Решение по дело №2268/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 152
Дата: 7 март 2022 г.
Съдия: Петя Христова Манова
Дело: 20212230102268
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Сливен, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230102268 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл.432 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 13.10.2020 г., около 13.40 ч., на път II-73, км.
42+226, между гр. Шумен и гр. Карнобат, водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. №
.......................... Х.М.С. не съобразява скоростта си на движение със състоянието на пътя
/мокър асфалт/, вследствие на което губи контрол над управлението на автомобила, влиза в
лентата за насрещно движение и блъска движещото се по нея МПС - л.а. „Опел Астра“ с peг.
1 № ......................., управлявано от И.Т.Д. В резултат на това са причинени телесни повреди
на возещия се в л.а. „Опел Астра“ с peг. № ....................... - Т.С.Д.. По случая бил съставен
Констативен протокол с пострадали лица peг. № 323р7896/19.11.2020 г. и било образувано
ДП № 325/2020 г. по описа на РУ-Велики Преслав, производството по което към момента не
било приключило с окончателен съдебен акт.
Сочи се, че за увреждащият л.а. с peг. № .........................., управляван от водача
Х.М.С. има сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, з.п.
BG/02/119003022419, със срок на валидност една година от 28.10.2019 г. до 27.10.2020 г.,
валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 13.10.2020 г. Сочи се, че
по силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица
за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв.,
която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020 г.
В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, се твърди, че
1
пострадалият е предявил претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗД „Бул Инс“
АД и е представил всички документи, с които разполага. По случая била заведена преписка
по щета № **********, но към настоящия момент не било изплатено обезщетение.
Сочи се, че в резултат на процесното ПТП, пострадалият Т.С.Д. е получил следните
травматични увреждания: 1.Контузия на главата; 2. Счупване на дясна лъчева кост.
След инцидента на 13.10.2020 г., пострадалият е бил приет в ЦСМП - гр. Сливен, с
оплаквания от болки в дясна китка, дясна подбедрица, лява гръдна половина и глава.
Извършена е била репозиция на фрактурата на лъчевата кост на дясната ръка и е поставена
гипсова лонгета. След повече от месец, на 18.11.2020 г. гипсовата имобилизация е свалена,
но болките продължили. На 02.02.2021 г. пострадалият е постъпил в Отделение по
рехабилитация и физиотерапия към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - Сливен, където са
му били извършени процедури с цел редуциране на болковия синдром и увеличаване на
обема на движение на дясната гривнена става. Изписан е бил на 09.02.2021 г. с препоръка за
продължаване на рехабилитационната програма в домашни условия и да не натоварва
пострадалата ръка.
Твърди се, че в резултат на уврежданията получени от процесното ПТП, Т.С.Д. търпи
силни болки и много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП
увреждания продължавало и към настоящия момент, същият не се чувствал добре физически
и емоционално. Вследствие на инцидента пострадалият продължавал да изпитва болка в
пострадалата ръка, не били възстановени движенията й. За времето на възстановяването си
пострадалият е разчитал на помощ от близките си. Преди процесното ПТП Ташко е бил в
отлично здравословно състояние, бил е изключително активен мъж, не е имал здравословни
оплаквания, но след инцидента е бил лишен от възможност да полага труд за дълъг период
от време, особено утежняващо обстоятелство е, че пострадалата ръка е водеща и това
изключително затруднявало ищеца при извършването на обичайни ежедневни дейности.
Изпитвал е цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи
болки, които продължавали и към настоящия момент, за дълго време е бил напрегнат, с
нарушения на съня, като не е бил в състояние да се натоварва физически. Освен болките
ищецът е изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент, който щял да остане
задълго в неговото съзнание.
Сочи се, че освен неимуществени вреди, пострадалият е претърпял и имуществени
такива изразяващи се в разходи за закупуване на лекарства и медицински изделия на обща
стойност 120.71 лв.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да
осъди ответника ЗД „Бул Инс“ АД, да заплати обезщетение на Т.С.Д. в размер на 15 000
лева, частичен иск от 40 000 лева - за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при
процесното ПТП и 120.71 лева - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата считано от 20.10.2020 г. – датата, на която изтича срока по чл. 429, ал. 3
от КЗ, вр. чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане.
2
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника ЗД „Бул инс” АД
чрез адв. Г.Д. от АК – Ямбол, в който не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за
процесният автомобил марка „Фолксваген” , модел „Голф” с peг. № .........................., както и
че на 13.10.2020 г. е настъпило ПТП с участието на посочения автомобил. С изключение на
тези обстоятелства, се оспорват всички останали твърдения.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на
МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, се оспорва да е налице
осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки един от неговите елементи.
Сочи се, че към настоящия момент няма безспорни доказателства установяващи вината на
водача управлявал МПС с peг. № .......................... за настъпване на ПТП. Твърди се, че
претърпяната травма от ищеца не е резултат единствено от виновното поведение на водача
на лекия автомобил с peг. № ........................... Налице е съпричиняване от страна на
пострадалия Т.С.Д. - пътник в автомобил с рег.№ .........................., тъй като нямало данни
същия да е бил с поставен обезопасителен колан към момента на настъпване на въпросното
ПТП.
Оспорват се твърденията на ищеца за търпени неимуществени вреди от негова
страна, включително изразяващи се в „силни болки и много страдания”.
Сочи се, че видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, на
13.10.2020 год. Т.Д. е бил прегледан от ортопед, като е отказал предложеното му оперативно
лечение на получената травма на дясната лъчева кост. Поставена му била гипсова
имобилизация, свалена на 16.11.2020 год. Едва на 02.02.2021 год. е постъпил в отделение за
рехабилитация и физиотерапия към МБАЛ „Д-р Иван Селимински” където са му били
проведени съответните процедури и е напуснал на 09.02.2021 год.
Оспорва се размера на претендираното обезщетение, тъй като се твърди, че същото
не кореспондира с принципа за справедливост и е прекомерно. Оспорва се предявеният иск
по размер като се твърди, че претендираната с исковата молба сума за неимуществени вреди
в размер на 15 000 лева, като част от общо обезщетение в размер на 40 000 лева е силно
завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за
подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Предвид изложеното се моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца, като
изцяло неоснователни и недоказани. Евентуално се моли да бъде намален размера на
претендираното обезщетение с оглед възраженията, в това число и предвид
съпричиняването от страна на пострадалия.
Претендират се направените в производството разноски.
В с.з. ищецът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е
молба от процесуален представител – адв. П. К., с която уведомява съда, че е в
невъзможност да се яви в с.з. не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие.
3
Запозната е със заключението по САТЕ с допълнително поставения въпрос към вещото
лице. Моли вещото лице де се изслуша в с.з. Моли да се приеме заключението, като в
случай, че вещото лице измени по смисъл заключението си, възразява да се приеме и моли
за възможност да се запознае с аргументите му. В случай, че ответникът направи
доказателствени искания или представи доказателства, моли съда да има предвид
настъпилата преклузия, поради което възразява същите да бъдат допуснати или приети по
делото. В случай, че съдът ги допусни, моли за възможност да вземе писмено становище по
тях. По същество моли съда да уважи предявените искове в размера, в който са предявени и
да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 25 000 лева, частичен иск от
40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди понесени от него
вследствие процесното произшествие и сумата в размер на 120,71 лева, представляваща
обезщетение за имуществените вреди, понесени от него вследствие процесното
произшествие. Претендира адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество редовно призовано, се представлява от процесуален
представител, който счита, че са налице основания за уважаване на иска, но не и в
претендираните размери. Моли съда да определи размера на обезщетението съгласно
изискванията за справедливост и съразмерност, като намали размера на обезщетенето с
оглед съпричиняване от страна на пострадалия, което счита, че безспорно е доказано в
процеса, като увреждания са в резултат на това, че не е бил с обезопасителен колан и
седалката се е придвижила напред, но не се скъсала, а е била в неизправно техническо
състояние. Моли съобразно изхода от делото да бъдат присъдени на ответното дружество
направените разноски пред настоящата инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Констативен протокол за ПТП а 13.10.2020 г., около 13.40 ч., на път II-73,
км. 42+226, между гр. Шумен и гр. Карнобат, водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. №
.......................... Х.М.С. не съобразява скоростта си на движение със състоянието на пътя
/мокър асфалт/, вследствие на което губи контрол над управлението на автомобила, влиза в
лентата за насрещно движение и блъска движещото се по нея МПС - л.а. „Опел Астра“ с peг.
1 № ......................., управлявано от И.Т.Д. Пострадало лице е Т.С.Д.- фрактура на дясна
ръка- транспортиран и прегледан в МБАЛ гр. Шумен.
Л.а. с peг. № .........................., управляван от водача Х.М.С. има сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответника, з.п. BG/02/119003022419, със срок на валидност
една година от 28.10.2019 г. до 27.10.2020 г., валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие - 13.10.2020 г.
Ищецът чрез пълномощник е изпратил до ответното дружество молба за заплащане
на застрахователно обезщетение за причинените му в резултат на настъпилото ПТП
неимуществени вреди, получено на 08.01.2021 г.
На 22.01.2021 г. е изпратено до адв. Б. и ищеца писмо от ЗД Бул Инс АД в., с което
го уведомяват, че към момента няма основание за удовлетворяване на претенцията, тъй като
4
не са представени доказателства, удостоверяващи виновността на водача, управлявал МПС.
На 13.10.2020 г. е започнало ДП № 325/2020 г. за престъпление по чл. 343, амл.1, б.
„б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК в РУ- гр. Велики Преслав за това, че на 13.10.2020 г. лек
автомобил, управляван от Х.М.С. е нарушил правилата за движение и по непредпазливост и
причинил средна телесна повреда на Т.С.Д., изразяваща се във фрактура на китката на
дясната ръка.
Представени са фактура № 1038/18.11.2020 г с фискален бон за 39 лева- стабилизатор
за китка, Фактура за сумата 26.70 лева от 21.01.2021 г. – тендивал емулгел, фактура от
16.03.2021 г. за същата сума и медикамент, Фактура от 21.12.2020 г. за сумата 14.96 лева-
лиотон гел и фактура от 15.12.2020 г. за 13.35 лева- лиотон гел.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. И.Д. син на ищеца, заявява, че е бил водач на автомобила
когато станало ПТП. били в с. Драгоево, тръгнали от там, стигнали до с. Веселиново където
спрели за кафе и тръгнали отново. Поставили си предпазни колани, баща му също го
поставил. Тръгнали и тъкмо се качили на урвата, гледа срещу него кола и направили белята.
Колата била в неговото платно, срещу него, опитал се да я избегне, свил волана на ляво и
дясната страна на неговата кола се удря. Той се удря във волана, а баща му в прозореца на
колата и си чупи ръката на таблото. При удара се късат двете седалки на колата и тръгват
напред към таблото. На баща му седалката се скъсала от дясната страна и тръгнала на една
страна и се вдига и той си удря главата в прозореца и се заклещва. Не можел да слезе от
колата, той го хванал и го изкарал от прозореца на неговата страна, защото неговата седалка
била много към таблото и не можел да си отвори вратата. Свалил го от колата, бил целия в
кръв, лицето му не се виждало от кръв и си държал ръката на горе. Оставил го на
мантинелата и звъннал на тел. 112. Човека, с който направили ПТП не реагирал, само стоял
в колата. Човекът, който бил с него им помогнал да спрат движението. Дошла линейка и
закарали баща му в Шумен в болницата, а той останал до колата. Баща му не разполагал със
средства за операция. Бил ударен в челото, две ребра били счупени и ръката. Лекарите
казали да отидат в Сливен да му направят операция на ръката. Дали им направление за
Стара Загора. Около месец минал след операцията, лекарят казал, че в момента не е за
операция, но след време ръката му ще остане изкривена. Отишли в Стара Загора, където
лекарят казал, че ще направят операция, но не дават гаранция, че ще може да я движи.
Казали им, че операцията ще струва 1700 лева, но той отказал операцията, защото не давали
гаранция. Ръката му била гипсирана около месец и на горе. Като изкарали гипса, му купил
лонгена и нея я носил около месец. Ако не била сложена лонгета, щяла да остане изкривена
ръката му. Докато бил с гипс и лонгета, не можел да използва ръката си. Имал нужда от
помощ за преобличане, за храна, за тоалетна, било му много трудно, майка му и жена му му
помагали. Заедно живеели. Когато се прибрали от болницата се оплаквал от болки в ребрата,
главата и ръката. Преди операцията беряли билки. Баща му не можел да идва да работи с
тях, защото като вдигал тежко го боляла ръката. С дясната ръка не трябвало да вдига тежки
неща. Не работел никъде в момента. Движел си пръстите, но ръката не можел да я движи
5
нагоре и надолу наляво и надясно в дланта, за това и не можел да работи. Не можел да се
закопчае, трудно обличал якето си и го закопчавал. Ръката му била доста изкривена. След
катастрофата бил уплашен, стресиран. Не бил шофьор, но не искал да се качва в колата.
Преди време е работил в строителна фирма. Бил вече съкратен от там по време на
катастрофата. Отглеждал в двора зеленчуци и плодове. сега не отглеждал, защото не можел
да ползва мотика, лопата, на ръката му пречела много. Около 20 дни го карал на
рехабилитации в Сливен и около месец на Баните. Автомобила бил на жена му на името, в
къщи бил, оправен бил. Когато двете седалки били до таблото – едната до волана, другата до
таблото, 20 – 30 см. имало от таблото до седалките. Газовата уредба била хвръкнала до тях,
спял газта на колата, защото се била скъсала тръбичката при удара. Ходил е на технически
преглед преди катастрофата, колата му била в идеално състояние, ползвал я за работа.
В показанията си свид. Н.Д., зет на ищеца, заявява, че И. му се обадил и казал, че са
го катастрофирали. Видял е ищеца същия ден в болницата в Шумен. Той бил в къщи като
му се обадили, в Чинтулово. Заминал за Шумен. Била му превързана ръката, главата също и
се оплаквал, че го болят ребрата. Той го прибрал от болницата в къщи. Посещавал го е в
къщи, оплаквал се е, че го болят ребрата, че го боли китката и главата. Преди катастрофата
извършвал земеделска работа – бране на череши, рязане на дръвчета, наемали го на работа.
След катастрофата се опитвал да работи, но не му се получавали много нещата, защото
ръката го наболявала.
По делото е изготвена комплексна съдебна авто-техническа и медицинска експертиза,
от заключението на която е видно, че в резултат на настъпилото на 13.10.2020 г., около 13,40
часа ПТП, ищецът Т.С.Д. е получил автомобилна травма (травма в салона на лек автомобил
като пътник на предна дясна седалка в резултат на челен удар в предните състави на
автомобила от друг лек автомобил) изразяваща се в следните телесни увреждания:
Контузия на дясната ръка с клинични и от образните изследвания данни за счупване
на лъчевата кост от нейната предмишница в долния й край, в областта на и над гривнената
става, на типично място, наложило обездвижването на ръката с гипсова имобилизация за
продължителен период от време;
Контузия на главата с наличие на широко повърхностно охлузване на кожата в
нейната челна област;
Контузия на гръдния кош, предимно на неговата лява половина без описани в
медицинските документи видими увреждания по кожата или костните структури, участващи
в изграждането му;
Контузия на десния крак, в областта на неговата подбедрица, без наличие на описани
в медицинските документи видими увреждания;
Счупването на лъчевата кост на дясната ръка на типично място е довело до
затруднения в движенията и осъществяването на основната функция на ръката за срок,
значително по-дълъг от 30 дни, като по този начин е осъществило смисъла на медико-
биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на десния горен
6
крайник.
Останалите увреждания в своята съвкупност са причинили на ищеца Д. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота му (разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК).
По повод на счупването на лъчевата кост на дясната ръка, същата ръка е била
обездвижена с гипсова имобилизация за повече от един месец. Имобилизацията е била
последвана от период на раздвижване и рехабилитация, предвид значителната деформация,
болезнени и ограничени движения в гривнената става на ръката. По този повод ищецът е
провеждал физиотерапевтични и ЛФК процедури както амбулаторно, така и в стационарни
условия.
Охлузванията на кожата на главата, в нейната челна област са обработени
хирургически с антисептичен медикамент и превързани. Останалите увреждания са били
лекувани симптоматично с обезболяващи.
При извършения на 21.09.2021 г. в 14:10 часа личен преглед на ищеца Т.С.Д. се
установи видима костна деформация в областта на и над гривнената става с леко изразен
оток на меките тъкани. При палпация се установява костна неравност, неболезнена при
натиск с пръстите на ръката. Движенията в гривнената става са ограничени, като това
ограничение е най-силно изразено при воларна флексия и ротация и в по-малка степен при
дорзална флексия и движения настрани. В този смисъл възстановяването на движенията на
дясната ръка не са възстановени в пълен обем. Налице е видима деформация и ограничени
движения, чието пълно възстановяване е малко вероятно.
От останалите увреждания ищецът е възстановен в пълна степен.
По делото са представени документи за извършени разходи за закупуване на
медикаменти и консумативи, които са били необходими и се намират в пряка връзка с
лечебния и възстановителен процес на ищеца Т.Д..
Технически изправен лек автомобил Опел Астра е следвало да бъде оборудван с
триточкови инерционни предпазни колани. Същите е следвало да бъдат налични към
момента на настъпване на ПТП за всяко от седящите места в автомобила. По делото не е
приложен доказателствен материал - огледен протокол, фотоматериали от настъпилото ПТП
и др.
При удара между автомобилите, силите действащи на телата, разглеждани в
подвижната координатна система на автомобила, са преносните инерционни и
кориолисовите инерционни сили. По време на удара за всяко от телата доминиращи са
преносните инерционни сили. Това е така предвид неимоверно по-големите преносни
ускорения по време на Удара. След удара и последващото движение на автомобилите
инерционните сили са съизмерими помежду си по големина, като менят своето направление
и посока спрямо купето на автомобила. Първата възникваща основна компонента на
преносната инерционна сила е ударната и се дължи на ускорението на масовия център във
фазата на деформиране на удара. Движението на автомобила е основно транслационно, без
7
чувствителна ротация. Под действие на тази сила тялото на пострадалия се стреми да се
премести напред спрямо надлъжната ос на автомобила. Самото преместване зависи от това
дали съответният пътник е със задействан обезопасителен колан. Отчетеното направление на
движение на телата е по направление на скоростта на масовия център.
От извършеното изследване на деформацията в областта на предната дясна част на
автомобила е установено, че тя е минимална. Няма значително навлизане на таблото и
торпедната стена в купето. Увреждането на дясната ръка е при опора на тялото с ръка
вероятно върху таблото. Тази опора би могла да се осъществи и при поставен
обезопасителен колан. В случай на наличие на предпазен колан тялото би останало
относително в равновесно състояние.
По делото са налице данни и за други увреждания, получени по механизма на
преместване на тялото напред и удар в твърди тъпи предмети. Такова увреждане е получено
по главата на пострадалия. Описаните в медицинските материали подобни увреждания е
показател за ударен процес в твърда повърхност и преместване на тялото напред.
При наличие на предпазен колан, главата не би достигнала нивото на челното стъкло.
Видно от фотоматериалите челното стъкло е счупено масивно в дясната зона, което е
получено от удара между автомобилите и удара на главата. Наличието на предпазен колан и
под действие на преносната инерционна сила, получена в резултат на челния удар, не би
позволил преместване на тялото напред и разстояние на преместване по-голямо от това
между тялото и предното стъкло в седнало положение, както и при правилно поставен
обезопасителен колан.
Получените от ищеца Т.С.Д. телесни увреждания имат травматична генеза, дължат се
на механичното действие (удар, притискане, протриване) на твърди тъпи и/или тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени по време и в резултат на процесното пътно-
транспортно произшествие. Увреждането на дясната ръка се е получило в момента на удара,
при опит от страна на ищеца да се предпази, подпирайки се с дланта на ръката върху
арматурното табло. Увреждането в челната област на главата, изразяващо се в обширно
охлузване се дължи най-вероятно на удар в предното стъкло. Останалите две увреждания се
дължат на удар или притискане върху твърди тъпи предмети.
При поставен обезопасителен колан увреждането на лявата половина на гръдния кош
и дясната подбедрица не биха могли да се получат с поставен колан. Както е видно от
фотоматериалите автомобил Опел след удара се е придвижил назад и едновременно с това се
е завъртял около вертикална ос, в посока по часовата стрелка, гледано отгоре. Това
означава, че тялото на пострадалия, в резултат на удара и движението на автомобила след
удара, се е придвижило предимно напред и леко наляво. Челната област на главата е малко
вероятно да се травмира и охлузи при поставен обезопасителен колан. Челото се е ударило и
охлузило най-вероятно в предното стъкло. Останалите две увреждания също са получени
при движение на тялото в посочената посока.
Анализирайки внимателно материалите по делото, хронологията на приложените в
него медицински документи и характеристиките на описаните в тях телесни увреждания,
8
може да се направи заключението, че травматичните увреждания на ищеца Т.С.Д. се намират
в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с пътно-транспортното
произшествие, настъпилото на 13.10.2020 г., около 13:40 часа, на път Н-73, км 42+226 между
градовете Шумен и Карнобат.
При извършения на 29.09.2021 г. преглед се установи, че ищецът се намира в много
добро общо състояние, възстановен напълно от травмите в областта на главата, лявата
половина на гръдния кош и подбедрицата на десния крак. Установи се видима деформация в
областта на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, над гривнената става с леко
изразен, неболезнен оток на меките тъкани. При палпация (опипване и натиск с пръстите на
ръка) се установява костна неравност, неболезнена при натиск. Движенията в гривнената
става са леко до умерено ограничени най-вече при воларна (към дланта) флексия, по-малко
при дорзална (към гърба на дланта) флексия, затруднена ротация, абдукция и аддукция
(движения настрани). Движенията на пръстите са в пълен обем. Не се установяват трофични
и сетивни изменения. Имайки предвид времето, изминало от получаването на травмата до
момента, деформацията в долния край на лъчевата кост е трайна и не е възможно да се
възстанови спонтанно.
От анализа по-горе е установено, че увреждането на купето на автомобила Опел
Астра не е значително. Налице е минимална деформация в областта на разположение на
пострадалия, която не е била причина за уврежданията на тялото на пострадалия. Основната
причина за настъпилите травматични увреждания е движението на тялото в купето под
действие на преносната инерционна сила.
От анализа по-горе е установено, че увреждането на купето в дясната предна част в
областта на пасажера не са значителни. При наличие на достатъчно разстояние между
седалката и арматурното табло и липсата на деформации в дясната половина на салона, при
поставен колан, не биха се получили уврежданията на главата и дясната ръка едновременно.
В случай на наличие на значителни деформации би следвало да се очакват по-тежки
увреждания и в областта на долните крайници.
При поставен обезопасителен колан увреждането на лявата половина на гръдния кош
и дясната подбедрица не биха се получат с поставен колан. Както е видно от
фотоматериалите автомобил Опел след удара се е придвижил назад и едновременно с това се
е завъртял около вертикална ос, в посока по часовата стрелка, гледано отгоре. Това
означава, че тялото на пострадалия, в резултат на удара и движението на автомобила след
удара, се е придвижило предимно напред и леко наляво. Челната област на главата е малко
вероятно да се травмира и охлузи при поставен обезопасителен колан. Челото се е ударило и
охлузило най-вероятно в предното стъкло, Останалите две увреждания също са получени
при движение на тялото в посочената посока.
Данните показват, че е налице свободно движение на тялото вътре в автомобила, а не
при ограничено такова от поставен обезопасителен колан.
По делото е изготвена допълнителна авто-техническа експертиза. Вещото лице
9
посочва, че на 20.01.2022 г. е извършен оглед на лек автомобил Опел Астра с рег. №
....................... в с. Чинтулово.
От извършения оглед е установено, че автомобилът е деформиран в областта на
двигателното отделение при надлъжен, кос челен удар, изразен в дясната зона.
Направлението на огъване на купето е отпред назад и отляво надясно. Деформацията
обхваща предния десен фар, основата на фара с престилката, десния калник, предното дясно
окачване. Предната дясна колонка е изместена леко назад, като предната дясна врата е
блокирала и леко провиснала. Счупено е стъклото на предна дясна врата. Предната дясна
седалка е изместена напред по закрепващата релса, като облегалката е завъртяна от зъбния
механизъм също напред. Облегалката е с лека деформация отзад напред.
При огледа на закрепването на предната дясна седалка е установена интервенция, при
която липсва болт за закрепване на седалката, Облегалката е приведена напред при
завъртяна система за регулиране на нивото на облегалката. В отвора на болта не се
установява нарушаване на резбата от огъване и разкъсване на винтовата линия. Липсващият
болт е развъртян с гаечен ключ.
Предпазният колан е свободен, нормално обтегнат към вътрешната част на дясната
средна колонка. Механизмът е изправен, като при рязък опън същият блокира.
В с.з. вещото лице поддържа изготвеното заключение. Заявява, че е извършил оглед
на автомобила като от огледа се установи, че закрепващият болт на предна дясна седалка
липсва, същият е демонтиран. Реално болта е развит, не са налице ударни процеси в
областта на закрепването на седалката, както и нарушаване на резбата в резултат на
изтегляне огъване усукване на болта. Няма увреждания с деформация, с която да е в дясната
част с навлизане с предната торпедна стена на намиращия се на предна дясна седалка
пасажер. Положението на ръката при изтегляне напред със и без обезопасителен колан е
възможно да достигне до арматурното табло. Без колан във всички случаи стига до
арматурното табло и предното стъкло. С колан може да достигне с ръка до арматурното
табло, но не и до предното стъкло. Ако колана е поставен, седалката не се придвижва напред
с поставен колан, коланът задържа тялото като същият е закрепен към корпуса на шасито, а
не към основата на седалката. Колана ще задържи едновременно и пасажера и седалката.
При разкскъсване на връзката между седалката и пода на автомобила, следваше да има
увреждане на резбата или огъване на болта, както и огъване на самата конзола укрепваща
седалката, такива увреждания не са констатирани.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По предявеният иск за неимуществени вреди.
Предявеният иск за неимуществени вреди е с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.
Искът е допустим, а преценен по същество основателен и доказан, но предявен в завишен
размер.
Отговорността на застрахователя се претендира на основание договор за застраховка
10
„ГО“ на автомобилистите, сключен през 2019 г. г, , т.е. при действието на новия КЗ, в сила
от 01.01.2016г.
Разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ във вр. чл. 496 и чл. 380 от КЗ, предвижда като
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя
на „ГО“ на виновния водач на МПС, изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение.
Съгласно чл.498, ал.3, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
В случая застрахователят е сезиран от ищеца по реда на чл. 380 от КЗ , но е отказано
изплащане на застрахователно обезщетение.
Наличието на доказателства за изтичане на срока по чл. 498, ал.3 от КЗ и
приключване на процедурата за доброволно уреждане на спора, води до извод за
допустимост на предявеният пряк иск по чл. 432 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо който застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка „ГО“, при спазване
изискванията на чл.380 КЗ. Ищецът в случая е увредено лице по смисъла на чл.478 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица /и други участници в движението по пътищата/,
вреди – вкл. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесни увреждания
или смърт; вредите причинени на чуждо имущество, пропуснати ползи – пряк и
непосредствен резултат от увреждането; разумно направени разноски, включително съдебни
разноски както и лихвите по чл.429, ал.2 т.2 КЗ.
Съгласно последната разпоредба, се дължат лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице по ал.3 – заплащат се в рамките на
застрахователната сума, считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпване
на застрахователното събитие или по-ранната от двете дати на уведомяване или предявяване
на претенциите от увредените лица.
За да бъде уважен предявеният пряк осъдителен иск на увреденото лице спрямо
застрахователя по застраховка „ГО“, по делото следва да са установени предпоставките на
чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за застраховка с ответното дружество, ведно с
изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за
определяне размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД. Установи се от приложения по
делото протокол за ПТП,че вина за настъпване на ПТП, при което е пострадал ищецът има
водача на лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № .......................... – Х.М.С..
От назначената съдебно- автотехническа експертиза се установи, че автомобилът е
11
деформиран в областта на двигателното отделение при надлъжен, кос челен удар, изразен в
дясната зона. Направлението на огъване на купето е отпред назад и отляво надясно.
Деформацията обхваща предния десен фар, основата на фара с престилката, десния калник,
предното дясно окачване. Предната дясна колонка е изместена леко назад, като предната
дясна врата е блокирала и леко провиснала. Счупено е стъклото на предна дясна врата.
Предната дясна седалка е изместена напред по закрепващата релса, като облегалката е
завъртяна от зъбния механизъм също напред. Облегалката е с лека деформация отзад напред.
При поставен обезопасителен колан увреждането на лявата половина на гръдния кош
и дясната подбедрица не биха могли да се получат с поставен колан. Както е видно от
фотоматериалите автомобил Опел след удара се е придвижил назад и едновременно с това се
е завъртял около вертикална ос, в посока по часовата стрелка, гледано отгоре. Това
означава, че тялото на пострадалия, в резултат на удара и движението на автомобила след
удара, се е придвижило предимно напред и леко наляво. Челната област на главата е малко
вероятно да се травмира и охлузи при поставен обезопасителен колан. Челото се е ударило и
охлузило най-вероятно в предното стъкло. Останалите две увреждания също са получени
при движение на тялото в посочената посока.
При огледа на закрепването на предната дясна седалка е установена интервенция, при
която липсва болт за закрепване на седалката, Облегалката е приведена напред при
завъртяна система за регулиране на нивото на облегалката. В отвора на болта не се
установява нарушаване на резбата от огъване и разкъсване на винтовата линия. Липсващият
болт е развъртян с гаечен ключ.
Предпазният колан е свободен, нормално обтегнат към вътрешната част на дясната
средна колонка. Механизмът е изправен, като при рязък опън същият блокира.
При огледа на автомобила е установено, че закрепващият болт на предна дясна
седалка липсва, същият е демонтиран. Реално болта е развит, не са налице ударни процеси в
областта на закрепването на седалката, както и нарушаване на резбата в резултат на
изтегляне огъване усукване на болта. Няма увреждания с деформация, с която да е в дясната
част с навлизане с предната торпедна стена на намиращия се на предна дясна седалка
пасажер. Положението на ръката при изтегляне напред със и без обезопасителен колан е
възможно да достигне до арматурното табло. Без колан във всички случаи стига до
арматурното табло и предното стъкло. С колан може да достигне с ръка до арматурното
табло, но не и до предното стъкло. Ако колана е поставен, седалката не се придвижва напред
с поставен колан, коланът задържа тялото като същият е закрепен към корпуса на шасито, а
не към основата на седалката. Коланът ще задържи едновременно и пасажера и седалката.
При разкъсване на връзката между седалката и пода на автомобила, следвало да има
увреждане на резбата или огъване на болта, както и огъване на самата конзола укрепваща
седалката, такива увреждания не са констатирани.
Не се оспорва от ответника наличието на валидно застрахователно правоотношение с
деликвента по застраховка „ГО“ към момента на ПТП.
Вследствие на настъпилото ПТП ищецът е получил контузия на дясната ръка с
12
клинични и от образните изследвания данни за счупване на лъчевата кост от нейната
предмишница в долния й край, в областта на и над гривнената става, на типично място,
наложило обездвижването на ръката с гипсова имобилизация за продължителен период от
време; Контузия на главата с наличие на широко повърхностно охлузване на кожата в
нейната челна област; Контузия на гръдния кош, предимно на неговата лява половина без
описани в медицинските документи видими увреждания по кожата или костните структури,
участващи в изграждането му; Контузия на десния крак, в областта на неговата подбедрица,
без наличие на описани в медицинските документи видими увреждания;
Счупването на лъчевата кост на дясната ръка на типично място е довело до
затруднения в движенията и осъществяването на основната функция на ръката за срок,
значително по-дълъг от 30 дни, като по този начин е осъществило смисъла на медико-
биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на десния горен
крайник.
Останалите увреждания в своята съвкупност са причинили на ищеца Д. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота му (разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК).
По повод на счупването на лъчевата кост на дясната ръка, същата ръка е била
обездвижена с гипсова имобилизация за повече от един месец. Имобилизацията е била
последвана от период на раздвижване и рехабилитация, предвид значителната деформация,
болезнени и ограничени движения в гривнената става на ръката. По този повод ищецът е
провеждал физиотерапевтични и ЛФК процедури както амбулаторно, така и в стационарни
условия.
Охлузванията на кожата на главата, в нейната челна област са обработени
хирургически с антисептичен медикамент и превързани. Останалите увреждания са били
лекувани симптоматично с обезболяващи.
При извършения личен преглед на ищеца е установена видима костна деформация в
областта на и над гривнената става с леко изразен оток на меките тъкани. При палпация се
установява костна неравност, неболезнена при натиск с пръстите на ръката. Движенията в
гривнената става са ограничени, като това ограничение е най-силно изразено при воларна
флексия и ротация и в по-малка степен при дорзална флексия и движения настрани. В този
смисъл възстановяването на движенията на дясната ръка не са възстановени в пълен обем.
Налице е видима деформация и ограничени движения, чието пълно възстановяване е малко
вероятно.
Получените от ищеца Т.С.Д. телесни увреждания имат травматична генеза, дължат се
на механичното действие (удар, притискане, протриване) на твърди тъпи и/или тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени по време и в резултат на процесното пътно-
транспортно произшествие. Увреждането на дясната ръка се е получило в момента на удара,
при опит от страна на ищеца да се предпази, подпирайки се с дланта на ръката върху
арматурното табло. Увреждането в челната област на главата, изразяващо се в обширно
13
охлузване се дължи най-вероятно на удар в предното стъкло. Останалите две увреждания се
дължат на удар или притискане върху твърди тъпи предмети.
При поставен обезопасителен колан увреждането на лявата половина на гръдния кош
и дясната подбедрица не биха могли да се получат с поставен колан. Челната област на
главата е малко вероятно да се травмира и охлузи при поставен обезопасителен колан.
Челото се е ударило и охлузило най-вероятно в предното стъкло. Останалите две
увреждания също са получени при движение на тялото в посочената посока.
Вещото лице д-р С., анализирайки материалите по делото, хронологията на
приложените в него медицински документи и характеристиките на описаните в тях телесни
увреждания, дава заключение, че травматичните увреждания на ищеца Т.С.Д. се намират в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие,
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно
съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.
Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, като: вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и
обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки
и страдания и техния интензитет и пр. Като съобрази интензитета и продължителността на
преживяните болки и страдания и техния характер, съдът намира за справедливо
обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания в резултат на
настъпилото ПТП сумата 10000 лева. Касае се средна телесна повреда и леки телесни
повреди, като се установи, че е налице и към момента на прегледа видима деформация и
ограничени движения на гривнената става, чието пълно възстановяване е малко вероятно.
Ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба е направило
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51 , ал.2 от ЗЗД
е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на посочената норма,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.
51, ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. В конкретния случай част от уврежданията на ищеца са се
получили в резултат на придвижване на тялото на ищеца напред и леко наляво. Челото се е
ударило и охлузило най вероятно в предното стъкло , според заключението на вещото лице,
както останалите травми. Вещите лица са категорични, че получените увреждания не могат
да бъдат получени при поставен правилно обезопасителен колан. Освен това се установи, че
седалката е била неизправна, с развинтен болт. Въпреки това тя не би могла да се придвижи
напред ако има колат.н, тъй като той е прикрепен към към корпуса на шасито и задържа
14
както пасажера, така и седалката.
Поради това, имайки предвид заключенията на вещите лица, съдът приема, че
ищецът към момента на ПТП не е бил с поставен предпазен колан, поради което е получил и
въпросните контузии в този си вид. По този начин той не е изпълнил нормативно
вмененото задължение по чл. 137а от ЗДвП за използване при движение на обезопасителния
колан в МПС. Поради това съдът приема, че ищецът със своето поведение - неизползване на
обезопасителния колан е допринесъл за увреждането и приема, че е налице съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
По отношение на процента съпричиняване и именно с оглед посоченото, че ако
ищецът е бил с обезопасителен колан то уврежданията биха били значително по-леки и
някои от тях нямаше да се получат, то намира, че съпричиняването на ищеца за
уврежданията е 30%.
Съдът приема този процент на съпричиняване на вредоносния резултата, тъй като в
случая следва да се направи и съпоставка между между поведението на виновния водач и
това на ищеца. В случая от страна на виновиня водач на МПС са допусанти груби
нарушения на правилата за движение, обсъдени по- горе.
Предвид това абсолютно неоснователно би било каузалният принос на пострадалия
пътник да се цени като равностоен с този на прекия деликвент, в чиито възможности е било
да предотврати изобщо настъпването на ПТП.
От това ще следва, че приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат
следва да се определи в изражение на 30% спрямо основния такъв на деликвента 70%.
С оглед на възприетия процент съпричиняване в стойностно изражение на 30%
обезщетението от 12000 ще следва да се намали с 3600 лв. или до размер от 8400 лв. за
претърпени неимуществени вреди.
В останалата си част до пълния размер на сумата 15 000 лева, предявен като частичен
от 40 000 лева искът ще се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Обезщетението се дължи ведно с законната лихва за забава, която съдът следва да присъди,
но не от датата на увреждането а от датата на предявяване на застрахователната претенция
пред застрахователя.
При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата,
на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице. Застрахователят е уведомен от ищеца за настъпилото застрахователно
събитие на 08.01.2021 г. и от тази дата следва да бъде начислена законна лихва съгл. чл.
429, ал.3 от КЗ . За периода от 20.10.2020 г. до 08.01.2021 г. е неоснователно искането за
присъждане на законна лихва върху присъдените обезщетения.
По предявеният иск за имуществени вреди.
Установи се от приетите като доказателство фактури за закупени медикаменти и
15
стабилизатор за китка, че ищецът е направил разходи в общ размер на сумата 12.71 лева.
Вещото лице д-р С. е дало заключение, че извършените разходи по представените
документи за закупуване на медикаменти и консумативи са били необходими и са в пряка
връзка с лечебния и възстановителен процес на ищеца, поради което предявеният иск ще се
уважи в претендирания размер, ведно със законна лихва, считано от 08.01.2021 г. по
мотивите изложени по- горе.
Предвид изхода на спора на ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на процесуалния представител на ищеца- адв. П. К. възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата съразмерно с уважената част от исковете в размер на 1260 лева с
ДДС.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника сторените разноски в
производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 1434 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и 133 лева за вещи лица.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СлРС на осн.
чл. 78, ал.6 от ГПК д. такси в размер на 386 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.Д. с ЕГН
********** от ............................, сума в размер на 8400 за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на телесни увреждания
при настъпилото на 13.10.2021 г. ПТП и 120.71 лева - обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 08.01.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди до пълния размер на сумата
25 000 лева, предявен като частичен от сумата 40 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва върху главниците, считано
от 20.10.2020 г. до 08.01.2021 г. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на адв. ПЕТЯ Д.А К.- САК
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 1260 лева с ДДС.
ОСЪЖДА Т.С.Д. с ЕГН ********** от ............................, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
„БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер” № 87 разноски в размер на 1567 лева.
16
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.
такси в размер на 386 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
17