Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. Тетевен , 10.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Тетевенският
районен съд, първи състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година .,
в състав:
Председател: АНИ ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 110
от 2019г по описа на Тетевенският РС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Жалбоподателя
В.Д.И. с ЕГН ********** *** е
обжалвала НП № 19 -0451 -000165 от 19.03.2019г на И.Б.на длъжност началник РУП
към ОДМВР Ловеч , РУ Я. , упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г ,с което за нарушение по чл. 140, ал.
1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП)
и на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП и е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от
на осн. чл.183 т.1 ,пр.1 му е наложена глоба от 10лв
и за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 на осн. чл.183 ал.1
т.1 пр.3 му е наложена глоба 10 лв. Моли съда да отмени обжалваното НП.
Административно наказващия орган не
се явява и не се представлява , жалбоподателя не се
явява , представил е писмени бележки .
В писмените бележки се твърди ,че
на дата 27.02.2019г около 14 ч. в с. Б. управлявал л.а „С.С.” с ДК№ .........собственост
на А.В.от с. Х.Бил спрян от служители на РУП Я. и при извършената проверка се
установило ,че МПС било със служебна прекратена регистрация и това обстоятелство
му станало известно в този момент, а и по никакъв начин не бил информиран ,че
МПС-то било със служебно прекратена регистрация тъй като за същия не била
сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и наведените в
жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното
НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата срещу НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.
От
анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 27.02.2019г
свидетелите С.Ю.А. и П.Б.П. служители на административно наказващия орган
работели по план утвърден от началника на РУП Я. в с. Б..При обхода забелязли близо до селото да пътува л.а „С.С.” в посока
селото.Автомобилът излязъл по улица „В.Левски” и продължил по ул.”Хр. Ботев”, свидетелите тръгнали след автомобила докато водачът
се прибрал в къщата в която живеел по данни на жалбоподателя
. Поискали му документите но жалбоподателя не носел в
себе си такива.Направили справка и се оказало ,че автомобила бил с прекратена
регистрация поради липса на застраховка гражданска отговорност .
Предвид анализа на доказателствата по безспорен начин се установи,че на 27.02.2019г
около 14 ч. в с. Б. по ул. „.........И. е управлявал л.а „С.С.” с ДК№ .........собственост
на А.В.от с. Х, което не е регистрирано по надлежния ред , тъй като било със
служебно прекратена регистрация предвид факта ,че било без сключена застраховка
„Гражданска отговорност” по чл.143 ал.10 от ЗдВп.
При така установената фактическа обстановка,
могат да се направят следните правни изводи: Жалбата е основателна .
Административно наказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с
чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. При извършена служебна проверка не се
констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление,
ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до
отмяна на наказателното постановление. АУАН е съставен от компетентен орган при
спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа реквизитите
на чл. 42 ЗАНН. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираното нарушение, като същият е записал ,че няма възражения. В конкретния случай съдът счита, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник
РУП към ОДМВР Ловеч , РУ Я. , видно от приложената заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице –
младши полицейски инспектор , който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.
189, ал. 1 е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП. Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Съдът счита, че деянието е описано достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради
което и не са допуснати нарушения в тази връзка.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 , действала към момента на извършване на нарушението –
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на
чл. 175, ал.3 предвижда санкция за лице, което
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не
се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил С.С.”
с ДК№ .........безспорно е моторно превозно средство
по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че
същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване (в с.Б.
). Жалбоподателя не оспорва и фактът, че автомобилът е
собственост на друго лице ,а именно А.В.от с. Х , като за този факт бяха
представени и доказателства в административно наказателната преписка –справка
от централна база КАТ, като собственика е бил уведомен за прекратяването на
30.09.2018г. от поделение на с-р пътна полиция Враца .Съдът не споделя доводите
на жалбоподателя,защото видно от справката служебно прекратена е
регистрацията от дата 30.09.2018г , т.е пет месеца преди нарушението предмет на
настоящото дело и жалбоподателя не е положил никаква
грижа за да се поинтересува дали е заплатена застраховка „Г.О” и ако е до
кога е заплатена , т.е нарушението е
извършено с едно бездействие от страна на жалбоподателя.В
случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.10 (в сила от 01.01.2016г.),
съгласно, която – Служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Прекратяването на регистрацията настъпва по
силата на закона, но след кат бъде уведомен собственика , а същия видно от
писмените доказателства е уведомен , що се отнася до самия жалбоподател
същия след като управлява МПС би следвало да положи нужната грижа относно
застраховката. Жалбоподателят не ангажира
доказателства, с които да обоснове твърденията си. В тази връзка не
беше опровергана презумптивната доказателствена сила
на съставения АУАН по смисъла на чл.189 , ал.2 от ,
напротив – посоченото в акта се потвърждава от събраните по делото доказателства. Поради
всичко гореизложено съдът намира, че в конкретния случай правилно е била
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя
за така вмененото му нарушение. Правилно на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от , на жалбоподателя са му наложени наказания по вид и
размер, а именно глоба в минимален размер от 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС в мининимално
предвидените 6 месеца.
Съгласно
действащата към момента на извършването на деянието разпоредба на чл.175 ал.3 от
ЗДвП водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
Посочената санкционна норма ангажира
административно-наказателната отговорност на водача – лицето, което управлява процесното МПС, а не на собственика. Ето защо възраженията
в писмените бележки, че водачът не е знаел ,че МПС е с прекратена регистрация и
разбрал този факт в хода на проверката е
неоснователно – приложената от АНО законова разпоредба на чл.175 ал.3 пр.1 от предвижда санкция именно за водача, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред и АНО
правилно е приложил същата в конкретния случай, след като е установил, че на процесната дата и място жалбоподателят
е управлявал процесното МПС без същото да е било
регистрирано по надлежния ред. Законодателят изрично е уредил в съответните
членове на ЗДвП отговорността на
собственик на МПС, който не регистрира същото по надлежния ред и отговорноста на водач, който управлява МПС, което е
нерегистрирано по надлежния ред – тези две отговорности са напълно
самостоятелни една от друга, касаят различни деяния и различни
субекти и подлежат на различни санкции. Безспорно е, че собственикът
на процесното МПС не е заплатил застраховката , но
това негово деяние не е предмет на настоящето производство.
По отношение на
нарушенията по чл.100,ал.1, т.1и чл.100, ал.1 т.2 от Закона за движение по
пътищата. Видно е, че , като водач на МПС не е изпълнил задълженията си, по
горепосочените законови норми. Нарушенията са ясно и точно формулирани, както
от фактическа, така и от юридическа страна. Както актосъставителя,
така и административно наказващият орган правилно са приложили материалния
закон, досежно вменените
във вина на жалбоподателя нарушения.С всяко свое
бездействие водача е допуснал виновно административно нарушение. Относно
следващите нарушения по чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от е видно, че „Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него, както и
свидетелство за регистрацията на моторното превозно средство”. Видно е от
материалите по делото, че жалбоподателя И.
действително не е представил тези документи,на датата на проверката . Наложени
са минимални наказания- „Глоба”, като голяма част от същите са фиксирани и АНО
няма възможност за преценка.
Предвид така изложените съображения съдът
счита, че жалбата е допустима и
неоснователна, като следва НП да бъде потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Тетевенският районен съд.
Р Е Ш И :
Потвърждава Наказателно постановление НП № 19 -0451 -000165 от 19.03.2019г на И.Б.на длъжност началник РУП към ОДМВР Ловеч , РУ Я. , упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г., с което на В.Д.И. с ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от на осн. чл.183 т.1 ,пр.1 му е наложена глоба от 10лв и за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.3 му е наложена глоба 10 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Районен съдия: