Р Е Ш Е Н И Е
№362 09.09.2020 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски административен съд, VІ състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в
състав
Председател:
Михаил Русев
при секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №361 по описа за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.155, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия.
Образувано е по жалба на С.И.С. ***,
и срещу Отказ рег. №447з-43 от 27.02.2020
год. на Началник на Районно управление Гълъбово при ОД на МВР - Стара Загора, с
който му е отказано издаването на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно
оръжие и боеприпаси. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт по съображения за издаването в противоречие на
материалноправните разпоредби на ЗОБВВПИ. Твърди че при наличие на нередовности
на подаденото заявление е следвало да се уведоми жалбоподателят, като по този
начин му се даде възможност за отстраняването им. Жалбоподателят поддържа
становище, че административният орган неправилно е приел, че не са налице
основателни причини за издаването на исканото разрешение. Наличието на
осъществяване от него търговска дейност е основателна причина за издаването на
исканото разрешение. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и
връщането на преписката на административният орган със съответните указания.
Ответникът по жалбата - Началник на Районно управление гр. Гълъбово
при ОД на МВР - Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител по делото юриск. А. взема
становище за неоснователност на жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателят
С.И.С. е подал Заявление по образец вх. рег. №447000-501/04.02.2020 год. до
Началника на РУ гр. Гълъбово, с приложени към него документи, с което заявление
е направил искане за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси. С оспореният в настоящото производство Отказ
рег. №447з-43 от 27.02.2020 год. на Началника на РУ гр. Гълъбово при ОД на МВР
– Стара Загора, на основание чл.83, ал.5 във вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, е отказано на С.С. издаването на разрешение за придобиване на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. От фактическа страна отказът е
мотивиран с необоснованост на искането и недоказана необходимост и основателна
причина за издаването на исканото разрешение, въз основа на което
административният орган е направил извод за липса на задължителна, нормативно установена
предпоставка за издаване на исканото разрешение.
В
съдебното производство бяха допуснати двама свидетели по искане на
жалбоподателят. М.А.Д. – майка на С., заяви, че синът й се занимава с търговия
с парфюми, като има два магазина, съответно в Стара Загора и Гълъбово. Не знае
какъв е оборота на магазините, като парите се отчитат в брой, но не знае дали
синът й плаща по банков път. Не знае също така и парите от оборота къде ги носи
синът й – дали в банката или някъде другаде. Притеснява се да не го нападнат
като носи парите.
К.Д.Г.
– съпруга на С., заяви, че работи в магазина в Стара Загора, като средният
оборот от магазина в Стара Загора е от седем до десет хиляди лева на месец. С.
ги взема и ги вкарва в банка. В магазина в който работи в Стара Загора има ПОС
терминално устройство. Двата търговски обекта се зареждат чрез доставчици и
онлайн, като пазарува и от страната и от чужбина. С. се страхува да не го
нападнат като носи парите.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Отказът е издаден от материално и териториално
компетентния по смисъла на чл.83, ал.5 във вр. с чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ орган –
Началника на РУ гр. Гълъбово, в писмена форма и съдържа всички изискуеми
съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Посочването на правнорелевантните
за хипотезата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ факти – недоказано наличие на основателна причина и необходимост за
молителя от издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, като
физическо лице за граждански цели, са необходимите и достатъчни мотиви,
доколкото с тях се обосновава от фактическа страна постановения отказ на
визираното в административния акт правно основание. След като Началникът на РУ
гр. Гълъбово е посочил в заповедта обстоятелствата, които представляват
нормативно регламентираната предпоставка за постановяване на отказ за издаване
на исканото разрешение, следва да се приеме, че е изпълнено законово
установеното изискване по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК във вр. с чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ за постановяване на мотивиран административен акт.
Контролът върху
дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите, условията и редът за издаване
на разрешения за упражняването им, е уреден със ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата
на чл.50, ал.3 от посочения нормативен акт, българските граждани могат да
придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез придобиване, дарение,
замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено
от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от
началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по
постоянния адрес на физическото лице. От друга страна в
разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е предвидено, че разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина -
самоотбрана, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. По
аргумент за противното наличието на „основателна причина”, обосноваваща по
несъмнен начин необходимостта от придобиване, съхранение, носене или употреба
на огнестрелно оръжие, е материално правна предпоставка за издаване на
разрешение, т.е ЗОБВВПИ дава възможност за осъществяване на дейности с огнестрелно
оръжие от физически лица само за посочените в закона цели и при условие, че е
налице необходимост, надлежно обоснована и доказана пред компетентния
административен орган. Анализът на приложимите норми и въведената с тях
императивна правна регламентация на режима за носене и употреба на огнестрелно
оръжие води до извода, че законът поставя в тежест на заявителя да обоснове
искането си, като представи и съответните доказателства в зависимост от
конкретното основание посочено в него, които доказателства да установяват че
действително е налице необходимост, представляваща основателна причина за
получаване на разрешение за исканата дейност с огнестрелно оръжие. Тука е необходимо да се отбележи, че липсата
на достатъчна мотивировка на заявлението, не представлява непълноти и/или
несъответствия с изискванията на закона, което да изисква от ответника да
уведоми жалбоподателят за това. Законодателят е поставил изискване към
заявителят да мотивира своето заявление и да приложи необходимите от закона
документи. В конкретния случай, заявлението е редовно от формална страна, като
са приложени и предвидените в закона документи, поради което и развилото се
административно производство е допустимо.
По повод на
образуваното административно производство са приложени към заявлението всички
необходими документи, като същото мотивирано с необходимостта от самоохрана и
самоотбрана, поради обстоятелството, че жалбоподателя е управител на две фирми, с
които търгува на едро и дребно, поради което се налага да пренася стоки и пари.
От така изложените мотиви, не може да се изведе каквато и да е било обоснованост
относно направеното искане за издаването на разрешението. Управлението на две
фирми не предполага обоснована необходимост от издаването на разрешението. Нещо
повече, в заявлението не е посочено конкретни обстоятелства за осъществяваният
оборот от тези две фирми, респективно че в задължението на управителя влизат и
задължението за отчитането на парите от осъществения оборот в банката. Дори и
това да е тока обаче, е налице и друга правна възможност за безопасното внасяне
на парични средства в банката, чрез използването на съответни юридически лица,
получили лиценз за осъществяване на охрана на имущество на трети лица и охрана
на трети лица. От друга страна охрана на парични средства, придобити от
осъществявана търговска дейност от страна на юридически лица, не попада в
обхвата на самоотбраната по смисъла на ЗОБВВПИ. Още по-малко попада в този
обхват и охраната на търговските обекти. Както и по-горе бе посочени, охраната
на същите може бъде организирана чрез използването на търговци, получили
разрешение за осъществяването на частна охранителна дейност.
Преценката дали посочената
в заявлението мотивировка е обоснована или не, както и дали е достатъчна, е в
компетентността единствено на административният орган. В този смисъл е и духа
на нормативната регламентация, изискваща във всеки един случай
административният орган да извършва преценка дали по отношение на заявителя са
налице установени чрез надлежни доказателства факти и обстоятелства, доказващи
нужда, представляваща основателна причина за придобиване и притежание на
огнестрелно оръжие за граждански цели и за издаване на благоприятстващ
административен акт. Осъществяването на правно-регламентирана дейност по
ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност, не може да бъде
самоцелно, а само при доказана необходимост от извършване на такава дейност.
Действително за
да е налице обоснована необходимост и основателна причина за придобиване,
съхраняване и носене на оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, не следва да е имало
противоправно посегателство или конкретно застрашаване на живота, здравето или
имуществото на заявителя. Наличието на потенциална опасност и степен на
застрашеност на охраняемите блага и обществени отношения е достатъчно, за да се
обоснове нуждата от издаване на исканото разрешение, но само когато са налице
заявени данни и надлежно установени факти за поставяне в състояние на заплаха
личността или имуществото на лицето или на негови близки хора, обосноваващи
необходимостта от защита срещу евентуални противоправни посегателства. В случая
не са представени доказателства за наличието на конкретни обстоятелства, които
да бъдат определени като източник на опасност за личната сфера - за живота,
здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателят. Изложените в жалбата
твърдения и посочените обстоятелства, както и тези събрани в хода на съдебното производство,
не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно
оръжие, доколкото не релевират реална или потенциална заплаха за сигурността на
С.С. или опасност да бъде обект на нападение, за да се приеме, че по отношение
на него е налице необходимост за притежаване на огнестрелно оръжие за
самоотбрана по смисъла на закона. Заплахата от противоправни действия срещу
личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и
разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване
на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение
практически на всеки и би обезсмислило „обоснованата необходимост” като
критерий, въведен в закона, за установяване основателността на искането за
извършване на дейности с огнестрелно оръжие. Не такива са регламентираните в
чл.6 от ЗОБВВПИ цели на закона и на въведения с него разрешителен режим,
подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяване контрол върху
посочените в чл.1 от закона дейности.
С оглед нормативното предписание на разпоредбата на чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ и при липсата на доказателства, обосноваващи по несъмнен
начин необходимост и наличие на основателна причина за С.С. от издаване на разрешение
за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана, правилно и обосновано
административният орган е приел, че не е налице регламентираната материално
правна предпоставка за постановяване на разрешителен административен акт по
подаденото от жалбоподателя заявление, поради което съдът намира, че заповедта
е съобразена с материалните изисквания на закона.
При издаването на
оспорения акт не са допуснати нарушения на административно-производствените
правила. Началника на Районно управление Гълъбово се произнесъл по заявление, с
което е бил сезиран и се е произнесъл в предвиденият от закона едномесечен
срок.
Предвид изложените съображения съдът приема,
че обжалваната заповед е законосъобразна
- издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановена
е в съответствие с материалноправните
разпоредби на които се основава, при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на правния спор, предвид направеното
своевременно искане, съгласно чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, във връзка с чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и като
съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна
сложност, и че производството е приключило след провеждането на само едно
открито съдебно заседание, съдът намира, че на ответната страна следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение
четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.С. *** срещу Отказ рег.№447з-43/27.02.2020
год. на Началника на Районно управление гр. Гълъбово при ОД на МВР – Стара
Загора за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси, като неоснователна.
ОСЪЖДА С.И.С.
***, ЕГН ********** *** да заплати в полза на ОД МВР – Стара Загора,
представлявана от Директора С. С. сумата от 100.00 /сто/ лева, разноски по
делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: