Р
Е Ш Е Н И Е № 260099 / 14.9.2020г.
гр.
Перник, 14.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесети август, две хиляди и двадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4591 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Образувано и по искова молба на „Брадърс
Гараж“ ЕООД срещу „КАРЕНА-В“ ЕООД и К.Г.З.. С исковата молба и уточнения към
нея по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено ответниците му дължат солидарно сумата в размер
на 4242 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за извършени транспортни
услуги в периода м. април – м. май 2018 г., дължима съгласно споразумение между
страните от 27.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК
Ищецът твърди, че между него и ответното
дружество „Карена – В“ ЕООД през месец април 2018 г. е сключен устен договор,
по силата на който „Брадърс Гараж“ ЕООД
поело задължението да извършва по възлагане от ответника превоз на товари на
територията на страната, както и от Република България до Република Гърция.
Правоотношението възникнало въз основа на устни преговори, водени между
управителите на двете търговски дружества, без подписване на писмен договор.
Поддържа, че през периода месец април 2018 г. – месец май 2018 г. ищецът
изпълнил задълженията си, като извършил превозите, възлагани от ответното
дружество. Съгласно сключения между страните договор „Брадърс Гараж“ ЕООД
следвало да заплати на ищеца възнаграждението за извършената транспортна услуга
след постъпването към него на плащания от спедиторите, което се осъществявало в
период от 30-40 дни от услугата и равняващо се на 80 % от общо получената сума
за извършените превози. Твърди се, че последните били фактурирани от „Карена –
В“ ЕООД. Посочва се, че ответното дружество продължавало да дължи на ищеца
сумата от 4 242 лв. за извършени превози на товари. В тази връзка между
страните е сключено споразумение от 27.11.2018 г., с което ответникът признава,
че дължи сумата и се задължава да я заплати в срок до 31.12.2018 г. Съгласно
клаузите на споразумението вторият ответник – К.З., поръчителствал за дълга.
Последният не е платен и към настоящия момент. С тези доводи се отправя искане
за уважаване на исковата претенция. Претендира разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество чрез адв. В.К., в което е
изразено становище за неоснователност на исковите претенции. Изложени са
съображения за липса на изискуеми реквизити в издадения запис на заповед като
основание за неговата нищожност. Поддържа се становище за нищожност на
представеното Споразумение поради липса на основание. Твърди се, че ищцовото
дружество не е регистрирано като превозвач, не е извършвало никакви превози от
името и за сметка на „Карена-В“ ЕООД и не е разполагало с ресурс за това. Моли
се исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и се претендират
разноски за адвокатско възнаграждение.
В срочно депозиран писмен отговор
ответницата К.З., чрез адв. В.К., изразява идентично становище за
неоснователност на исковете. Наведени са съображения за нищожност на записа на
заповед и на представеното споразумение. Поддържа се становище, че Търговският
закон не включва поръчителството на физическо лице, което не е търговец, като
способ за обезпечаване на търговски сделки. Сочи, че липсва основание на
договора за поръчителство. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд
Перник, I състав е сезиран със субективно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД, вр. чл. 372 ТЗ срещу „Карена-В“ЕООД и по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД, вр.
чл. 141 ЗЗД спрямо К.Г.З.. Исковото производство се развива след срочно
подадени от двамата длъжници възражения по реда на чл. 414 ГПК, поради което са
налице общите и специалните абсолютни процесуални предпоставки за неговата
допустимост.
С договора за
спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен
спор, като си правят взаимни отстъпки. Договорите имат сила на закон, за тези,
които са ги сключили (арг. чл. 20а, ал. 1 ЗЗД), като съдът е длъжен да се
съобрази с договорката, постигната между страните чрез спогодба и да приеме, че
отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили, след като същите
свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор.
В случая Споразумение от 27.11.2018 г.,
сключено между ищеца и ответниците, се установява, че „Карена-В“ ЕООД е признало
дължимостта спрямо ищцовото дружество на сума в размер на 4242 лв. за извършен
от „Брадърс Гараж“ ЕООД превоз на товари, като се е задължило да заплати сумата
в срок до 31.12.2018 г. За обезпечаване на паричното си задължение „Карена-В“
ЕООД се е задължило да издаде запис на заповед, както и да осигури поръчител – К.Г.З.,
управител и едноличен собственик на каптала на „Карена-В“ ЕООД, какъвто е
издаден на същата дата, видно от представеното по делото копие на ценната
книга.
Съдът намира, че с тази спогодба
страните не са направили взаимни отстъпки, а са установили действителните
задължения по правоотношенията, породени от устните договорки за извършване на
превоз. Изрично в съдебно заседание /л. 89/ процесуалният представител на
ответниците е посочил, че споразумението е подписано именно от лицата, посочени
като негови автори. След като страните по спора, с изричен договор, сключен
помежду им на 27.11.2018 г., извънсъдебно са признали факта, че ответникът
„Карена-В“ ЕООД дължи на ищеца „Брадърс Гараж“ ЕООД за извършен от него
автомобилен превоз на товари и страните не оспорват валидността на волята си,
съдът е длъжен да я зачете. С оглед съществените характеристики на договора за
спогодба, при представянето й, съдът следва да се позове на нея, без да
установява действителните отношения (в този смисъл и Решение № 134 от
21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4255/2018 г.).
Неоснователни са възраженията за
нищожност на спогодбата поради липса на основание. Основание на сделката е
типичната непосредствена цел, желаният правен резултат, в конкретния случай – разрешаването
на съществуващ или потенциален спор между страните. По силата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва основание, като законът установява
оборима материалноправна презумпция че основание съществува. Провеждането на
обратно доказване, т.е. оборването на презумпцията следва да бъде пълно и
главно, т.е. страната да установи своите твърдения по несъмнен начин, което в
случая не е проведено. Видно от приетите Свидетелство за регистрация на МПС –
част I, и Договор от 05.02.2018 г. между „Брадърс Гараж“ ЕООД и трето, неучастващо
по делото лице, .М.И.е предоставил на ищцовото дружество правото да използва
собственото му МПС – товарен автомобил, марка „***“, с ДК № ***, рама № ***. В
последствие лицето Н.М.се е задължил да предостави същото МПС за временно и
възмездно ползване на ответника „Карена-В“ ЕООД по силата на сключен между тях
договор за наем от 12.04.2018 г. По делото са представени и 14 бр. CMR
товарителници, както и 22 бр. фактури, издадени в периода м. 04.2018 г. – м.
05.2018 г. от „Карена-В“ ЕООД като доставчик на услуга спрямо различни
получатели, за транспорт между ***в периода м. 04.2018 г. – м. 05.2018 г., като
във всяка от фактурите е посочен регистрационен номер на превозно средство „***“. Самото наличие на друга облигация
по повод посоченото МПС не води до несъмнен извод за липса на основание за
задължаването по спогодбата. По силата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД наличието
на основание се предполага и ответникът не е установил противното, поради което
съдът счита, че спрямо „Карена-В“ ЕООД е възникнало валидно задължение за
заплащане на 4242 лв., по силата на споразумението от м. 11.2018 г., а
предявеният от дружеството иск е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
В случая Споразумението е подписано от К.З.
както като представител на „Карена-В“ ЕООД, така и в лично качество като
поръчител, поради което съдът намира, че е налице изрично волеизявление от
ответницата К.З. за задължаване спрямо кредитора „Брадърс Гараж“ ЕООД да
отговаря за изпълнението на задължението на „Карена-В“ ЕООД в качеството й на
поръчител. Договорът за поръчителство е акцесорен, като между него и сделката,
сключена с главния длъжник, съществува функционална връзка, изразяваща се в
пълната обусловеност на съществуването на задължението на поръчителя от
наличието на валидно възникнало и непогасено главно задължение. Дължимата от
поръчителя престация е идентична по предмет с тази на главния длъжник. Неоснователни
са доводите за нищожност на договора, поради невъзможност физическо лице, което
не е търговец, да бъде поръчител по търговска сделка, доколкото законът не
съдържа подобно ограничение.
Съгласно чл. 147, ал.1 ЗЗД поръчителят
остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил
иск против длъжника в течение на 6 месеца. Съгласно възприетото становище в
т.4б от ТР № 4/18.06.2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което е
задължително за съдилищата, срокът по чл. 147, ал.1 ЗЗД е „краен и преклузивен“,
поради което се прилага служебно от съда, а с изтичането му се прекратява
самото поръчителство. В процесния случай в споразумението е уговорен падеж на
паричното задължение 31.12.2018 г., като заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 13.06.2019 г., т.е. преди изтичането
на шест месеца, поради което поръчителството на К.З. не е прекратено. Поради
изложеното и на основание чл. 141, ал. 1 ЗЗД същата е солидарно задължена с
главния длъжник „Карена-В“ ЕООД за заплащане на сумата 4242 лв., съгласно подписаното
споразумение, поради което претенцията срещу нея също е основателна и следва да
бъде уважена.
По
разноските:
При този изход от спора, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени сторените и доказани в
исковото производство разноски в общ размер на 604,84 лв. – платена ДТ и
адвокатско възнаграждение.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 464,84 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД и чл. 141 ЗЗД, че в полза на „БРАДЪРС ГАРАЖ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Мур“ № 2 СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане, солидарно
срещу „КАРЕНА-В“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ж.к. „Тева“, бл. 86, вх. А, ет. 7, ап. 20 и срещу К.Г.З., ЕГН **********, с адрес *** за сумата от 4242,00 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за
извършени транспортни услуги в периода м. април – м. май 2018 г., дължима
съгласно Споразумение от 27.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.06.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2478 от 14.06.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3716/2019 г.
по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „КАРЕНА-В“ ЕООД, ЕИК
********* и К.Г.З., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „БРАДЪРС ГАРАЖ“
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 604,84 лева – разноски пред Районен
съд Перник в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „КАРЕНА-В“ ЕООД, ЕИК ********* и К.Г.З.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „БРАДЪРС ГАРАЖ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата
от 464,84 лева – разноски пред Районен съд Перник в заповедното
производство.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от
решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ_________________