Р Е Ш
Е Н И Е №………………
ВЕЛИНГРАД, 23. Х. 2014 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание на
двадесет и трети октомври, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР: Ц.К.
като разгледа докладваното от председателя А.Н.Х. дело №462
по описа на съда за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
На 22. Х. 2014 година във Велинград М.И.П., полицай
патрулно-постова дейност към Велинградското районно управление на полицията, съставя
акт за констатиране на проява на дребно хулиганство на Д.Г.Б. ЕГН**********,
роден на 15. ХІІ. 1993 година във Велинград, живеещ в същия град на ул. *** №35,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, безработен, с основно
образование.
За Велинградска районна прокуратура, редовно уведомена, не се явява
представител.
Нарушителят не отрича, че е извършил проява на дребно хулиганство и
заявява, че съжалява за стореното.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 22. Х. 2014 година около 1325
часа свидетелите И.К.И. ЕГН********** и И.А.Д. ЕГН**********, и двамата живеещи
във Велинград, съответно на ул. *** №33 и на ул. „Кокиче” №7, се намират във
Велинград на бул. „Съединение” пред Професионалната гимназия по икономика и
туризъм „Алеко Константинов”. Нарушителят се приближава към тях и ги пита колко
е часът. Свидетелите му отговарят. След това нарушителят ги пита имат ли
някакви пари. Свидетелите отвръщат, че нямат. Тогава нарушителят им казва да
извадят всичко, което носят в джобовете си. Свидетелите не извадили нищо и
нарушителят ударил свидетеля И.К.И. в областта на дясното око. Свидетелят също
му отвърнал с удар и двамата се сбили. По същото време с личния си автомобил
покрай мястото преминал свидетеля Ц.С.Ч. ЕГН**********,***, полицай патрулно-постова
дейност във Велинградското районно управление на полицията. Виждайки сбиването,
слязъл от автомобила си и разтървал нарушителя и свидетеля И.К.И.. Свързал се с
колегите си, те пристигнали на място и отвели нарушителя и свидетелите И.К.И. и
И.А.Д. в полицейското управление за снемане на обяснения.
Съдът намира горната фактическа
обстановка за безспорно установена от събраните по делото гласни доказателства.
Показанията на свидетелите И.К.И. и И.А.Д. са непротиворечиви, логични и
достоверни, поради което съдът им дава вяра. По време на откритото съдебно
заседание се установи и лек оток в областта на дясното око на свидетеля И.К.И.,
което съдът приема за още едно доказателство в подкрепа на казаното от
свидетеля. Следва да се отбележи още, че самият нарушител не отрича, че е
извършил проява на дребно хулиганство и заявява, че съжалява за стореното.
Водим от гореизложеното, съдът намира,
че нарушителят Д.Г.Б. ЕГН**********, роден на 15. ХІІ. 1993 година във
Велинград, живеещ в същия град на ул. *** №35, българин, български гражданин,
неженен, осъждан, безработен, с основно образование, е извършил непристойна
проява, съставляваща дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 от Указ №904 от 28.
ХІІ. 1963 година за борба с дребното хулиганство, изразяваща се в скарване и
сбиване със свидетеля И.К.И. ЕГН**********,***, във Велинград пред
Професионалната гимназия по икономика и туризъм „Алеко Константинов”, с което
сбиване е нарушен общественият ред и спокойствие.
Чл. 1, ал. 2 от Указ №904 от 28. ХІІ.
1963 година за борба с дребното хулиганство урежда три основни хипотези:
1.
ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично
място пред повече хора;
2.
оскърбително отношение и държане към гражданите, към
органите на властта или на обществеността;
3.
скарване, сбиване или други подобни действия, с които се
нарушава общественият ред и спокойствие.
Съдът намира, че разпоредбата изисква извършването на непристойната проява
да е станало на публично място и пред повече хора само в първата хипотеза. Във
втората хипотеза е достатъчно наличието на оскърбително отношение и държание
към гражданите, а третата изисква нарушение на обществения ред и спокойствие.
Както е видно от свидетелските показания, сбиването между нарушителя и
свидетеля е станало на централен булевард във Велинград, пред училище, и то по
обяд, когато учебните занимания приключват. На сбиването е присъствал поне един свидетел, на когото случая е направил
достатъчно впечатление за да слезе от автомобила си и да разтърве нарушителя и
свидетеля. Следователно, с действията си нарушителят е предизвикал възмущение и
уплаха у минувачите и учениците в училището и възмущение поне у третия разпитан
по делото свидетел. Т. е. налице е нарушаването на обществения ред и
спокойствие.
Деянието на нарушителя, поради своята по-ниска
степен на обществена опасност, не представлява престъпление по чл. 325 от
Наказателния кодекс, тоест налице е и другият обективен признак за ангажиране
на отговорността на нарушителя по реда на Указ №904 от 28. ХІІ.
1963 година за борба с дребното хулиганство.
Съдът, като взе предвид характера на проявата, мястото и времето на
извършването й и личността на нарушителя, счита, че следва да му бъде наложено административно наказание “Задържане в
структурното звено на Министерство на вътрешните работи – Велинградско районно
управление на полицията” за срок от три денонощия. В този вид и размер наказанието
е в състояние да осъществи целите си, съгласно чл. 12 от Закона за
административните нарушения и наказания. Съдът налага на нарушителя по-тежкото
по вид наказание – задържане в структурното звено на Министерство на вътрешните
работи, тъй като с действията си нарушителят е изложил на риск здравето на
свидетеля като го е удрял в областта на главата (дясното око). Нарушението на
обществения ред е извършено в непосредствена близост до училище, като следва да
се има предвид и целта му – нарушителят е целял да отнеме парите, които
свидетелите са носели у себе си, за да ги присвои противозаконно. Съдът обаче налага
наказание в размер под средния, тъй като, видно от обясненията на нарушителя и
показанията на свидетелите, нарушителят не е успял да отнеме парите на
свидетелите. Следва да се има предвид и поведението на нарушителя, който
доброволно признава за стореното и изразява съжаление за него.
Тъй като нарушителят е безработен, не следва да се уведомява работодателят му
по реда на чл. 9, ал. 1 от Указ №904 от 28. ХІІ. 1963 година за борба с
дребното хулиганство.
Водим от изложеното до тук, на основание чл. 6, ал. 1, б. “а” и чл. 1 от Указ
№904 от 28. ХІІ. 1963 година за борба с дребното хулиганство, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА Д.Г.Б. ЕГН**********, роден на 15. ХІІ. 1993 година във Велинград, живеещ в
същия град на ул. *** №35, българин, български гражданин, неженен, осъждан,
безработен, с основно образование, ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 22. Х. 2014 година около 1325 часа, във Велинград пред Професионалната гимназия по икономика и туризъм „Алеко
Константинов”, е
извършил проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Указ
№904 от 28. ХІІ. 1963 година за борба с дребното хулиганство, а именно непристойна проява, изразена в скарване и сбиване със свидетеля И.К.И. ЕГН**********,***,
с което сбиване е нарушен общественият ред и спокойствие във Велинград пред
Професионалната гимназия по икономика и туризъм „Алеко Константинов”, но поради
своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по
чл. 325 от Наказателния кодекс,
поради което му НАЛАГА
административно наказание задържане от три денонощия в
структурно звено на Министерството на вътрешните работи.
Решението подлежи на обжалване в срок до 24 часа от постановяването му пред
Пазарджишки окръжен съд, считано от днес – 23. Х.
2014 година 1000 часа, на касационните
основания, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
В случай на жалба делото следва да се разгледа в
Пазарджишки окръжен съд в срок до три дни, на 28. Х. 2014 година в 1430
часа.
След влизане в сила на решението, препис
от същото ДА СЕ ИЗПРАТИ за сведение
и изпълнение на Велинградското районно управление на полицията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: