Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
тридесети ноември две хиляди и двадесет и втора година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при
секретар Румела Михайлова изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 70/2022г.
Производството
е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Делото
е образувано по жалбата на „Имо-рент“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя Д.Я.К. срещу ревизионен акт
№МД-РА-003/20.08.2021г., издаден от орган по приходите в дирекция „Местни
данъци“ при община Варна. Видно от писмо с.д. 1824/04.02.2022г. на ответника, ревизионният акт е бил обжалван
от „Имо-рент“ ЕООД по административен ред с жалба с рег.№ МД-Т21010210ВН от
28.09.2021г., по която няма произнасяне, поради което съдът е приел, че същия е
мълчаливо потвърден по реда на чл.156 ал.4 от ДОПК. Съгласно чл.4 ал.5 от
Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ кметът на общината упражнява
правомощията на решаващ орган по чл.152 ал.2 от ДОПК. Дори и при мълчаливо
потвърждение на ревизионния акт, в случая ответник по делото е кметът на община
Варна.
Съгласно
чл.155 ал.1 от ДОПК решаващият орган
/кметът на община Варна/ е следвало да се произнесе в 60-дневен срок по
жалбата срещу обжалвания пред него по административен ред ревизионен акт, т.е.
в 60-дневен срок считано от 29.09.2021г. или до 28.11.2021г. вкл. На основание чл.156 ал.5 от ДОПК обжалването
в хипотезата на ал.4 от същата разпоредба може да бъде осъществено в 30-дневен
срок от изтичане на срока за произнасяне по чл.155 ал.1 от ДОПК или обжалването
пред съда ще е валидно, ако е сторено до 29.12.2021г., когато всъщност е
постъпила и жалбата, което я прави допустима за разглеждане.
Жалбоподателят
оспорва ревизионния акт, поради материална незаконосъобразност. Сочи, че за
апартамент №7 с идентификатор 10135.1508.90.1 няма установени несъответствия с
декларираните данни. Определените задължения за данък върху недвижимите имоти
/ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ за периода от 2016г. до 2020г. са били
1972.48 лева, от които са платени 1893.47 лева и разликата от 79.01 лева е
всъщност законно ползваната отстъпка от 5% за предварително плащане. За имот –
фитнес-клуб, жалбоподателят подчертава, че според екзекутивната документация на
обекта, същият е фитнес-клуб, а не кафене, както е приел ревизиращият орган. Смята,
че неправилно обектът е приет в ревизионния акт за търговски, въпреки наличните
в общината строителни книжа. Изтъква, че
обект „магазин 1 на партер“ е
записан в ревизионния акт с по-голяма площ /от 37.45 кв.м/ от действителната, докато
в екзекутивната документация площта е
24.50 кв.м. Прави оплакване, че за магазин 2 са определени различни задължения
за ДНИ и ТБО от съобщаваните през години от община Варна от подаване на
декларацията за този имот с вх.№
**********/22.06.2010г. Относно жилище /гарсониера/, което е декларирано с
декларация вх.№ **********/25.03.2021г. е прието в ревизионния акт, че е
трябвало да бъде декларирано като жилище още през 2006г., макар, че
предназначението му в такова е било променено едва на 06.04.2021г., до него
момент обектът е бил офис и това е видно от нотариалния акт и от
удостоверението за ползване №80/14.09.2005г. По отношение на имот – офис на
бул.“Осми Приморски полк“ №91 жалбоподателят заявява, че не е задължено лице,
тъй като имотът е деклариран от новия си собственик Ж.Д.К. с декларация вх.№
74253628 от 1999г., по която е образувана партида № 711161050001. Иска се
цялостна отмяна на ревизионния акт.
В
хода на устните състезания, дружеството-жалбоподател чрез адв.Т.Г. обобщава, че
всички недвижими имоти са правилно декларирани от жалбоподателя и публичните
задължения за тях са били своевременно заплащани през годините. Направената
промяна с ревизионния акт е неправилна и новите размери за ДНИ и ТБО са
недължими. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В
представените писмени бележки от управителя на дружеството се подчертава, че имотите
са декларирани преди 10 и 15 години и досега никога не е възниквал въпроса за
тяхното неправилно деклариране, още повече че то отговаря на екзекутивната
документация. Всички задължения за ДНИ и ТБО дружеството е заплащало
предварително ползвайки 5% за всяка година в размера определен от местните
органи по приходите. Намира за необосновани и незаконосъобразни
новоопределените размери за ДНИ и ТБО, поради което иска ревизионният акт да
бъде изцяло отменен.
Ответникът
– кметът на община Варна чрез
юрисконсулт Ж.Х. оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки с.д.
№ 18951/19.12.2022г. изтъква, че отчетните стойности за обектите на
дружеството: фитнес-клуб, офис, магазин 1 и магазин 2, които са били декларирани
от него с декларация по чл.17 от ЗМДТ с вх.№ **********/17.01.2006г. са
по-ниски от представените в хода на ревизията оборотни
ведомости и счетоводен амортизационен план, поради което фискът е бил
ощетен за периода от 2016г. до 2020г. Сочи, че в удостоверение изх.№
АУ028932ОД-00102/24.03.2021г., издадено от главния архитект на район „Одесос“ –
Варна е отбелязано, че съгласно екзекутивната документация от 14.09.2005г. и решение №3/19.03.2021г. за поправяне на
очевидна фактическа грешка в удостоверение №0-80/14.09.2005г. за въвеждане в
експлоатация на жилищна сграда в гр.Варна, ул.“Македония“ №19, обектът описан
като офис в нотариален акт № 14 том V рег.№ 11226 дело № 679/28.08.2005г. е
жилище на първи етаж със застроена площ от 38.35 кв.м. Смята, че за офиса на
бул. „Осми Приморски полк“ №91 макар и жалбоподателят да е само ползвател е
данъчно задължено лице съгласно цитирани съдебни актове: решение №
316/15.03.2022г. по адм.дело № 52/2022г. на Варненския административен съд,
решение № 117/10.02.2022г. по адм.дело №2209/2021г. на Варненския
административен съд и решение №527/18.04.2022г. по адм.дело № 2210/2021г. на
същия съд.
Съдът
като разгледа всички събрани по делото доказателства самостоятелно и в тяхната
съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Ревизията
срещу „Имо-рент“ ЕООД обхваща задължения за ДНИ и ТБО в периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2020г. Веднъж ревизиращите органи казват, че за имоти, находящи се в
гр.Варна, ул.“Македония“ №19 дружеството е подало декларация по чл.17 от ЗМДТ с
вх.№ **********/17.01.2006г. и впоследствие и декларация по чл.14 от ЗМДТ с
вх.№ **********/09.03.2006г., с която имотите са декларирани по данъчните им
оценки, посочени в нотариален акт №14/29.08.2005г., вместо по отчетните им
стойности. В следващия абзац, ревизиращите
органи сочат, че същите тези имоти са декларирани от жалбоподателя с
отчетни стойности: за фитнес-клуб – 69 686.30 лева, магазин 1 –
11 854.40 лева и магазин 2 – 5328.70 лева. Декларираните от жалбоподателя
отчетни стойности съвпадат с цената на придобиването им по нотариален акт №14
том 5 рег.№ 11226 дело №679/2005г.
В
хода на ревизията са изискани от ревизираното лице оборотна ведомост и
счетоводен амортизационен план за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г., от
които документи е установено, че имотите са заведени с други стойности: фитнес-клуб – 184 934.96 лева,
магазин 1 – 24 003.00 лева и магазин 2 – 10 607.00 лева. Органите по
приходите са посочили, че данъчната оценка на имот се определя по норми,
съгласно Приложение №2 към ЗМДТ. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗМДТ /в сила от
01.01.2011г./ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятия е
по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно Приложение №2
към ЗМДТ.
За
апартамент №7 не е ясно от изложените аргументи в ревизионния акт защо не е
призната разликата от 79.01 лева между дължимите задължения за ДНИ и ТБО и
внесените такива, която представлява 5% законна отстъпка за предсрочното им
заплащане. В тази част ревизионния акт се явява немотивиран и необоснован,
което е основание за отмяната му.
По
отношение на имот „фитнес-клуб“ органите по приходите са констатирали
несъответствие в предназначението, като смятат, че този обект е търговски,
поради което коефициентът за местоположение по таблица №3 трябва да се увеличи
с 40% съгласно чл.6 т.1 и ал.2 от
Приложение №2 към ЗМДТ. Отделно от това, в ревизионния акт е прието, че
основата за начисляване на ДНИ и ТБО трябва да бъде отчетната стойност съгласно
оборотната ведомост и амортизационния план, т.е. в размер на 184 934.96
лева.
По
отношение на магазин 1 с разгърната застроена площ /РЗП/ от 37.45 кв.м е
установено несъответствие в декларираните данни съгласно предоставените от дружеството оборотна ведомост и счетоводен
амортизационен план, в които отчетната стойност е 24 003.00 лева.
Относно
магазин 2 с РЗП от 16.55 кв.м е установено несъответствие между декларираните
данни и представените от дружеството оборотна ведомост и счетоводен
амортизационен план, в които отчетната стойност е 10 607.00 лева.
В
ревизионния акт е констатирано, че обект, деклариран като друг нежилищен обект
– офис с РЗП 38.35 кв.м всъщност е
жилищен според екзекутивните архитектурни чертежи, разрешение за строеж №
0-51/30.04.2004г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация
№0-80/14.09.2005г. Подчертано е, че дружеството го е декларирало като жилищен
имот с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/25.03.2021г., поради което
за целия ревизиран период 2016г.-2020г.
са му определени ДНИ и ТБО като за жилищен имот.
За
имота, находящ се в гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ №91 ет.1, ревизиращите
органи са установили, че дружеството го е декларирало с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/09.03.2006г., по която е формирана партида № *********001
за офис с РЗП от 123.47 кв.м. В хода на ревизионното производство е подадена
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
**********/23.06.2021г. от неговия
собственик, придобил го чрез дарения по нот.акт №136/28.12.1999г.,
съгласно който за недвижимия имот има учредено право на ползване на физически
лица. Органите по приходите са извели заключението, че за този имот „Имо-Рент“
ЕООД не е данъчно задължено лице.
В
таблица №6 /стр.58 и 59/ от ревизионния акт са отразени следните разлики между
вече платените от жалбоподателя задължения за ДНИ и ТБО и определените от
ревизиращите органи нови размери: ДНИ /главница/ за 2020г. – разлика от 918.69 лева, ДНИ
/лихви/ за 2020г. – 74.59 лева, ТБО /лихви/ за 2018г. – 38.29 лева, въпреки че
не е установена разлика в главницата за ТБО за същата година, ТБО /главница/ за
2019г. – 1035.78 лева, ТБО /лихви/ за 2019г. – 200.25 лева, ТБО /главница/ за
2020г. – 1034.84 лева, ТБО /лихви/ за 2020г. – 94.72 лева. Дружеството е
внесло за ревизирания период 2016г.-2020г. ДНИ в общ размер от 6628.13 лева и
ТБО в общ размер от 3306.56 лева. С ревизионния акт са му определени за
довнасяне: главница от 2989.31 лева общо за ДНИ /918.69 лева/ и ТБО /2070.62
лева/ и лихви от 407.85 лева /от които
74.59 лева лихви за ДНИ и 333.26 лева лихви за ТБО/ или
общо 3397.16 лева.
Процесните
имоти: апартамент №7, фитнес-кафе-клуб, магазин 1 и магазин 2 са собственост на
„Имо-Рент“ ЕООД по силата на нотариален акт № 14 том 5 рег.№ 11226 дело
№679/2005г. и в него цената на придобиване съвпада с данъчната им оценка,
определена от служителите в дирекция „Местни данъци“ в община Варна. В оборотните
ведомости за периода 01.01.2020г. до 31.12.2020г., от 01.01.2019г. до
31.12.2019г., от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.
и от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., представени от дружеството е записана стойност на сгради в
графа „начално салдо дебит“ и графа „крайно салдо дебит“ в размер на
288 928.96 лева. В представения счетоводен амортизационен план за 2016г.,
2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. апартамент №7 е
вписан с отчетна стойност 62 010 лева, магазин 2 е с отчетна
стойност 10 607 лева, магазин 1 е с отчетна стойност 24 003 лева, офис
е с отчетна стойност 7 374 лева и фитнес-клуб е с отчетна стойност
184 934.96 лева.
С
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/09.03.2006г. „Имо-Рент“ ЕООД е
декларирало апартамент №7 с година на построяване 2005г., РЗП 96.75 кв.м и РЗП
включваща общи части 100.94 кв.м. В декларацията е посочен нотариалния акт покупко-продажба № 14 том 5 рег.№ 11226
дело №679/2005г.
С
декларация по чл.17 от ЗМДТ /отм./ с вх.№ **********/17.01.2006г., „Имо-Рент“
ЕООД е декларирало следните недвижими имоти, придобити на 29.08.2005г.: апартамент №7 с отчетна стойност
30 625.20 лева, фитнес-клуб с отчетна стойност 69 686.30 лева, офис с
отчетна стойност 3641.80 лева, магазин 1 с отчетна стойност 11 854.40 лева
и магазин 2 с отчетна стойност 5328.70 лева с обща отчетна стойност
121 046.40 лева, находящи се в сграда на ул.“Македония“ №19, построена в
УПИ ХІІІ-6 в кв.728 по плана на ІІІ м.р. на гр.Варна. Декларираните отчетни
стойности напълно съвпадат с данъчните оценки, описани в нотариалния акт
покупко-продажба № 14 том 5 рег.№ 11226 дело №679/2005г.
С
декларация вх.№ **********/09.06.2006г. по чл.17 от ЗМДТ /който е отменен - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г./ и декларацията вх.№ **********/22.06.2010г. по чл.14 от ЗМДТ, ревизираното дружество е декларирало, че офиса с площ
123.47 кв.м на бул.“Осми Приморски полк“ №91 е придобит от Жанина Димитрова
Казакова, но деклараторът си е запазил право на ползване. Посочена е отчетна
стойност на офиса в размер на 52 822 лева. Цената на прехвърляне на имота
е 52 822.60 лева по нот.акт №136 том 2 рег.№ 5689 от 28.12.1999г.
С декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ **********/22.06.2010г., дружеството-жалбоподател е декларирало е
декларирало: фитнес-кафе-клуб с площ 220.15 кв.м, офис с площ 38.35 кв.м,
магазин 1 с площ 37.45 кв.м и магазин 2 с площ 16.55 кв.м и година на
придобиване 2005г.
С разрешение за строеж от
30.04.2004г., издадено от гл.архитект на район „Одесос“ е разрешено
построяването на жилищна сграда в УПИ VІІІ-6 в кв.728 по плана на 3-ти м.р. на
гр.Варна, ул.“Македония“ № 19. Приложения към разрешението за строеж
архитектурен проект в частта на
разпределението на подземния етаж е отразен фитнес-кафе-клуб, в който има
отбелязани две бани, съблекалня жени, съблекалня мъже. В хода на съдебното
производство жалбоподателят и ответника с писмо вх.№ 17609/24.11.2022г. представиха два броя екзекутивна документация, които екземпляри при съпоставка
в съдебното заседание на 30.11.2022г. съвпадаха напълно и са приложени по
делото. Във всеки от двата чертежа с
червен цвят имаше нанесени промени касаещи предназначението на обекта за
фитнес-клуб с два броя бани, съблекалня жени и съблекалня мъже. За същото
обстоятелство жалбоподателят представи и удостоверение, издадено от гл.архитект
на район „Одесос“ – Варна с изх.№ АУ106569ОД-0010Д от 23.11.2021г. в уверение
на това, че фитнес-кафе-клуб, описан в нотариален акт №14 том 5 рег.№ 11226
дело №679/29.08.2005г. в жилищната
сграда на ул.“Македония“ №19 съгласно
екзекутивния архитектурен проект от 14.09.2005г. и при оглед, извършен на
17.11.2021г. от служители на район „Одесос“ е фитнес-клуб със застроена площ от
220.15 кв.м, находящ се на подземен етаж и състоящ се от предверие, зала за
фитнес, тоалетна – жени, тоалетна – мъже, тоалетна и битовка за персонала,
складово помещение, аусгус, съблекалня-жени с баня и съблекалня-мъже с баня.
Жилищната сграда е
въведена в експлоатация с удостоверение № 0-80/14.09.2005г., издадено от
гл.архитект на район „Одесос“ – гр.Варна, в което е описано, че сградата
включва: седем жилища, два магазина, офис и
фитнес кафе-клуб.
С решение №3/19.03.2021г.
на гл.архитект на район „Одесос“ е поправена очевидна фактическа грешка в
удостоверението за въвеждане в експлоатация, като е изписано, че сградата се
състои от осем жилища, вместо от седем жилища и офис. С
декларация по чл.14 от ЗМДТ по партиден № **********/25.03.2021г.
жалбоподателят е декларирал промяната на предназначението на офиса в жилище с
площ от 38.35 кв.м. Във връзка с промяната е представено удостоверение изх.№
АУ028932ОД от 24.03.2021г. на гл.архитект на район „Одесос“, според което
офисът в жилищната сграда на ул.“Македония“ №19, описан в нот.акт №14 том 5 рег.№ 11226 дело
№679/2005г. е жилище на първия етаж с площ от 38.35 кв.м, състоящо се от
жилищно помещение, кухненски бокс и санитарно помещение, според екзекутивния
архитектурен проект от 14.09.2005г. и решение №3/19.03.2021г. за поправка на
очевидна фактическа грешка в удостоверение за въвеждане в експлоатация
№0-80/14.05.2005г.
Към
писмо с.д. №11815/01.08.2022г., ответникът е представил методиката за
изчисляване на размера на ДНИ и ТБО за периода 2016г.-2020г. относно
недвижимите имоти, собственост на „Имо-Рент“ ЕООД, според която за периода
2016г.-2020г. размерът на ДНИ определен за община Варна е 2 промила върху
данъчната оценка на недвижимите имоти, която за тези на предприятията е
по-високата между отчетната стойност и
данъчната оценка по Приложение №2 към ЗМДТ, като в случая за отчетна стойност е
взета стойността на всеки от обектите, с която е заведен в амортизационния план
на дружеството за целия ревизиран период. По отношение на апартамент №7 и обект
жилище-гарсониера ТБО е изчислена в размера, който е предвиден за жилища – 0.98
промила, от които 0.35 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 0.35 промила
за обезвреждане и депониране и 0.28 промила за почистване на територии за
обществено ползване. За облагаема основа за ДНИ и за ТБО относно апартамент №7
и гарсониерата е взета данъчна оценка, изчислена по нормите на Приложение №2
към ЗМДТ. Останалите обекти на дружеството, които нямат характер на жилища, а
именно: фитнес-клуб, магазин 1 и магазин 2 като облагаема основа за ДНИ е взета
данъчната оценка по нормите на Приложение №2 на ЗМДТ, която е по-висока от
отчетната стойност, докато за облагаема основа за изчисляване на ТБО е взета
отчетната им стойност по представените от дружеството счетоводни амортизационни
планове. Жалбоподателят смята, че за отчетна стойност трябва да бъде взета
покупната цена, посочена в представения нотариален акт за закупуването им.
С
ревизионният акт, органите по приходите са изготвили нови данъчни оценки за
всеки от имотите, както следва: за апартамент №7 в сграда с идентификатор
10135.1508.90.1 за 2016г. – 133760.90 лева, за 2017г. – 133071.41 лева, за
2018г. – 132381.92 лева, за 2019г. – 131692.43 лева, за 2020г. – 131002.94
лева; ревизията е установила за този имот в ревизирания период ДНИ в размер на
1323.81 лева и ТБО 648.67 лева; за фитне-кафе-клуб данъчната оценка е: за
2016г. – 442787.36 лева, за 2017г. – 440504.95 лева, за 2018г. – 438222.54
лева, за 2019г. – 435940.14 лева, за 2020г. – 433657.73 лева; ревизията е
установила за този обект за целия период ДНИ в размер на 4382.23 лева и ТБО
3606.20 лева; за магазин 1 данъчната оценка за 2016г. е 82855.44 лева, за
2017г. – 82428.35 лв, за 2018г. – 82001.26 лв, за 2019г. – 81574.17 лв и за
2020г. – 81147.08 лв; ревизията е установила за периода 2016-2020г. за този
имот ДНИ в размер на 820 лева и ТБО в размер на 468.05 лева; за магазин 2 изчислената
от ревизиращите органи данъчна оценка е: за 2016г. – 36615.69 лв, за 2017г. – 36426.95
лв, за 2018г. – 36238.21 лв, за 2019г. – 36049.47 лв, за 2020г. – 35860.73 лв;
ревизията е установила за този обект за целия период ДНИ в размер на 362.37 лв
и ТБО в размер на 206.85 лева; за жилище-гарсониера определената в ревизионния
акт данъчна оценка е: за 2016г. – 52340.45 лв, за 2017г. – 52070.65 лв, за
2018г. – 51800.85 лв, за 2019г. – 51531.06 лв и за 2020г. – 51261.27 лв;
ревизията е определила за процесния период за гарсониерата ДНИ в размер на 518
лева и ТБО – 253.80 лева.
Констатирани
са следните разлики между внесените от жалбоподателя суми за ДНИ и ТБО и
установените от ревизията задължения по раздел ІV „Установяване“ : ДНИ
/главница/ за 2020г. – разлика от 918.69 лева, ДНИ /лихви/ за 2020г. – 74.59
лева, ТБО /лихви/ за 2018г. – разлика от 38.29 лева, въпреки че не е установена
разлика в главницата за ТБО за същата година, ТБО /главница/ за 2019г. – разлика
от 1035.78 лева, ТБО /лихви/ за 2019г. – разлика от 200.25 лева, ТБО /главница/
за 2020г. – разлика от 1034.84 лева, ТБО /лихви/ за 2020г. – разлика от 94.72
лева. Съдът намира, че спорни са единствено тези разлики, поради което следва
да се провери дали законосъобразно са установени. В ревизионният акт е
установено, че фитнес-кафе-клуб е търговски обект, поради което съгласно чл.6
т.1 и т.2 от Приложение №2 към ЗМДТ коефициентът за местоположение по таблица
№3 трябва да се увеличи с 40%. Действително, в чл.6 т.2 от Приложение №2 към ЗМДТ е казано, че за търговски обекти коефициентът за
местоположение по таблица № 3 се увеличава с 40 на сто. Под търговски обект се
разбира - магазини, аптеки, павилиони, будки, складове за търговия на едро,
бензиностанции, дискотеки, ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници,
бирарии, механи, кафенета, хотели, мотели, хазартни заведения. Съдът счита, че изборяването не е изчерпателно и се има
предвид обекти, в които се извършва търговска дейност и се извлича търговска
печалба. Фитнес зала или фитнес клуб е търговски обект, тъй като ползването на
финес уредите в него, както и на самите помещения за тренировка става срещу
заплащане. Различно от това са спортните площадки, които са за безплатно
обществено ползваше и са изградени върху общински терени. Следователно,
ревизиращите органи правилно са увеличи коефициентът за местоположение по
таблица №3 с 40% по отношение на фитнес-кафе-клуб, собственост на
жалбоподателя.
Разликата при апартамент
№7 между внесените от жалбоподателя суми за ДНИ и ТБО представлява отстъпката
от 5% при предсрочно заплащане, поради което не може да бъде начислена с
ревизионен акт. Същото е установено и от вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза с вх.№ 16556/07.11.2022г. В тази връзка, съдът
счита, че ревизионният акт е незаконосъобразен в частта, с която са определени
допълнителни задължения за ДНИ и ТБО за периода 2016г.-2020г. относно
апартамент №7.
По отношение на магазин 1
в ревизионния акт неговата площ е записана в размер на 37.45 кв.м, съща е
площта описана в нотариалния акт №14 том 5 рег.№ 11226 дело №679/2005г., поради
което остана недоказано твърдението на търговското дружество, че площта на този
обект е 24.50 кв.м и жалбата му тази част е неоснователна.
За магазин 2 е отбелязан в
ревизионния акт с площ 16.55 кв.м, каквато е описана и в документа за
собственост на жалбоподателя. Начислените за него ДНИ и ТБО са за 5 години
назад, а не за 15 години, както се твърди в жалбата. Липсват основания за
незаконосъобразност на ревизионния акт в тази част.
По отношение на имота,
който се намира на бул.“Осми Приморски полк“ №91 ет.1 в ревизионния акт е
записано, че „Имо-Рент“ ЕООД не е данъчно задължено лице, макар и в негова
полза да има учредено право на ползване и в този случай съгласно чл.11 ал.3 от ЗМДТ ползвателят да е данъчно задължено лице. Въпреки това, органите по
приходите на община Варна са приели, че при подадена от собственика Жанина
Димитрова Казакова декларация по чл.14 от ЗМДТ същата се явява данъчно
задължено лице за този имот. Ето защо, в ревизионния акт не са установени суми
за довнасяне за ДНИ и ТБО. В тази част обжалваният акт е законосъобразен.
За обект – жилище
гарсониера в сградата с идентификатор 10135.1508.90.1, разположена на
ул.“Македония“ №19 в гр.Варна, неговата площ от 38.35 кв.м е еднаква в
ревизионния акт и в нотариалния акт. Спорът е от кой момент задълженията за ДНИ
и ТБО върху този имот следва да се изчисляват спрямо статута му на офис и
последвалата промяна в жилище? Представените от жалбоподателя строителни книжа
сочат, че още при одобряването на екзекутивната документация офисът е бил със
статут на жилище, което е довело и до промяна в удостоверението за въвеждане в
експлоатация на сградата и вместо седем жилища и офис е изменено на „осем
жилища“. Тоест, към 14.09.2005г. този офис се е считал за жилище. Видно от
методиката на изчисляване на размера на ДНИ и ТБО за периода 2016г.-2020г.
/приложена към писмо с.д. №11815 от 01.08.2022г./ относно гарсониерата, ревизиращите органи са взели за данъчна основа при определяне на ДНИ
и ТБО данъчната оценка сметната по нормите на Приложение №2 към ЗМДТ, като в
частта на ТБО са обложили с 0.98 промила – ставка, която е за жилищни обекти.
За сравнение, ставката за ТБО за нежилищни обекти на територията на община
Варна е 3.9 промила за ревизирания период. С оглед на изложеното, съдът намира
за законосъобразен ревизионния акт в частта на установените задължения за ДНИ и
ТБО за гарсониерата в периода от 2016г. до 2020г.
Ответникът
е представил към писмо с.д. №7856/18.05.2022г. доказателства /от стр.69 до
стр.216 вкл. по делото/ и писмо с.д. №4829/24.03.2022г. относно действително
предоставените услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и почистване на териториите за обществено ползване
за периода от 2016г. до 2020г. в район „Одесос“ на гр. Варна /централна градска
част/ и в частност по ул.“Македония“, който въпрос не се оспорва от
жалбоподателя. Представени са доказателства за приемане на план-сметките от
общинския съвет, с което се установява спазване на
административно-производствените правила. Фактът на реалното предоставяне на
услугите, които са компонентни на ТБО за
ревизирания период в процесния район, където се намират имотите на
жалбоподателя е безспорен, поради което съдът не намира за необходимо да
анализира и обсъжда доказателствата, които го установяват.
Варненският
административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и
след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички
основания по чл.146 от АПК установява следното от правна страна:
Съгласно
чл.19 ал.1 от ЗМДТ, данъкът
се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за
която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.
Разпоредбата на чл.20 от ЗМДТ въвежда разграничение относно определянето на данъчната оценка на
недвижимите имоти на гражданите, като казва, че тя се определя по
норми съгласно Приложение № 2 в зависимост от вида на имота,
местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на
данъчно задължените лица.
Нормата на чл.21 ал.1 от ЗМДТ прави
разграничение при формиране на данъчната оценка на предприятията, която е
различна в зависимост от това дали имотите са жилищни – тогава е по Приложение
№2 към ЗМДТ, а когато имотите са нежилищни – данъчната им оценка е по-високата между отчетната им
стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ.
По
силата на чл.21 ал.4 от ЗМДТ, при липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител
на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. Данъчната оценка
се определя от служител на общинската администрация и при наличие на счетоводни
данни, определени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство.
Определянето на данъчната оценка се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В изпълнение на чл.22 от ЗМДТ, Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2
размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот.
Съгласно
§1 т.17 от ДР на ЗМДТ, „отчетната стойност“ е стойността при счетоводното
завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е
извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Отчетната стойност е
първоначалната стойност /цена на придобиване/ и тя се различава от балансовата стойност,
която включва първоначалната стойност /цена на придобиване/ минус набраното
изхабяване /начислените амортизации/.
Съгласно
параграф 4 от Счетоводен стандарт /СС/ 16 „Дълготрайни материални активи“,
първоначалната оценка на дълготрайните материални активи се оценява по цена на
придобиване, която включва освен покупната цена, но и
всички преки разходи, необходими за привеждане на актива в състояние, което
според очакванията на ръководството на предприятието от актива ще могат да се
черпят икономически ползи.
Съгласно §2 от СС 4
„Отчитане на амортизации“ определението за „отчетна стойност“ е стойността, по
която активът се води счетоводно в
предприятието. Тя може да бъде историческата цена на придобиване при
счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на
актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно
завеждане. Следователно, активите
при тяхното придобиване се оценяват винаги по историческа стойност, която бива
цена на придобиване, себестойност, справедлива цена. Цената на
придобиване включва покупната цел и всички преки разходи за привеждане на
актива в работно състояние, включително митата и невъзстановилите данъци
(ДДС-то, когато си краен потребител, не си регистриран по ДДС). Данък сгради не
се включва в цената на придобиване. Себестойността
включва основните производствени разходи. Не се допуска да се включват вътрешни
печалби, стойността на необичайни количества бракувани материали,
административни и други общи разходи, които не са пряко свързани със
създаването на актива. Себестойността може да бъде съкратена, търговска и
пълна. Справедливата стойност е сумата, за която
активът може да бъде заменен в пряка сделка между информирани и желаещи
осъществяването на сделката купувач и продавач. Следователно,
дълготрайните материални активи първоначално се
завеждат в счетоводството на предприятието по историческа стойност, в която влизат като
компоненти: цената на придобиване, себестойността и справедливата цена.
Горните
счетоводни стандарти сочат, че в амортизационния план първоначално се отразява историческата стойност, а впоследствие
балансовата стойност на дълготрайните материални активи. Балансовата стойност
при недвижими имоти, отчетени като дълготрайни материални активи, но
преобразувани в инвестиционни имоти /например поради промяна на счетоводната
политика на предприятието/ е сбор от
отчетната стойност /цената на
придобиване/ плюс преоценката им от предприятието. По правилата на приложимия национален
счетоводен стандарт /параграф 6.1. от СС 16 „Дълготрайни материални активи“/ всички разходи, които
водят до вероятно увеличение на икономическата изгода от използването на дълготрайния
материален актив /ДМА/ над неговата
първоначално определена стандартна ефективност, следва да се отчетат като корекция
(увеличение) на балансовата му стойност. В счетоводната практика в такава
ситуация се използва понятието „подобрение” на актива.
Т.е. счетоводно отчетените разходи се капитализират към първоначалната
(отчетна) стойност на съответния ДМА и по този начин новата му балансова
стойност се повишава спрямо представяната (докладваната) до момента. Параграф 6.2. от СС 16 „Дълготрайни материални
активи“ изброява онези видове разходи, които
обикновено водят до подобряване на бъдещите изгоди от използването на ДМА и
които счетоводното законодателство забранява да бъдат отчетени в печалбата или
загубата, а следва да се докладват като корекция (увеличение) на балансовата
стойност на актива.
В чл.57 ал.2 т.2 от Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/ е определен
специфичния ред за завеждане на актива в данъчния/счетоводния амортизационен
план. Данъчната амортизируема стойност на актив по
ал. 1 на чл.57 от ЗКПО се определя, като историческата му цена: 1. се увеличава с извършените до този момент последващи
разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи
икономически изгоди, свързани с актива, и 2.
се намалява с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.
Начислената данъчна амортизация на актив по ал. 1 е
счетоводната амортизация, която би била начислена до този момент върху
историческата цена на актива, коригирана по реда на ал. 2 на чл.57 от ЗКПО.
Изложеното сочи, „първоначално счетоводно завеждане
на актив“ в предприятието на задълженото лице по смисъла на §1 т.17 от ДР на
ЗМДТ е това, което се осъществява по реда на чл.57 ал.2 т.2 от ЗКПО в
амортизационния план.
Обикновено, балансовата стойност е разликата между
отчетната стойност минус начислената амортизация /§2 от СС 4 „Отчитане на амортизации“/ и тогава през всеки счетоводен период
/примерно всяка година/ балансовата стойност в
амортизационния план ще намалява, което по логиката на ответника трябва
да води до намаляване на данъчната основа, върху която да се начисляват ДНИ и ТБО. В разглеждания случай, балансовата
стойност на всеки от процесните имоти намалява в счетоводния амортизационен
план за различните години от 2016г. до 2020г.
От
понятията използвани в двата приложими счетоводни стандарта №4 и №16 относно
„отчетна стойност“ става ясно, че това е историческата стойност, която
включва: покупната цена и всички преки
разходи, необходими за привеждане на актива в състояние, което според
очакванията на ръководството на предприятието от актива ще могат да се черпят
икономически ползи, освен това историческата стойност, която бива
цена на придобиване, себестойност, справедлива цена.
Отново може да бъде направено обобщението, че „отчетна
стойност“ по §1 т.17 от ЗМДТ съвпада с понятието „отчетна стойност“ от СС 4 „Отчитане на амортизации“ и
по СС 16 „Дълготрайни материални активи“.
Още през 2006г. с декларациите си по чл.14 и по чл1.7 от ЗМДТ, „Имо-Рент“ ЕООД е декларирало отчетните стойности на въпросните имоти, но
със сумите посочени в неговия документ за собственост, вместо със сумите
вписани в счетоводния амортизационен план и оборотните ведомости. Тази разлика
е приета от ревизиращите органи като несъответствие в декларираните данни,
което е дало законен повод за образуване на ревизия. В ревизионния акт,
облагаемата основа за ДНИ за нежилищните обекти на жалбоподателя:
фитнес-кафе-клуб, магазин 1 и магазин 2 е приета данъчната оценка, изчислена по
нормите на Приложение І2 от ЗМДТ, която се е по-висока от отчетната стойност в
амортизационния план на дружеството. Докато данъчната основа за изчисляване на
ТБО за същите нежилищни обекти е отчетната стойност от амортизационния план,
която е по-ниската стойност от данъчната оценка по Приложение №2. В ревизионния
акт облагаемата основа за ДНИ и ТБО за двата жилищни обекта – апартамент №7 и
гарсониера е тяхната данъчна оценка по Приложение №2 към ЗМДТ, която е по-висока
от отчетната стойност вписана в счетоводния амортизационен план на дружеството.
Изводът на местните органи по приходите, че ДНИ дължим от предприятия /търговски дружества/ се определя за
нежилищните имоти върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка
съгласно Приложение №2 към ЗМДТ, а за жилищните имоти – данъчната основа за
определяне на ДНИ е данъчната оценка по Приложение №2 напълно отговаря на
изискванията по чл.21 ал.1 от ЗМДТ.
В ревизионния акт, ТБО за нежилищните имоти на
жалбоподателя е изчислена върху отчетната им стойност посочена в амортизационния
план на дружеството /която е по-ниска от данъчната оценка на същите имоти по Приложение
№2 към ЗМДТ/. За двата жилищни имота – апартамент 7 и гарсониера, ревизиращите
органи са пресметнали ТБО върху данъчната им оценка по Приложение №2 към ЗМДТ.
Съгласно чл.67 ал.9 от ЗМДТ, общинският съвет може да приеме
различни основи за отделните населени места, за отделните зони в тях, за
селищните образувания, за различните категории задължени лица и за отделните
услуги по чл. 62, като бъдат посочени
изрично мотивите за различните основи. Начинът за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци при
прилагане на основите по ал. 8 се определя с наредбата по чл.66, ал. 3, т. 1
от ЗМДТ /на основание чл.67 ал.12 от същия закон/.
В чл.18 от НАРЕДБА на ОбС
Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Варна /в
сила от 01.01.2013г./ е посочено, че: Размерът на таксата за
битови отпадъци се определя, както следва: 1.
(нов - в сила от 01.01.2013 г.) - За нежилищни имоти на предприятия - в левове
според количеството на битовите отпадъци, с честота на извозване, определена
със заповед на кмета, или пропорционално върху отчетната стойност на
недвижимите имоти. 2. (нов - в сила от
01.01.2013 г.) - За жилищни и нежилищни имоти на граждани, както и за жилищни
имоти на предприятия - пропорционално върху данъчната оценка на имота,
изчислена по норми съгласно Приложение 2 към ЗМДТ, или в левове
според количеството на битовите отпадъци, с честота на извозване, определена
със заповед на кмета.
Следователно,
използваната в ревизионния акт данъчна
основа за определяне на задълженията за ТБО на ревизираното дружество за
неговите жилищни и нежилищни имоти е избрана по правилата на чл.18 от НАРЕДБА
на ОбС Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Варна /в
сила от 01.01.2013г./. В тази част жалбата също е неоснователна.
От всичко изложено, трябва да бъде направено
обобщението, че ревизионния акт подлежи на отмяна в частта на разликата между
установените за апартамент размери за ДНИ – 1323.81 лева и за ТБО – 648.67 лева
и вече внесени суми от жалбоподателя за ДНИ -
1271.04 лева и за ТБО – 622.82 лв,
т.е. ревизионният акт трябва да бъде отменен за разликата от 52.77 лв над
внесената от дружеството сума за ДНИ /1271.04 лева/ до установения размер от
1323.81 лева. Както и да бъде отменен за разликата от 25.85 лева над внесената
от дружеството сума за ТБО /622.82 лева/
до установения размер от 648.67 лева.
В останалата част, ревизионният акт е
законосъобразен, издаден от компетентен орган, в установената от форма и в
съответствие с целта на закона. Не бяха установени съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да обосновават отмяната му.
Материалният закон е приложен правилно от административния орган.
Предвид
този изход на делото, следва да бъдат присъдени на ответника сторените в
производството съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер по чл.24 изр.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.156 от ДОПК във връзка с чл.4 от ЗМДТ и чл.143
ал.3 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ревизионен акт
№МД-РА-003/20.08.2021г., издаден от орган по приходите в дирекция „Местни
данъци“ при община Варна в частта, с която са определени дължими от „Имо-Рент“ ЕООД с ЕИК *********
задължения за данък върху недвижимите имоти за сумата от 52.77 лева,
представляваща разлика над внесената сума от 1271.04 лева
за данък върху недвижимите имоти за периода от 2016г. до 2020г., както и
в частта, с която са определени дължими от „Имо-Рент“ ЕООД с ЕИК ********* задължения за такса за битовите отпадъци за сумата от 25.85 лева,
представляваща разликата над внесената сума от 622.82 лева за такса за битови
отпадъци за периода от 2016г. до 2020г.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Имо-Рент“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Я.К. срещу
ревизионен акт №МД-РА-003/20.08.2021г., издаден от орган по приходите в
дирекция „Местни данъци“ при община Варна в останалата част.
ОСЪЖДА „Имо-Рент“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя Д.Я.К. *** юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 /сто/ лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: