РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Русе, 22.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIII - ми състав, в публично заседание на
21 февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 23 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 118, ал. 1,
във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във
връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба
от Д.Д.У. ***, представляван в производството от адв.И.П., против Решение №
2153-17-286 от 23.12.2022 г., издадено от Директора на Териториално поделение (ТП)
на Националния осигурителен институт (НОИ) - Русе, с което е отхвърлена жалбата
му и е потвърдено Разпореждане № 2140-17-587 от 31.10.2022 г. на Ръководителя
по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе. С потвърденото разпореждане на
основание чл. 68, ал. 3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на жалбоподателя. Развиват се съображения за
незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане
като постановени в противоречие на материалноправните разпоредби. Претенцията е
съдът да ги отмени и да върне преписката на компетентния административен орган
за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление, съгласно дадени
от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на
разноските (л.14 от делото).
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт Ц.Р., счита
жалбата за неоснователна и иска от съда да бъде оставена без уважение, като
излага подробни съображения в депозирани по делото писмени бележки /л.16 от
делото/. В условията на евентуалност, при уважаване на жалбата, претендира на
адвоката, осъществил процесуално представителство на оспорващия в условията на
чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, да се определи
възнаграждение на минимума по Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като съобрази възраженията на
жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и
съгласно правомощията си по чл. 168, във вр. с чл. 142 от АПК, приема за установено следното:
По фактите.
Жалбоподателят Д.Д.У.
е подавал Заявление вх. № 2113-17-1246/28.07.2022 г. с искане да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи
осигурителния му стаж ( л. 14 и л.15 от преписката). От един от тези документи
– удостоверение №149 от Началник поделение 65820-Ямбол, а и от изготвения в
хода на административното производство опис
на осигурителен стаж на Д.У. се установява, че в периода от 02.10.1972 г. до
30.09.1974 г. - 01 година 11 месеца 28 дни, лицето е било на редовна наборна
военна служба - срочнослужещ.
С Разпореждане № 2140-17-587 от
31.10.2022 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе, на
основание чл. 68, ал. 3 от КСО, е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя (л. 6 от преписката). Пенсионният орган стигнал до извода, че на оспорващия
не се следва пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, тъй като към
датата на подаване на заявлението /28.07.2022 г./ той има навършени 68 г. 04 м.
и 27 д., но не изпълнява условието за минимален осигурителен стаж 39 г. 02 м. Органът
стигнал и до извода, че на У. не се следва и пенсия при условията на чл. 68,
ал. 3 от КСО, тъй като има навършени 66 г. 10 м., но няма 15 години действителен
осигурителен стаж, а има 14 г. 07 м. и 16 д. такъв. В този установен стаж
пенсионният орган не е включил периода на военната служба с продължителност 01 година 11
месеца 28 дни, позовавайки се на разпоредбата на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО
относно легалната дефиниция на понятието „действителен стаж“.
При проведеното оспорване по
административен ред, с постановеното Решение № 2153-17-286 от 23.12.2022 г.
/предмет на оспорване пред съда/, директорът на ТП на НОИ –Русе е потвърдил
разпореждането. Горестоящият орган изцяло е споделил изводите на пенсионния, че
Д.У. не отговаря на второто кумулативно условие по чл.68, ал.3 КСО - да има не
по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж, тъй като периодът от 02.10.1972 г. до 30.09.1974 г. -
01 година 11 месеца 28 дни, през който лицето е било на военна служба, се
зачита за осигурителен стаж, но същият не е „действителен стаж“ по смисъла на §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Решението на Директора на ТП на НОИ –
Русе е получено лично от оспорващия на 03.01.2023 г., видно от представеното
известие за доставяне (л. 3 от преписката). Същото е обжалвано пред АдмС – Русе,
като жалбата е подадена чрез административния орган на 09.01.2023 г. (л. 3 от
делото).
Правни изводи
Жалбата, инициирала
настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице,
което е адресат на издаденото решение. Оспорването е осъществено в
законоустановения 14 дневен срок по чл.118, ал.1 от КСО. Подадената жалба е допустима.
Разгледана по същество,
същата е основателна.
Обжалваното Решение № 2153-17-286 от
23.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ-Русе и
потвърдено с него Разпореждане № 2140-17-587 от 31.10.2022 г. на Ръководителя
по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе, са издадени в рамките на
установената от закона местна, степенна и материална компетентност – чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО /за първия посочен орган/ и чл. 98, ал. 1 от КСО /за
втория посочен орган/.
Спазени са изискванията за форма на
разглежданите административни актове, съгласно чл. 59 от АПК.
По материалната законосъобразност на
оспорения акт, съдът счита следното:
Не е спорно, че за жалбоподателя не
са налице изискванията за отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на чл.
68, ал. 1 – 2 от КСО.
Спорът се отнася до това дали са
налице изискванията за предоставяне на лична пенсия за ОСВ на лицето при
условията на чл. 68, ал. 3 от КСО и в частност - налице ли условието „най-малко
15 години действителен осигурителен стаж“.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.
3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември
2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
В случая административният орган е
зачел общ осигурителен стаж на Д.У. 16 г. 07 м. 14 д., от който за действителен
осигурителен стаж е признал такъв в размер на 14 г. 07 м. 16 д. Спорът по
делото е периодът от 02.10.1972 г. до 30.09.1974 г. - 01 година 11 месеца 28
дни, през който лицето е било на редовна военна служба, дали следва също да се
зачете за такъв „действителен стаж“ по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Съгласно действащата към момента на
подаване на заявлението за пенсия разпоредба на чл. 9, ал. 7 от КСО, за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба. В този смисъл е и нормата на чл. 44 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, която гласи, че за осигурителен
стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето
на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото
законодателство, независимо кога са положени.
Съгласно §9, ал. 1 от ПЗР
на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Според чл. 81 от Правилника за
прилагане на закона за пенсиите (отм.), която норма е и относимата към периода
на полагане военната служба от жалбоподателя, изслужената наборна военна служба
след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III категория.
Статутът на оспорващия по време на
наборната военна служба се е уреждал с текста на чл. 9 от Закона за всеобщата
военна служба в Народна република България. Съгласно цитираната законова норма,
военната служба във Въоръжените сили се състои от действителна военна служба и
служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите,
генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за
кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и
курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените
сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се
наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната
военна служба - свръхсрочнослужещи. Следователно срочно служещите от войнишкия
състав са на действителна военна служба, което означава действителен
осигурителен стаж.
В процесния период 1972 г. -1974 г.
наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за
мъжете, съгласно чл. 3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република
България (обн. Изв. Бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.,
в сила от 27.02.1996 г./, т.е. същата е представлявала обективно и неотстранимо
по волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да
представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на
осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство.
Предвид изложеното, положеният от У.
трудов стаж от ІІІ категория по време на редовната му военна служба е период,
през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата на
закона е признат за действителен стаж.
След като стажът на редовна военна
служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов
такъв, съгласно действащите към този период разпоредби, и е положен след
навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.
81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО, същият следва
да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т.
12 от ДР на КСО. В този смисъл е и трайната практика на ВАС, намерила отражение
в редица съдебни актове, като например Решение № 9097 от 8.07.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 890/2020 г., VI
о., Решение №
15601/18.11.2019 г. по адм. дело № 2021/2019 г. и др.
Следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът преценява съответствието на
административния акт с материалния закон към момента на издаването му. Т.е.
приложима е разпоредбата на §1, ал. 1, т.12 от ДР на КСО в редакцията й към ДВ,
бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., чийто текст е имал следното
съдържание: “Действителен стаж“ е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски.“ Понастоящем със Закона за допълнение на КСО, ДВ, бр. 8 от 25.01.2023
г., с §1 от същия, е изменена разпоредбата на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на
КСО, като след думата „изслуженото“ се добавя „календарно“, а
след думата „смърт“ се добавя „периодът на наборна или мирновременна
алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска
реабилитация на репресирани лица". Т.е. законодателят вече изрично е
включил в легалната дефиниция на понятието „действителен стаж“ и периода на
наборна военна служба, което потвърждава тезата, изложена в мотивите на
настоящия съдебен акт и подкрепена от константната практика на ВАС, относно
тълкуването и прилагането на разпоредбите на КСО по този въпрос.
След признаването за действителен осигурителен
стаж на периода на редовна (наборна) военна служба - от 02.10.1972 г. до
30.09.1974 г., който е 01 година 11
месеца 28 дни, действителният осигурителният стаж на оспорващия е 16 г. 07 м.
14 д. т.е. повече от 15 години, както изисква разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. Следователно към датата на подаване на заявлението жалбоподателят е придобил право на пенсия при
наличието кумулативно изискуемите условия на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Оспореното решение на Директора на ТП
на НОИ – Русе е постановено в несъответствие с материалноправните разпоредби.
То следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на компетентния
пенсионен орган при ТП на НОИ - Русе за ново произнасяне, при съобразяване с
дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането
на закона.
По
разноските.
В съдебното производство
упълномощеният адвокат И.П. е оказал безплатно правна помощ на жалбоподателя
като на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА и това е посочено в
договора за правна защита и съдействие /л.13 от делото/. Адвокатът е заявил
своевременно искане ответникът да бъде осъден да му плати дължимото за
оказаната безплатна помощ възнаграждение. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от закона. За случая то възлиза на 500 лева на
основание приложимата хипотеза на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл.
118, ал. 2 от КСО, вр. с чл. 172, ал. 2, пр. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
по направеното оспорване от Д.Д.У. ***-17-286 от 23.12.2022
г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-587
от 31.10.2022 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Русе за ново произнасяне по Заявление вх. № 2113-17-1246/28.07.2022
г. по описа на ТП на НОИ – Русе,
подадено от Д.Д.У. ***, съобразно
дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането
на материалния закон.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – гр.
София да заплати на адвокат И.К.П. ***, сумата 500 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: