№ 5946
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100505459 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5459/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Топлофикация
София “ ЕАД гр.София срещу решение №3347 от 27.02.2025 г постановено по гр.д.
№24011/24 г на СРС , 43 състав ; в частта , с което са отхвърлени исковете на въззивника да
се признае за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД , че
Л. Т. Р. ЕГН ********** от гр.София му дължи разликата над 358,50 лева до 2150,97 лева
незаплатена цена на топлинна енергия за периода м.05.2020 г до м.04.2022 г за апартамент
№121 в гр.София ж.к.********, ведно със законна лихва от 26.10.2023 г. до изплащане на
вземането ; сумата от 411,93 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
15.08.2021 г. до 10.10.2023 г., сумата от 26,28 лева за дялово разпределение за периода
м.07.2020 г – м.04.2022 г , ведно със законна лихва за периода от 26.10.2023 г. до изплащане
на вземането и сумата от 5,59 лева лихва за забава върху посочената главница за дялово
разпределение за периода от 15.11.2020 г до 09.09.2023 г ; за които суми е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №32869 от 02.11.2023 г по ч.гр.д.
№58847/23 г на СРС , 43 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Ответникът е съсобственик на имота , но е единствен потребител на топлинната енергия и
легитимиран ответник , тъй като е подал заявление-декларация за открИ.е на партида .
Ответникът дължи всички претендирани от въззивника суми , защото е обвързан от ОУ на
1
дружеството .
Въззиваемата страна е не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице помагач „Нелбо“ АД не взема становище по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Топлофикация
София “ ЕАД гр.София на 05.03.2025 г и е обжалвано в срок на 17.03.2025 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът извършва служебна проверка и за
правната квалификация на исковете.
За да отхвърли исковете в посочената част СРС е приел , че ответникът е собственик само
на 1/6 от процесния топлофициран имот респ. на основание чл.153 ЗЕ дължи само 1/6 от
главницата за топлинна енергия . Тази главница не е погасена по давност , защото първата
фактура от периода е издадена м.09.2020 г , а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 26.10.2023 г . Не се дължат лихви за забава върху главницата за
топлинна енергия , защото по отношение на общата фактура по чл.32 ал.3 от ОУ /2016 г/
няма как да се приложи чл.33 ал.4 ОУ /2016 г / . Не се дължат суми за дялово разпределение
, защото не е доказано заплащане на същата от ищеца на третото лице . Съответно не се
дължи и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение .
Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .
Неправилно първоинстанционният съд е приел , че ответникът е материално-правно
легитимиран ответник само за 1/6 от процесните задължения. Такава легитимация е налице
са вземанията в тяхната цялост поради следното . Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №
2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС няма пречка да бъде постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в
чл.153 ал.1 ЗЕ /собственик , вещен ползвател/, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, и този
правен субект да дължи цената на доставената топлинна енергия и дяловото
разпределение , респ.лихвите за забава върху тях . На още по-силно основание такъв
писмен договор може да се сключи и със съсобственик/съпритежател на вещно право на
ползване върху имота като в такъв случай задължено лице е само този
съсобственик/съпритежател . Съсобственикът не се нуждае от договор с останалите
2
съсобственици , за да ползва изцяло съсобствения имот. По силата на СВОЯТА
СОБСТВЕНОСТ той има право сам да ползва целия имот . В процесния случай ответникът
и съсобственик Л. Р. е подал заявление-декларация за открИ.е на партида още на
01.03.2017 г . Такава му е била открита и всички фактури и изравнителни сметки са
издавани на негово име , а той е легитимиран ответник за всички процесни задължения .
Задълженията за топлинна енергия и за дялово разпределение не са оспорени като основание
и принципно са доказани с представените писмени доказателство . От друга страна
неправилни са мотивите на СРС относно приложението на погасителната давност , а това
възражение на ответника е частично основателно . Предвид подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 26.10.2023 г погасени по давност са вземанията за
главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г – м.08.2020 г . Според чл.33 ОУ /2016 г
/ месечните задължения за доставена топлинна енергия се дължат в 45-дневен период , след
изтичане на периода , за който се отнасят. В случая задълженията за последния месец от
визирания период /м.08.2020 г/ са станали изискуеми на 15.10.2020 г и исковата молба е
подадена след изтичане на 3-годишния давностен срок на 26.10.2023 г . Следователно
ответникът не дължи сумата от 155,81 лева главница за топлинна енергия за периода
м.05.2020 г – м.08.2020 г т.е. дължи разликата над 358,50 лева лева до 1995,16 лева цена на
доставената топлинна енергия за целия исков период . Като краен резултат правилно СРС е
приел , че ответникът не дълги разликата над 1995,16 лева до 2150,97 лева главница за
топлинна за целия исков период .
Върху частично присъдената главница за топлинна енергия се дължат и 382,09 лева лихви
за забава за целия исков период от 15.08.2021 г. до 10.10.2023 г. Като краен резултат
правилно СРС е приел , че ответникът не дължи разликата над 382,09 лева до 411,93 лева
лихви за забава върху посочената главница за целия исков период . Съгласно чл.33 ал.4,5 от
ОУ /2016 г/ потребителите за битови нужди дължат лихви за забава не върху прогнозните
сметки , а само след издаване на съответната обща фактура за периода . Изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура повече от 45-дни след приключване
на отоплителния сезон не се отразява на дължимостта на лихвите за забава . Препращането в
ал.4,5 към ал.2 на чл.33 от ОУ /2016 г/ има предвид срока от 45 дни , а не датата на
приключване на отоплителния сезон като „период , за който се отнасят“. Това е така , защото
задълженията по чл.32 ал.2 и ал.3 от ОУ /2016г / са различни , спазва се различна процедура
са определянето им и имат падеж , който е определен по различен начин и визира
настъпване на различни факти . Прогнозните сметки по чл.32 ал.2 от ОУ /2016 г/ съгласно
чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г/ се дължат в 45-дневен срок ,след изтичане на периода , за който се
отнасят , но без да се начисляват лихви за забава . За изравнителните сметки по чл.32 ал.3 от
ОУ /2016 г/ е необходимо отчитане и на ИРРО , както и издаване на обща фактура за отчетен
период , а след изтичане на 45-дневния срок се начисляват лихви за забава . По-късното
издаване на общата фактура не уврежда правата на потребителите , тъй като едва след
изтичане на 45-дневен срок от фактурата започват да се начисляват – както и в процесния
случай - лихви за забава . По тази причина ОУ не уреждат както краен срок за издаване на
3
общата фактура , нито необходимост ищецът да отправя нарочна покана по чл.84 ал.2 ЗЗД , с
която да постави съответните потребители в забава за заплащане на задълженията им .
Ищецът е легитимиран да претендира сумата за дялово разпределение от ответника съгласно
чл.22 ал.2 и чл.36 ал.1,2 ОУ /2016 г/ . За тези суми , за които трябва да се счита , че не са
оспорени като основание и като размер , защото липсва изрично възражение в тази насока в
отговора на исковата молба . Констатира се неправилна практика на СРС 43 състав – да
отказва допускане на доказателства на ищеца /ССЕ , СТЕ/ , след което да отхвърля
исковете му като недоказани . Услугата „Дялово разпределение“ е възмездна (арг. от
разпоредбата на чл.140 ал. 5, т.8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл.139 ал.2 ЗЕ
от топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл.
139а ЗЕ. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния счетоводител се
уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните
собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово разпределение – чл.
139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия
купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец
(чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен
по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.). Дялово разпределение е извършвано
от третото лице и няма данни ответникът да е възразил срещу това . Искът за
претендираната главница за дялово разпределение е основателен . Липсва погасен по
давност период , тъй като вземането е възниквало в началото и в края на отоплителните
периоди .
Не се дължи от ответника сумата от 5,59 лева лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода от 15.11.2020 г до 09.09.2023 г. Чл.36 от ОУ /2016 г / не посочва
срок , в който потребителите трябва да заплащат главницата за дялово разпределение , а за
нея са неприложими чл.32 и чл.33 от ОУ /2016 г /. Липсва уговорен падеж на вземането ,
респ.на покана до ответника съобразно изискването на чл.84 ал.2 ЗЗД .
Налага се извода , че решението на СРС трябва да се отмени частично и исковете да се
уважат посочените размери на главница за топлинна енергия , лихви за забава върху нея и за
главница за дялово разпределение . В останалата част решението на СРС трябва да се
потвърди . Ищецът има право на допълнителни разноски пред СРС и на разноски пред СГС
съобразно уважената част от исковете му .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение №3347 от 27.02.2025 г постановено по гр.д.№24011/24 г на СРС , 43
състав ; в частта , с което са отхвърлени исковете на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София
да се признае за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД ,
че Л. Т. Р. ЕГН ********** от гр.София му дължи разликата над 358,50 лева до 1995,16 лева
незаплатена цена на топлинна енергия за периода м.05.2020 г до м.04.2022 г за апартамент
№121 в гр.София ж.к.********, ведно със законна лихва от 26.10.2023 г. до изплащане на
вземането ; сумата от 382,09 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
15.08.2021 г. до 10.10.2023 г., и сумата от 26,28 лева за дялово разпределение за периода
м.07.2020 г – м.04.2022 г , ведно със законна лихва за периода от 26.10.2023 г. до изплащане
на вземането ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№32869 от 02.11.2023 г по ч.гр.д.№58847/23 г на СРС , 43 състав ; ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* гр.София срещу Л. Т. Р. ЕГН ********** от гр.София , че Р. му дължи на
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД разликата над
358,50 лева до 1995,16 лева незаплатена цена на топлинна енергия за периода м.05.2020 г до
м.04.2022 г за апартамент №121 в гр.София ж.к.********, ведно със законна лихва от
26.10.2023 г. до изплащане на вземането ; сумата от 382,09 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 15.08.2021 г. до 10.10.2023 г., и сумата от 26,28 лева за
дялово разпределение за периода м.07.2020 г – м.04.2022 г , ведно със законна лихва за
периода от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането ; за които суми е издадена /частично/
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №32869 от 02.11.2023 г по ч.гр.д.№58847/23 г на СРС
, 43 състав .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , с която са отхвърлени исковете на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София срещу Л. Т. Р. ЕГН ********** от
гр.София , да се признае за установено , че Р. му дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД разликата над 1995,16 лева до предявения размер
от 2150,97 лева незаплатена цена на топлинна енергия за периода м.05.2020 г до м.04.2022 г
за апартамент №121 в гр.София ж.к.********, ведно със законна лихва от 26.10.2023 г. до
изплащане на вземането ; разликата над 382,09 лева до предявения размер от 411,93 лева
лихви за забава върху посочената главница за периода 15.08.2021 г. до 10.10.2023 г ; и
сумата от 5,59 лева лихва за забава върху посочената главница за дялово разпределение за
периода от 15.11.2020 г до 09.09.2023 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №32869 от 02.11.2023 г по ч.гр.д.№58847/23 г на СРС , 43 състав
.
ОСЪЖДА Л. Т. Р. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ********* гр.София допълнително сумата от 575,37 лева разноски пред СРС и в
заповедното производство и сумата от 550,49 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД като трето лице помагач на ищеца
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София .
5
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6