Решение по дело №19277/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            25.04.2018 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                       гражданско отделение

На дванадесети април                                                     две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Антония Пенчева

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 19277 по описа за 2017 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „С.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на „Е.П.” АД /с предишно наименование „Е.Он България Продажби” АД/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, че съществува вземането посочено в издадената по ч.гр.д. № 17162/2017г. на ВРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от на 59,59 лв. / петдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща четвърта вноска по разсрочено плащане, заплатена на 09.11.2012г. по издадена фактура № **********/29.06.2012г., на стойност 409,74 лв., начислена от длъжника при липса на правно основание, представляваща корекция на сметка за потребена електроенергия, с период на корекцията от 17.12.2011г. до 07.06.2012г. по констативен протокол от 07.06.2012г. за обект с клиентски № **********, абонатен № ********** и адрес на потребление в гр. Р. което вземане е прехвърлено с Договор за цесия, сключен на 08.11.2017 г. от цедента А. В. Т.  ЕГН ********** на цесионера С.Б. ЕООД ЕИК *********, за което длъжникът „Е.П.“ АД е уведомен с уведомление от  09.11.2017г. по имейл с електронен подпис в 08:00 ч.

В исковата молба се сочи, че А. В. Т. е бил потребител на електрическа енергия на адрес: гр. Р. с кл. № **********, абонатен № **********. На 07.06.2012г. била извършена проверка на монтирания да отчита потреблението в обекта електромер. Въз основа на проверката Е.ОН България Продажби” АД изготвили справка за корекция и начислило служебна консумация за период от 17.12.2011г. до 07.06.2012г,, за която било издадено дебитно известие № **********/29.06.2012г., на стойност 409,74 лв. Абоната заплатил сумата на ответника единствено, за да не бъде преустановено снабдяването с ел. енергия на посочения адрес на основание чл. 123 от Закона за енергетиката. Твърди, че не е консумирана начислената допълнителна ел. енергия, поради което и не се дължи процесната сума, с която е извършена корекцията. Ищецът придобил вземането за неоснователно платената сума по корекционна процедура, съобразно договор за цесия от 08.11.2017г., за което уведомил ответника. Моли да му бъдат присъдени разноските направени в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че с А. В. Т. са били страни по договор за доставка на ел. енергия относно процесния обект. Оспорва наличието на валиден договор за цесия, като твърди, че е нищожен поради липсата на предмет и съгласие. Оспрова наличието на редовно уведомяване за прехвърляне на вземането.  Твърди, че ответното дружество е изпълнявало поетите по договора за доставка на електрическа енергия задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, като е осигурявало непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в гр. Р. с кл. № **********, абонатен № **********. При извършена от служители на „Е он Мрежи” АД проверка на 07.06.2012г. е установено непълно отчитане на електроенергия преминаващата през монтираното за обекта СТИ поради външна намеса в измервателната му схема. За проверката бил съставен констативен протокол в присъствието на абоната. Съобразно констатацията за неправомерно въздействие върху схемата на СТИ е извършена корекция на количеството доставена и потребена електроенергия на абоната на основание чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ, определено по обем чрез изчислителна методология. В евентуалност сочи, че сумата е платена съобразно спогодба за разсрочено плащане от 24.07.2012г. Не оспорва, че сумата по дебитно известие № **********/29.06.2012г. е заплатена. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От изисканото ч.гр.д. № 17162/2017г. на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „С.Б.” ЕООД, ЕИК ********* против "Енерго-Про Мрежи” АД за посочените в исковата молба суми.

От писмените доказателства – Протокол за монтаж/демонтаж/проверка на директен електромер № 0784267 от 07.06.2012 г.; Констативен протокол от метрологична експертиза на електромер № АУ-14-111/422/11.06.2012г.; справка № 24104 от 28.06.2012г., дебитно известие № ********** от 29.06.2012г.; писмо изх. № 1041316/29.06.2012г. от „Е.он България Продажби“ АД; искане вх. № 1047143 от 05.07.2012г. от А. В. Т.; Споразумителен протокол № ДР 10457 от 24.07.2012г.; договор за прехвърляне на вземане от 08.11.2017 г., копие от уведомление по електронна поща от 09.11.2017 г., пълномощно от А. В. Т. от 04.06.2017г.; уведомление от А. В. Т.; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 10.01.2018г.,  извлечение за фактури и плащания към дата 09.01.2018 г.,  се установява, че:   на 07.06.2012г. длъжностни лица на, „Енерго-Про Мрежи” АД („Е-он България Мрежи” АД) са извършили техническа проверка на електромерно табло находящо се в гр. Р. при което констатирали незаконосъобразно манипулиране на измервателната схема на СТИ, поради което преминалата и потребена електрическа енергия през електромера не се отчита напълно, респ. не се заплаща. СТИ било демонтирано и предадено за изследване в БИМ, като въз основа на съставения за проверката констативен протокол от 11.06.2012г на потребителя на обекта е начислена корекция за неточно отчетена потребена ел.енергия за период 17.12.2011г. до 07.06.2012г. и е издадено дебитно известие №  **********/29.06.2012г., в което цената на коригирано количество доставена ел. енергия за горепосочения период е остойностена в общ размер от   409,74 лева, която абоната А. В. Т. бил поканен да плати в срок до 19.07.2012г. На 24.07.2012г. между „Е-он България” ЕАД и А. В. Т. било сключено писмено споразумение, съобразно което последният следвало да плати на дружеството сумата от 297,98 лв. на 5 вноски с падежи 27-то число на месеци   08., 09., 10., 11. и 12.2013г.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

 Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за вземане основаващо се на чл. 55 вр. чл. 99  ЗЗД.

По делото е прието за безспорно на осн. чл. 146, ал.1, т.3 ГПК, че цедента на ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтирано процесното СТИ, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща консумираната ел.енергия. Не се спори и относно влезлите в сила Общите условия на „Е.Он България Мрежи” („Енерго-про мрежи” АД) и „Е.Он България Продажби” („Е.П.” АД), както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката на ищеца и е заплатена от цедента в полза на ответника.

За настоящия казус освен посочените ОУ е меродавна също така правната уредба посочена в Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г.), Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за реда за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.) и Правила за измерване на количеството електрическа енергия – ПИКЕЕ (обн. ДВ. бр. 38 от 2007г., отм. 12.11.2013г.), в редакциите й им към датата на извършената проверка, респ. съставена справка за корекция –  14.12.2011г.

От гореизброените нормативни актове, само ПИКЕЕ в член 45 ал. 1 предвижда процедура за отчитане на количеството електрическа енергия при установена грешка в измерването. Към датата на приемане на въпросната норма извършено с Решение № П-1 от 10.04.2007г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е липсвала законоустановена делегация в тогавашната редакция на ЗЕ оправомощаваща ДКЕВР да създава такива правила за корекция на сметки. От това следва, че възприетата процедура в чл. 45 от ПИКЕЕ/отм./ не е била в съответствие с действалата към 10.04.2007г. материална норма на чл. 83 от ЗЕ, поради което съобразно чл. 15 ал. 3 от ЗНА тя е неприложима.

Действително след допълненията и измененията в нормите на чл. 83 ал. 1, чл. 98 ал. 2 и чл. 104а ал. 2 от ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012г.), е налице законоустановен ред за приемане на процедура (правила) за установяване и заплащане на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и такива са приети от ДКЕВР с Правила за измерване на количеството електрическа енергия  (обн. ДВ Брой 98 от 12.11.2013г.). За горецитираните норми от материалния закон обаче не е предвидено обратно действие.

Предвид гореобсъдените доводи е ирелевантно безспорното обстоятелство за наличието на незаконосъобразно манипулиране на измервателната схема на СТИ, поради което преминалата и потребена електрическа енергия през електромера се отчита с грешка – 90,70%, респ. не се заплаща. По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не установи по несъмнен начин, че изчислената вследствие на корекцията сума му се следва, в посоченият размер. Съобразно разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, дължи неговото връщане. По делото не е спорен факта на извършеното от ищеца плащане  на сумата от  409,74 лева по дебитно известие №  **********/29.06.2012г.  издадено за изчислена чрез корекционна процедура ел.енергия потребена за периода от 17.12.2011г. до 07.06.2012г., поради което ответникът дължи връщането й на ищеца. 

По делото се оспорва валидността на сключения договор за цесия. С този договор, уреден в чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В случая, възражението на ответника за недействителност на договора за цесия поради липса на предмет е неоснователно. Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото е процесното. В този смисъл, вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/ 79 г., Пленум на ВС е изискуемо от момента на престацията. От този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.

            В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане, което преминава към новия кредитор е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване имената на длъжника, сумата, периода и обекта, за които е начислена и по коя фактура. Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Съобразно предвиденото в чл. 99 ал. 4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е извършено с получаването на преписа от исковата молба с приложения към нея договор за цесия. Не се касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл Определение №987/ 18.07.2011г. по гр.д. №867/ 2011г. на ВКС, IV г.о./.

Съдът не възприема довода, че сумата е платена съобразно договор за спогодба обективиран в представения споразумителен протокол. Според съдържанието му същият е сключен „във връзка със забавяне на плащанията и тяхното разсрочване“, поради което представлява споразумение за разсрочване на плащанията, а не договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който страните прекратяват един съществуващ спор предмет конкретно задължение на ищеца да плати начислената му чрез корекция сума или избягват един възможен спор в тази насока като си правят взаимни отстъпки. В т. см. е трайната съдебна практика - пр. Решение по в. гр. д. № 771/2015 г. на ВОС.

Съдът не възприема довода, че сумата е платена съобразно договор за спогодба обективиран в представения споразумителен протокол. Според съдържанието му същият е сключен „във връзка със забавяне на плащанията и тяхното разсрочване“, поради което представлява споразумение за разсрочване на плащанията, а не договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който страните прекратяват един съществуващ спор предмет конкретно задължение на ищеца да плати начислената му чрез корекция сума или избягват един възможен спор в тази насока като си правят взаимни отстъпки. В т. см. е трайната съдебна практика - пр. Решение по в. гр. д. № 771/2015 г. на ВОС.

Претенцията не е погасена по давност, тъй като процесната сумата е платена на 09.11.2012г., което е видно от представения изходящ от ответника документ – справка за плащания. Оттогава до завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2017г. не е изтекъл пет годишният срок по чл. 110 ЗЗД за процесното вземане, с правно  основание чл. 55 ЗЗД.

 

Предвид изхода на спора, разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и направеното  искане на ищеца за присъждане на разноски, такива следва да му бъдат определени според представените доказателства в размер на 26,50 лв. за авансово внесената държавна такса. По арг. от т. 12 на ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство разноски в общ размер на 26,50 лв. за държавна такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение /с вкл. ДДС/.

Мотивиран от горното, съдът

 

     Р   Е  Ш   И  :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „С.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***  и „Е.П.” АД /с предишно наименование „Е.Он България Продажби” АД/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, че съществува вземането присъдено с издадената по ч.гр.д. № 17162/2017г. на ВРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от на 59,59 лв. / петдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща четвърта вноска по разсрочено плащане, заплатена на 09.11.2012г. по издадена фактура № **********/29.06.2012г., на стойност 409,74 лв., начислена от длъжника при липса на правно основание, представляваща корекция на сметка за потребена електроенергия, с период на корекцията от 17.12.2011г. до 07.06.2012г. по констативен протокол от 07.06.2012г. за обект с клиентски № **********, абонатен № ********** и адрес на потребление в гр. Р. което вземане е прехвърлено с Договор за цесия, сключен на 08.11.2017 г. от цедента А. В. Т.  ЕГН ********** на цесионера С.Б. ЕООД ЕИК *********, за което длъжникът „Е.П.“ АД е уведомен с уведомление от  09.11.2017г. по имейл с електронен подпис в 08:00 ч., като ищеца моли да му бъдат присъдени разноските направени в исковото и заповедното производство.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Енерго – Про Продажби” АД /с предишно наименование Е.ОН България Продажби” АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „С.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от  26,50 лева представляваща направените разноски в настоящото производство за държавна такса и  сумата от 386,50 лева – разноски по по ч.гр.д. №  17162/2017г. на ВРС.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: