ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………..
гр.
София, 15.10.2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, VII-ми
възивен състав в закрито заседание проведено на петнадесети октомври през две
хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2.
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
като разгледа
докладваното от младши съдия Натали Генадиева ВНЧД № 3553 от 2020 година по
описа на Софийски градски съд, намери за установено следното:
Производството е по чл.345, ал.1, вр.
чл.243, ал. 8 от НПК.
Образувано
е по постъпил е частен протест от Софийска Районна прокуратура срещу
определение от 22.11.2019 г. постановено по НЧД №21501/2017г. по описа на
Софийски районен съд, НО 14-ти състав. С определението съдът е отменил постановление
на СРП от 19.07.2013г, пр. пр. № 6285/2013г, с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 1226/2013г. по описа на 04 РУ- СДВР, образувано и водено
срещу Ц.Т.И.за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за продължаване
на разследването.
В
протеста са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
определение, доколкото според държавното обвинение съдът се е произнесъл по
недопустима жалба. Сочи се, че пострадалият В.Й. е депозирал жалба срещу
постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство след като
е изтекъл преклузивният срок за това съгласно чл. 234, ал. 4 от НПК. В подкрепа
на своите аргументи към жалбата е приложена заверено копие от известието за
доставяне на регистрирана пощенска пратка за пострадалия Й.. Отправено е искане
за отмяна на определението на първостепенния съд.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в
протеста оплаквания, намира за установено следното:
Протеста
е процесуално допустим, доколкото е подаден от лице имащо правен интерес и
представлява легитимирана страна. Същият е подаден в предвидения седемдневен
срок. Разгледан по същество същият е неоснователен.
Въззвиния съд на първо
място следва да разгледа изложените в протеста доводи за недопустимост на
депозираната от пострадалия В. Й. жалба, доколкото същото е предшестващо
проверката по същество на атакувания съдебен акт. Изложените в протеста
съображения за недопустимост на жалбата на пострадалия Й. настоящия състав
намира за несъстоятелни. С постановление за прекратяване на наказателното
производство от 19.07.2013г. е указано препис от него да бъде изпратен на привлеченото
към наказателна отговорност лице и на пострадалия В. Й. на адреса посочен в
протокола за разпит на стр. 6 от ДП. По делото липсва съобщение или обратна
разписка, от което да е видно, че на пострадалия е изпратен, респективно е получен
препис от постановлението на посочения на стр. 6 от ДП адрес. Едва с протеста,
с които настоящата инстанция е сезирана е представено копие от известието за
доставяне на регистрирана пощенска пратка за пострадалия Й.. След запознаване с
приложеното към протеста на държавното обвинение известие за доставка на
пощенката пратка не може да се приеме, че пострадалият е получил препис от
постановлението за прекратяване на наказателното производство, доколкото в
графата „получател“ липсва три имена и подпис на лице, което да е приело
същата. В известието за получаване единствено фигурира печат на „М и БМ
Експрес“ с посочена дата 30.07.2013г., което обаче не удостоверява надлежно
връчване на постановлението за прекратяване, съответно не може да се приеме, че
от посочената дата е започнал да тече срока по чл. 234, ал. 4 от НПК. В подкрепа
на този извод е и че след като първостепепнният съд се е произнесъл по
законосъобразността на постановлението на прокурора и е изпратил препис от
определението си именно на адреса посочен в разпита на пострадалия /стр. 6 от ДП/,
но съобщението е върнато с отбелязване, че Й. не е открит на адреса. Препис от
определение е бил връчен на пострадалия след положените от страна на СРС усилия
за установяване на настоящия адрес на Й., които е различен от този на които е
било изпратено известието представено с протеста. На следващо място по делото /към
предната корица на ДП/ е приложена обратна разписка – известие за доставка от
„Български пощи“ с адресат пострадалия Й. чрез адв. Б., с отбелязване, че
пратката е получена на 11.12.2017г. в 16:15 часа от С.Г., удостоверено с
подписа на това лице. Настоящия състав счита, че срока за обжалване на
постановлението за прекратяване по реда на чл. 234, ал. 4 от НПК тече от дата
11.12.2017г., когато е надлежно връчено постановлението за прекратяване на
пострадалия Й. чрез адв. Б., доколкото именно в този срок е постъпила жалбата,
с която е сезиран първоинстанционният съд. Предвид изложеното въззивния съд не
може да се съгласи със становището на държавното обвинение, че първостепенният
съд се е произнесъл по недопустима жалба. Напротив жалбата пострадалия В.Й. е
депозирана чрез СРП на 15.12.2017г. и
заведена под № 6285, т.е в законоустановения седемдневен срок от връчване
на препис от постановлението за
прекратяване на СРП.
Предвид
изводите за допустимост на жалбата, с която първостепенния съд е сезиран
правилно същата е разгледана по същество. Въпреки липсата на възражения в
протеста настоящата инстанция следва да провери законосъобразността на съдебния
акт по същество.
За
да постанови своя акт СРС е приел ,че от доказателствата по делото не може да
се формира извод за състояние на физиологичен афект под въздействието на
който,обвиняемият Цветан И.е извършил престъплението за което е привлечен в
качеството на обвиняем.
На
първо място настоящият съдебен състав споделя изводите, формирани в обжалваното
определение, че постановлението за прекратяване на наказателното производство
не съответства на изискванията на процесуалния закон за мотивираност с
посочване на относимите към предмета на доказване фактически обстоятелства,
анализиране на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
обосноваване на формираните въз основа на такъв анализ правни изводи.
Възприемането на фактическа обстановка, според която инкриминираната телесна
повреда е причинена от обвиняемия в състояние на афектно състояние изисква
подробно изследване на предхождащите и съпътстващите инцидента обстоятелства.
В
конкретния случай е било необходимо внимателно съпоставяне и оценка на
доказателствата, събрани по делото, доколкото са налице противоречия между тях
за това било ли е налице поведение на пострадалия, което да е било насочено към
обвиняемия и да представлява насилите или тежка обида по смисъла на чл.132,
ал.1 от НК, което именно поведение да е обусловило изпадане на обвиняемия в
афектно състояние. Заключенията на първостепенния съд за наличието на
противоречия в събраната до момента доказателствена съвкупност и по конкретно
от една страна показанията на пострадалия и назначената видеотехническа
експертиза и от друга тези на обвиняемия И.и неговата колежка св.К.напълно се
споделят и от настоящия състав. Действително видно от видеотехническата
експертиза пострадалия е избутан в гръб след като се е отправил към изхода,
където се е намирал телефонния апарат към който е насочен именно от обвиняемия Й.
и неговата колежка св.К.. Наред с това липсват други доказателства за
изречените от пострадалия обидни думи, освен тези на двамата охранители. Нещо
повече, видно от изготвената по делото химическа експертиза, не намират
подкрепа и твърденията на Й. иК., че пострадалият е бил повлиян от алкохол към момента на деянието. Предвид изложеното и доколкото компететните
вещи лица изготвили КСППЕ в хода на досъдебното производство са се позовавали
само и единствено на показанията на
обвиняемия и св.К., която е негов колега – охранител във ВМА, същото следва да
бъде ценено едва след даден аргументиран отговор защо държавното обвинение цени
именно тези показания. Според въззивния съд наказателното производство е
прекратено, без да бъдат извършени всички необходими действия по разследването,
а именно провеждане в съответствие с процесуалните изисквания на очните ставки
между свидетелите - очевидци, между чиито показания са налице съществени
противоречия, както и назначаване на повторна СППЕ, както е посочил и СРС.
На
следващо място правилно първоинстонционния съд е посочил, че освен медицинския
критерии в прокурорския акт следва да залегнат и съждения за наличието на
правния критерии, а именно силното раздразнение да е предизвикано от
пострадалия чрез тежко насилие, обида или друго противоправно поведение. Като
първо условие, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 132 от НК е да бъде
установено, че деянието е извършено в силно раздразнено състояние. След това
трябва да бъде установено, че деецът е изпаднал в такова състояние вследствие
неправомерното поведение на пострадалия спрямо личността му или спрямо близките
му. Това неправомерно поведение на пострадалия трябва да се изрази в насилие,
тежка обида или клевета или друго тежко противозаконно действие. Правилни са и
съжденията на първостепенния съд, че дори и да се приемат за правдиви
показанията н св.К.и обвн. И.изречените от пострадалия реплики следва да могат
да се определят като тежка обида. Преценката за тежестта на обидата и клеветата
следва да се направи обективно, като изхожда от изискванията на морала. ВКС не
веднъж е имал повод да посочи, че не всяка обида може да послужи като основание
за прилагане на леконаказуемата квалификация, в случая по чл. 132 от НК, а
такава, която от гледище на морала дълбоко засяга и унижава достойнството и
честта на дееца. В този смисъл е Решение № 70 от 11.04.2016 г. по н. д. № 175 /
2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. Отделение. И затова, ако обидата
или клеветата от гледище на морала не са тежки не следва да се прилага привилегирования
състав независимо от това, че виновният е изпаднал в силно раздразнено
състояние.
Съобразно
изложеното въззивният съд намира, че следва да бъде потвърдено определението на
СРС, с което е отменено постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Следва да бъдат извършени необходимите за установяване на обективната
истина действия по разследването, които са посочени в определението на
първостепенния съд и в настоящето. При пристъпване на произнасяне по същество
от страна на прокурора след приключване на разследването, да се спазят
процесуалните изисквания за обоснованост на съответния прокурорски акт и
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Водим
от горното и на основание чл.243, ал.7 от НПК, СГС, НО, VII въззивен състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 22.11.2019г. по НЧД № 21501/2013г. на СРС, НО, 14-ти състав, с
което е
отменено постановлението на СРП от 19.07.2013г, пр. пр. № 6285/2013г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 1226/2013г. по описа на 04
РУ- СДВР и е върнал делото на СРП за продължаване на разследването.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.