Решение по дело №1303/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Делото е образувано по жалбата на Д. Г. Д. [ЕГН] от [населено място], [улица], [адрес], чрез адв. Й.А. от АК – Варна, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ***против Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0819-000543/ 02.05.2024 г. на началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“ – Варна, с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, пр. 1 и на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП е временно отнето СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца, като е отнето СУМПС на жалбоподателя.

Жалбоподателят счита издадената заповед за неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материално-правни разпоредби и при несъответствие с целта на закона, като излага подробни съображения. Сочи още, че не е извършвал вмененото му нарушение, тъй като не е управлявал автомобила, процесната ПАМ не отразявала резултата на химическата експертиза и поради това лишаването от правоуправление е следвало да бъде за срок от 6 месеца, а не за 18 месеца. Направено е искане за присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Кр.К. от АК – Варна, редовно преупълномощена от адв. Й. А. (стр. 22 от делото), която поддържа жалбата, изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт.

Ответникът по оспорването – началникът на група при ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“ - Варна, редовно призован се представлява от гл. юрк. Г., редовно упълномощен.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, последната е неоснователна при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема, че жалбоподателят Д. Д. като водач на МПС м. „***“ с ДК№ [рег. номер], собственост на ОТП Лизинг клон Варна ЕООД и е бил спрян на 01.05.2024 г. около 13, 11 ч. в [населено място] на [улица]до ** за проверка с техническо средство за алкохол А. Д. 7510 с фабричен номер № ARPL – 0234, което е отчело концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 0, 87 промила в обема на издишания от водача въздух.

С процесната Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0819-000543/ 02.05.2024 г. на началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“ - Варна, за нарушение на чл. 5, ал. 3, предл. първо и на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП е временно отнето СУМПС ППС с ДК№ [рег. номер] до решаване на въпроса с отговорността, но за не повече от 18 месеца, като са отнети: СУМПС [номер].

По делото не са събирани гласни доказателства.

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От правна страна съдът счита, че Заповед № 24-0819-000543 за прилагане на ПАМ от 02.05.2024 г. на началника на група при ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“ - Варна, с която е приложена ПАМ на жалбоподателя е законосъобразна, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Видно от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. директорът на ОД на МВР – Варна е упълномощил началниците на групи в сектор „ПП“ при ОД на МВР за цялата територия на ОД на МВР - Варна да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП (стр. 4 от адм. преписка)

ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материално-правните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т. к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Чрез прилагането на ПАМ се дава легален израз на държавна принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи, поради което те следва да бъдат прилагани само в конкретно изброени в закона случаи, както и от компетентен орган (съобразно визирания в цитираната норма кръг от длъжностни лица). Наложената ПАМ е преустановителна и цели преустановяване на управлението на МПС от лице след употребата на алкохол по реда на чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП.

Деянието станало причина за прилагане на ПАМ на жалбоподателя е извършено на 01.05.2024 г. или тогава е действала разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б“ в редакцията си от ДВ бр. 77/ 03.01.2018 г. Според разпоредбата: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на адм. нарушения се прилагат следните ПАМ: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:…б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация, установено по надлежния начин, посочен в текста на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест лежи върху административния орган. Той трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и дали са изпълнени законовите изисквания при издаването му.

В случая заповедта е издадена при наличие на посочените по-горе материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.

Безспорно установено е въз основа на представените по делото доказателства - сведение от П. П. и Акт за установяване на административно нарушение, че на процесната дата (01.05.2023 г.) жалбоподател я Д.Д. е управлявала посочения в заповедта лек автомобил като е претърпяла ПТП с материални щети, като според АУАН с концентрация на алкохол в издишания въздух в размер на 0, 87 промила.

Следователно, фактът на управление на МПС от жалбоподателя Д. след употреба на алкохол не е оборен от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство и е установена материалноправната предпоставка за издаване на оспорваната заповед за прилагане на ПАМ.

При това положение съдът приема, че са били налице основания за издаване на обжалваната заповед. Следва да се посочи, че административният орган е действал при обвързана компетентност и налагането на предвидената в закона ПАМ не е подлежала на преценка при реализиране на предпоставките за това, т. е прилагането на принудителната административна мярка, с оглед установените факти по делото, е било задължително.

На следващо място, не са нарушени процесуалните правила за издаване на заповедта. Спазен е разписаният ред в чл. 8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), като не са установени нарушения при използване на техническото средство и отразяване на резултата от изследването.

Поради изложеното съдът намира, че оспорената ЗППАМ е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН, връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. Целта на конкретната ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановяват административните нарушения. ПАМ не е санкция и тежестта на ПАМ не може да се съобразява с тежестта на нарушението, затова и законодателят е предвидил, че тя се прилага под прекратителното условие "до решаване на въпроса за отговорността" на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца, в случай, че произнасянето във връзка с отговорността по същество продължи повече от 18 месеца. Ако НП бъде отменено с влязло в сила съдебно решение преди изтичането на 18 месеца, то и ПАМ ще отпадне автоматично, поради настъпване на прекратителното условие, свързано с действието й.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и доколкото е направено искане за присъждането на разноски от страна на процесуалния представител на ответника, съдът дължи произнасяне в тази връзка. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24, изр. 1 от НЗПП.

Воден от горното, Административен съд - Варна, 15 състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Г. Д. [ЕГН] от [населено място], [улица], [адрес], чрез адв. Й.А. от АК – Варна, със съдебен адрес: [населено място], [улица],**** против Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0819-000543/ 02.05.2024 г. на началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“ – Варна, с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, пр. 1 и на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП е временно отнето СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца, като е отнето СУМПС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.