О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 25.02.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                                        МЛ.СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ч. гр. д. № 1117/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 577 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

С определение от 30.12.2020 г. на съдия по вписванията при СРС К.В.е постановен отказ  по заявление с вх. рег. № 80431/30.12.2020 г., подадено от Ю.Б. АД, ЕИК ******, с което е поискано вписване на удостоверение по чл. 263в, ал.1 ТЗ с изх. № 20201222133632/22.12.2020 г. и с изх. № 20201222133758/22.12.2020 г.

Срещу така постановения отказ е подадена частна жалба от Ю.Б. АД, с която се твърди, че съдията по вписванията неправилно е приел, че заявителят не може да определя имотът, за който следва да се извърши вписването, тъй като се касае за акт, който касае цялата съвкупност от имущества, както и че при посочването на конкретен недвижим имот от съвкупността, не може да се определи дължимата държавна такса. Освен това жалбоподателят намира за неправилни и доводите на съдията по вписванията, за това, че не са представени доказателства, че имотът е собственост на заявителя, както и за стойността му с оглед определянето на държавната такса.  По отношение на констатацията на съдията по вписванията, че представеното копие от пълномощно за представителя на банката не е заверено с вярно с оригинала по съответния начин, представя пред съда копие от пълномощното, заверено с изписване на имената и подписа на адвоката.

При съвкупната преценка на представените доказателства, настоящата съдебна инстанция намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес, поради което съдът я приема за редовна и допустима и следва да я разгледа по същество.

Производството пред Служба по вписванията гр. София към Агенция по вписванията е образувано въз основа на подадено от Ю.Б. АД, ЕИК ******, чрез адвокат Г.С., заявление с вх. № 80431/30.12.2020 г., с искане да се впише на основание чл. 263и, ал.6 ТЗ удостоверение с изх. № 20201222133632/22.12.2020 г., издадено от Агенция по вписванията, Търговски регистър, удостоверяващо вливане на БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД в Ю.Б. АД, извършено в периода от 11.11.2019 г. до 13.11.2019 г. Удостоверението е представено в два екземпляра, като вторият е с изх. № на Агенция по вписванията 20201222133758/22.12.2020 г.

В заявлението е направено искане удостоверението да се впише по отношение на точно определен недвижим имот. Към него е приложен документ за заплатена държавна такса в размер на 655,77 лв., удостоверение за данъчна оценка в размер на 655 774,80 лв., скица на поземления имот и схема на апартамента, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър, справка – извлечение от заключителния счетоводен баланс на БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД към 12.11.2019 г., от който е видно, че в имуществото на последната е включен процесният апартамент – мезонет и балансовата му стойност от 564 010,80 лв., постановление за възлагане на недвижимия имот от 20.12.2018 г. в полза на БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД. Към заявлението е представено и копие от пълномощно, издадено от Ю.Б. АД, с което е учредена представителна власт за заявяване на процесното вписване в полза на адвокат Г.С., без посочване на имената на лицето, което го е заверило с „вярно с оригинала“. Пред съда е представено копие от същото пълномощно, което е редовно заверено с „вярно с оригинала“ с посочване на името на лицето, което е направило заверката и негов подпис.

Въз основа на представените пред съдията по вписванията доказателства, същият е постановил обжалвания отказ да впише удостоверението, като е приел, че не е представено надлежно заверено пълномощно, че заявителят няма право да определя само част от съвкупността от имуществото, което преминава от едното към другото дружество при вливането им, съответно, че не е заплатена държавната такса за цялата съвкупност от имущество, върху която е придобито право на собственост, както и че няма доказателства, че имотът се намира в патримониума на дружеството заявител.  

При направената преценка на представените по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да отмени постановения отказ на съдията по вписванията като неправилен. Съображенията за това са следните:

Уреденото в глава ХVI на ТЗ преобразуване на търговски дружества, по правило е свързано с правоприемство без ликвидация на едно или няколко от участващите в преобразуването дружества. При вливането, като една от формите на преобразуване, имуществото на преобразуващото се дружество преминава в патримониума на приемащото дружество, като правоприемството настъпва от датата на вписването на преобразуването в търговския регистър, съгласно разпоредбата на чл. 263и, ал. 2 ТЗ, като от посочената дата титуляр на правата, притежавани преди преобразуването от преобразуващото се дружество, става приемащото дружество. В мотивите към т. 3 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., на ВКС, ОСГТК е разяснено, че когато преобразуващото се дружество е притежавало вещни права върху недвижими имоти или други права, за които закон изисква отчуждаването им да бъде вписано в книгите по ПВ, чл. 263и, ал. 6 ТЗ предвижда издаване на удостоверение за вписване на преобразуването и задължава управителния орган на приемащото дружество да го представи за вписване пред съответния регистър. Законодателят отчита необходимостта от оповестяване на преминаването на права и постановява нещо различно от общия принцип, че на вписване в книгите по ПВ подлежат актове за недвижими имоти (чл. 4 ПВ). В случая правоприемството се осъществява въз основа на смесен фактически състав, в който се включват както юридически факти на частното право, така и вписването в търговския регистър, което става въз основа на волеизявление на държавен орган. Когато се осъществят всички факти от състава, правоприемството е настъпило и остава единствено да бъде оповестено по надлежния начин, доколкото са преминали права, които по принцип подлежат на вписване.

Видно от изложеното, удостоверението за вписване по чл. 263в, ал. 1 ТЗ не представлява акт за прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 4 б. "А" от ПВ, нито е акт, който може да бъде приравнен на някои от другите описани в чл. 4 б. "Б" - "З" ПВ. То само удостоверява настъпилото правоприемство и поради това се явява акт, за който със закон (ТЗ) е предвидено, че подлежи на вписване, по смисъла на чл. 4 б. "Л" ПВ. По тази причина неговото вписване следва да се извърши по реда на раздел II ПВ, като се спазят изискванията на чл. 6 - чл. 9 ПВ. Таксуването на вписването следва да бъде извършено както в останалите хипотези, когато се вписват актове, свързани с преминаване на право на собственост или други вещни права от един субект към друг. Таксата се определя съгласно чл. 2 ТДТСАВ, като се отчита естеството на удостоверенията - те само установяват преминаването на правата, което е настъпило по силата на осъществения смесен фактически състав на преобразуването и неговото вписване в ТР. Самото преминаване не е таксувано (по смисъла на чл. 2 ТДТСАВ), поради което цената на акта следва да се определи за първи път в производството по вписване, при аналогично приложение на правилата за определяне на таксите при прехвърляне на собственост. 3а такава цена следва да се приеме стойността на преминалото в резултат на преобразуването имущество по заключителния баланс, който трябва да бъде съставен съгласно чл. 263з, ал. 1 ТЗ, или данъчната оценка, ако е по- висока от стойността по заключителния баланс (аргумент от чл. 96, ал. 3 вр. § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност - ЗННД). Ако от заключителния баланс цената на правото не може да бъде установена, то държавната такса следва да се изчислява върху данъчната оценка, определена по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси.

С оглед на предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, в хипотезата на поискано вписване на осъщественото поради вливане на търговски дружества приемство в правата върху недвижим имот съгласно чл. 263и, ал. 6 ТЗ и съгласно мотивите към т. 6 от посоченото ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., на ВКС, ОСГТК, могат да се изведат хипотезите, в които съдията по вписванията може да постанови мотивиран отказ за вписване. Отказът може да бъде постановен когато: след преглед на съдържанието на акта се установи, че същият не фигурира сред актовете, които подлежат на вписване; по съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570, ал. 1 ГПК, чл. 7 ПВ), за наличието на която се следи служебно; по съображения, извлечени от формата на акта или неговото съдържание (липса на идентификация на страните и на недвижимия имот); както и при невнасяне на дължимата за вписването такса, при непредставяне на скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, и ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

В случая представените към заявлението удостоверения с изх. № 20201222133632/22.12.2020 г. и изх. № 20201222133758/22.12.2020 г., издадени от ТР, удостоверяват единствено осъщественото в резултат на вливане правоприемство между БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД и Ю.Б. АД и датата, на която то е осъществено. В самите удостоверения не се посочват правата на собственост на преобразуващото се дружество, които преминават в това, в което то си влива, тъй като тези обстоятелства не подлежат на вписване в ТР. Посоченото обстоятелство е отчетено в разпоредбата на чл. 6, ал. 2, б. "б. " ПВ. Изхождайки от основната цел на вписването по чл. 263и, ал. 6 ТЗ - осигуряване на публичност и противопоставимост по отношение на придобитите в резултат на преобразуването права, изцяло в правомощията на заявителя в производството по чл. 32а и сл. ПВ е да прецени по отношение на кои от имотите да бъде осъществено вписване, като представи доказателства за собствеността на преобразуващото се дружество върху тях към датата на вписване на преобразуването.

Видно от заявлението и представените към същото документи, жалбоподателят е заявил за вписване настъпилата промяна в собствеността единствено върху недвижим имот, който се намира в гр. София, което обстоятелство обуславя местната компетентност на съдията по вписванията при СРС. Обстоятелството, че преобразуващото дружество притежава и други недвижими имоти, за които не е поискано вписване по никакъв начин не представлява основание за отказ, още повече, че производството е подчинено по принципа на диспозитивност. Със заявлението е представен документ за собственост върху имота на влялото се дружество върху процесния имот, както и е представена данъчна оценка и балансова стойност на същия, което дава възможност да се определи дължимата държавна такса. Последната е заплатена въз основа на стойността на имота по данъчната оценка ( 655 774,80 лв.) като по – висока от балансовата стойност. Представени са схеми на имота, както и пред съда е представено валидно заверено копие от пълномощно за лицето, което е заявило вписването в Служба по вписванията. В конкретната хипотеза не се изисква представяне на декларация по  чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

С оглед горното не е налице основание да се откаже вписване, поради което  обжалваният отказ следва да бъде отменен и вместо това да се укаже на Съдията по вписванията да извърши заявеното вписване.

С оглед на изложеното, Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение от 30.12.2020 г. на съдия по вписванията при СРС К.В., с което е постановен отказ  по заявление с вх. рег. № 80431/30.12.2020 г. по описа на Служба по вписванията – гр. София, подадено от Ю.Б. АД, ЕИК ******, с което е поискано вписване на удостоверение по чл. 263в, ал.1 ТЗ с изх. № 20201222133632/22.12.2020 г. и с изх. № 20201222133758/22.12.2020 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Да се извърши вписване по заявление с вх. рег. № 80431/30.12.2020 г. по описа на Служба по вписванията – гр. София, подадено от Ю.Б. АД, ЕИК ****** на основание чл. 4, б. "л" ПВ вр. чл. 263и, ал.6 ТЗ.

Определението  не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                       

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     

                                                                                  

                                                                                 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.                                                

 

                                                                                                          2.