделя и от
настоящата съдебна инстанция, поставя като изискване за дължимост на
обезщетение, ищецът в качеството му на потребител на ел. енергия да е
собственик както на трафопоста, така и на съоръженията в него. Ищцата в
условията на пълно и главно доказване не установи тя да е собственик на
трафопост №1793, като единно цяло от сграда и съоръжение, респ. че по отношение
на този самостоятелен обект в нейна полза да е учредено по надлежния предвиден
от закона ред и форма, право на ползване, което да й даде възможност да
претендира обезщетение по реда на чл.59 ЗЗД, за сумата с която тя е обедняла, а
ответното дружество се е обогатило.
Кабелната
линия, която е изградена с цел осъществяване свързване на КТП №1793 с имота на
ищцата, до който се осъществява доставка на ел. енергия по смисъла на т.31б,
б.“а“ от ДР на ЗЕ представлява линеен енергиен обект, а в случая провод за
пренос на електрическа енергия. Линията е изградена по регулацията на ул.16-та
на Вилна зона на гр. Варна, съобразно Наредба №16/09.06.2004г. за сервитутите
на енергийните обект, обн. ДВ бр.88/2004г. и заповед №1578/15.06.2005г. на
Община Варна, с която е предоставила правото за прокарване на кабелната линия
през общинска територия - зелени площи и път.Тази части възлизат на 220 линейни
метра според издаденият индивидуален административен акт, който напълно
кореспондират с осъществените изкопни работи, съобразно протокола за извършени
СМР от 25.07.2005г., който ищцата ангажира за доказване стойността на осъществените
от нея разходи.
Съобразно приетата
вече практика, която е обективирана в съдебно Решение № 179
от 18.05.2011 г. по т. д. № 13/2010 г., Т. К., ІІ – ро т. о. на ВКС, обезщетението се
дължи за период от време, при което ищецът като потребител на ел. енергия е
собственик на трафопост и съоръженията в него, през което време ответникът е
ползвал тези уредби и съоръжения за преобразуване и пренос на ел. енергия до
други потребители, които са различни от ищеца. Така изложеното от правна страна
не покрива фактическата обстановка в процесния казус, съобразно която
изграденият линеен енергиен обект – кабелна линия е реализирана от КТП №1793,
намиращ се в имот УПИ- ХІ-1124, кв.45 до РК-3 (нова) преди имота на ищцата УПИ
ХVІІ-1154, кв.50, която линия обаче обслужва единствено и само обекта на
ищцата. Този извод съдът прави от заключението на в.л. К., от което се
установява, че по така изграденият енергиен обект не се извършва снабдяване на
ел. енергия и до други абонати на ответното дружество. При тези съображения
съдът намира, че не се реализира обогатяване на ответника за сметка на
обедняване на ищцата, предвид това, че изградената в имот публична общинска
собственост кабелна линия единствено и само обслужва обекта на ищцата.
По изложените
събражения съдът намира, че предявения иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати обезщетение
за предоставен достъп до Комплексна трансформаторна подстанция (КТП) 20/0,4КVА и до изградено кабелно ел. захранване с
дължина от 230 метра, в размер на месения пазарен наем за периода
11.02.2014г.-22.05.2018г., както следва в размер на 4000 лева за съоръжението КТП и 9280,80 лева за
кабелната линия,ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на исковата молба в съда до окончателно изпащане на задължението за
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца
следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената
част на предявените искове или сумата от 187,27 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
При определяне размера на дължимите разноски съдът посочва, че не споделя
възражението за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител
на ищеца, предвид това, че делото се развива при фактическа и правна сложност,
проведени са множество съдебни заседания, в рамките на които са осъществени
множество процесуални действия, сред които изслушване на назначени от съда
експертизи. Следва да бъде посочено, че определеното възнаграждение за
процесуално представителство на процесуалния представител на ищеца по размер
възлиза на това, което е определено и заплатено на процесуалния представител на
ответника, което съдът също не намира за прекомерно. При тези съображения
възражението по чл. 78, ал.5 ГПК и от двете страни са неоснователни.
В полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно отхвърлената част на предявените
искове или сумата от 1637,41 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
осъжда „Е.С.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** да заплати на В.Г.Ф.,
ЕГН ********** *** сумата от 277,96 (двеста
седемдесет и седем лева и 96 ст.) лева заплатени без основание такса достъп
ниско напрежение, за периода 11.02.2014г.-22.05.2018г., като Отхвърля
предявеният иск в частта за разликата над уважения размер от 277,96 лева до
пълно предявения размер от 344,22 лева, сумата
от 1034,88 (хиляда тридесет и четири
лева и 88 ст.) лева, заплатени без основание такса пренос ниско напрежение,
за периода 11.02.2014г. – 22.05.2018г., като Отхвърля предявеният
иск в частта за разликата над уважения размер от 1034,88 лева до пълно
предявения размер от 1962,98 лева, на
осн. чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.
Отхвърля предявените в евентуалност искове от В.Г.Ф., ЕГН ********** *** срещу „Е.С.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** за
осъждане на ответника да заплати сумата от 66,26 лева, съставляваща разлика
между уважения главен иск в размер на 277,96 лева и предявения размер от 344,22
лева, като заплатени без основание такса достъп ниско напрежение, за периода
11.02.2014г.-22.05.2018г., както и за сумата от 928,11 лева съставляваща
разлика между уважения главен иск в размер на 1034,88 лева и предявения размер
от 1962,98 лева, като заплатени без основание такса пренос ниско напрежение, за
периода 11.02.2014г.-22.05.2018г., на
осн. чл. 55, ал.1, пр.2-ро ЗЗД.
Отхвърля предявеният иск от В.Г.Ф.,
ЕГН ********** ***
срещу „Е.С.“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати обезщетение
за предоставен достъп до
Комплексна трансформаторна подстанция №1793,
20/0,4КVА в размер
на 4000 лева и до
изградено кабелно ектрическо захранване с
дължина от 230 метра от Комплексна
трансформаторна подстанция №1793, 20/0,4КVА, намираща се в имот
УПИ- ХІ-1124, кв.45 до имот УПИ ХVІІ-1154, кв.50, за
периода 11.02.2014г.-22.05.2018г. в размер на 9280,80 лева, на осн. чл.59 ЗЗД.
осъжда „Е.С.“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** да заплати на В.Г.Ф., ЕГН ********** *** сумата от 187,27
(сто осемдесет и седем лева и 27 ст.) лева, съдебно – деловодни разноски съразмерно
уважената част на предявените искове, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
осъжда В.Г.Ф., ЕГН ********** *** да заплати на „Е.С.“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 1637,41 (хиляда шестстотин тридесет и
седем лева и 41 ст.) лева, съдебно – деловодни разноски съразмерно
отхвърлената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :