№ 1311
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231100500288 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25036298/05.05.2022 г., подадена от П. К. И. –
ответник по гр. дело № 3452/2021 г., Софийски районен съд, 61 състав срещу постановеното
по него решение № 20026518/31.03.2022 г., в частта с която е признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ сумата от 931, 10 лв. – главница за
доставена през периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. топлинна енергия до имот негова
собственост с адрес: гр. София, ж.к. „*******, ******* /аб. № 191891/, която останала
незаплатена, заедно със законна лихва от 08.09.2020 г. /датата на подаване заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане; 30, 25 лв. –
главница за незаплатена сума за дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019
г., заедно със законна лихва от 08.09.2020 г. до окончателното плащане и сумата от 114, 53
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 25.08.2020 г. Със същото решение
ответникът е осъден да заплати на ищеца 73, 55 лв. разноски в заповедното производство и
416, 76 лв. разноски в исковото производство.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно.
Сочи се, че срещу жалбоподателят е издаден изпълнителен лист по влязла в сила заповед за
изпълнение за периода 13.10.2017 г. – 07.05.2020 г. и въз основана него е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ответника. Същевременно предмет на настоящето дело
е периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. Акцентира се, че между двата периода има пет
месеца застъпване. Прави се позоваване на СТЕ и конкретно се обръща внимание, че
апартамента се намира на последен етаж и поради това си местоположение до него не тече
топла вода по тръбите. Радиаторите в жилището са свалени от 20 години.
Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение и постановяване
на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна-ищец „Топлофикация София“ ЕАД оспорва основателността на
1
въззивната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.
Иска потвърждаването му.
Третото лице-помагач по делото на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не
подава отговор.
От фактическа страна съдът установява следното:
Производството по гр. дело № 3452/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 61
състав е образувано по искова молба подадена от „Топлофикация София“ ЕАД след
проведено заповедно производство по ч. гр. дело № 12576/2022 г., СРС, 65 състав, в която се
твърди, че за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. до имот – собственост на ответника П. И. с
адрес: гр. София, ж.к. „*******, ******* /аб. № 191891/ била доставяна топлинна енергия,
която останала незаплатена. Взаимоотношенията между ищеца и ответника се уреждали от
действалите за процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиентите за битови нужди в гр. София /в сила от
11.08.2016 г./. Топлинната енергия се разпределяла от „Топлофикация София“ ЕАД.
Въз основа на изложеното е поискано признаване за установено, че ответникът П. И.
дължи на ищеца следните суми: 931, 10 лв. – главница по доставена но незаплатена
топлинна енергия; 129, 47 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2018 г. –
25.08.2020 г.; 30, 25 лв. – главница за периода 07.2017 г. – 04.2019 г. и 6, 32 лв. – лихва за
периода 31.08.2017 г. – 25.08.2020 г. Върху двете главници е поискано присъждането на
законна лихва от 25.08.2020 г. /датата на подаване заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане.
Ответникът П. К. И. е оспорил исковата молба, като е посочил, че срещу него бил
издаден изпълнителен лист по влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
73219/2017 г. СРС 42 състав за периода 13.10.2017 г. – 07.05.2020 г. и въз основана него е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ответника. Същевременно в исковата
молба се сочи задължение за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. което се застъпвало с пет
месеца с това за което длъжникът вече плащал по повод наложен му запор на трудово
възнаграждение по изпълнително дело № 20208630400947. Липсвали доказателства за
доставената до имота количество топлинна енергия. Не се давала възможност за разделно
плащане – отделно на вода, отделно на топлинна енергия, която при ответника липсвала, тъй
като той бил със свалени радиатори.
По делото са представени доказателства за собствеността на топлоснабдения апартамент
по отношение на ответника, извлечение от сметки, съобщения към фактури, протокол от ОС
на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение.
Пред първоинстанционния съд е изслушана и приета СТЕ, според чието заключение в
процесния имот радиаторите били свалени и абонатът заплащал топлинна енергия за
отопление на имот с един бр. щранг-лира без ИРРО с топлинна мощност 527, 45 кв., за която
е начислявана топлинна енергия по максимално специфичен разход на топлинна енергия.
Въз основа на тези доказателства съдът постановил своето решение, в което приел, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г.
доставена до имот негова собственост като по делото не са представени доказателства за
нейното заплащане. В мотивите си съдът е отбелязал, че радиаторите в жилището били
демонтирани и дължимото било за доставена топла вода и за отопление от една лира в
банята. По тези мотиви съдът уважил исковете в обжалваната им част.
Пред въззивната инстанция ответникът е представил запорно съобщение до
работодателя му „Шез“ ЕООД по изп. дело № 20208630400947 по описа на ЧСИ С.Х., за
сумата 4 217, 75 лв., състояща се от 2 472, 71 лв.; 643, 59 лв. лихва за периода 13.10.2017 г. –
07.05.2020 г.; 43, 75 лв. – главница и 11, 39 лв. законна лихва за периода 13.10.2017 г. –
07.05.2020 г., както и разноски по делото.
Представена е и влязла в сила на 20.01.2020 г. Заповед за изпълнение на парично
задължение от 19.10.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 73219/2019 г. по описа на СРС, 42
състав, в която е разпоредено на П. К. И. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
2
от 2 682, 47 представляваща главница за доставена до потребителя топлинна енергия за
периода 01.11.2013 г. – 01.04.2017 г., заедно със законна лихва от 13.10.2017 г. до
окончателното плащане; 466, 37 лв. мораторна лихва за периода 17.10.2014 г. – 09.10.2017 г.,
главница за дялово разпределение за периода 17.10.2014 г. – 09.10.2017 г. и 113, 99 лв.
разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно.
Във въззивната жалба е наведено твърдението, че първоинстанционното решение е
частично недопустимо в частта, в която съдът е приел, че ответникът П. И. дължи на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД парична сума под формата на главница за доставена до негов
имот топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 13.10.2017 г., тъй като за същия период
имало влязла в сила заповед за изпълнение, въз основа на която бил издаден изпълнителен
лист, по който ответникът плащал суми, удържани му от трудовото му възнаграждение.
Процесуалната недопустимост на съдебното решение се обуславя от ненадлежно
упражняване правото на иск, липсата на процесуална легитимация на страните, респ.
липсата на право на иска или липсата на самото субективно право, чиято защита се търси в
рамките на предявения иск. Процесуално недопустимо е и решението, което е постановено
по правна квалификация различна от тази, която е обусловена от изложените в исковата
молба факти.
От приложените по делото доказателства е видно, че срещу П. К. И. е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение от 19.10.2017 г. по ч. гр. дело № 73219/2019 г. по
описа на СРС, 42 състав за дължими суми към „Топлофикация София“ ЕАД за доставена, но
незаплатена топлинна енергия. Главницата в размер на 2 682, 47 лв. е за периода 01.11.2013
г. – 01.04.2017 г. По настоящето дело същият ищец претендира сумата от 931, 10 лв.,
представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2017 г. – 01.04.2019 г. Видно от изложеното липсва застъпване за периода 01.05.2017 г.
– 16.10.2017 г. Объркването във въззивната жалба идва от периода на присъдената със
заявлението и събирана по изпълнителния лист мораторна лихва за периода 17.10.2014 г. -
17.10.2017 г. Лихвата е цената за ползването на паричния ресурс, а в случая с мораторната
лихва тя е обезщетение за лишаването на кредитора от възможността да полза паричните
средства, които би имал в свое държане ако длъжникът би платил навреме.
Предвид изложеното първоинстанционното решение се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество е и правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК съдът
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, но съобразно изложените доводи във
въззивната жалба следва да добави следното.
Неоснователно се явява възражението, че с оглед демонтираните два броя отоплителни
тела в жилището си, ответникът не дължал заплащането на топлинна енергия.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което следва да се
кредитира като пълно и обективно, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна
инсталация и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата
на действащата нормативна уредба. В заключението е посочено още, че начислените суми за
процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-
3
334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия. Сумите за
потребена топлинна енергия в имота на ответника била начислявана на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка. За процесния
период в имота е начислявана единствено сума за топлинна енергия за сградна инсталация.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била определяна въз
основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на
Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването, като същата е определена съобразно
действащите за периода норми и ограничения. С оглед изложеното се налага извод, че
ищецът е установил по реда на пълното и главно доказване, че е начислена реално
потребената топлинна енергия.
Претендираните от ищеца вземания за главница представляват сума за топлинна енергия
за сградна инсталация, която съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ е дължима от всички клиенти в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си. Те остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. В този смисъл неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че първоинстанционното решение е необосновано, тъй
като според заключението на техническата експертиза в имота не е потребявана топлинна
енергия за отоплението му, за битово горещо водоснабдяване и от отоплителни тела в
общите части. Ищцовото дружество не е начислявало, съответно не претендира суми за
отопление на имота и за отопление в общите части, а единствено за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация. Тази сума е дължима от ответника по следните
съображения:
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017г. по тълк. д. №
2/2016г. на ОСГК на ВКС, законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в
сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна
собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката
законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на
услугата "доставка на централно отопление". Законодателното решение е обяснимо с оглед
особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното
отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на
сградата отоплителна инсталация. Както е посочено в решение на Конституционния съд №
5/22.04.2010г. по конституционно дело № 15/2009г., топлоснабдяването на сградите под
режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща
част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част
на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от
сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни
права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси,
включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който
законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между
етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от
всеки отделен етажен собственик /той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част/, а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата – чл. 153, ал. 6 ЗЕ.
Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната за исковия период
главница, то следва да се приеме, че ответника дължи на ищцовото дружество заплащане на
присъдената с решението на СРС сума за главница.
4
Предвид съвпадението на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна – ищец
„Топлофикация София“ ЕАД, която за производството пред въззивната инстанция е
поискала присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. С оглед
размера на материалния интерес, липсата от необходимост от събиране на доказателства за
производството пред въззивната инстанция, проведеното едно открито съдебно заседание,
на което въззиваемият не е изпратил представител, то дължимото от въззивника-ответник П.
И. на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК юрисконсултско възнаграждение е в размер на 50
лв.
Воден от горното Софийски градски съд, Г.О., III-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20026518/31.03.2022 г. постановено по ответник по гр.
дело № 3452/2021 г., Софийски районен съд по описа на 61 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА П. К. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „*******, ******* да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС.
Решението е постановено с участието на „Техем сървисис“ ЕООД трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5