№ 33189
гр. София, 07.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110118427 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 112430/31.03.2025г. на В. И. Г.
срещу *********, с която са предявени обективно съединени следните отрицателни
установителни искове:
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
и т. 12 ЗПК- за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит
№ 364270 от 16.10.2019 г. поради противоречие със закона, под евентуалност- на
основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на
закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие
с добрите нрави;
евентуални искове с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата по договора за
потребителски кредит № 364270 от 16.10.2019 г., установяваща задължение за
заплащане на годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40.05%, и на клаузата по
чл.6.2 от договора за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение в
размер на 1208,20 лева, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр.
чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
заем № 364270 от 16.10.2019г., въз основа на който на ищеца е предоставена сума в общ
размер от 1100 лева, със задължение да я върне на 10 вноски. По договора се дължала
възнаградителна лихва от 40.05% и бил посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в
размер на 47.85%. Поддържа, че съобразно договорната клауза на чл. 6.2 от договора ищецът
дължал неустойка, в случай че не предостави в обезпечение съгласно реда и условията,
предвидени в чл. 6.1 от договора- банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на
определени от кредитора условия. Твърди, че съгласно чл. 6.2 от договора, при
неизпълнение на условията но чл. 6.1, се дължала фиксирана неустойка в размер на 1208.20
лв. Поддържа, че договорът за заем има характеристиките на потребителски договор.
Счита, че е налице е нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в
договора следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но
и всички разходи по кредита, които да бъдат отчетени при формирането на ГПР. В договора
не били взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в ГПР,
както и в посочения ГПР не е включено като разход и дължимата се неустойка, начислена за
непредоставяне на обезпечение по т. 6.1 от процесния договор за кредит, което
представлявало нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита, че договорът
за кредит е нищожен поради това, че от съдържанието на договора не можело да се направи
извод по какъв начин е формиран ГПР. Поддържа, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
12 от ЗПК, като договорът е следвало да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
1
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. В ГПР следвало да бъдат изрично описани
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за
кредит. Излага, че в неустойка за неизпълнение на поетото с договора задължение за
предоставяне на обезпечение, всъщност представлява скрита добавка към
възнаградителната лихва. Неустойката излизала извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции и представлява допълнително възнаграждение.
Поддържа, че неизпълнението на задължението на заемателя да предостави на заемодателя
уговореното обезпечение водело до начисляване на неустойка, която надвишава стойността
на заетата сума, като посочената неустойка не е била включена в изчислението на ГПР, с
оглед което клаузата, установяваща задължение за заплащане на годишен лихвен процент
/ГЛП/ в размер на 40.05% по договора, е нищожна. Нищожна като противоречаща на
добрите нрави е и клаузата, включена в процесния договор за кредит, определяща размера
на възнаградителната лихва на 40.05% годишно, която надвишава допустимия размер на
договорната лихва до трикратния размер на законната лихва. Поддържа, че процесният
договор за кредит е нищожен поради включените в договора две нищожни клаузи в него - за
заплащането на неустойка и за договорна лихва в размер на 40.05% годишно, както и
непосочването на ГПР. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *********,
в който оспорва исковете. Ответникът твърди, че при сключване на процесния договор за
кредит са спазени всички законови изисквания, с което оспорва доводите на ищеца, като
твърди, че оспорената клауза за заплащане на неустойка от договора е валидна.
Поддържа, че вземането за неустойка по договора за непредоставяне на обезпечение не
следва да се включва при изчисляване на размера на годишния процент на разходите.
Излага, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем,
както и че клаузата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно
задължение на заемателя. Посочва, че неустойката е индивидуално договорена между
страните като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след
сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на
задължението си, от което следвало, че към момента на сключване на договора потребителят
е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя
при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, с оглед на което ищецът
предварително е бил наясно с икономическите последици от сключваните договора за
кредит. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си
на отказ от договора, без да е обвързан по никакъв начин от посочената неустойка, както и
че е имал възможност за удължаването на тридневния срок за предоставяне на обезпечение,
чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно
заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед. Излага, че
кредитополучателят по своя инициатива е сключил още седем договора с уговорка за
плащане на неустойка, респективно при идентични условия, с оглед на което ищецът е целял
начисляването на неустойката, за да обоснове формалното си право на иск от водене на
настоящото производство, както и същото е в пряко противоречие с принципа на
добросъвестността в преддоговорните отношения между страните. Поддържа, че не е налице
противоречие на договорната неустойка и на възнаградителната лихва с добрите нрави,
поради изложените аргументи, свързани с индивидуалното договаряне и възможността
кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването
на неустойка и върху отпадането на това вземане. Ищецът не бил предоставил обезпечение,
което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки
изискването за това, а от своя страна кредиторът направил предварителна оценка на вредите
от липсата на такова обезпечение и е дал на кредитополучателя възможност и допълнителен
срок да предостави обезпечение и да не заплаща неустойка. Поддържа, че всички клаузи от
договора са валидно и индивидуално уговорени между страните, като впоследствие
потребителят отново е избрал същите условия и повторно се е задължил с тях, като това
2
поведение е повтаряно до сключването в периода 2017 г. - 2020 г. на седем договора, поради
което и било налице индивидуално договаряне, което изключвало неравноправността на
оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които
се поемат с тях. Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави искане за присъждане на
разноски.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са
относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на
чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация:
Предявен е главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК - поради противоречие със закона, под
евентуалност - чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на
закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на
добрите нрави, относно целия договор за потребителски кредит.
Предявени са евентуални установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1
от ЗЗД, вр. чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК - поради противоречие със закона, под
евентуалност - чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на
закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на
добрите нрави, относно клаузата, установяваща задължение за заплащане на ГПР и на
клаузата за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че
между страните е сключен договор за потребителски кредит № 364270 от 16.10.2019 г. с
твърдяното в исковата молба съдържание, в който се съдържа клауза, предвиждаща
заплащането на ГЛП от 40.05%, при посочен ГПР в размер на 47.85%, като е била начислена
по чл. 6.2 от договора и неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 1208.20,
която не е била включена от кредитора като разход при изчисляване размера на ГПР; 2) че
ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 1100 лева; 3) че при
определяне размера на ГПР ответникът е взел предвид като разход единствено уговорената
между страните възнаградителна лихва.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи,
предвиждаща заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и
ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи,
съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са
неравноправни, уговорени са индивидуално и не съставляват възнаграждение за
кредитодателя.
С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за
потребителски кредит № 364270 от 16.10.2019 г. с твърдените клаузи, в който случай
ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на
оспорените клаузи, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, както и клаузите,
определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно, че клаузите са равноправни, че не
представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР,
съответно, в случай на включването му не се нарушава императивната норма за
максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е
налице заобикаляне на закона и не противоречат на добрите нрави.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
3
разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената
им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 23.10.2025 г. от 11,10 ч., за която
дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като съдът им указва най- късно до
първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца по се
изпрати и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4