РЕШЕНИЕ
№ 421
28.07.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова ……………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №309 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „“Айко Трейд“ООД( в жалбата е посочено ЕООД) , със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.“Х.С.“ №, вх., ет., ап. против Решение с рег. № 3286р-7404 от 15.02.2021г. издадено от ЗА Директора на ГД“НП“, при МВР.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспореният акт. Твърди се, че в същия не се сочели конкретни обстоятелства мотивиращи наличието на първото посочено основание за издаването му - чл. 99, т.1 от АПК. Липсвала възможност за прилагане и на чл. 99,т.2 от АПК, тъй като твърдяната от органа промяна на чл. 56, ал.1 от ЗУТ не можело да бъде открита, освен това правото за възобновяване на това основание било преклудирано поради изтеклият срок по чл.102, ал.1 от АПК. Отделно от това се сочи, че съгласно трайната съдебна практика законодателното изменение не представлявало основание за възобновяване на административно производство.
Излагат се и доводи, че административният орган съществено бил нарушил процесуалните правила, като в нарушение на чл. 59, ал.2, т.7 от АПК не бил посочил, пред кой орган и в какъв срок процесното решение подлежало на обжалване. Сочи се също, че органът не бил извършил непосредствена оценка на представените в хода на производството документи, а освен това същият бил извършил стеснително тълкуване на разпоредбите на ЗОБВВПИ във връзка с приложимите разпоредби на ЗУТ, което довело до незаконосъобразност на постановеният индивидуален административен акт, поради противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона. В тази насока се твърди, че нормата на чл. 35, ал.3 от ЗОБВВПИ не поставяла стриктно изискване за това складовете за съхранение на боеприпаси и пиротехнически изделия да отговарят на техническите правила и норми за проектиране единствено на строежи, а съответният вид обект да отговаря на посочените изисквания, което се удостоверявало с документ издаден по реда на ЗУТ, какъвто бил представен от жалбоподателя при заявяване на горепосоченото разрешение. Разпоредбите на специалната нормативна уредба, обективирана в Наредба № Iз-895 от 01.04.2011г. също не поставяла изисквания за това търговията с пиротехнически изделия да се извършва в сгради, представляващи определена категория строеж, въведена в експлоатация по особен ред. Изискванията към търговските обекти за търговия с пиротехнически изделия било същите да отговарят на изискванията на ЗУТ и подзаконовите актове по прилагането му. В ЗУТ и ЗОБВВПИ не съществувала изрична разпоредба, според която дейността по продажба на пиротехнически изделия може да се извършва само в обекти, имащи правната характеристика на „строеж“ и такава не можело да се извежда по тълкувателен път.
По изложените в жалбата съображения се моли за прогласяване нищожността на оспореният акт, а при условията на евентуалност същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен представител.
Ответникът – Директор на ГД“Национална полиция“, редовно призован, в писмена защита, представена чрез процесуален представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разрешение № 20170385210 от 03.10.2017г. издадено от Директора на Главна дирекция“Национална полиция“ и допълнено с решение рег. № 3286р-23355 от 25.05.2018г. на Заместник-Директора на ГД“НП“, било разрешено на „Айко Трейд“ЕООД, гр.Д. да търгува с оръжия, взривни вещества и пиротехнически изделия в следните обекти: 1. Обект 1 - град Д , ул.“Т м “ , ет. , магазин ; .. Обект . -гр.Д., „Н. п.“ сектор - . Обект - Гр.Б , ул.“Р “ ; Обект - гр.Д., ул.“Р.Р.“ ПИ 21052.1015.2235. Разрешението било със срок на валидност до 02.10.2022г.
Допълващото решение било издадено по отношение обекта находящ се в гр.Д., ул.“Р.Р.“ ПИ 21052.1015.2235, във връзка с получено заявление с рег. № 328600-26221 от 04.04.2018г. и приложени към същото документи от „Айко Трейд“ ЕООД. Видно от приложените към същото заявление документи, посоченият обект е ползван от дружеството съобразно договор за наем от 01.11.2017г., както и същият представлява преместваем обект, по отношение на който е издадено Разрешение за поставяне № 73 от 30.10.2017г. издадено от главният архитект на община Димитровград в ПИ 21052.1015.2235 по КК на гр. Д..
С вх. № 328600-22233 от 13.05.2020г. в ГД“НП“ при МВР е постъпило писмо от Заместник-началника на ДНСК(изх. № РД-3334-01-682 от 13.05.2020г.), в което по повод отправено запитване от Заместник-директора на ГД“НП“-МВР е изразено становище, че преместваемите обекти по чл. 56, ал.1 от ЗУТ не представляват строежи по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ, както и че същите не попадат в приложното поле на чл. 17, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ. Посочено било и че видно от разпоредбата на чл. 57а, ал.1, т.4 от ЗУТ преместваемите обекти по чл. 56, ал.1 от ЗУТ следва да отговарят на изискванията на чл. 169, ал.1, т.1, 2, 3, 4, 5 и ал.3, т.1 от ЗУТ. В писмото бил цитирани и разпоредбите на чл.10, ал.1, т.7 и чл.2, ал.4, т.1,б.“а“ от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, магазините за търговия с оръжия и боеприпаси и пиротехнически изделия и складовете прилежащи към тях и било обективирано, че съхранение на пиротехнически изделия се разрешавало именно в строежите по посочените две норми от Наредба № 1/30.07.2003г.
С оглед така постъпилото писмо на ДНСК, с писмо рег. № 3286р-59205 от 11.11.2020г. Заместник-директора на ГД“НП“ указал на Директори на ОДМВР, да бъде извършена проверка за“преустройство“/“премахване“ на посочени в същото писмо обекти, като при констатиране на нарушения на изискванията ЗОБВВПИ да бъдат издадени задължителни предписания за отстраняването им, като обектите, от които се извършва търговска дейност бъдат приведени в съответствие с изискванията на чл. 35 от ЗОБВВПИ в срок от един месец – като бъдат приведени в експлоатация като строежи по реда на ЗУТ и да отговарят на изискванията за физическа защита на строежите от тази дейност. Касателно ОДМВР-Хасково било указано проверката да се извърши по отношение обект на“Айко Трейд“ЕООД, находящ се в гр.Д., ул.“Р.Р.“ ПИ 21052.1015.2235.
Съобразно дадените указания, на процесният обект била извършена проверка от служители на РУ-Димитровград“КОС при ОДМВР-Хасково, резултатите от която били закрепени в Констативен протокол рег. № 254р-34061 от 12.11.2020г. С протокола били дадени задължителни предписания обекта да бъде приведен в съответствие с изискванията на чл. 35 от ЗОБВВПИ- като бъде въведен в експлоатация като строеж и да отговаря на изискванията за физическа защита на строежи за тази дейност. Протоколът бил връчен на присъствалия на проверката МОЛ на обекта – Л. А.К..
На 14.12.2020г. била извършена нова проверка на място на обекта от служители на КОС при РУ-Димитровград към ОДМВР-Хасково, за осъществяването на която бил съставен констативен протокол рег. № 254р-37058 от 14.12.2020г. В протокола било отразено, че не са изпълнени дадените предписания с констативен протокол рег. № 254р-34061/12.11.2020г. Препис от протокола отново бил връчен на заварения на място Л. А.К. .
По повод извършената проверка на търговският обект на „Айко Трейд“ЕООД, гр. Димитровград от страна на ПИ I- ва степен „КОС“ била изготвена докладна записка рег. № 3286р-4625 от 29.01.2021г. до Директора на ГДНП-МВР, с която било предложено поради открити нови обстоятелства (установеното с допълнителна проверка в периода 03.12.2020г.- 14.12.2020г. на преместваемият търговски обект на “АйкоТрейд“ЕООД, гр.Д., ул.“Р.Р.“ ПИ 21052.1015.2235) от съществено значение, имащи отношение към издаденото от ГД“НП“ разрешение с № 20170385210/03.10.2017г. валидно до 02.10.2022г. да търгува с пиротехнически изделия, които служат за основание за изменение на административният акт на основание чл.99 от АПК, да бъде възобновено производството за изменение на разрешение с № 20170385210/03.10.2017г.- премахване на преместваем търговски обект в гр.Д., ул.“Р.Р.“ ПИ 21052.1015.2235.
На 15.02.2021 г. Директора на ГД“НП“ е постановил оспореното в настоящото производство Решение рег. № 3286р-7404. С процесното, административния орган е възобновил производството по издаване на разрешение с № 20170385210/03.10.2017г., като е изменил същото, чрез заличаване на обект: гр.Д., ул.“Р.Р.“ ПИ 21052.1015.2235. Видно от изложените в решението фактически съображения за издаването му, като мотив за постановения с него резултат е посочено, че обекта находящ се в гр.Д., ул.“Р.Р.“ ПИ 21052.1015.2235 е преместваем такъв. С писмо (вх. № 328600-22233/13.05.2020 г.) от Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), ГД“НП“ е уведомена за настъпила промяна в нормативната уредба по отношение на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (изм. ДВ, бр. 25 от 2019 г.) в насока, че преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ не представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като е вписана легалната дефиниция на понятието "преместваем обект", дадена в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ (последно изм. ДВ бр. 16 от 2020 г.). С оглед на това е посочено, че ДНСК считат, че за преместваемите обекти не може да бъде издадено разрешение за ползване на обекти или друг заместващ го документ по реда на ЗУТ за нуждите на чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ. Според изложеното от административния орган, издаденото разрешение № 20170385210/03.10.2017г. валидно до 02.10.2022г. представлява влязъл в сила индивидуален административен акт по смисъла на АПК, който не е бил оспорен пред съда. При издаването му съществено е нарушено изискването за законосъобразността му – чл. 35, ал. 3 от ЗОБВВПИ, който указва складовете за съхранение на взривни вещества и търговските обекти и/или складове за съхранение на боеприпаси и пиротехнически изделия трябва да отговарят на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно Закона за устройство на територията. Така констатираното обстоятелство, според Директора на ГДНП се явява основание за възобновяване на производството по издаване на административния акт – разрешение за търгуване с пиротехнически изделия за обект находящ се в р.Д., ул.“Р.Р. ПИ 21052.1015.2235 към разрешение № 20170385210/03.10.2017г. валидно до 02.10.2022г. Направено е и позоваване на чл. 100 от АПК, съгласно който, възобновяването на административното производство може да се извърши по инициатива на административния орган издал акта – в случая ГДНП.
В решението е посочено също, че на основание чл. 154, ал. 1, и ал. 2 от ЗОБВВПИ е извършена проверка на " Айко Трейд" ЕООД по отношение процесния обект, в резултат на която е установено, че последния е преместваем такъв, поставен целогодишно на адреса и извършва търговска дейност. За резултатите от проверката е бил съставен констативен протокол и е даден срок за привеждане на обекта в съответствие с изискванията на закона. След извършена допълнителна проверка е установено, че в дадения срок въпросния преместваем обект не е приведен в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 3 от ЗОБВВПИ, а именно да бъде въведен в експлоатация като строеж по реда на ЗУТ и да отговаря на физическата защита на строежите за тази дейност.
Във връзка с горното, административния орган е посочил в мотивите си, че установеното с допълнителната проверка в периода 03.12.2020 г.– 14.12.2020г.г. представлява открити нови обстоятелства, които са от съществено значение за издаването на акта, и при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство по смисъла на чл. 99, т.2 от АПК.
В мотивите на решението е направен и анализ на значимостта на обществените отношения, предмет на правната уредба на ЗОБВВПИ.
Като правно основание за постановяване на оспореното решение, Директора на ГДНП е посочил чл. 99, т. 1 и т. 2, чл. 100 от АПК.
Видно от отбелязването в акта, решението е съобщено на управителя на „Айко Трейд“ЕООД -Л. А.К. на 02.03.2021г. На 16.03.2021г. дружеството е оспорило така издаденият акт, като е депозирало жалба до съда, чрез административният орган, заведена с вх. № 328600-12797 от 16.03.2021г. по описа на ГД“НП“.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, чийто права и законни интереси са били засегнати и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Наличието на основанията визирани в чл. 146 от АПК, води до недействителност на административният акт. За преценка, дали порока от който акта страда води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай акта следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно, акт издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Съдът намира, че в случая не се установява наличието на основания за обявяване нищожността на обжалваният акт.
Единственият
довод на жалбоподателя, за прогласяване нищожността на обжалваното решение е
некомпетентност на издателя му.
Разрешение № 20170385210/03.10.2017г. валидно до 02.10.2022г. е издадено от Директор на ГД“НП“, който се явява компетентен административен орган по смисъла на чл. 38, ал. 4 от ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 99 от АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал. Съгласно нормите на ЗОБВВПИ, издаденото разрешение за търговия с оръжия, взривни вещества и пиротехнически изделия не подлежи на оспорване по административен ред, поради което, компетентен да постанови неговата отмяна е органа, който го е издал – Директор на ГД“НП“. Оспореното решение е издадено на 15.02.2021г., като е подписано от За директора на ГД“Национална полиция“ - от старши комисар Т.Г. – Заместник-Директор на Главна Дирекция“НП“.Видно от приложената по делото Заповед № 3286з-509/12.02.2021г. за възлагане на функции по управление на ръководни служители на МВР издадена от Директора на ГД“НП“-МВР, със същата е възложено на старши Комисар Г.в периода 15.02.2021г. до 16.02.2021г.вкл. да осъществява общото и непосредствено ръководство на Главна дирекция „Национална полиция“. Видно то посоченото в заповедта сред правните основания за издаването й е и чл. 38, ал.4 от ЗОБВВПИ, по силата на който Директора на ГД“НП“ има правомощия да издава разрешенията за търговия с оръжия боеприпаси и пиротехнически изделия, а съгласно чл. 41, ал.5 от ЗМВР при изпълнение на функциите си директорите на главните дирекции могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора. Именно такъв акт представлява и представената по делото Заповед № 3286з-509 от 12.02.2021г., оправомощаваща посочения в нея заместник директор да осъществява функции по общото и непосредствено ръководство на главната дирекция, вкл. и на основанията по чл. 38, ал.4 от ЗОБВВПИ. В този смисъл, решението е постановено от компетентен административен орган в кръга на правомощията му, а възраженията за некомпетентност на издателя на акта не се споделят от съда.
Спазена е и предвидената от закона писмена форма. В решението се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения за издаването му, които си кореспондират и същото е подписано от издателя си. Единният идентификационен номер е уникален и задължителен за търговците, клоновете на чуждестранен търговец, юридическите лице с нестопанска цел и клоновете на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, вписани в търговския регистър на Република България и има за предназначение еднозначно да индивидуализира посочените по-горе субекти. В случая ЕИК на жалбоподателя е посочен вярно в обжалваният акт, поради което не би могло да се стигне до неяснота относно адресата на акта. Следователно не е допуснато нарушение на формата, което да е основание за прогласяване на акта като нищожен или за отмяната му, като незаконосъобразен.
Не се споделят и възраженията изложени в жалбата за наличие на допуснато от органа нарушение на административно производствените правила предвид обстоятелството, че в акта не било посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва същия. Видно от съдържанието на последния в него изрично се съдържа посочване на срока в който подлежи на оспорване, както и че това следва да бъде сторено по реда на АПК. Обстоятелството, че не е визиран и органа пред който може да се оспори обжалваното решение не води до незаконосъобразност на същия даващо основание да бъде отменен поради наличие на хипотезата на чл. 146, т.2 от АПК, а води до възможност за прилагане нормата на чл.140, ал.1 от АПК, т.е. е основание за удължаване срока за обжалване на акта. В този смисъл е и трайната практика на Върховният касационен съд приемаща, че изявлението по чл. 59, ал.1, т.7 от АПК се формира след като вече е формирана разпоредителната част на административният орган, поради което нарушението на тази разпоредба не може да се отрази на валидността и законосъобразността на съответният административен акт.
Характерно за влезлият в сила индивидуален административен акт е, че същият се ползва с обвързваща сила, както по отношение на неговия адресат, така и по отношение на органа, който го е издал. Съответно, веднъж станал окончателен, такъв акт не може да бъде оттеглян, изменян или отменян, освен в изрично посочените от съответните правни норми случаи и при изрично предвидения в закона специален ред. Производството по чл. 99 от АПК е именно такъв специален, извънреден способ за отмяна на влезли в сила административни актове. Същото е възможно само при наличие на следния фактически състав: 1. Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда и 2. Наличие на някое от предвидените в чл. 99, т.1-т.7 от АПК основания.
Не е спорно между страните, че в случая Разрешение № 20170385210 от 03.10.2017г. издадено от Директора на Главна дирекция “Национална полиция“ и допълнено с решение рег. № 3286р-23355 от 25.05.2018г. на Заместник-Директора на ГД“НП“, представлява индивидуален административен акт, както и че същото(както и допълващото го решение) не е било обжалвано по съдебен ред. Следователно първата кумулативна предпоставка за възобновяване на административното производство е налице.
Както
се посочи, административния орган е приел, че в случая са налице предпоставките по чл.
99, т. 1 и т.
2 от АПК за възобновяване на административното производство по издаване на
разрешение № 201704000747/20.12.2017 г., допълнено с решение рег. № 3286р-23355
от 25.05.2018г. на Заместник Директора на ГД“НП“.
Съгласно текста на посочените правни основания, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато: 1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му и 2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.
В специалното производството по чл. 99 и сл. от АПК, административния орган е ограничен от сроковете за това, регламентирани в чл. 102 от АПК. Сроковете са законоустановени и са преклузивни. Пропускането им погасява правото на искане, поради което производство не следва да се образува или образуваното такова следва да се прекратява. В този смисъл, съгласно нормата на чл. 102, ал. 1 от АПК, възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта, а на основанието на чл.99, т.2 от АПК в 3 – месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административният акт, но не по-късно от една година от откриване на основанието, а когато основанието предхожда издаването на административният акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта.
По отношение основанието по чл.99, т.1 от АПК:
Решение рег. № 3286р-23555 от 25.05.2018г. на Заместник-директора на ГД“НП“, с което е допълнено разрешение № 20170385210/03.10.2017г., по отношение на процесния обект находящ се в гр.Д., ул.“Р.Р.“ ПИ 21052.1015.2235 е връчено на адресата си на 28.05.2018г. По принцип същото е положителен за адресата си акт и същия няма правен интерес да го оспорва, но няма спор между страните, като не се и твърди от ответника, че същото, както и допълненото с него разрешение са били обжалвани, както и не се представят доказателства удостоверяващи такова оспорване. Предвид това, следва да се приеме, че допълването на разрешението, касателно процесния обект е придобило стабилитет към 13.05.2018г.с изтичането на законоустановеният 14-дневен срок за оспорване. Дори да се приеме, че срокът за обжалване на същото следва да се счита за удължен по реда на чл.140,ал.1 от АПК, тъй като в решението за допълване не е посочено, пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, то в този случаи актът следва да се счита за придобил стабилитет към 30.07.2018г. Преклузивният срок по чл. 102, ал.1 от ПК вр. с чл. 99, т.1 от АПК следователно е изтекъл към 13.08.2018г., респ. 30.10.2018г.(ако срока за обжалване се приеме за удължен по реда на чл. 140, ал.1 от АПК), а обжалваното в настоящото производство решение незаконосъобразно е издадено на 15.02.2021г. на посоченото основание, след като вече е била погасена възможността административното производство да се възобнови. Като не е установил този факт, а вместо това е образувал производство по чл. 99 и сл. от АПК органът е допуснал процесуално нарушение, което е съществено.
Касателно второто, посочено в решението за отмяна, основание по чл.99,т.2 от АПК : за да приеме наличието на ново обстоятелство от значение за постановяване на разрешението за търговия с пиротехнически изделия, административния орган се е позовал на твърдяна законодателна промяна в разпоредбата на чл. 56 от ЗУТ, регламентираща преместваемите търговски обекти, а също и извършена в периода 03.12.2020 г. – 14.12.2020 г. проверка, която е установила, че обекта в гр. Д., ул.“Р.Р.“ ПИ 21052.1015.2235 е преместваем такъв и не съответства на изискванията, въведени в чл. 35, ал. 3 от ЗОБВВПИ, както и че въпреки дадените задължителни предписания в тази насока, в указаният с тях едномесечен срок същия не е бил приведен в съответствие с изискванията на тази норма - а именно не е бил въведен в експлоатация като строеж по реда на ЗУТ и да отговаря на физическата защита на строежите за тази дейност.
Основанието посочено в т. 2 на чл. 99 от АПК е свързано с откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за издаване на акта и които при решаване на въпроса от административният орган не са били известни на страната в административното производство. Трайно се възприема в съдебната практика и теория, че под „нови обстоятелства“ следва да се имат предвид факти от действителността, които имат спрямо процесното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Тези факти следва да са нови, т.е. те не трябва да са били включени във фактическият материал при издаването на административният акт, но същите следва да са съществували към момента на постановяване на административният акт, макар страната не е знаела за тях, или ако е знаела по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателства за установяването им. Новите писмени доказателства могат да са новооткрити/т.е. да са съществували, но да не са били известни на страната, но могат да бъдат и новосъздадени, като в този случаи следва да се отнасят за факти, които са съществували към момента на издаване на съответният административен акт, но не са били известни на страната и страната да не е могла да ги докаже.
Обстоятелството, че преместваемите обекти не съставляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ не съставлява ново обстоятелство, възникнало след законодателна промяна в ЗУТ – ДВ бр. 25 от 2019 г. Още в първата редакция на ЗУТ – ДВ, бр. ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., в приложимата към този момент редакция на чл. 56 от с.н.а. е предвиждал, че върху поземлени имоти могат да се разполагат преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), които не са трайно свързани с терена. С изменението на ЗУТ с ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г. е създадена нова т. 80 на § 5 от ДР на ЗУТ, с която е дадено легално определение на понятието "преместваем обект", съгласно което, това е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Съответно твърдяната от органа законодателна промяна на чл. 56, ал.1 от ЗУТ, не касае вече въведеното от 2012г. от законодателя разграничение между строежите и преместваемите обекти и не представлява ново обстоятелство. Освен това промяната в правната уредба, особено когато на последната не е придадено обратно действие не може и да представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.99, т.2 от АПК.
Осъществените конкретни проверки в периода 03.12.2020-14.12.2020г., при които е установено че обекта е преместваем и че същия не е приведен в съответствие с изискванията на чл. 35, т.3 от ЗОБВВПИ - като не е въведен в експлоатация като строеж и да отговаря на физическата защита на строежите за тази дейност, също не може да съставляват основание по чл. 99, т.2 от АПК. За органа е била налице яснота, че процесният обект е преместваем такъв, още към датата на издаване на решението за допълване на разрешението, т.е. към 25.05.2018г., тъй като дружеството е представило към този момент - с подаване на заявлението си, разрешението за поставяне на обекта издадено от главният архитект на община Димитровград, в което ясно е посочено че се издава на основание чл. 56, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, както и договора за наем на същия търговски обект-павилион, при наличие на които документи безспорно не би могло да се стигне до неразбиране у издателя на акта, досежно вида на процесния обект. Обстоятелството, че този обект, с които се иска допълване на първоначално издаденото разрешение е преместваем такъв, а не строеж съответно не е ново, то е факт от действителността с които органът е бил наясно и който е съществуващ и към момента на постановяване на издаденото допълнение към разрешението и по делото се доказва, че още към този момент при органа са били налични доказателство за съществуването му. Следва да се посочи, че както проверката осъществена в периода 03.12.2020г. - 14.12.2020г., така и установеното с нея, че преместваемият обект не е приведен в съответствие с изискванията на чл.35,т.3 от ЗОБВВПИ са нововъзникнали обстоятелства, а не са съществуващи към датата на издаване на допълненото с Решение рег. № 3286р-23355 от 25.05.2018г. Разрешение с № 20170385210/03.10.2017г. и не попадат в хипотезата на чл.99,т.2 от АПК, поради което не съставляват основание за възобновяване на административното производство.
Дали органът законосъобразно е издал разрешение за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия касателно преместваем обект е въпрос относим към предпоставките по чл.99, т.1 от АПК, но както вече се посочи възможността за възобновяване на административното производство по реда на тази разпоредба е било преклудирано още преди издаване на оспорения в настоящото производство акт и не може да се изследва в настоящото производство.
Съобразно гореизложеното съдът приема, че по отношение на предпоставката по чл. 99, т. 1 от АПК е изтекъл законовия срок за възобновяване на производството, а по отношение на чл. 99, т. 2 от АПК е налице липса на установяване на ново обстоятелство, от значение за постановяване на административния акт, което да е съществувало към датата на издаване на последния, но да не е било известно на ответника, и което да обоснове необходимостта от възобновяване на производството. Предвид това обжалваният акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен като такъв. Допуснатото нарушение на материалния закон не е основание за прогласяване нищожността на издадения административен акт, а за отмяната му като незаконосъобразен.
При извършената служебна проверка съдът не установи и превратно упражняване на власт от страна на административният орган, а и доводи за такова не се и излагат от жалбоподателя. С оглед материалната незаконосъобразност на обжалваното решение същото се явява и несъответно на целта на закона. Доколкото в АПК е предвидено издаване на актове от вида на обжалвания , то този порок не води до нищожност, а отново само до незаконосъобразност на процесния акт.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна, а оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане разноски по делото. Осъществяването на такива по делото се доказва в размер на 50.00 лева, представляващи внесена ДТ. Въпреки осъществената защита от процесуален представител, по делото не са налични доказателства установяващи действително заплащането на адвокатски хонорар, поради което разноски за процесуално представителство не следва да се присъждат на оспорващата страна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Гр.Хасково.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение с рег. № 3286р-7404 от 15.02.2021г. издадено от ЗА Директора на ГД“НП“, при МВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Национална полиция" при МВР да заплати на "Айко Трейд" ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Д., ул.“Х. С.“ № , вх. , ет. , ап. разноски по делото в размер на 50(петдесет)лева представляващи внесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
Съдия: