РЕШЕНИЕ
Номер 45 13.01.2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на седемнадесети декември, две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: С.А.
Прокурор: Х.К.
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 2402 по описа за 2020 година.
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Регионална
дирекция за национален строителен контрол Бургас,
против решение № 260321/13.10.2020г. постановено
по а.н.д. № 2936/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно №Б-39/06.07.2020
г. на началник на РДНСК Бургас, с което на основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, за
нарушение на чл. 23 ал.2 т.1 от Наредба №2 от 31.07.2003г. вр. с чл.169 ал.1
т.2 от ЗУТ и чл.43 ал.2 от Наредба Iз 1971
от 29.10.2009г.
В
касационната жалба се излагат възражения, че РС – Бургас е
постановил неправилно решение. Моли да се отмени оспореното решение и отмененото
НП.
В съдебно заседание касаторът Регионална дирекция за национален
строителен контрол Бургас, редовно и своевременно
призован, се представлява от юрисконсулт
К., която поддържа жалбата.
Ответникът по касация – Д.Г.П., редовно и своевременно призован, се
представлява от адв. С., който оспорва жалбата и претендира деловодни разноски.
За Прокуратурата на Република България се
явява прокурор Х.К. от Окръжна прокуратура – гр. Бургас, който дава заключение за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение, като намира жалбата за неоснователна.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти
състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
С обжалваното пред Районен съд – Бургас постановление,
отговорността на Д.Г.П. е ангажирана за
това, че като специалист по част „Пожарна безопасност“ от екипа на
правоспособните физически лица в „Айгер-Таласакра”ООД, ЕИК *********, е
подписал окончателния доклад за установяване на годността на строеж:
„Конферентен и бизнес център с хотел, ресторант и подземен гараж” с
местонахождение: поземлен имот с идентификатор 07079.2.2826 по КК на гр. Бургас, УПИ 1-2006, 2007
/бивш масив 80, м. Под шосето/ община Бургас на 22.10.2019г.. При извършена
документална проверка от служители на РДНСК Бургас се констатирало, че
подписаният окончателен доклад е в несъответствие на изпълнения строеж, с което
не са спазени изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1, т. 2 от Закона за
устройство на територията, с което лицето е извършило нарушение на чл. 23, ал.
2, т.1, предл. второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация
на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, във връзка с чл.
169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и чл. 43, ал. 2 от Наредба 1з 1971 от 29.10.2009г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
Установено било, че вратите на изходите от ресторанта, находящ се в подземното
ниво и на кота 0,00 включително до крайните изходи не са оборудвани с брави тип
„антипаник“, което според било нарушение на чл. 43, ал. 2 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г.
За така установеното е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) връчен и подписан с възражения. Въз основа на
акта е издадено процесното НП.
За да постанови
оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложил е доводи,
че нито в АУАН, нито в наказателното постановление е налице конкретизация в
какво именно се състои нарушението, извършено от страна на П.. Приел е, че в
описателната част са посочени отделни нарушения, което е довело до неясното,
която препятства възможността на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение
е извършил. При тези мотиви е отменил НП.
Така постановеното
решение е неправилно.
Изложените мотиви за
отмяна на НП от първоинстанционния съд са неправилни. В АУАН и НП пълно, точно
и ясно е описано извършеното нарушение и са посочени правилните разпоредби,
както тази която е нарушена, така и кореспондиращата й санкционна норма. Ясно
е, че посочената като нарушена материална норма на чл. 23, ал. 2, т. 1, предл.
второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, е обща по своя характер и
следва да бъде запълнена със съдържание. В настоящия случай това са
разпоредбите на чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и чл. 43, ал. 2 от Наредба 1з 1971
от 29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар.
Разпоредбата
на чл. 23, ал. 2, т. 1 предл. второ от Наредба № 2
от 31.07.2003 г. посочва, че управителят на лицето, упражняващо
строителен надзор, и наетите от него по трудово или друго правоотношение
специалисти, отговарящи за съответния строеж, техническият ръководител за
строежите от пета категория се наказват по чл. 233 ЗУТ, ако не подлежат на по-тежки наказания по ЗУТ и други закони, когато се
установи несъответствие на изпълнения строеж със съставените актове и протоколи
по време на строителството и/или със съставения окончателен доклад, което е от
съществено значение за доказване съответствието на строежа с действащите норми
и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и за спазване
изискванията към строежите по чл.
169, ал. 1 и 3 ЗУТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.
169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ строежите се проектират, изпълняват и поддържат в
съответствие с основните изисквания към строежите, определени в приложение
І на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9
март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара
на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО
на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за безопасност в случай на пожар.
Нормата
на чл. 43, ал. 2 от Наредба 1з 1971 от 29.10.2009г. за строително-технически
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар предвижда на всички
евакуационни врати на изходите по пътищата за евакуация от помещения за повече
от 100 човека, включително до крайните изходи и по маршрутите за над 100 човека
се предвиждат брави тип "антипаник".
Така
описаните в АУАН и НП факти и посочени норми, не са препятствали възможността
на лицето да разбере, какво точно нарушение е извършил и да се защити. Като е
извел доводи за противното, първоинстанционният съд не е навел мотиви по
съществото на оспорването.
Настоящият състав на касационния
съд приема, че е налице визираното в чл.348, ал.1, т.2, във вр. с чл.348, ал.3,
т.2, предложение първо от НПК касационно основание за отмяна на въззивното
решение и връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд Бургас от друг
състав на съда, тъй като е налице липса на мотиви в атакуваното решение по
съществото на спора и делото не може да бъде решено по същество от касационната
инстанция.
При разглеждане на спора по същество от касационната инстанция,
доколкото на първо място се ревизира постановения съдебен акт и на второ място
издаденото наказателно постановление, то касационната инстанция е в
невъзможност да извърши проверка на съдебното решение без изложени мотиви и
съответно да прецени дали съдебното решение е правилно, с оглед приложение
както на процесуалния, така и на материалния закон, тъй като би се явила първа
инстанция по съществото на спора, което е недопустимо. Ако се разгледа спора по
същество от настоящия касационен състав, то за първи път ще има изложени мотиви
по отношение правилно приложение на разпоредбите на Наредбата.
Предвид гореизложеното, Административен съд Бургас приема, че при постановяване
на съдебното решение въззивният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.2
от НПК – липса на мотиви по същество, което е основание за отмяна на
атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд
град Бургас от друг състав на съда.
По изложените мотиви оспореното решение на
районния съд следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
да бъде отменено издаденото на касатора наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, във вр. чл. 221, ал.2, изр.1, предл. последно и чл. 222, ал. 2,
т.1 от АПК , съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260321/13.10.2020г. постановено по а.н.д.
№ 2936/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.