Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260022
гр. Габрово, 29.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на трети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ:
при
участието на секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия
Топалова т. д. № 112 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.Г.С.,
чрез проц. представител адв. П.К. против ЗД”Евроинс” АД.
В исковата молба се твърди, че в
резултат на ПТП на ищеца били причинени телесни увреждания.На 14.01.2019 г.,
около 15:30 ч. на пътя край с. Сенник, общ. Севлиево, при управление на моторно
превозно средство - л.а. марка и модел „Фолксваген Голф", с per. №
ЕВ 5711 АТ, управляван от Р.Н.З., нарушил правилата за движение по пътищата и
причинил ПТП с л.а. марка и модел „Ауди А 4", с per. №
ЕВ 6920 ВК, управляван от В.Г.С..Следствие на това били причинени телесни
увреждания на водача на л.а. марка и модел „Ауди А 4" - В.С..
По
случая било образувано ДП № 13/2019 г. по описа на РПУ-Севлиево, пр.пр. №
47/2019 г. по описа на РП Севлиево, производството по което към момента не било
приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на процесното ПТП и
вредните общественоопасни последици от него, било виновното нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на водача Р.З.. Поради това
съществувала пряка причинна връзка между деянието на водача Р.Н.З. и
настъпилите обществено-опасни последици - причинените телесни увреждания на ищеца
В.Г.С..
За
увреждащият л.а. с per. № ЕВ 5711 АТ, управляван от
Р.Н.З. имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" с
ответника, з.п. BG/07/518002085482
от дата 20.07.2018 г., със срок на валидност една година, считано от 21.07.2018
г. до 20.07.2019 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното
събитие-14.01.2019 г. По силата на този договор, застрахователят покривал
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и
имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на
МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява
минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Твърди
се още, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалия предявил
претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗД "Евроинс" АД
и представил всички документи, с които
разполагал, получена от застрахователя
на 01.02.2019г. По случая била заведена щета № **********/01.02.2019 г.,
по която застрахователят в
законоустановения срок не предложил за
плащане обезщетение. Поради това били налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД "Евроинс" АД за причинените неимуществени и имуществени вреди на
ищеца.
В резултат на процесното ПТП пострадалият В.С. получил контузия на глава, комоцио на мозъка със загуба на съзнание; охлузвания, синини, отоци и хематоми
в областта на главата, лява ръка и ляво коляно.
След инцидента на 14.01.2019 г. пострадалият бил
приет за лечение в МБАЛ „Д-р Стойчо Х."*** с оплаквания от дискомфорт,
виене на свят и силно главоболие, без ясен спомен за случилото се. След
проведено изследване били установени
охлузвания, синини, отоци и хематоми в областта на главата, лява ръка и ляво
коляно, сътресение на мозъка. На 16.01.2019 г. пострадалият бил изписан от
болницата с препоръки за ХДР и за наблюдение на общ и локален статус.
В резултат на уврежданията, получени от процесното
ПТП, ищецът търпял силни болки и много страдания. Възстановяването от
получените при процесното ПТП увреждания продължавало и към настоящият момент,
не се чувствал добре физически и емоционално. Следствие на инцидента
пострадалият получил контузия на глава, комоцио на
мозъка със загуба на съзнание и охлузвания, синини, отоци и хематоми в областта
на главата, лява ръка и ляво коляно. Преди процесното ПТП той бил
в отлично здравословно състояние, изключително активен мъж, спортувал, нямал
здравословни оплаквания, но след инцидента живота му се променил. Изпитвал
цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки,
които продължавали и към настоящия момент, възстановяването му не било
приключено, за дълго време бил
напрегнат, с нарушения на съня, като не бил в състояние да се натоварва
психически. Освен болките ищецът изживял
и силен стрес при процесния пътен инцидент.
Иска се да бъде осъдено ЗД "Евроинс" АД, да
заплати обезщетение в размер на 25 500 лева, частичен иск от 40 000 лева, за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП, както и
обезщетение за претърпените в тази връзка имуществени вреди в размер на 600
лева.
Претендира се законна
лихва върху сумата, считано от 21.01.2019 г.-датата на която изтича срока по
чл.429, ал.З от КЗ, вр.чл.430, ал.1 от КЗ за всяка една от сумите, до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника.
Твърди се, че исковата молба била нередовна и като такава следвало да бъде оставена без движение, тъй като съдържанието й
не отговаря на чл.127, ал.1, т. 4 от ГПК.
Ищецът не посочил фактически твърдения, от които може
да бъде направен извод какво точно е деянието и налице ли е причинно-следствена
връзка между него и заявените увреждания. Това препятствало възможността да се
изрази становище и относно основателността на иска, доколкото претендиращият
обезщетение не сочел обстоятелствата, които го легитимират като носител на
конкретно материално субективно право. Единственото твърдение било, че
вследствие нарушение на правилата за движение
настъпил инцидент с пострадали лица, за което било образувано досъдебно
производство. От така изложеното не можели да бъдат направени каквито и да било
фактически констатации, които да обусловят ясна и точна защитна позиция по
предявената претенция.
Предявените искове били неоснователни.
Твърди се, че удостовереният в констативен протокол
за ПТП № 23/14.01.2019 г., инцидент бил причинен
виновно и в нарушение на правилата за движение по пътищата от В.Г.С..
В условията на евентуалност се изразява становище, че същият бил съпричинил твърдения
вредоносен резултат, тъй като извършените от него действия, които били в
нарушение на правилата за движение по пътищата, обективно допринесли за
настъпване на увреждането.В тази връзка се твърди, че същият бил без представен
предпазен колан, загубил контрол върху управляваното от него моторно превозно
средство и шофирал с несъобразена с пътни условия скорост.
Във връзка с възражението за съпричиняване се прави възражение и за неспазване от
страна на ищеца на определения му възстановителен режим, което допринесло за
по-високата степен на интензитета на преживените болки и страдания, които не
били в причинно - следствена връзка с процесния инцидент, поради което не
подлежали на репариране.
Възразява се и срещу размера на претенцията, който бил изключително завишен и не
кореспондирал на съдебната практика, присъждаща обезвреда в аналогични случаи.
Във връзка с размера на обезщетението се акцентира, че същото следва да
обезщети действително претърпени вреди, а не се превърне в средство за
повишаване на жизнения стандарт на пострадалия, което би се случило при
уважаване на така заявената претенция.
Оспорва се и претендираната лихва за забава, доколкото, както по делото, така и в
деловодството на дружеството, липсвали данни, последното да е било уведомявано
за настъпило застрахователно събитие, в което да е участвал застрахован при
ответника водач. В случай, че ищецът твърди обратното, то доказателствената
тежест била върху него.
Алтернативно се възразява срещу претендираната лихва за забава, позовавайки се
на представеното от насрещната страна уведомително писмо с per. № 2404/1/12.02.2019 г., изходящо от дружеството-ответник,
с което било поискано от ищеца да му предостави данни за банковата си сметка,
по която евентуално да бъде изплатено обезщетението, при условие, че докаже
основателността на претенцията си. Същият не представил тази информация, поради
което и на основание чл. 380, ал. 3 от Кодекса на застраховането следвало да се
приеме, че претендиращият обезщетение, в твърдяното си качество на кредитор, а
не застрахователят, бил в забава.
Оспорват се и претендираните имуществени вреди, тъй като същите не били в
причинно-следствена връзка със заявеното произшествие. В условията на
евентуалност се възразява, че липсвали доказателства сумата да е реално платена
в заявения размер.
Прави се
възражение за недължимост на адвокатското възнаграждение на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА, тъй като обстоятелствата, обуславящи приложението на
цитираната разпоредба, не били установени безспорно.
В срок е постъпила допълнителна искова молба.
Оспорват се и възраженията за неоснователност на исковете.
Възраженията на ответното дружество за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, също били неоснователни,
както и възражението по лихвите.
Постъпил е и допълнителен отговор на искова молба, с
който се поддържат направените с
отговора на исковата молба възражения, както и доказателствените искания.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
По иска за заплащане на неимуществени вреди.
Предпоставка за
допустимостта на иска е предявяване на
претенцията пред застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. В случая е установено, че ищецът е предявил претенцията си пред ответното дружество
на 1.02.2019 г., видно от известие за доставяне на л.9 от делото.Застрахователното
дружество е изпратило писмо изх. № 2404/1/ 12.02.2019 г., с което уведомява В.Г.С.,
че по претенцията му за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществеи вреди
при ПТП на 14.01.2019 г. е заведена щета № **********/1.02.2019 г. и са
посочени документите, които е необходимо да бъдат представени. По делото не са
представени доказателства изисканите допълнително документи да са представени
от ищеца на застрахователното дружество, да е постановен отказ или да е
изплатено обезщетение от застрахователя.
Поради изложеното, искът е допустим.
Застрахователният договор
ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".
Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за
претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента.
Безспорно е между страните, че за управлявания от Р.З. лек автомобил с ДК № ЕВ 5711 АТ е имало валидно сключена застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответното
дружество с начална дата на покритие 21.07.2018 г. и крайна дата за покритие
27.07.2019 г.
В случая отговорността на ответното дружество
ще бъде ангажирана при наличие на предпоставките от фактическия състав на чл.
45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна връзка между получените от ищцата увреждания и
противоправното поведение на виновния водач.
От изслушаната по делото авто-техническа
експертиза се установява следния
механизъл на настъпване на произшествието:На 14.01.2019 г.в землището на с. Сенник, община Севлиево
в посока гр. Габрово се движи лек автомобил „Ауди А4 с рег. № 6920 ВК,
управляван от В.С. със скорост от 78 км.ч. при прав пътен участък. Срещу него в
лентата си за движение идва друг автомобил „Фолксваген голф” с рег. № ЕВ 5711
АТ, управляван от Р.З. със скорост от около 80 км.ч., като започва да навлиза
в лентата за насрещно движение. Виждайки
това, водача на лекия автомобил”Ауди” отклонява автомобила на дясно, при което
настъпва удар между автомобилите. Ударът настъпва на 1.95 метра южно от
разделителната линия, което е в лентата на движещия се автомобил „Ауди”. След
удара лекият автомобил „Ауди” променя
направлението си на движение на дясно и ляга на дясната си страна. Другият
автомобил се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка и се установява
в обратна посока на първоначалното си движение. В резултат на завъртането
настъпва съприкосновение между предната му дясна част с лява странична част на
лек автомобил”Ауди” и се откъсва двигателя и скоростната му кутия и предна лява
гума с окачването, установявайки се на север от пътното платно. След разделя на
автомобилите, лек автомобил „ Фолксваген” се дозавърта и навлиза в северната
лента на движение и спира в южната част. Според експерта, в момента на
навлизане в лентата за насрещно движение, водача на лек автомобил „Фолсваген”
не е имал техническа възможност до предотврати удара чрез спиране. Същото се
отнася и по отношение на водача на другия участващ в произшествието автомобил.
На база на така направените
изводи от вещото лице относно механизма на произшествието, се установява, че причината за настъпването му е в действията на
водача на лекия автомобил „Фолсваген”, реализирал
противоправно поведение, нарушавайки правилата за движение по пътищата –
нормата на чл.
16. ал.1 т.1 ЗДвП, според която, на пътно платно с
двупосочно движение, на водача на
пътно превозно средство е забранено, когато платното
за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.
Тъй като водачът на застрахования автомобил е реализирал
виновно и противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на правилата за
движение по пътищата, налице са предпоставките за ангажиране на отговорността
на застрахователя.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия
размер следва да се съобразят характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта
на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Според вещото лице д-р Р., при претърпяното
ПТП
ищецът е получил травма на главата, изразяваща се в кръвонасядане и
охлузване на лявата слепоочна област с мозъчно сътресение, без категорични
данни за загуба на съзнание, разкъсно контузни рани на левия лакът и лявата
предмишница, кръвонасядания и отоци в областта на левия долен крайник – лявото
коляно. Към момента на прегледа на 30.09.2020 г. личат белези от уврежданията.
Лекуван в болнично заведение от 14.01.2019 г. до 16.01.2019 г. консервативно по
отношение на мозъчното сътресение. Според експерта, обичайният период на
възстановяване от претърпяно мозъчно сътресение е около месец и половина до два
месеца, а на разкъсно контузните рани за срок от около един месец. Към момента
на прегледа ищецът е почти напълно възстановен, като се оплаква от главоболие
при големи психоемоционални натоварвания, изтръпване на четвърти и пети пръст
на лявата ръка, като тези оплаквания могат да продължат дълго време, а е
възможно и да не отзвучат. Вещото лице заключава, че черепно мозъчната травма
може да бъде получена и при поставен предпазен колан, ако движението на тялото
при удара е странично. Най-вероятно това е било така, тъй като разположението
на травматичните увреждания е по лявата странична повърхност на главата, левия
горен и левия долен крайник.
В показанията си свидетелката С.,
съпруга на ищеца, твърди, че ищецът бил на болнично лечения два три дни, след
което го изписали. Не можел да се прибере сам, не можел да ходи, трудно ставал
от леглото и да се обслужва. Вечер много бълнувал, стряскал се на сън. След
около два месеца започнал да ходи сам, но се оплаквал от болки в главата и
ръката, виене на свят. Налагало се да приема болкоуспокояващи дълго време. И
към настоящия момент избягвал да управлява автомобил, а когато му се налагало
ставал много нервен. Свидетелят С.е пътувал заедно с пострадалия в автомобила и
има непосредствени възприятия от състоянието след катастрофата. Той твърди пред
съда, че в автомобила били само двамата. При навлизане в десен завой срещу
автомобила в неговата лента на движение навлязъл друг автомобил, след което
последвал удар. Автомобилът, с който пътували, се обърнал на дясната си страна
и В. увиснал над свидетеля, като коланът го държал, бил в безсъзнание. След
около 10-15 минути се свестил, извадили го от колата и легнал до нея, след
което го закарали в болницата.
Така дадените от свидетелите показания съдът кредитира като обективни и съответстващи
на медицинската документация по делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Както вече се
посочи, управляващият лек автомобил „Фолксваген”е навлязъл в платното за
движение на лекия автомобил, управляван от пострадалия, като и двата автомобила
не са имали техническа възможност на предотвратят удара чрез спиране. Не са
установени други конкретни противоправни действия или бездействия, с които да е
способствал за настъпване на вредите.
Като съобрази възрастта на пострадалия – 29 г.,
травматичните уреди, засегнали горен и
долев ляв крайник, главата и свързания с тях продължителен емоционален
дискомфорт, негативните последици за качеството на живот, съдът намира, че 20 000 лева е справедлив размер на обезщетението.
Определеният размер на
обезщетението е и според лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди и конкретните икономически условия към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 14.01.2019 г., когато е
настъпилото произшествието, от което са произтекли вредите.
Ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество с
искане за изплащане на застрахователно обезщетение на 1.02.2019 г. Допълнителни
доказателства са изисквани. Няма данни да се представяни, както и да е
постановен отказ. Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, който е приложим в случая, в
застрахователното обезщетение по застраховката "Гражданска
отговорност" се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. В ал. 3 е
предвидено, че лихвите за забава се заплащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума/лимита на отговорност/, като в този случай от
застрахователят се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. В случая отговорността на застрахователя за
лихвите за забава като част от дължимото застрахователно обезщетение се дължи
от датата на уведомяване и предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, тъй като няма данни
кога застрахованият е отправил уведомление. Видно
от данните по делото застрахователят е уведомен от ищеца за настъпилото
застрахователно събитие и е предявил застрахователните си претенции на
1.02.2019 г., от когато следва да тече лихвата върху присъдената главница.
По иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди.
Предвид представените по делото доказателства, съдът го намира за
процесуално недопустим.
Предпоставка за
допустимостта му е предявяване
на претенцията пред застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Разпоредбата на
чл. 498 от КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и
едва ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя. В случая по делото е представено
известие за доставка от адв. А.Б., пълномощник на ищеца до ответното дружество
от 1.02.2019 г. без конкретизация на уведомлението и какво се претендира. От
изпратеното писмо от застрахователя до ищеца се прави извода, че пострадалия
уведомява застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие и
заявява претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Имайки предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за заплащане
на обезщетение за причинени имуществени вреди е процесуално недопустим и следва
да бъде оставен без разглеждане, а производството по отношение на него следва
да бъде прекратено.
Тъй като ищецът е освободен от
държавна такса и разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска
да заплати по сметка на ГОС сумата от 800 лева държавна такса и 196 лева депозит за експертизи.
Претенции за присъждане на
разноски са направили и двете страни.
Ищецът е бил представляван от адвокат П.К.
и адв. А. Б., които са оказали безплатна
правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.2
ЗА. Разноските се дължат за един адвокат на основание чл.78 ГПК. Съдът намира,
че такива следва да бъдат присъдени на адв. К., тъй като тя е упълномощена от
ищеца, а адв. К.е бил преупълномощен от нея. Поради това на адв. К. се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 1356 лева с ДДС, съразмерно на уважената част от иска, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г.
На основание чл.25 ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., като на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената
част от съдебно предявената претенция в
размер на 353 лв., както и 91 лв. разноски по делото.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД„ЕВРОИНС”
АД ЕИК ********* със съдебен адрес *** юр. Б.Г. да заплати на В.Г.С. ЕГН **********, с адрес ***, адрес за
призоваване гр. К.ул. *****№ ** сумата 20
000
лева/ двадесет хиляди лв./, обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 14.01.2019 г., заедно със законната
лихва от 1.02.2019 г. до окончателното
изплащане, на основание чл.432 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 20 000 лв. до 25 500 лева,
частичен иск от 40 000 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения иск от В.Г.С.
ЕГН ********** против ЗД„ЕВРОИНС” АД гр. София за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 600 лв., поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА ЗД„ЕВРОИНС”
АД ЕИК ********* със съдебен адрес *** юр. Б.Г. да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово сумата от 800 лева държавна такса и 196 лева депозит за експертизи по делото.
ОСЪЖДА ЗД„ЕВРОИНС”
АД ЕИК ********* със съдебен адрес *** юр. Б.Г. да
заплати на адвокат П. Д.К. САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение в размер
на 1356 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА, В.Г.С. ЕГН **********,
с адрес ***, адрес за призоваване гр. К.ул. *****№ * да заплати на ЗД„ЕВРОИНС” АД ЕИК ********* със съдебен адрес *** юр. Б.Г. 353 лв. юрисконсултско възнаграждение и 91 лв.
разноски за съдебни експертизи и разпит на свидетел, съобразно отхвърлената
част на иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд В.Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта, с
която производството е прекратено – в едноседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: