Р Е Ш Е Н И Е
№……………../10.06.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети май две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица
Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3882 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д.И.М.,
ЕГН ********** *** против Р. Минов С. ЕГН ********** *** за заплащане на
сумата от 5296,69 лева, представляваща стойност на разходите,
необходими за отстраняване на щетите по апартамент, находящ се гр.Варна, ж.к.
„Младост” бл.151, вх. 5, ет.7, ап. 107, а именно подкожушени мазилки,
отлепени тапети, мухъл по стени и тавани във всички помещения в резултат
некачествено извършен ремонт, настъпили в резултат на противоправни действия на
ответника, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата
молба в съда до окончателно плащане на сумата на осн.чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, евентуално за
заплащане на същата сума като вреди, настъпили в резултат на неизпълнен договор
за СМР от 03.11.2017 г., сключен между Етажната собственост с
административен адрес кв. „Младост” бл.151, вх. 5 и Р. Минов С., на
осн.чл. 265, ал.1, пред.2 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на апартамент
№107, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост", бл. 151, вх. 5, ет. 7.
Навежда се, че между Етажната собственост, в режим на която се намира имота на
ищцата и ответника е сключен договор за СМР от 03.11.2017 г., по силата на
който ответникът се е задължил да извърши полагане на двупластова хидроизолация
и монтаж на одушници. Навежда се, че ответникът не е изпълнил задължения си по
договора своевременно, както и не е извършил ремонта с
необходимото качество. В резултат на некачественото изпълнение на
дейностите по поставяне на хидроизолация на покрива след падане на проливни
дъждове през пролетта и лятото на 2018 г. в притежавания от ищцата апартамент
се появили значителни течове, в следствие на което е мухлясала
спалнята на апартамента, подпухнала е топлоизолация по тавана и стените,
повредени са тапети по всички стени, подкужушена е мазилката; в хол са
повредени и разлепени тапети по всички стени, подпухнала и мухлясала е
вътрешна топлоизолация по таван и стени, подпухнал е ламината на пода,
подкужушена е мазилката; в кухня и северната тераса са отлепени и повредени
тапети по стени, подпухнала и мухлясала е топлоизолация по тавана,
подкужушена е мазилка; в коридорите са по стените и таваните мазилка е
подкужушена, мухлясала и ронеща се; баня е налице подкужушена и ронеща се
мазилка по стени и таван. Твърди се, че необходимите за възстановяване на щетите
разходи възлизат на 5296.69 лева. Исковете се завеждат на евентуални
основания. Твърди се, че ищцата не е обвързана от сключения между ЕС и
ответника договор за изработка, поради което исковете се поддържат с
предпочитание на деликтно основание при твърдия, че с действията си ответникът
е нарушил правило за ненакърняване на чужда правна сфера. Евентуално, в случай,
че се счете, че ищцата е обвързана от договора, вредите се претендират на
договорно основание.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответната страна. Не оспорва се обвързаността си от валидно облигационно
отношение с ЕС по договор за ремонт на покрива на сградата в режим на ЕС.
Поддържа, че при учредяване на договорното правоотношение възложителят е
предупреден, че амосферните условия са неблагоприятни за извършване на ремонт,
но въпреки това от страна на възложителя се е настоявало да бъдат извършени
процесните дейности. Поддържа, че е поставил хидроизолация. Възразява, че
щетите в апартамента на ищцата не са в резултат от ремонта, а от липса на
поддръжка. Настоява се за отхвърляне на исковата претенциите.
С допълнително изявление ищецът оспорва основателността на
твърдението, че ремонтът се е забавил поради това, че част от етажните
собственици не са платили вноските към подписания договор, че метеорологичните
условия не са били подходящи към 03.11.2017 г., когато ответникът е могъл да започне
работа, те са били подходящи, че ответникът е предупредил всички, че
наближаващата зима не е времето за ремонт“, и че с предоставените му 2000 лв.
ответникът е закупил материали. Такива е закупил след Нова Година и
частични ремонтни действия е започнал едва в края на м. март 2018 г. и с
твърденията на ответника, че течовете в апартамента на ищеца са били преди
процесния ремонт.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си
представителни поддържат становищата си по спора. Писмени бележки са ангажирали
и двете страни по спора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и се установява от представеното
удостоверение за наследници изх. 888/15.07.2015г. и нотариални актове за
дарение 140, том 5, рег. № 11205, дело № 766 от 2006г. на нотариус рег. №224 НК, НА №141, том
5, рег. № 11208, дело № 767 от 2006г. на нотариус рег. №224 НК и договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 46, том2, рег. № 3791, дело №227 от 2017г., че
ищцата Д.И. Манастирска е собственик на недвижим имот- апартамент №107, находящ
се гр.Варна „Младост” бл.151, вх. 5.
Липсва спор по делото за това, че с договор за
строително-монтажни дейности от 03.11.2017г. етажната собственост на сграда с
административен адрес „Младост” бл.151, вх. 5 е възложила на ответника Р.М.С. извършване
на строително-монтажни дейности, изразяващи се в полагане на двупластова
хидроизолация и монтаж на отдушници. Уговореното възнаграждение е в размер на
5128 лева, от които 2000 лева при подписване на договора и 3128 лева след завършване
на строителството.Видно от съдържанието на договора страните са предвидили 10
дневен срок за изпълнение, считано от започван на ремонта (чл. 2, ал. 1).
Видно от удостоверителното изявление върху самия договор,
както и от РКО на л. 23 от делото на изпълнителят по договора е заплатена
сумата от 2000 лева.
От изготвената по ч.гр.д. №12857/2019,
съдено-техническа експертиза по реда на чл. 207 от ГПК се установява, че
ремонтните дейности са некачествено изввършени- не е положена двупластова
хидроизолация, липсва посипка с втори пласт, не е извършено обръщане на холери
и бордове към комини и отдушници. В разултат от некачествено извършения ремонт
се е създала възможност за течове. Вещото лице е категорично, че при положена
двупластова хидроизолация, течовете биха били предотвратими. Експертът е дал
детайлна справка в табличен вид относно констатираните щети в апартаментът на
ищцата, както и относно видовете необходими за отстраняване на щетите дейности.
В съдебно заседание вещото лице е изяснило, че при огледа не е могло да
установи от кога датират течове, поради което е приспаднало 30% от стойността
на разходите за възстановяване.
От приложената
на л.84 от делото справка от Националния институт по метрология и хидрология №
00-03-284-1/17.12.2019г. се установява, че през целия месец ноември 2017г.
дневните температури на въздуха в гр.Варна са били положителни от 4,6 до 18,6
градуса, а количеството валежи минимално.
По делото са събрани гласни
доказателства
Гореизложената фактическа
обстановка, обуславя следните правни
изводи:
I. На първо място следва да се разгледа въпроса въпроса
за вида на отговорността на ответника. В тази връзка следва да се има предвид,
че основанието на иска се определя от фактите и
обстоятелствата, при осъществяването на които правният субект е претърпял
вреда. Ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото
или некачествено изпълнение на задълженията по договор, то и отговорността,
включително и обезщетението за изправната страна са следствие на договорно
правоотношение. Когато обаче увреждането не е настъпило от неосъществяване на
очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение
на общото задължение на всички към всички, произтичащо от правилото да не се
вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. Увреденият обаче не може сам да
избира основанието си /договорно или деликтно/, то се определя от материалния
закон, който се съотнася към конкретните юридически факти.
В случая ищецът твърди, че между нея и ответника не е
възникнала валидна обигационна връзка, поради което се претендира ангажиране на
деликтната отговорност на насрещната страна. Същевременно ищцата се позовава
евентуално, ако се отхвърли иска на първото основание, на договорна
отговорност, възникнала по силата на сключения договор за строителство от
02.11.2017г. между етажната собственост и ответника.
Настоящият състав намира, че при установеност на сключен
договор между ЕС и ответния изпълнител, отговорността на ответника е на
договорно основание. Това в така поради следното:Етажната собственост
представлява неперсонифицирана общност на собственици на обособени обекти в една сграда, на осн. чл. 23, ал. 3 от ЗУЕС. Вземането на решения по повод
извършването на разходи, които са необходими или
неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части е от компетентността на ОС / чл. 11, т.10 б“а“ от ЗУЕС/,
като взетите решения се изпълняват от управителния орган, който е легитимиран
да сключи съответен договор с трети лица. Начинът, по който възникват
облигационните отношения между ЕС и трети лица съвсем не означава, че правата и
задълженията от договорната връзка възникват единствено за неперсонифицираната
етажна собственост. В действителност като страна по договора именно за етажната
собственост биха възникнали например правото на разваляне на договора, правото
да се иска реално изпълнение на същия и т.н. В случай обаче, че в резултат на
неизпълнение на учреденото облигационно правоотношение възникнат вреди,
легитимиран да иска тяхното репариране е именно етажния собственик. Това е така
поради особеността на коментираната облигационна връзка, при което по същество
за самата ЕС не биха могли да възникнат вреди. ЕС не е титуляр нито на правото
на собственост върху общите части, нито върху индивидуалните обекти на
отделните етажни собственици. При неизпълнение на облигационна връзка като
процесната, при което за отделен собственик възникнат вреди, ЕС чрез своите
органи не е легитимирана да предяви иск за ангажирана на договорната
отговорност на изпълнителя.
На следващо място, ако се приеме, че в
разглеждания случай отговорността не е на договорно, а на извъндоговорно
основание, практически би се изпразнила от смисъл уредената в специалния закон възможност етажната собственост да сключва договори ( чл.19, ал. 8,
чл. 32, ал. 3 ЗУЕС), като същевременно насрещната страна по това правоотношение
би бил лишена от възможността да релевира възражения, черпени от договорното
правоотношение.
В заключение настоящият състав приема, че отношенията между страните са
регламентирани от сключения договор за строително-ремонтни дейности от
03.11.2017г., поради което искът, черпещ основанието си от непозволено
увреждане следва да се отхвърли.
II Съдът намира, че съществувалата между
страните облигационна връзка има характеристиката на договора за изработка, за
който са приложими разпоредбите на чл.258 и следв. ЗЗД.
Съгласно сочената разпоредба изпълнителят се задължава на свой риск да изработи
нещо съгласно поръчката на другата страна, а поръчващия да заплати
възнаграждението. Тук следва да намерят приложение и общите изисквания пред
изпълнението съгл. чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, а именно то да е точно, добросъвестно
и съгласно изискванията на закона. При неизпълнеие за поръчващия възнкивата
съответните възможности по чл. 265,ал.1 от ЗЗД.
В случая
ищецът се позовава както на забавено изпълнение, така и на некачествено такова,
от което за страната са възникнали имуществени вреди, измерими с разходите за
възстановяване на увреденото имущество.
По въпроса
за своевременността на изпълнението на първо място следва да се отбележи, че с договора за
строително-ремонтни дейности от 03.11.2017г. страните не са предвидили
начален срок за изпълнение, а само конкретен период, за който следва да се
извършат дейностите- десет дни от началното на изпълнението (чл. 2, ал. 1 от
договора). Тъй като по силата на специална норма не може да бъде определен
срока, то следва да намери приложение субсидиарното правило на чл.69, ал. 1 от ЗЗД, съгласно което кредиторът може да иска изпълнението веднага. В този случай
падежът следва да се определи съгласно общото изискване за добросъвестност в
договорните отношения и при съобразяване конкретиката на отношенията между
страните.( така Калайджиев, А. „Облигацинно право“ Обща част, изд. Сиби 2016г.,
стр. 279 и цитираната там доктрина, в която е предпочетено разбирането, което
отрича поканата като задължителна предпоставка за настъпване на падежа при
безсрочни задължения).
В случая,
безспорно от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява,
че ремонтът на покрива на сградата е наложен от наличието на мухъл и влага в
различни самостоятелни обекти, в това число и в апартамента на ищцата.
Ответникът, който живее в същия жилищен блок също е бил наясно с недоброто
състояние на покрива (така показанията на свидетеля Петрова). С оглед предстоящия
зимен период и неотложността на ситуацията, нормално страните да са имали
предвид изпълнението да започне веднага. За това говори обстоятелството, че на
изпълнителя е заплатена авансово сума със самото сключване на договора. За това
говори и факта, че рулата хартия за ремонта са закупени още през октомври-
ноември 2017г.( така показанията на свидетеля Русев).
В заключение
съдът приема, че изпълнението на ремонтните дейности е следвало да започне през
ноември 2017г.
Същевременно
от показанията на свидетеля Венелин Русев, които съдът кредитира като преки и
преди всичко заинтересовани се установява, че ремонтът на покрива не е започнал
до март месец 2018г. В този смисъл са и показанията на св. Петрова, която
потвърждава, че след ремонта през 2018г. се е провело общо събрание. Самият
ответник също не оспорва, че процесният ремонт е извършен през пролетта след
сключване на договора.
В заключение съдът приема, че като ответникът не е
извършил своевременно възложените му работи, осъщественото изпълнение се явява
забавено. Намиращият се в забава длъжник е лишен от възможността за възразява
за форсмажор по арг. от чл. 85 от ЗЗД, поради което направените възражения в
тази връзка следва да се отклонят. Същото се отнася и до аргумента съгл. чл.
260 от ЗЗД, че изпълнителят е отправил до възложителя предупреждение за риска
от извършване на строителните дейности през зимен сезон. Прочее последното
възражение се явява и необосновано, тъй като видно от приложената на л.84 от делото справка от
Националния институт по метрология и хидрология № 00-03-284-1/17.12.2019г. през
целия месец ноември 2017г. дневните температури на въздуха в гр.Варна са били
положителни от 4,6 до 18,6 градуса, а количеството валежи минимално.
На следващо място се установява от събраните
по делото гласни доказателства, че големият теч в апартамента на ищцата е
започнал през декември 2017г. Свидетят Русев изнася, че « през м. декември
започна да тече не само да мокри».» , «след всеки дъжд почва да тече». Според
свидетеля големия теч е продължил до ремонта през м. март, но малките течове са
продължили в коридора и до входната врата, дори и след ремонта през м. март. 2018г.Свидетелят Камелия Петрова също споделя: „ в края на
2017г., зимата на 2018г. имаше доста валежи, ако мога да се ориентирам по теча“ .
Следователно
от така събраните гласни доказателства може да се изведе, че в резултат на
забавеното изпълнение апартаментът на ищцата е бил допълнително увреден. Такова
допълнително увреждане не би настъпило, ако ответникът бе изпълнил задълженията
си своевременно.
Освен
забавено, по делото се установява, че изпълнението е и некачествено. Видно от
заключението по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено
и неоспорено от страните положената от изпълнителя хидроизолация е еднопластова,
вместо възложената му двупластова. Не е извършено още необходимото обръщане на
холери и бордове към комини и отдушници. Вещото лице е категорично, че в резултат
от некачествено извършения ремонт се е създала възможност за течове.
В заключение
съдът приема за доказано твърдениято за некачествено изпълнение на извършените
СМР. Доколкото няма данни възложената работа
да е приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД, не може да се коментира
въпроса за погасяване правата на възложителя по чл. 265, ал. от ЗЗД, а и такова
възражение изобщо не е в повдигнато от заинтерованото лице.
По делото е
спорен въпроса за причината връзка между забавения и некачествено извършен ремонт
и претърпяните от ищцата имуществени вреди. Конкретно ответната страна се е
позовала, че състоянието на апартамента на ищцата не е резултат от извършения
ремонт, а от липса на поддръжка.
По това възражение
следва да се съобразят събраните по делото гласни доказателства. Съдът намира,
че по този въпрос следва да се кредитират показанията на свидетеля Венелин Русев,
според който до проливните дъждове през 2017г. апартаментът на ищцата е бил в
нормално състояние. Не луксозно, но все пак нормално. Влага е имало, но не
мухал. Този свидетел освен, че има преки впечателния по отношение на имота (посещавал
е апартамента мнокоратано), е и единственият незаитересован свидетел по делото.
Съдът не дава вяра на показанията на другите двама свидетели Камелия Петрова и
Мариета Михайлова досежно състоянето на апартамента преди декември 2017г.
Камелия Петрова е влизала за последен път в апартамента на ищцата през
2009г.-2010г., а свидетелят Михайлова преди повече от пет години. Ето защо
следва да се приеме, че впечатленията им не са преки и не съдържат данни за период,
близък до процесния. Освен това показанията на тези двама свидетели се
преценяват като заинтересовани. Свидетелят Петрова е била страна по граждански спор
с ищцата (доказ. на л. 93 от делото), а свидетелят Михайлова е тъща на
ответника. При това положение като
едиствени преки и конкретени следва да се кредитират показанията на свидетеля
Русев, от които се установява, че състоянието на апартамента на ищцата преди
течовете е било сравнително нормално. Тези показания кореспондирата на
закючението на вещото лице по допуснатата СТЕ, според което е налице причинна
връка между въпросното състояние и лошото изпълнение на възложените СМР.
В заключение съдът намира, че
по делото бяха доказани всички елементи от фактическия състав, от който
възниква договорната отговорност за вреди. Относно конкрения размер съдът
кредитира заключението на вещото лице, която при изготвяване на заключнието е
приспаднало процент на амортизация в съотвествние с установеното, че в
апартаментът и преди прицесното неизпълнение е имало влага.
С оглед на изложеното исковата
претенция предявна в условията на евентуалност следва да се уважи в цялост или
за сумата от 5296,69 лева.
При този изход на спора на ищца се следват сторените по делото
разноски за държавни такси, вещо лице и адв.възнагражение в общ размер на
сумата от 1102,92 лева по приложения списък на разноските, на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХЪРЛЯ предявения от Д.И.М., ЕГН ********** ***
против Р. Минов С. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 5296,69 лева, представляваща стойност на разходите,
необходими за отстраняване на щетите по апартамент, находящ се гр.Варна, ж.к.
„Младост” бл.151, вх. 5, ет.7, ап. 107, а именно подкожушени мазилки,
отлепени тапети, мухъл по стени и тавани във всички помещения в резултат
некачествено извършен ремонт, настъпили в резултата на противоправни действия
на ответника, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба в съда до окончателно плащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. Минов С. ЕГН
********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.И.М., ЕГН ********** *** сумата от 5296,69
лева, претърпени имуществени вреди, измерими с с разходите,
необходими за отстраняване на щетите по апартамент, находящ се гр.Варна, ж.к.
„Младост” бл.151, вх. 5, ет.7, ап. 107, а именно подкожушени мазилки,
отлепени тапети, мухъл по стени и тавани във всички помещения в резултат
некачествено извършен ремонт, настъпили в резултат на неизпълнен
договор за СМР от 03.11.2017 г., сключен между Етажната собственост с
административен адрес кв. „Младост” бл.151, вх. 5 и Р. Минов С., ведно
със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до
окончателно плащане на сумата на осн.чл. 265, ал.1, пред.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Р.
Минов С. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.И.М., ЕГН ********** *** сумата от 1102,92 лева, представляваща сторените по делото
разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: