Р Е Ш Е
Н И Е № 514
гр.
Пловдив, 22.04.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
разгледа докладваното
от съдия Куршумова гр.д. № 650 по описа за 2019г., като за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на жалба от Е.Д.К., ЕГН:**********, с адрес: *** качеството й на длъжник по изпълнително дело №2150 от 2018 г. на
Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Пловдив, против
Постановление за налагане на глоба по чл.528, ал.5 от ГПК във вр. с чл.527,
ал.3 от ГПК на съдебния изпълнител от 08.01.2019 г., с което й е
наложена глоба в размер на 300 лв. В жалбата се релевират
възражения за неправилност на обжалваното постановление на ДСИ при РС Пловдив.
Излагат се твърдения, че на 31.12.2018 г. в сградата на Районен съд Пловдив е
следвало да предаде детето Д. И.К.
на баща му И.Т.К., на която дата се е явила заедно с детето и настоящия й партньор И. Г. в
изпълнение на указанията на ДСИ. С оглед обстоятелството, че не е присъствал
социален работник, жалбоподателката е възразил да предаде детето на баща му,
поради страхът на детето от него. Твърди, че е била принудена да подпише
протокол, с който се споразумява, че на 05.01.2019 г. ще предаде детето
доброволно, като категорично е отказала да подпише протокола и да се съгласи с
това. Посочва, че след това е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Пловдив, удостоверяващ, че детето е станало свидетел на
упражнено насилие от страна на баща му спрямо нея и партньора й. Посочва, че на
05.01.2019 г. бащата на детето е отишъл в дома й на посочения по – горе адрес и
е поискал детето. Оспорва декларацията от Г.Н.
П., че не е излезнала от апартамента.
Напротив посочва, че е излезнала и е заявила, че не са се споразумявали за
посочения ден и че в изпълнение на
съдебното решение ще предаде детето на 12.01.2019 г. По тези съображения
оспорва наложената глоба и прави искане за нейната отмяна. Прави
доказателствени искания за допускането на съдебно – почеркова експертиза, с
която вещото лице да отговори на въпроса дали подписа положен на протокола от дата
31.12.2018 г. по изп.д. № 2150/2018 г. ІІ район е положен от жалбоподателката,
за допускането на двама свидетели, които да бъдат разпитани относно факта, че е
излезнала на дата 05.01.2019 г. и не се е укрила. Прилага социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ –Пловдив.
Ответната страна
по жалбата - взискателят И.Т.К.,
ЕГН: **********, чрез пъломощника си адв.А.Б.,
в срок е подал възражение, с което оспорва същата и прави искане за оставянето й без уважение. Излага твърдения, че
жалбоподателката не е била принуждавана да подпише протокола на ДСИ от
31.12.2018 г., посочва се, че същата е присъствала в кабинета на ДСИ при
изчитане на протокола на всички присъстващи, но Е.К. е грабнала детето и подареното
му от баща му яке и безпардонно е напуснала, независимо, че ДСИ е поканил
същата да се върне и да се подпише. Посочва, че съобразно уговорката на
посочената в протокола дата, на 05.01.2019 г. е отишъл в дома на Е.К. заедно с
братовчедка си Г. П., с която са успяли да влязат във входа и да се качат на
четвъртия етаж. Излага обстоятелства, че вратата им е отворил партньора на жалбоподателката,
който е започнал да ги обижда, че жалбоподателката няколко пъти е преминавала
по коридора на жилището без да се покаже. Посочва, че детето въобще нито е било
изведено, нито показано от К., респективно от партньора й. Твърди се, че
взискателят е отишъл в V – то РПУ и е подал жалба. Твърди, че на посочената дата
жалбоподателката за пореден път е осъществила състава на административното
нарушение по чл.528, ал.5 от ГПК и следва да понесе отговорността си. Претендира
разноските за инстанцията. Възразява срещу доказателствените искания на жалбоподателката
с довода, че не се налага събирането на гласни доказателства, но в случай, че
същите бъдат допуснати, прави искане за допускането на такива и на взискателя
при режим на довеждане. Посочва, че поисканата графологична експертиза е
излишна, тъй като протоколът от 31.12.2018 г. не носи подпис, положен от Е.К..
Прави искане за изискване на данни от Районна прокуратура Пловдив за страни и
предмет на пр.пр. № 10 885 от 30.11.2018 г. на РП Пловдив и етапа на
разследването.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима,
тъй като съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.2, т.1 от
ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба.
Жалбата е подадена
в срока по чл.436, ал.1
от ГПК.
Направените доказателствени искания от длъжника за назначаване на
съдебно-почеркова експертиза и допускане на двама свидетели, както и искането на взискателя за изискване на данни от Районна
прокуратура Пловдив относно пр.пр. № 10 885 от 30.11.2018 г. на
РП Пловдив следва да се оставят без уважение, тъй като в протокола от 31.12.2018 г. на ДСИ изрично е записано, че не е подписан от длъжника, посочените доказателства
не са необходими за разрешаване на спора по делото, същият е изяснен от
фактическа страна от завереното копие
от изпълнителното дело, в което се намира и приложения с жалбата социален доклад.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело №2150/2018г.
по описа на ДСИ
при Районен съд- Пловдив е образувано за принудителното изпълнение
на задължението на
жалбоподателката Е.Д.К. за предаване
на детето Д. И. К., ЕГН **********, на бащата
И.Т.К. въз основа на изпълнителен
лист, издаден по гр.д.№19901/2012г. по
описа на Районен
съд- Пловдив, ІV бр.с., с който е
определен следният режим на лични отношения между бащата и детето: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. в съботния ден до 17.00
ч. в неделния ден с приспиване при бащата, един месец през лятото, който да не
съвпада с годишния платен отпуск на майката, две седмици през зимата, които да
не съвпадат с годишния платен отпуск на майката. До длъжника е била изпратена
покана за доброволно предавен на дете на 21.12.2018 г. от 13.00 ч. в стая 32 на
Районен съд Пловдив, служба Държавен съдебен изпълнител при РС Пловдив. В тази
покана е указано на длъжника в три дневен срок от датата на нейното получаване
да уведоми ДСИ за времето на платения си годишен отпуск за 2018 г. като
представи доказателства, в противен случай детето ще бъде предадено на бащата
за присъдения по изпълнителния лист период през зимата на дата 21.12.2018 г. На
21.12.2018 г. е депозирана молба от длъжника, че детето е с остра вирусна
инфекция и висока температура не може да бъде доведено в РС Пловдив поради
заболяването си, за което е представена медицинска бележка. С оглед на това
предаването на детето е насрочено за 31.12.2018 г. от 11,00 ч. в служба ДСИ стая 32 на РС Пловдив, за
което до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на
21.12.2018 г. За насроченото изпълнение длъжникът е уведомен и по телефона от
ДСИ, съгласно протокол на л.99 от делото. На 27.12.2018 г. е постъпила молба от
длъжника с представена служебна бележка от работодателя за платения годишен
отпуск през зимата 2018 г./2019 г., видно от която длъжникът ще ползва платен
годишен отпуск за периода 02.01.2019 г. – 04.01.2019 г.включително /л.98 от
изп.дело/. С молба от 28.12.2018 г. Е.Д.К. във връзка с предстоящото довеждане
на детето на 31.12.2018 г. е поискала от съдебния изпълнител призоваването на
социален работник, който да присъства на предаването. С разпореждане от
28.12.2018 г. съдебният изпълнител е изискал от Дирекция „Социално подпомагане“
– Пловдив да изпрати представител – социален работник за предаването на детето
на посочените дата и час, както и за представянето на социален доклад по ЗЗДт,
съгласно вече веднъж отправено искане за представяне на същия от съдебния
изпълнител, получено от социалната служба на 12.06.2018 г. На 28.12.2018
г. е постъпила писмо от Дирекция
„Социално – подпомагане“ – Пловдив, с което ДСИ е уведомен, че поради краткия
срок не е изготвен актуален социален доклад за детето, както и че съгласно
указателно писмо от 16.07.2009 г. на ЗА Председател Х. М., заместник –
председател на Държавна агенция за закрила на детето, социален работник не
участва в директни действия по принудително отнемане и и фактическо предаване
на дете. На 31.12.2018 г. в канцеларията на ДСИ са се явили взискателят с
пълномощника си, длъжникът с детето и настоящия си партньор И. Г., като детето
и партньора на майката са останали извън кабинета на ДСИ. ДСИ е предоставил на
страните постъпилия отговор от Дирекция „Социално – подпомагане“ – Пловдив като
майката е заявила, че детето не желае да тръгне с баща си и след като няма да
присъства социален работник е отказала да предаде детето и е излезнала извън
кабинета. При излизането от кабинета е станал конфликт между бащата на детето и
приятеля на майката, при което се е намесила съдебната охрана. Изпълнението е
продължило като ДСИ е поканил в кабинета си детето, което е било видимо
разстроено от случилото се и е заявило, че не желае да тръгне днес с баща си и
се е разплакало. Детето е заявило, че ще отиде при баща си на 05.01.2019 г. и
иска да се върне при майка си на 06.01.2019 г. В протокола на ДСИ е посочено,
че страните са се споразумяли, че на 05.01.2019 г. от 10.00 ч. взискателят ще
вземе детето от адрес: гр.Пловдив, ж.к.Тракия, бл.**, вх.Б, ет.4, ап.14 и ще го
върне на 06.01.2019 г. в 17.00 ч. на посочения адрес. ДСИ е указал на длъжника да
има готовност и да приготви личен багаж на детето за престоя му при бащата, а
при необходимост и учебни пособия. ДСИ е указал на страните, че следва да
мотивират детето и да създават добра атмосфера, за да може то да пребивава
спокойно и при двамата родители. Указал е, че ако детето желае да остане с баща
си и след 06.01.2019 г., в рамките на присъдения режим две седмици през зимата,
да му осигурят тази възможност. Страните са заявили, че са съгласни с дадените
им указания. ДСИ е уведомил длъжника, че при неизпълнение на насроченото
изпълнение на 05.01.2019 г. следва глоба по чл.528 от ГПК. В протокола е
отбелязано, че след неговото изчитане, длъжникът заедно с детето се е оттеглил
и не е подписал протокола. На 08.01.2019 г. е постъпила молба от взискателя, с
която е уведомил ДСИ, че на 05.01.2019 г. длъжника не е изпълнил съдебното
решение и е осуетил свиждането с детето. Посочва, че на 05.01.2019 г. в 10.00
ч. е отишъл с братовчедка си Г. П. на адреса на Е.К., като вратата на жилището
е била отворена от И. Г., който е започнал да ги гони и заплашва, майката не се
е показала, за които обстоятелства представя писмена декларация от Г.П..
С обжалваното в настоящото производство
постановление съдебният
изпълнител е наложил на
длъжника глоба в размер на 300 лв. на
основание чл.528, ал.5 във
връзка с чл.527, ал.3 от
ГПК за неизпълнение
на задължението му
да предаде на
05.01.2019 г. детето Д. И. К., ЕГН ********** на неговия баща И.Т.К.,
съгласно определения режим на лични отношения с решение по гр.д.№19901/2012г. по
описа на Районен
съд- Пловдив, ІV бр.с.
Жалбата
срещу постановлението за
налагане на глоба е неоснователна. Съгласно
разпоредбата на чл.528, ал.5
от ГПК ако
длъжникът не изпълни
доброволно, съдебният
изпълнител може да му
налага глоба за всяко
неизпълнение, която съгласно
разпоредбата на чл.527, ал.3
от ГПК е
в размер до 400
лв. По делото няма спор, че на
31.12.2018 г. ДСИ в присъствието на страните е насрочил предаването на детето
за 05.01.2019 г. от 10.00 ч. по адреса на майката, за което страните са били
уведомени. В случая не се оспорва факта,
че на 05.01.2019 г. майката Е.Д.К. доброволно
не е предала детето Д. И. К. на неговия баща И.Т.К.. В жалбата не се твърдят и
не се установяват обективни пречки или извинителни причини за неизпълнението на
това задължение от майката в указаните й от съдебния изпълнител дата и час. Възраженията
на жалбоподателката се основават на твърдението, че не се е съгласила да
предаде детето на посочената дата, както и че на същата дата 05.01.2019 г. е
излезнала от апартамента и е заявила на взискателя, че ще предаде детето на
12.01.2019 г.
Настоящият съдебен състав намира, че
така изложените от жалбоподателката възражения не я освобождават от
задължението й за осигуряване на присъствието на детето на 05.01.2019 г. и
неговото предаване на взискателя. Правото на лични контакти с детето Д. И. К. е
признато на бащата И.Т.К. при изрично определен режим с решение по
гр.д.№19901/2012г. по описа
на Районен съд-
Пловдив, ІV бр.с. – всяка първа и трета седмица от месеца за времето от
10.00 ч. в съботния ден до 17.00 ч. в неделния ден. В случая, денят 05.01.2019
г. представлява съботният ден на първата седмица на месец януари 2019 г., в
който ден бащата е имал право да бъде с детето си. Следва и да се има предвид,
че този ден се включва и в определените в решението две седмици през зимата, през
които бащата има право на лични контакт с детето си, тъй като същите не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Видно от представената служебна
бележка от работодателя на майката, същата е била в платен годишен отпуск през
периода 02.01.2019 г. – 04.01.2019 г. включително. В протокола от 31.12.2018 г.
ДСИ е указал на страните, че ако детето желае да остане с баща си и след
06.01.2019 г., в рамките на присъдения режим две седмици през зимата, да му
осигурят тази възможност. Ето защо, дори и жалбоподателката да не е била
съгласна на срещата между бащата и детето на 05.01.2019 г. и дори да се е явила
пред взискателя на 05.01.2019 г. с искане за провеждане на срещата на
12.01.2019 г., тези обстоятелства не
представляват причина за отмяна на наложената глоба, тъй като съдебното решение
в частта относно конкретните дни, в които бащата има право да бъде с детето,
подлежи на точно изпълнение. Възможността родителите да уговарят помежду си
личните контакти на бащата с детето е предвидена само за дни и часове, които не
са сред изрично установените в съдебното решение. В случая, както се установява,
05.01.2019 г. представлява ден, в който на бащата е съдебно признато правото да
бъде с детето си, като дори не се твърди и не установява на тази дата детето да
се е намирало на адреса. По отношение позоваването на социалния доклад от
18.01.2019 г. за изявление на детето, че го е страх да отиде при баща си,
следва да се има предвид, че не се твърди и не се установява предаването на
детето на 05.01.2019 г. да е било осуетено порада изразен от детето страх да
отиде при баща си на тази дата. Видно от твърденията в жалбата, предаването на
детето е било осуетено, поради несъгласието на майката за неговото предаване на
бащата на 05.01.2019 г., като се твърди, че майката е настоявала детето да
отиде при баща си на 12.01.2019 г. Същевременно, видно от протокола на съдебния
изпълнител от 31.12.2018 г., в който е обективирано
неговото официално удостоверително изявление, детето лично е заявило пред
съдебния изпълнител, че ще отиде при баща си на 05.01.2019 г. В тази насока следва да се има предвид, че
жалбоподателката в качеството си на майка на детето и лице, което осъществява
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му, следва да полага
необходимите усилия, за да подготви детето за предстоящото му предаване на
бащата като нейните лични отношения с бащата, както и отношенията между бащата
и нейният партньор, с който детето съжителства, не следват негативно да
рефлектират върху отношенията между детето и бащата, както и да се препятства
съдебно признатото право на бащата на лични контакти с детето.
Ето защо, настоящият съдебен състав на
ПОС намира, че длъжникът е осъществил
състава на административното нарушение
по чл.528, ал.5 от
ГПК и следва
да понесе предвидената в посочената разпоредба
санкция. Наложеното му
административно наказание „глоба“
в размер на 300
лв. е съобразено с характера
и тежестта на нарушението, като този размер е приблизително до средния предвиден
в разпоредбата на чл.527, ал.3 от ГПК.
Предвид
горното жалбата е
неоснователна и следва
да се остави
без уважение, както
и направените от страните доказателствени искания.
Ответната страна
по жалбата е направила искане за присъждане на
разноски за настоящата инстанция, но не е представил доказателства за
тяхната направа, поради което това искане ще се остави без уважение.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Е.Д.К.,
ЕГН:**********, с адрес: *** качеството й на длъжник по изпълнително дело №2150
от 2018 г. на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Пловдив, против
Постановление за налагане на глоба по чл.528, ал.5 от ГПК във вр. с чл.527,
ал.3 от ГПК на съдебния изпълнител от 08.01.2019 г., с което й е наложена глоба
в размер на 300 лв., както и
направените доказателствени
искания.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.