Номер /19.04.2021 год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав,
в публичното заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1707 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.268 от ДОПК и е образувано по жалба от П.Н.П. против Решение
№166/10.07.2020 г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без
уважение жалбата му вх. №
4624/28.01.2020г. против непроизнасяне в срок по възражение за давност по изп. дело №
**********/2014г. от ст. публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна. Жалбоподателят твърди
материалноправна незаконосъобразност на оспореното решение, и конкретно –
противоречие с чл.172 ал.1 от ДОПК, като сочи, че по отношение на задълженията
му е изтекла общата 5-годишна давност, която при това не е била прекъсната в
нито един момент, вкл. и с образуването на изпълнителното производство, както
неправилно е приел административният орган. Изложени са подробни съображения в
подкрепа на тези му твърдения, въз основа на които претендира отмяна на
оспорения ИАА, след което съдът да постанови, че публичните му задължения,
предмет на изп.д.№**********/2014г на ТД на НАП-Варна са погасени по давност на
осн.чл.171 ал.1 вр.чл.172 ал.2 и ал.3 от ДОПК. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв.Д.А. от АК-Варна, която поддържа изцяло
жалбата по изложените в нея и в писмената защита съображения, претендира за
уважаването й и за присъждане на сторените в производството разноски по списък.
Ответната страна – директорът на ТД на НАП-Варна,
редовно призован, не се явява и не се представлява; становището му за
неоснователност на жалбата е заявено от процесуалния му представител ю.к.Д.Ф. с
придружително писмо /л.19 по делото/, с което са представени изисканите от съда
допълнителни доказателства.
След преценка на събраните в производството
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Изп.д.№**********/2014г на ст.публичен изпълнител при
ТД на НАП-Варна е образувано срещу П.П. за следните установени и изискуеми
публични държавни вземания:
1). По РА №*********/23.05.2012г на гл.инспектор по
приходите в ТД на НАП-Варна, в тежест на П.Н.П. са установени задължения, както
следва: 1/. ДДС за периода 15.06.2009г – 14.2010г – 15 249.26лв. главница
и 3699.19лв. лихва; и 2/. Лихва върху ДДС за д.п.м.10.2010г в размер на 0.07лв.
Според писмо от 24.08.2020г от директора на Дирекция „Контрол“ –Варна /л.37 по
делото/ и приложените от приходната администрация доказателства, РА е връчен на
П. на 30.05.2012г, не е бил обжалван от него и е в законна сила от 14.05.2012г.
Преди това –на 09.05.2012г, в хода на ревизионното производство, е наложена ПОМ
на осн.чл.121 ал.1 от ДОПК – запор върху движими вещи (1/2 ид.ч. от МПС) и
върху суми по банкови сметки; запор върху всички суми по банкови сметки е
наложен и с ПОМ от 15.06.2012г за задължението, установено с РА от 23.05.2012г.
И двете постановления са връчени на Славена Стоянова Петева – упълномощено от П.П.
лице, без приложени по преписката доказателства за това, съотв. на 19.07.2012г
и на 19.06.2012г;
2). По
декларация обр.6 вх.№030020915754393/19.04.2010г – задължение за ДОО за периода
04.05.2010г -08.02.2011г в размер на 588.14лв. лихва; и за ЗО за същия период –
в размер на 131.85лв. лихва;
3). По
декларация обр.6 вх.№030021002164796/28.04.2011г – задължение за ЗО за периода
01.01.2010г – 31.12.2010г в размер на 1 516.80лв. главница и 503.94лв.
лихва;
4). По
декларация вх.№03001562428/14.04.2011г на НАП – задължение за ДДС за периода
15.04.2011г – 15.04.2011г в размер на 0.25лв. лихва;
5). По НП
№10-8235/06.12.2010г на ТД на НАП – глоба в размер на 500лв.; и
6). По НП
№11-286/18.01.2011г на ТД на НАП – глоба в размер на 15 496.50лв.
В хода на
изпълнителното производство са извършени следните действия:
1). Изготвено
е съобщение за доброволно изпълнение изх.№1101-000001/29.07.2014г, от чието
съдържание са установява, че то е повторно, и за чието връчване
административният орган не е ангажирал надлежни доказателства – представени са
заверени копия от пощенски пликове и клейма, от които се установява противното.
2). С
разпореждане №С160003-105-0065639/04.10.2016г на публичния изпълнител е
допуснато присъединяване на задължения за ДДФЛ по данъчни декларации за периоди
2013г, 2014г и 2015г, и за ЗО по декларация обр.6 за 2015г в общ размер на
7.20лв. главница и 95.18лв. лихва. По делото не са представени доказателства за
връчване на разпореждането.
3). С
разпореждане №С190003-105-0159898/28.05.2019г на публичния изпълнител е допуснато
присъединяване на задължения за ДДФЛ по данъчни декларации за периоди
м.11.2016г, м.05.2017г и 2018г в размер на 215лв. главница и 4.53лв. лихва. По
преписката се приложени доказателства единствено относно неуспешните опити за
връчване и на това разпореждане на П.П..
Началото на
настоящото производство е поставено с молба
вх.№С200003-000-0043615/29.01.2020г, с която жалбоподателят е поискал от
публичния изпълнител задълженията му по ИД №**********/2014г да бъдат отписани
като погасени по давност. С разпореждане №С200003-137-0002440/17.03.2020г
публичният изпълнител е описал задълженията на П. по РА №*********/23.05.2012г,
НП №10-8235/06.12.2010г, декларация обр.6 вх.№030020915754393/19.04.2010г,
декларация обр.6 вх.№030021002164796/28.04.2011г. Посочил е, че за тези по РА и
по декларациите от 19.04.2010г и от 28.04.2011г има издадено СДИ на
29.07.2014г, с което съгл.чл.172 ал.1 от ДОПК давността се прекъсва, и наложени
обезпечителни мерки на 15.06.2012г, с което давността спира съгл.чл.172 ал.1 от ДОПК, като е приел, че тези задължения на П. не са погасени по давност и е
отказал да прекрати ИД. В противоположен смисъл е изводът му по отношение на
задължението по НП №10-8235/06.12.2010г
в размер на 500лв, за което с позоваване на 82 ал.2 от ЗАНН е приел, че
давността е изтекла на 30.07.2016г.
Видно от
становище изх.№С200003-180-0002677/02.07.2020г на ст.публичен изпълнител, Разпореждането
от 17.03.2020г не е било изпратено за връчване на длъжника поради обявените на
13.03.2020г извънредно положение и епидемиологичната обстановка в страната.
Поради това П. е предприел обжалване по административен ред на мълчаливия отказ
(непроизнасянето в срок) по молбата му от 29.01.2020г, мотивирано с
твърдението, че за всички задължения по ИД е изтекла петгодишната давност по
чл.171 от ДОПК при липса на действия, довели до нейното спиране или прекъсване
по см.чл.172 от ДОПК, за да тече нова давност.
С оспореното
си понастоящем Решение №166/10.07.2020г директорът на ТД на НАП-Варна на свой
ред описал вида на задълженията на П., двете ПОМ, СДИ, разпорежданията за
присъединяване на задължения по ИД №**********/2014г и разпореждането от
17.03.2020г за частично прекратяване на ИД, съотв. отказа за прекратяване в
останалата му част, и посочил, че досежно давността за задълженията за ЗО и ДОО
по декларациите обр.6, и за данъци по
РА, са приложими правилата на чл.171 и сл. от ДОПК. В тази връзка е изложил, че
съгл.чл.171 ал.1 от ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичането на 5–годишен
давностен срок, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, а с изтичането на
10-годишен давностен срок със същия начален момент се погасяват всички
вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността. Така за
задълженията за ЗО и ДОО за периодите 01.01.2010г – 31.12.2010г по декларациите
обр.6 е отчел, че срокът за плащането им е срокът, в който се дължи подаване на
декларацията – 31.04.2011г, съотв. 5-годишният давностен срок започва да тече
от 01.01.2012г, бил е прекъснат с образуването на ИД и спрян с издаването на
СДИ и разпорежданията за присъединяване, а 10-годишната давност не е изтекла към момента на
постановяване на решението. Аналогично – за задълженията по РА за периода
15.06.2009г – 14.10.2010г е приел, че давността е започнала да тече от
01.01.2013г след влизане в сила на РА на 14.05.2012г, прекъсната е с образуване
на с образуването на ИД и е спряна с издаването на СДИ и разпорежданията за
присъединяване, поради което 10-годишната
давност не е изтекла към момента на постановяване на решението. Посочил
е, че съгл.чл.172 ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с предприемането на
действия по принудителното изпълнение, и е приел, че изпращането, респективно –
образуването на изпълнително дело по чл.220 от ДОПК представлява конкретно
действие по принудителното изпълнение съобразно систематичното място на
нормата, прекъсващо давността. С тези аргументи е оставил без уважение жалбата
на П. против непроизнасянето в срок (мълчаливия отказ) на ст.публичен
изпълнител по възражението му за давност по ИД №**********/2014г, като не е
коментирал Разпореждането на ст.публичния изпълнител от 17.03.2020г, а само го
е описал като действие, прекъсващо давността.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на доказателствата
по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в
съвкупност не налага различни изводи.
При така
установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, при наличие на
правен интерес и в определения с чл.268 ал.1 от ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.
Началото на настоящото производство е поставено с молба
вх.№С200003-000-0043615/29.01.2020г, с която жалбоподателят е поискал от
публичния изпълнител задълженията му по ИД №**********/2014г да бъдат отписани
като погасени по давност, и е приключило с Разпореждане
№С200003-137-0002440/17.03.2020г. на публичния изпълнител, с което молбата е
частично уважена. От изложеното са налага несъмнен и еднозначен извод, че в
случая няма формиран мълчалив отказ, по жалбата против какъвто се е произнесъл
административният орган с оспореното си понастоящем решение. Напротив – има
изрично произнасяне от сезирания компетентен орган, в законоустановения срок, и
то – частично положително за молителя, настоящ жалбоподател. Този факт е бил
известен при постановяване на проверяваното му решение на директора на ТД на
НАП-Варна, понеже той е изискал и е получил становище изх.№
С200003-180-0002677/02.07.2020г на ст. публичния изпълнител, постановил
Разпореждането, където е посочена и причината за невръчването на Разпореждането
на П.П..
В този
случай решаващият орган е следвало да прецени липсата на формиран мълчалив
отказ, против какъвто е насочена жалбата по административен ред на П.П., и да
разпореди да му бъде връчено Разпореждане №С200003-137-0002440/17.03.2020г., за
да може жалбоподателят да се запознае с него и да прецени дали и в какъв обем
да упражни правото си на жалба. Вместо да стори това, ответникът е разгледал по
същество жалбата против несъществуващ мълчалив отказ, при това цитирайки самото
Разпореждане от 17.03.2020г като действие, прекъсващо давността, без обаче да
включва във фактите задължението за Глоба от 500лв. по НП №
№10-8235/06.12.2010г на ТД на НАП, за което изпълнителното производство е
прекратено от публичния изпълнител със същото Разпореждане от 17.03.2020г.,
т.е. реално е съобразил произнасянето си с разпореждане, което не е съобщено на
кредитора по ИД, и не е влязло в законна сила.
От
изложеното следва, че проверяваното решение на директора на ТД на НАП- Варна е
процесуално недопустимо като произнесено при липса на предмет – подлежащ на
оспорване мълчалив отказ по молба вх.№С200003-000-0043615/29.01.2020г от П.П..
Разпоредбата на чл.58 ал.3 от АПК е неприложима в случая, защото с решението си
административният орган не е отменил, а е потвърдил отказа, още повече, че
изричният отказ не е последващ, а е предхождащ квалифицираното от него
„непроизнасяне в срок“ от страна на публичния изпълнител. Изложеното
безалтернативно налага отмяна на решението, след което – връщане на делото като
преписка на административния орган за надлежно връчване на Разпореждане
№С200003-137-0002440/17.03.2020г. на публичния изпълнител на неговия адресат –
жалб.П.П., от когато ще започне да тече срокът за обжалването му по
административен ред.
При този изход на делото претенцията на
жалбоподателя за присъждане на сторените в производството разноски в общ размер
на 1 510 лв. (10 лв. ДТ и 1 500лв. адвокатско възнаграждение), е основателна и
следва да бъде уважена в пълен размер – ответната страна не е направила
възражение за прекомерност на възнаграждението, и по делото е ангажирано
доказателство за изплащане на посочената сума изцяло във брой, с подписи на
жалбоподателя и пълномощника му; съответно искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на ответната страна не следва да бъде уважавано.
Така мотивиран и на осн.чл.268 ал.2 от ДОПК, съдът
ОТМЕНЯ Решение №166/10.07.2020г на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е
оставена без уважение жалба вх. № 4624/28.01.2020г. от П.Н.П.,
ЕГН **********,***, против непроизнасяне в срок по възражение за
давност по изп. дело № **********/2014г. от ст. публичен изпълнител
при ТД на НАП-Варна, и
ВРЪЩА делото като преписка на директора
на ТД на НАП- Варна за изпълнение на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да заплати на П.Н.П.,
ЕГН **********,***, сторените в производството разноски в размер на 1 510.00 (хиляда петстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: