Р Е Ш Е
Н И Е
№ 180
град Велико Търново, 08.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
май две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 149/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.
38, ал. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.
Образувано е по жалби на И.С.С.,
с адрес ***, и К.И.С. с адрес ***, подадени чрез *** Н. К. от ВТАК, против
Решение № ППН-01-261/19 г. от 11.02.2021 г. на Комисията за защита на личните
данни гр. София. Жалбоподателите считат, че не е доказано от страна на
ответника, че същите в качеството на администратор на лични данни, са
обработвали лични данни прекомерно. Не било съобразено, че в конкретния случай
причините, мотивирали инсталирането на камерите за видеонаблюдение, са кражбите,
извършени от недвижимия имот и гаражът срещу него, ползван дълго време от Кр. С.. Целта, която се преследвала била
защитата на собствеността, здравето и живота на съсобствениците на недвижимия
имот, намиращ се в гр. ***, която цел следва да се квалифицира като „законен
интерес“ по смисъла на чл. 7, б. „е“ от Директива 95/46 или като „легитимен
интерес“ по смисъла на чл. 6, т. 1, б. „е“ от Общия регламент за защита на
данните /ОРЗД/. Този легитимен интерес не може разумно да се постигне по
толкова ефикасен начин с други средства, които засягат в по-малка степен
свободите на лицата, които евентуално биха попаднали в обхвата на
видеозаснемането. Сочат, че липсвало данни лицето, сезирало Комисията да е
претърпяло някакви вреди, а освен това липсвали констатации, че същият или
негови обекти са били обект на заснемане. Дори да се приемело, че действително
в обхвата на заснемане попадат части от тротоари, не можело да става въпрос за
грубо нарушаване на лични права и свободи на случайните минувачи, за които
обстоятелства издателят на акта не е държал сметка. Неясни били и критериите,
по които е определен размерът на наложените глоби. По тези
съображения, поддържани в съдебно заседание, се иска отмяна на обжалваното решение.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Комисия
за защита на личните данни гр. София, не ангажира становище по
жалбите.
Заинтересованата страна - С.Л.И.
с адрес ***, оспорва жалбите като неоснователни. Заявява, че
лично е подписал жалбата, с която е сезирана КЗЛД.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Решение № ППН-01-262/2019 от 19.11.2019 г. на КЗЛД,
ответникът е обявил за основателна жалбата, подадена от К.И. П.срешу К.И.С. и И.С.С.
за извършено от всеки един от тях, поотделно, нарушение нта чл. 2, ал. 2, т. 3
/отм./ от ЗЗЛД / чл. 5, 1, б. “в” от Регламент
(ЕС) 2016/679 от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във
връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива
данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на
данните-ОРЗД) – принципа на свеждане на данните до минимум, за
това, че при обработването на лични данни чрез използваната система за
видеонаблюдение на адрес
гр. ***, с цел охрана, се събират и обработват данни от обществени територии и
други имоти извън имота, който се охранява; на основание чл. 58, § 2, б. “г” от
ОРЗД е разпоредил на всеки един от администраторите, поотделно - К.И.С. и И.С.С.,
да предприеме действия, с които да преустанови заснемането на обществени
територии и имоти извън имота, който се охранява; определил е 14-дневен срок от
влизане в силата на решението за изпълнение на разпореждането по т. 2, като за
изпълнение на разпореждането С. и С. следва да уведомят КЗЛД, като представят
доказателства за това; обявил е за неоснователна и недоказана в останалата част
подадената жалба рег. № ППН-01-262 от 13.03.2019 г.
Настоящото административно производство пред КЗЛД е образувано по жалба
рег. № ППН-01-261 от 13.03.2019 г.,
подадена от С.Л.И. с твърдения, че жалбоподателите извършват в нарушение на
ЗЗЛД видео и звукозаснемане на общинска собственост пред тяхната и съседната
сграда чрез камери на входната врата и прозореца на къщата, като същите
демонстрирали на смартфони заснети клипове от камерите.
С оглед изясняване на
обстоятелствата по жалбата, на основание чл. 26 от АПК са уведомени
жалбоподателите като на
основание чл. 36 от АПК им е
указано да представят писмено становище. На 30.10.2019
г. в КЗЛД е постъпило становище от жалбоподателите, с които същите са оспорили
автентичността на подадената жалба от С.И.. От страна на административния орган
са предприети действия по установяване на подателя на сигнала, като с протокол
рег № ППН-01-261#5/18.06.2020
г. на служители в КЗЛД е посочено, че в проведен телефонен разговор С. И. е дал
утвърдителни отговори на въпросите дали жалбата действително е подадена от
него, дали я поддържа и дали потвърждава поставения под нея подпис.
Със Заповед № РД-190/14.07.2020 г. на председателя на КЗЛД е наредено на
служители на комисията да извършат проверка по спазване и прилагане на
Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД
на К.С. и И.С. , а именно дали е изградена система за видеонаблюдение и какви
са нейните технически параметри в недвижим имот, находящ се в гр. ***.
На 17.09.2020 г. проверяващият екип е извършил посещение на място на
посочения адрес, за което е съставен констативен протокол от същата дата, подписан
от проверяващите и от И.С.С., в който е отразено, че няма промяна в
обстоятелствата, вписани в Констативен акт № ППН-02-547/11.10.2019 г., съставен
при извършена проверка на място на 07.10.2019 г., като обхватът на
ведиозаснемане е непроменен и заснеманите площи са същите като констатираните
при предишната проверка. За резултатите от проверката е съставен Констативен
акт № ППН-02-422/09.10.2020 г. В същия е
отразено, че по данни от проверяваните лица, през 2017 г. за целите на
охранителна дейност И. С. и Кр. С. изградили система за видеонаблюдение,
състояща се от три броя видеокамери и записващо устройство видорекордер, свързано
към два броя видеодисплеи (телевизор и монитор). Имотът на С. И. граничи с
имота на жалбоподателите, като двата имота са разделени с ограда. Видеорекордерът,
телевизорът и мониторът се съхраняват в жилището на жалбоподателите. Системата
позволява извършване на запис на видеокадри, които се съхраняват за срок от
около 30 дни, след което автоматично се изтриват по реда на постъпването им.
Достъп до изходящия образ от системата за видеонаблюдение, видеокадрите и записите
имат единствено И. С. и Кр. С., като вторият осъществява и отдалечен достъп
посредством приложение, инсталирано на мобилния му телефон. Не се установява
наличие на възможност за запис на звук от трите камери. Първата камера е
разположена на втория етаж на прозорец към жилището на жалбоподателите,
насочена е и заснема дворното им място, паянтов навес, тяхна собственост, както и прилежащите части
от улиците “Пирот” и “Братя Бендереви”, част от тротоари и малки части от
съседни имоти; втората камера е разположена на втория етаж на перваза на
прозорец към жилището на жалбоподателите над гараж, тяхна собственост,
преустроен и използван за търговски обект, като камерата заснема терасата над
търговския обект, както и прилежащата част от улица “Братя Бендереви”
непосредствено пред търговския обект; третата камера е разположена на входната
врата към двора и имота на жалбоподателите и заснема прилежащата част от улица
“Пирот”, част от тротоарите, както и входната врата и гаражи на съседна сграда.
Трите видеокамери са с резолюция, позволяващи идентификация на физически лица.
Поставена е на входа на имота на ответниците информационна табела, предупреждаваща за
извършеното видеонаблюдение. Установена е и четвърта видеокамера, която е бутафорна и не
осъществява видеонаблюдение в реално време или запис на видеокадри.
Комисията се е произнесла
с нарочно решение, обективирано в протокол № 47 от заседание, проведено на 04.11.2020 г. за допустимост на жалбата,
конституирала е страните и е
определила дата за
разглеждане на жалбата по същество. Като страни в производството от комисията
са конституирани: жалбоподател – С.Л.И. и ответна страна - К.С. и И.С..
На проведено на 20.01.2021 г. заседание на КЗЛД, жалбата е
разгледана по същество.
Въз основа на така проведеното
административно производство, Комисията за защита на личните данни е издала
решение № ППН-01-261/19г., от 11.02.2021 г., с което на основание чл. 38,
ал. 3 от ЗЗЛД е обявила жалба ППН-01-261/13.03.2019г., подадена от С.И. срещу жалбоподателите, за основателна по
отношение на всеки от тях за нарушение на чл. 5, § 1, б. “в” от ОРЗД, а именно за събиране чрез
видеонаблюдение на данни от обществени територии (части от улици, части от
тротоари), както и от малки части от съседни имоти и за употребата, записа,
съхранението и изтриването
им при спазване на принципа за свеждане на данните до минимум; във връзка с т. 1 и на основание чл. 58, § 2, буква "г" от
ОРЗД, е издадено на всеки
един от администраторите на лични данни К.И.С.
и И.С.С. разпореждане да преустанови заснемането на обществени територии
и имоти, извън собствения им охраняван имот, чрез премахване на първа и трета
камера в 14-дневен срок от влизане в сила на решението, за изпълнение на което следва да
уведоми Комисията и да представи доказателства; във връзка с
т. 1
и на основание чл. 58, § 2,
б. “и” във връзка с
чл. 83, § 5,
б. “а” от ОРЗД налага на всеки един от жалбоподателите административно
наказание “глоба” за нарушение на разпоредбата на чл. 5, § 1,
б. “в” от ОРЗД при обработване личните данни на жалбоподателя С.И., в размер на 1500 лв. за всеки от тях. За
да постановип този резултат, колективният административен орган е изложил
мотиви, че видеонаблюдението по принцип попада в приложното поле на ОРЗД, доколкото
представлява автоматизирано обработване на лични данни, а жалбоподателите
поотделно се явяват и администратори на лични данни, съответно задължени лица
по ОРЗД/ЗЗЛД. Прието е, че изградената система за видеонаблюдение с цел охрана
собствеността на жалбоподателите функционира така, че в обхвата на камерите
попадат части от улици, части от тротоари и малки части от съседни имоти, като
събирането на данни от подобни обекти, последващото им обработване следва да се
определи като прекомерно и извършено в нарушение на чл. 5, § 1, б. “в” от
ОРЗД. Установено било и неизпълнение на влязло в сила Решение №
ППН-01-262/19.11.2019 г.
на КЗЛД. Предвид това са приложими единствено мерките за
въздействие, предвидени по чл. 58,
§ 2, б. “г” и б. “и” от ОРЗД, като наложените глоби следва да са в размер
на 1500 лв. – минимален в сравнение със средния минимум, предвиден в ОРЗД за
това нарушение. Посочено е също така, че при определяне размера на глобите е
взета предвид продължителността на нарушението, пасивното поведение на Кр. С. и
И. С., както и че нарушението е довършено и не са предприети никакви действия
за отстраняването му.
Решението
е връчено на жалбоподателите на 17.02.2021 г. Недоволни от
него, същите са го оспорили с жалби, подадени чрез куриер на 04.03.2021 г.
В
хода на съдебното производство са приети като доказателства материалите
съдържащи се в адм. преписки по издаване на оспореното решение и Решение №
ППН-01-262/19.11.2019 г.
на КЗЛД. По искане на жалбоподателя са събрани гласни
доказателства чрез разпита на св. С.Н.Б.. Същият заявява, че живее срещу
жалбоподателите и благодарение на запис от тяхната камера е разкрит извършителя
на кражба от неговия гараж.
При
горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбите са допустими за
разглеждане по същество като подадени от активно легитимирани страни, при
наличието на правен интерес от оспорване. Жалбите са подадени в
законоустановения срок, предвид факта, че 03.03.2021г. е неприсъствен ден.
Разгледана по същество жалбите
са частично основателни, предвид следните съображения:
КЗЛД е независим държавен орган,
специализиран в защитата на лицата при обработването на техните лични данни и в
контрола по спазването на ЗЗЛД. Комисията изпълнява задачите по чл. 57 от Регламент
(ЕС) 2016/679. Производството по жалби срещу актове или действия на оператор на
лични данни е разписано в чл. 38 от ЗЗЛД.
На основание чл. 9, ал. 4 във връзка с
ал. 3 от ЗЗЛД решенията на Комисията се вземат с мнозинство от общия брой на
членовете й, който е председател и 4-ма членове при проведено открито
заседание, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за
дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация
(Правилника). След като изрично не е посочен видът на мнозинството, се приема,
че то е обикновено, а не квалифицирано. Правилата за кворума и мнозинството са
изложени в чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от Правилника: заседанията на Комисията се
провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от нейния състав. Комисията
взема решения чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа.
На проведеното на 20.01.2021 г.
заседание на КЗЛД, когато е взето оспореното в настоящото съдебно производство
решение, са присъствали четирима от членовете на комисията. Решението е прието
с мнозинство, като четирите гласа са достатъчни по закон. Предвид това, съдът
счита, че актът е постановен от компетентен орган и не е налице отменителното
основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Решението е издадено в предвидената от
закона писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК, в т.ч. с излагане на фактическите
и правни основания за разпоредения с него резултат.
При издаване на оспореното решение не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правото на защита на участниците. На заинтересованите страни са
им връчвани своевременно преписи от депозираните в производството книжа и
доказателства и им е осигурена възможност да изразят становище по тях. От
момента на сезиране на комисията до постановяване на обжалваното решение са
изминали почти две години, извън всякакви срокове по АПК (независимо от въведеното извънредно
положение през 2020 г., през което срок не тече), но доколкото сроковете за
произнасяне на административните органи са инструктивни, горното не
представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на акта
единствено на това основание.
По приложението на материалноправните
разпоредби:
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД (ДВ, бр.
17 от 2019 г.) Комисията за защита на личните данни е постоянно действащ
независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при
обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези
данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този
закон.
Съгласно легалното определение на § 1,
т. 1 и т. 4 от ЗЗЛД, по смисъла на този закон "Лични данни" e
понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, а "Обработване"
е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Според чл. 4, т. 1. от Регламент (ЕС)
2016/679 "лични данни" означава всяка информация, свързана с
идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да
бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или
непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер,
данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице. Т. 2 на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 гласи, че
"обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции,
извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други
средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение,
адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез
предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни,
подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
Съгласно константната практика на Съда
на Европейския съюз система за видеонаблюдение с камера трябва да се
квалифицира като обработване на лични данни с автоматизирани средства, когато
инсталираният диспозитив позволява записването и съхраняването на лични данни,
като изображения, позволяващи идентифицирането на физически лица (т. 35 от Решение от 11.12.2019 г. по
дело С-708/18).
Такъв е и настоящият случай.
В § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД (изм., ДВ бр.
17 от 2019 г.) е предвидено, че по смисъла на този закон
"Администратор", с изключение на администратора по глава осма, е
понятието по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, а съгласно т. 3 от § 1 на
ДР на ЗЗЛД "Обработващ лични данни" е понятието по чл. 4, т. 8 от
Регламент (ЕС) 2016/679. Съответно според чл. 4, т. 7 и т. 8 от Регламент (ЕС)
2016/679 "администратор" означава физическо или юридическо лице,
публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други
определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и
средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на
държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне
могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. "Обработващ
лични данни" означава физическо или юридическо лице, публичен орган,
агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на
администратора.
Така извършената съвкупност от
действия от жалбоподателите попада в понятието „обработва“ съгласно легалната
му дефиниция в чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, следователно
административният орган правилно е квалифицирал жалбоподателите като
администратори на лични данни по смисъла на цитираната правна уредба.
Според заложеното в чл. 5, § 1, б. „в“
от Регламент (ЕС) 2016/679, чиято разпоредба се твърди, че е нарушена от
жалбоподателите, личните данни следва да
са подходящи, свързани
със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват
("свеждане на данните до минимум"). В настоящия случай не се спори,
че две от камерите в имота на жалбоподателите са заснемали не само техния имот,
а също така и части от улици, части от тротоари (които не могат да бъдат характеризирани
като незначителни по размер)
и малки части от съседни имоти. Жалбоподателите претендират, че обработването
на данните е законно на основание чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679,
според който обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо
поне едно от следните условия: обработването е необходимо за целите на
легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред
такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на
субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато
субектът на данните е дете. Тази разпоредба предвижда три кумулативни условия,
за да бъде обработването на лични данни законосъобразно, а именно, първо администраторът
или третото лице, или третите лица, на които се разкриват данните, следва да
преследват законни интереси, второ, обработването на личните данни да е
необходимо за целите на преследваните законни интереси и трето, основните права
и свободи на лицето, ползващо се от защитата на данните, да нямат преимущество
върху преследваните законни интереси (решение от 4 май 2017 г., Rоgas satiksme,
C-13/16, EU: C: 2017: 336, т. 28). В случая целта, която преследват
жалбоподателите чрез въвеждането на системата за видеонаблюдение, а именно
защитата на собствеността на техния имот, може да се квалифицира като законен
интерес по смисъла на чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, т.е.
изпълнено е първото условие.
Второто условие изисква законният
интерес от обработката на данните, който се преследва с видеонаблюдението да не
може разумно да се постигне по толкова ефикасен начин и с други средства, които
засягат в по-малка степен свободите и основните права на лицата, по-специално
правата на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, гарантирани с
членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС. Това условие следва да се
разглежда заедно с принципа за "свеждане на данните до минимум",
прогласен в чл. 5, § 1, б. „в“ от
Регламент (ЕС) 2016/679. В конкретния случай от страна на жалбоподателите
липсват твърдения и доказателства, които да доказват спазването на това
условие. Липсват доказателства да са били приложени първоначално някакви
алтернативни мерки, които са се оказали недостатъчни – например
видеонаблюдението да функционира само през нощта или извън нормалните работни
часове или да прави неясни записите, направени в зони, извън техния имот или че
не съществува техническа възможност за ефективно видеонаблюдение на имота им
без в обсега на камерите да попадат улици, тротоари и съседни имоти. От
приложения по преписката снимков материал безспорно се установява, че две от
камерите заснемат площи извън имота на жалбоподателите, което съдът намира за
непропорционално. Следва да се има предвид, че с влязло в сила Решение №
ППН-01-262/19.11.2019 г. на КЗЛД по повод на друга жалба, на жалбоподателите е
било разпоредено да преустановят заснемането на обществени територии и имоти
извън имота, който се охранява. От съставения в настоящото административно
производство констативен протокол (официален документ, който не е бил оспорен от
жалбоподателите)
се установява, че обхватът на камерите не е бил изменен в сравнение с
предишната проверка, т.е. посоченото решение на КЗЛД не е било изпълнено.
Предвид изложеното съдът намира, че не е изпълнено второто кумулативно условие
на чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, а ответникът правилно е
приел, че жалбоподателите са допуснали нарушение на чл. 5, § 1, б. „в“ от
Регламента.
В подкрепа на това е и Решението на
СЕС от 11.12.2014 г. по дело № С-212/13, съгласно което чл. 3, § 2, второ тире
от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995
г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за
свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че
използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора,
съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск,
която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността,
здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и
обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на
изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба. В конкретния случай е допустимо извършването на
видеонаблюдение само чрез монтираните камери, заснемащи собствеността на жалбоподателите.
Всяко друго наблюдение, обхващащо части от други имоти, както и на публични
места извън сградата е без законово основание и противоречи на целите и
принципите на Регламента, както и на установеното в чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България право на лична свобода и неприкосновеност.
В този смисъл съдът намира за неотносими изслушаните по делото свидетелски
показания, още повече, че е недопустимо
жалбоподателите да бранят чужди права (евентуално разкриване на извършителите на противообществени
прояви в чужди имоти)
без предварителна надлежна ауторизация, каквато не е налице.
Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД Комисията
се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, параграф 2,
букви "а" – "з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679.
Според чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламента надзорният орган има правомощието да
разпорежда на администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите
по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент и, ако е
целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок. С оглед на
това съдът намира за законосъобразно обжалваното решение в частта по т. 1, т. 2,
т. 4 и т. 5, с които по отношение на всеки от жалбоподателите е установено
нарушение на чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и им е разпоредено
предприемането на действия, с които да преустановят заснемането на обществени
територии и имоти, извън собствения им охраняван имот чрез премахване на първа
и трета камера от изградената система за видеонаблюдение, определен е 14-дневен
срок от датата на влизане в сила на решението за изпълнение на разпореждането
за премахване на камерите, и е посочено, че за изпълнение на разпореждането
жалбоподателите следва да уведомят КЗЛД като представят съответни доказателства
за това.
Съдът намира, че оспореното решение е
незаконосъобразно в останалата част. С т. 3 от него административният орган е наложил
на всеки от жалбоподателите административно наказание „глоба“ в размер на 1500
лв. на основание чл. 58, § 2, б. „и“ във връзка с чл. 83, § 5, б. „а“ от Регламент
(ЕС) 2016/679 за нарушение на разпоредбата на чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента
при обработване на личните данни на С.И.. В административната преписка обаче не
са събрани каквито е да е доказателства, че жалбоподателите са обработвали
лични данни на лицето, сезирало КЗЛД с жалбата. Единствените констатации,
касаещи подателя на жалбата пред КЗЛД са, че имотът на С.Л.И. граничи с имота
на ответниците (жалбоподатели
в съдебното производство),
от който е отделен с ограда. Липсват обаче фактически установявания, че именно
части от имота на И. попадат в обхвата на видеонаблюдението, а още по-малко, че
самият И. е бил заснеман. Твърденията в жалбата на И. за демонстрирани
видеоклипове и разпространяване на лични данни от жалбоподателите също са
недоказани. Следва също така да се посочи, че според съставения констативен акт
от служителите на КЗЛД не е установено наличието на възможност за
възпроизвеждане и запис на звук от камерите, което опровергава твърденията на И.
в тази насока. Заинтересованата страна не е проявила никаква процесуална
активност, за да докаже твърденията си, не е направила доказателствени искания
в проведеното на 20.01.2021 г. заседание на КЗЛД, видно от отразеното в
Протокол № 2/20.01.2021 г., или в съдебното производство. С оглед на това
приетото в обжалваното решение, че жалбоподателите неправомерно са обработвали
личните данни на С.И., не се подкрепя от събраните по делото доказателства. При
това положение и при преценка на особеностите на конкретния случай (както повелява чл. 58, § 2, б. „и“ от
Регламент (ЕС) 2016/679)
съдът намира, че административният орган е наложил в нарушение на материалния
закон глоби на жалбоподателите в размер на 1500 лв. за всеки.
При този изход на делото и съобразно
уважената част от жалбите в полза на всеки от жалбоподателите следва да се
присъдят разноски, представляващи държавна такса и заплатено в брой ***ско
възнаграждение, в размер на 255 лв. От ответника не е заявена претенция за
разноски, поради което такива не му се следват.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Решение № ППН-01-261/19 г. от
11.02.2021 г. на Комисията за защита на личните данни гр. София в частта по
т. 3, с която на основание чл. 58, § 2, б. “и” във връзка с чл. 83, §
5, б. “а” от ОРЗД е наложено на всеки
един от администраторите
– К.И.С. и И.С.С. – поотделно, административно наказание
“глоба” за нарушение на разпоредбата на чл. 5, § 1, б. “в” от ОРЗД при обработване личните данни на
жалбоподателя С.И., в
размер на 1500 лв. за всеки от тях. ОТХВЪРЛЯ
жалбите на И.С.С., с адрес ***, и К.И.С. с
адрес ***, против Решение № ППН-01-261/19г. от 11.02.2021 г. на Комисията за
защита на личните данни гр. София, в останалата част. ОСЪЖДА Комисията за защита на личните
данни гр. София да заплати на И.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, сума в
размер на 255 лв. (двеста
петдесет и пет лева),
представляваща разноски по делото. ОСЪЖДА Комисията за защита на личните
данни гр. София да заплати на К.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, сума в
размер на 255 лв. (двеста
петдесет и пет лева),
представляваща разноски по делото. Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните. |
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: