№ 123
гр. К., 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.ЕВА
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г.ЕВА Гражданско дело №
20225510102109 по описа за 2022 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адвокат А. С.
заявява, че ответникът е ползвател на ВиК услуги по партида в ЕООД "В." с
№ *** за адрес в село Б., община К., улица ***, в качеството си на собственик
на водоснабдения имот.
Сочи, че с ползването на съответните услуги между експлоатационното
предприятие и потребителя са възникнали договорни отношения, по силата на
които ЕООД "ВиК" се задължава да доставя питейна вода и да отвежда
отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължава да заплаща
консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на
засичането. При закъснения в плащанията се начисляват лихви съгласно чл.
40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Твърди, че Г. А. А., като съсобственик на водоснабдения имот има
неизплатени в срок задължения към дружеството, което представлява в
размер на 855,52 лева, произтичащи от предоставени ВиК, услуги за периода
10.09.2020 г. до 01.03.2022 г., за което са издадени 16 бр. фактури, както и
104,46 лева, представляващи лихва за период от 15.11.2020 г. до 29.06.2022 г.
Заявява, че за този период е извършвано ежемесечно отчитане и
начисляване на ползваните ВиК услуги в имота на потребителя, находящ се в
село Б., община К., улица ***. Отчитането на количествата доставена и
отведена вода е обективирано чрез запис в електронен карнет за партидата на
ответника и става през текущия месец, като платежния документ – квитанция
за тях се издава до края на текущия месец. Срокът за заплащане на дължимата
сума по него е 30 дни от датата на издаване на документа /задължение
1
регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на
потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2- стара
редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/. В процесния случай за
количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя са издадени
16 бр. фактури, сумите, по които не са заплатени.
Срещу Г. А. А. ищцовото дружество ЕООД „В." – С.З. е подало
заявление по реда на чл. 410 от ГПК и във връзка с него е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 918/06.07.2022 г. по ч.гр.д. № 1566/
2022 г. по описа на Районен съд – К., с която на ответника е разпоредено да
заплати на ЕООД „В." – С.З. сумите, както следва: 855,52 лева за главница;
104,46 лева - лихва върху тази сума за периода от 15.11.2020 г. до 29.06.2022
г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението 04.07.2021 г. до
окончателното заплащане на сумата и 387,80 лева разноски по делото.
Ето защо молят съда да признае за установено по отношение на
ответника Г. А. А., ЕГН **********, с адрес: село Б., община К., улица ***, че
дължи да заплати на ЕООД "В." – С.З., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление – С.З., ул. „***, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р. сумата
855,52 лева, произтичащи от предоставени ВиК, услуги за периода 10.09.2020
г. до 01.03.2022 г. по партида № ***, за което са издадени 16 бр. фактури,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 04.07.2022 г.
до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в
размер на 104,46 лева, представляващи лихва за период от 15.11.2020 г. до
29.06.2022 г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на
приложен лихвен лист-извлечение от сметките и компютърни извлечения за
неплатени квитанции, за което задължение са издадени платежни документа,
както и да осъди ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д.
1566/2022 г. по описа на Районен съд - К., разноски в размер на 387,80 лева,
представляващи държавна такса - 25 лв., за банков превод - 2,80 лева и 360
лева с ДДС за адвокатски хонорар. Претендира присъждането на разноски и в
настоящото производство. Сочи банкова сметка, по която може да бъде
заплатено претендиреното задължение: банка „Ц." АД – С.З., IBAN: ***. В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат А. С., която моли
съда да уважи предявения иск като основателен и доказан.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от особения
представител адвокат З. К.Ц., в качеството й на особен представител на
ответника. По делото е постъпило писмено становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното частно гражданско дело №1566/2022 г. по описа
на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение № 918/06.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение, срещу
длъжника Г. А. А. за сумите: 855.52 лева главница за доставена и незаплатена
питейна и отведена вода от 10.09.2020 г. до 01.03.2022, 104.46 лева лихва за
2
забава от 15.11.2020 г. до 29.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и
387.80 лева разноски по делото.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
По делото са представени и приети като доказателства: фактура №
**********/15.10.2020 г.; фактура № **********/08.11.2020 г.; фактура №
**********/06.12.2020 г.; фактура № **********/08.01.2021 г.; фактура №
**********/08.02.2021 г.; фактура № **********/08.03.2021 г.; фактура №
**********/15.06.2021 г.; фактура № **********/15.07.2021 г.; фактура №
**********/15.08.2021 г.; фактура № **********/15.09.2021 г.; фактура №
**********/15.10.2021 г.; фактура № **********/08.11.2021 г.; фактура №
**********/06.12.2021 г.; фактура № **********/07.01.2022 г.; фактура №
**********/08.02.2022 г.; фактура № **********/08.03.2022 г.
Представен е и справка за неплатени задължения за абонат *** от *** г.
до 31.05.2022 г. както и досие за абонатен № *** на името на Г. А. А..
Представени и приети по делото са Протокол № *** г. на ВиК ЕООД и
Протокол № *** г., съгласно чл.24, ал.4 от Общите условия на „В. „ ЕООД –
С.З..
От представената Заповед № *** г. на управителя на ВиК – С.З. Р.Р. се
установя, че считано от 01.11.2017 г. при отчитане на месечното потребление
от инкасаторите се преминава на отчитане на електронен карнет. Във връзка с
това месечното отчитане трябва да започва на всяко първо число на месеца и
да приключва до последните три работни дни на месеца.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е
депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът
възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От
заключението на експертизата се установява, че партидата за имот находящ
се в село Б., община К., улица *** се води на името на Г. А. А.. Посочено е,
че Г. А. А. има незаплатени в срок задължения към ищцовото дружество в
размер на 855.52 лева, като за посочения период от 15.10.2020г. до
08.03.2022г. са издадени 16 броя фактури. От заключението се установява
още, че отчетените и начислени количества използвана вода през процесния
период съответстват на фактурираните количества за плащане в
предоставените фактури. Вещото лице сочи, че Г. А. А. има незаплатени
суми към ищцовото дружество по партида *** на обща стойност 959.98 лева
състоящо се от главница 855.52 лева за периода 15.10.2020 до 08.03.2022г. и
лихва в общ размер на 104.46 лева за периода 15.11.2020г. до 29.06.2022г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК има за предмет
установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца е да докаже, че са
налице облигационни правоотношения между него и ответника, че е
3
престирал описаните услуги за посочения период, като и размера на
задължението. В тежест на ответника е да докаже погасяването на вземането
или насрещните си задължения за недължимост.
Ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в
това си качество е доставял и доставя водоснабдителни и канализационни
услуги на потребителите на ВиК услуги. Съгласно разпоредбата на §1, т.2,
б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги,
потребители са „юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост, за които се предоставят В и К
услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи
условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на
ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от оператора- „ВиК” ЕООД - С.З. са
общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, поради
което обвързват всички абонати съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, потребители
на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. В Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата/ в чл.8, ал.1 е прието, че получаването
на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за
получаване на услугата В и К, наричани за краткост „общи условия“, се
определят: 1.правата и задълженията на оператора и на потребителите;
2.редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната
вода и отведените отпадъчни води; 3.отговорността при неизпълнение на
задълженията; 4.условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; 5.редът за
осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на
потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните
водоснабдявани имоти; 6. редът за откриване, промяна или закриване на
партида, включително и служебно от оператора. Съгласно чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 4/14.09.2004 г., Общите условия влизат в сила в едномесечен срок
от публикуването им в централния ежедневник. Страните не спорят, че това
4
задължение е изпълнено от ищцовото дружество и следователно през
процесния период те са били в сила без да има данни, че ответникът е
възразил срещу тях. Общите условия са достъпни за всички и са публикувани
и в сайта на ищцовото дружество.
Между страните по делото не се спори, че ответникът е има отрита
партида при ищцовото дружество „В.“ ЕООД – С.З. за доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода по партида, с абонатен № ***, за имот
находящ се в село Б., община К., улица ***. Предвид на това съдът, приема,
че между страните по делото е налице валидно възникнало правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно – битови нужди до
потребител – за имот находящ се в село Б., община К., улица ***,
присъединен към водоснабдителната мрежа. Ответникът има качеството на
потребител по смисъла на §1, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗРВКУ, поради което се
дължи заплащане на предоставените му от ВиК услуги по цени, утвърдени от
ДКЕВР и въз основа на измереното количество изразходвана вода.
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с
ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 и сл. ЗЗД
относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както
възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК
услуги, така и тяхното предоставяне на ответника, която тежест изрично е
указана на ищеца с доклада по делото. Относими към спорното материално
правоотношение правни норми се съдържат още в ЗРВКУ, в Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
публикуваните Общи условия на дружеството – ищец.
Предвид гореизложеното, следва, че ответникът като собственик на
процесния имот има качеството потребител и съответно съдът приема за
доказано възникналото правоотношение по договор за предоставяне на ВиК
услуги между ищеца и ответника. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2014
г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е
възпроизведена в чл. 22 от Общите условия. Както бе посочено и по-горе, в
представените писмени доказателства по делото (фактури) са отразени
потребените количества вода, периодите и тяхната цена и макар това да са
едностранно съставени от ищеца документи, неподписани от ответника, при
условие че не са оспорени от особения представител на ответника и при
условие, че записванията в тях съответстват на отразените в досието на
абоната количества вода и показания на водомера, съдът приема за доказано
по делото предоставянето на ВиК услуги за процесния период на
стойностите, посочени във фактурите.
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че
квитанциите (фактурите) са частни свидетелстващи документи, и макар че са
издадени от ищеца и удостоверяват изгодни за него обстоятелства, са годно
доказателство по аргумент по чл. 182 от ГПК, тъй като се основат на редовни
вписвания в счетоводните книги, съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза. Съдът кредитира заключението на съдебно-
счетоводната експертиза тъй като срещу експертизата не е проведено
5
насрещно доказване от ответника, който не е заявил доказателствени искания
във връзка с оспорване на заключението (чл. 200, ал. 3 от ГПК, чл. 201 от
ГПК, чл. 190 от ГПК, предоставени на проверените от вещото лице
документи, в това число карнети и други). В тази връзка по делото няма
представени доказателства, опровергаващи изводите на вещото лице. От
заключението на съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за
количеството потребена и отведена канална вода са издадени 16 броя
квитанции на обща стойност 855.52 лева. В хода на производството не се
събраха доказателства претендираната сума да е частично или изцяло платена
от ответника.
Предвид горното, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата
общо в размер на сумата в размер на 855.52 лева, представляваща неплатена
цена на доставена питейна и отведена канална вода за периода от 10.09.2020г
г. до 01.03.2022 г. по партида, с абонатен № *** на името на длъжника за
имот, находящ се в село Б., община К., улица ***.
При неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество
вода, определени в Общите условия, се заплаща законна лихва по реда на чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – чл. 40, ал. 1 от
Наредбата. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Общите условия на ищеца потребителят
дължи законна лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа на
задължението, а съгласно чл. 33, ал. 2 потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. С оглед на гореизложеното и предвид заключението
на съдебно – икономическата експертиза съдът намира, че ответникът дължи
на ищеца сумата в общ размер на 104.46 лева – лихва за забава от
15.11.2020г. до 29.06.2022 г.
Предвид гореизложеното, исковете за главница и лихва следва да бъдат
уважени в горепосочените размери, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 04.07.2022г. до изплащането й.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
6
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Предвид изложеното и изхода на спора, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с
уважената част от иска както следва: в заповедното производство - в размер
на 385 лева, представляващи държавна такса, както и в настоящото
производство - в размер на 979.20 лева, представляващи държавна такса,
възнаграждение за особен представител, възнаграждение за един адвокат и
възнаграждение за вещо лице.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. А. А., ЕГН
**********, с адрес село Б., община К., улица *** съществуването на
вземането на “В.” ЕООД – С.З., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С.З., улица *** за сумите: 855.52 лева главница за доставена
и неплатена питейна вода от 10.09.2020 г. до 01.03.2022 г., по партида, с
абонатен № ***, за имот находящ се в село Б., община К., улица ***, 104.46
лева лихва за забавено плащане от 15.11.2020 г. до 29.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 04.07.2022 г. до изплащането й за изпълнението на което
парично задължение е издадена в полза на „В.” ЕООД – С.З., заповед №
918/06.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
частно гражданско дело 1566/2022 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Г. А. А., ЕГН **********, с адрес село Б., община К., улица
*** да заплати на „В.” ЕООД – С.З., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С.З., улица ***, сумата от 387.80 лева, представляващи
разноски по ч.гр. дело № 1566/2022 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Г. А. А., ЕГН **********, с адрес село Б., община К., улица
*** да заплати на „В.” ЕООД – С.З., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С.З., улица ***, сумата от 979.20 лева, представляващи
направени поделото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7