РЕШЕНИЕ
№ 3612
гр. Варна, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110104902 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Във ВРС е предявена искова молба с регистрационен вх. № 2кт **, том *, дело
****59/20.04.2023 г. с правно основание на предявените искове чл. 30, ал. 1 ЗН, вр. чл. 28
ЗН.
Ищцата по делото Ц. М. М., ЕГН:**********, с адрес: обл. Варна, с. Б., чрез
процесуалния й представител - адв. Д. П. Й., адвокат при ВАК, със съдебен адрес: ***, тел:
***, е предявила исковата си молба против ответника К. М. П., ЕГН:**********, с адрес:
***, тел: ***.
Исковата молба ищцата основава на следните твърдени факти и обстоятелства:
Страните по делото - ищцата и ответника, сочи ищцата Цв.М., че са брат и сестра.
Същите имали качество на наследници, при равни квоти, на покойната йм майка Г. Й. А.,
ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна, починала на *** г., за което бил съставен Акт за
смърт №***/*** г. на Община Варна, което се установявало от Удостоверение за
наследници №*** от *** г. (което било видно от: доказателство 1 - приложено към исковата
молба, както и следващите описани и приложени доказателства).
С договор за доброволна делба вписан в АВ вх.рег.№ ***, акт кт **, том *, дело ****,
том *, дело **** от **.**.**** г. (доказателство № 2) Г. Й. А., придобила в изключителен
дял право на собственост върху ПИ с идентификатор *** и 1/4 ид. части от ПИ с
идентификатор ***.
1
Приживе Г.А. извършила следните безвъзмездни сделки, като дарила на ответника К.
П., както следва:
а/ С нотариален акт за дарение на недвижим имот вписан в АВ вх.рег.№***,том ***,
акт *, дело **** от **.**.****г. (доказателство № 3), дарила недвижим имот: ПИ с
идентификатор *** по КККР одобрени със Заповед ***. на Началника на СГКК - гр.Варна,
находящ се в ***, местност „С.“, целия с площ от *** кв.м , трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди
със стар идентификатор ***, номер по предходни план *** при граници по схема: ***, ***,
***, ***, ***, ***.
б/ С нотариален акт за дарение на недвижим имот вписан в АВ вх. рег.№ ***. Акт **
, том ****, дело **** от **.**.****г. (доказателство № 4), дарила 1/4 ид. част от следния
недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КККР последно изменени със Заповед КД 14-
03-332/07.02.2011г. на Началника на СТКК - гр.Варна, находящ се в ***, целия с площ от
237 кв.м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг поземлен имот за движение и транспорт със стар идентификатор ***, при граници:
***, ***, ***, ***, ***.
Ищцата Цв.М. сочи, че получила дарение от майка си приживе на част от ПИ в ***,
който в последствие върнала отново с дарение на майка си. В крайна сметка, ищцата нямала
дарени имоти от наследодателя си Г.А..
На следващо място ищцата е заявила, че не й е известно в наследствената маса
оставена от Г.А. да е имало задължения.
Предвид горното счита ищцата, че с извършените приживе безвъзмездни сделки
наследодателя на ищцата накърнил нейните запазена част от наследството.
По смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗН цитира ищцата: „Запазената част на низходящи
(включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е : при едно дете
или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от
имуществото на наследодателя.“
Г.А. сочи ищцата, че оставила наследници - две деца. Разполагаемата част възлизала
на 1/3, а запазената на 2/3 от имуществото.
Предвид горното:
-за ПИ с идентификатор *** на ищцата подлежала на възстановяване 1/3 ид. част.
-за ПИ с идентификатор *** на ищцата подлежала на възстановяване 1/12 ид. част от целия
имот, предвид обстоятелството, че на ответника била дарена и той притежавал 1/4 ид. част.
При така изложените фактически твърдения , ищцата е сезирала съда с искането да
бъде постановен съдебен акт, по силата на който
да бъдат намалени даренията извършени приживе от наследодателя Г. Й. А., ЕГН
**********, бивш жител на гр. Варна починала на *** г., като бъдат възстановени
запазените части на Ц. М. М., БГН ********** от дарените имоти на К. М. П.,
2
ЕГН:**********, както следва:
1/3 идеална част от недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КККР одобрени със
Заповед ***. на Началника на СГКК - гр.Варна, находящ се в *** местност „С.“, целия с
площ от *** кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: незастроен имот за жилищни нужди със стар идентификатор ***, номер по
предходен план ***, при граници по схема: ***, ***, ***, ***, ***, ***, описан в нотариален
акт за дарение на недвижим имот, вписан в АВ вх.рег.№ ***, том ***, акт № 6, дело № ***
от ***.
1/12 идеална част от недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КККР последно
изменени със Заповед КД 14-03-332/07.02.2011 г. на Началника на СГКК -гр.Варна, находящ
се в *** ***, целия с площ от 237 кв.м., трайно предназначение на територията :
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за движение и транспорт
със стар идентификатор ***, при граници: ***. ***, ***, ***, ***, описан в нотариален акт за
дарение на недвижим имот вписан в АВ вх. рег. № ***, акт № **, том ****, дело № **** от
**.**.****г., представляващи стойността на запазената част от наследството за Ц. М. М.,
ЕГН:********** към момента на намаляването.
Ищцата е отправила и искане да й бъдат присъдени направените по делото съдебно -
деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Моли, предвид бъдещото становище на ответника, да й се предостави възможност да
ангажира и други гласни и/или писмени доказателства.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищцата е направила и следните
доказателствени искания.
След вписване на исковата молба в АВ СВ Варна съдът е разпоредил връчване на
преписа на ответника по реда на чл.131 ГПК. Видно от отговора на искова молба ответникът
признава иска.На основание чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът моли разноските по делото да се
възложат върху ищцата, т.к. ответникът с поведението си не бил дал повод за завеждане на
делото и признава иска.
Видно от протокол № 5135/20.10.2023 г. , обективиращ извършените процесуални
действия от страните и от съда, съдът е уважил направеното искане от ищцовата страна за
постановяване на Решение при условията на чл.237 ГПК и е прекратил съдебното дирене.
В откритото съдебно заседание от 20.10.2023 г. ищцата , представлявана от адвокат
С. Д. (преупълномощена от адв.Д.Й. ) моли съда да постанови Решение при условията на
чл.237 ГПК, желае в полза на ищцата да се присъдят сторените по делото разноски съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК.
В откритото съдебно заседание ответникът представляван от адв.Н. Х. също желае
постановяване на Решение при условията на чл. 237 ГПК, прави възражение за
прекомерност на претендирания от ищцата адвокатски хонорар съгласно чл. 78 , ал.5 ГПК
като излага и подробни доводи затова разноските да останат в тежест на ищцата .
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, след запознаване със
3
становищата на страните, съобразно приложимия закон, приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното :
РС Варна е сезиран с предявена на 20.04.2023 г. искова молба с правно основание чл.
30 ЗН .Исковата молба отговоря на изискванията за редовност по см. на чл.127 -128 ГПК,
вписана в АВ СВ на 1.6.2023 г.
В срока по чл.131 ГПК, на дата 04.07.2023 г. ответникът чрез процесуалния му
представител с отговора на искова молба е признал иска, заявил , че с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото , поради което и е отправил искане разноските по делото
да се възложат на ищцата .
Видно от протокола от проведеното по делото първо и единствено открито съдебно
заседание , съдът е уважил искането на ищцата за постановяване на Решение при условията
на чл.237 ГПК, като е прекратил съдебното дирене .
Съгласно нормата на чл.237, ал.1 ГПК : Когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с Решение съобразно
признанието. Алинея 2 – ра на същата норма гласи, че в мотивите решението е достатъчно
да се укаже, че то се основава на признанието на иска, а съгласно алинея 3 –та съдът не
може да постанови Решение при признание на иска в два лимитативно изброени случая, а
именно – тогава, когато : 1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и
2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Т.е. налице са
положителните предпоставки визирани в ал.1 на чл.237 ГПК, поради което и съдът се
произнася с Решение, съобразно пълното признанието на иска. Единствено и само за
пълнота на мотивите, съдът намира за необходимо да конкретизира, че не са налице
отрицателните абсолютни процесуални предпоставки изключващи произнасяне с Решение
при условията на чл.237 ГПК. С оглед гореизложеното и съобразно признанието на иска
съдът уважава иска, така както е предявен.
Уважавайки иска с постановяване на Решение при условията на чл.237 ГПК,
първоинстационният съд дължи произнасяне и по въпроса за отговорността за разноските
съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК.
Съдът следва да прецени дали да уважи искането на ищцата с правно осн. чл. 78, ал.1
ГПК или искането на ответника с правно осн. чл. 78, ал.2 ГПК , след което и ако са налице
предпоставките за присъждане на разноски в полза на ищцата - да се произнесе по
възражението на ответника за прекомерност на претендирания от ищцата адвокатски
хонорар .
Съдът , в настоящия му съдебен състав, воден от процесуалното поведение на
страните , за да се произнесе по въпроса за отговорността за разноски съобразява следните
факти : Спор по делото няма , че ищцата и ответника са брат и сестра и деца на покойната
йм майка и общ наследодател - Г. Й. А.,починала на *** г. Ищцата е сезирала РС Варна с
исковата си молба за намаляване на извършените приживе дарствени разпореждания от Г.А.
в полза на ответника К.П. обективирани в нотариален акт за дарение № 167 от 5.4.2013г. на
нот.О.Ш. / л.13/ и нотариален акт за дарение № *** от *** г. на нот.О.Ш. /л. 15/ до размера
на запазената й част от наследството на Г.А..
Волята на общата праводателка на страните и тяхна майка, безспорно за съда, е
обективирана в двете отделни дарствени разпореждания, които са извършени единствено и
само в полза на ответника . Този факт , в случая обуславя правния интерес на ищцата от
воденето на иска с правно основание чл.30 ЗН , но не води изначално до приложението на
нормата на чл. 78, ал.1 ГПК.
Трайна е съдебната практика относно приложното поле на чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК. В
смисъла, относим към конкретното производство са и мотивите на касационната инстанция
4
обективирани в Определение № 163/25.05.2011г. на ВКС Първо г.о. , ГК, постановено по
гр.д. № 1070/2009 г. : „ На възстановяване по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК подлежат само
действително направените разноски от ищеца, които законът е посочил - такси, разноски
и възнаграждение за един адвокат. Отговорността за разноски се понася от ищецът
независимо от изхода на делото, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение
не е дал повод за образуване на делото и признае веднага иска /ал. 2 ГПК/. Необходимо е
това признание да бъде реализирано и дължимите суми да бъдат изплатени в хода на
процеса. Съдът е длъжен да изследва цялостното поведение на ответника в този процес, а
не голословните му признания. „ .
Воден от нормите на чл. 78 ал.1 и ал.2 ГПК , цитираната по-горе част от съдебна
практика на ВКС, съдът предвид характера на предявения иск намира, че искането на
ищцата с правно осн. чл. 78 , ал.1 ГПК не следва да бъде уважавано. Стореното от ответника
признание на иска и извънпроцесуалното му поведение не обуславят друг извод освен
извода, че ищцата независимо от уважаване на исковите претенции не следва да бъде
възмездена с присъждане на разноските които е включила в списъка по чл. 80 ГПК (общо
4684.00 лв. ) .Обективно по делото ответникът по никакъв начин не е оспорил субективно
накърнено право на възстановяване на запазена част от наследството на общия праводател
на страните, а изпълнението на задължения по ЗМДТ по никакъв начин не може да се
определи като оспорване на правата на ищцата, в конкретното исково производство.Ето
защо и съдът не присъжда разноски в полза на ищцата , като оставя без уважение искането й
с правно основание чл. 78, ал.1 ГПК.
На последно място съдът намира за необходимо да посочи , че не дължи нарочно
произнасяне с определение по чл. 78, ал.2 ГПК , т.к. ответникът не претендира разноски, а
възражението по чл. 78, ал.5 ГПК , при отхвърляне на искането на ищцата за присъждане на
разноски, се явява безпредметно.
Водим от горното и на осн. чл. 237 ГПК, Варненският районен съд
РЕШИ:
НАМАЛЯВА на основание чл. 30 ЗН ДАРЕНИЯТА извършени приживе от
наследодателя Г. Й. А., ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна починала на *** г. в
полза на К. М. П., ЕГН:********** , като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Ц. М. М.,
БГН ********** от наследството на Г. Й. А., ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна
починала на *** г., от дарените имоти на К. М. П., ЕГН:**********, и в размер, както
следва:
1/3 (eдна трета) идеална част от недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КККР
одобрени със Заповед ***. на Началника на СГКК - гр.Варна, находящ се в *** местност
„С.“, целия с площ от *** кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди със стар идентификатор ***, номер
по предходен план ***, при граници по схема: ***, ***, ***, ***, ***, ***, описан в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, т. * , рег.№**** , д.№ ***/**** г. на
нот. О. Ш. - нот. с рег.№ *** и район на действие РС Варна, акт вписан в АВ вх.рег.№ ***,
том ***, акт № * дело № *** от ****г.
1/12 (eдна дванадесета ) идеална част от недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по
КККР последно изменени със Заповед КД ***-****/**** г. на Началника на СГКК -
5
гр.Варна, находящ се в *** ***, целия с площ от ***кв.м., трайно предназначение на
територията : урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за движение
и транспорт със стар идентификатор ***, при граници: ***. ***, ***, ***, ***, описан в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, т. *, рег.№ ****,д. ***/****г. на нот.
О. Ш. -нот. с рег. № *** и район на действие РС Варна , акт вписан в АВ вх. рег. № ***, акт
№ **, том ****, дело № **** от **.**.****г.,
представляващи стойността на запазената част от наследството за Ц. М. М.,
ЕГН:********** към момента на намаляването.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищцата Ц. М. М., ЕГН:**********, с адрес: обл.
В., с. Б. с правно основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцата и в тежест на ответника К.
М. П., ЕГН:**********, с адрес: гр. ***, да бъдат присъдени сторените от ищцата съдебно -
деловодни разноски пред настоящата инстанция, като неоснователно .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен
съд Варна в двуседмичен срок , считано от получаване на преписа.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за разноските подлежи на изменяване по реда на чл.248
ГПК в срока за обжалване на акта по същество .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6