№ 426
гр. Кърджали, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Росица Петрова
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100318 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск от Х. Ю. И., ЕГН **********, с адрес ***
чрез адв. А. А. А. от АК-Пазарджик срещу „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище адрес на управление: гр. София, ул. „Зографски
манастир“ № 15, вх. Г,ет. 6, представлявано от управителя Велислава
Велинова Тенева за прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр.
с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения между страните Договор за
потребителски кредит тип кредитна линия А1 кредит стандарт № *********
от 14.05.2024 г., осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1, с който се иска
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер 452 лева
представляваща недължимо платени суми по нищожния Договор за
потребителски кредит тип кредитна линия А1 кредит стандарт № *********
от 14.05.2024 г. и иск за прогласяване на нищожност на Договор за
предоставяне на поръчителство от 14.05.2024 г. с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 24, ет. 3, ап. 7, представлявано от управителя
Лилия И.а Богоева – Гърбатова, поради нищожност на договора за
потребителски кредит, като главен дълг.
В исковата молба се твърди, че Договор за потребителски кредит тип
кредитна линия А1 кредит стандарт № ********* от 14.05.2024 г., по силата
на който „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ********* е предоставило в
заем на ищеца сумата от 500 лева, която е следвало да се върне за срок от 9
месеца, при 36.00% ГЛП, с договорна лихва в размер на 77,98 лева и обща
дължима сума 577,98 лева, е нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.
1, т. 10 във вр. счл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, тъй като в ГПР не е включено
възнаграждението в размер на 646,02 лева по договор за предоставяне на
поръчителство от 14.05.2024 г. с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, с която общата дължима сума по договора за кредит е в размер на
1
1224 лева. Ищецът твърди, че е заплатила сума в общ размер на 952 лева по
посочения договор (7 вноски по 136 лева включващи размера на вноската и
размера на възнаграждението за поръчителство съгласно представените
погасителни планове към договора за кредит), като претендираната сума от
452 лева е платена без основание. Ищецът заявява, че като задължително
условие за сключването на договора за кредит се явявало задължението да се
сключи договор за предоставяне на поръчителство с трето лице – „Кредит
Гаранция“ ЕООД, за да може финансовият ресурс да бъде отпуснат веднага.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, с който на основание чл.
237 от ГПК прави признание на осъдителния иск и моли да се постанови
решение в тази връзка, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК моли при
постановяването на решението да се възложат разноските по делото върху
ищеца, доколкото „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, с ЕИК ********* не е
дало никакъв повод за завеждане на делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, с който оспорва иска по
основание и размер, като счита същият за недопустим, неоснователен и
недоказан. Не оспорва факта, че с ищеца е сключен Договор за предоставяне
на поръчителство от 14.05.2024 г. с посоченото съдържание. Счита, че по
отношение на договора за поръчителство се прилагат правилата на чл. 143 и
сл. от ЗЗД, а не на ЗПК. Заявява, че в исковата молба не се съдържат
обстоятелствата, въз основа на които ищцовата страна счита, че договорът за
възлагане на поръчителство е нищожен, а се съдържат единствено доводи за
нищожност на договора за кредит, основавайки се на Закона за
потребителския кредит. Сочи, че процесният Договор за възлагане на
поръчителство има характера на договор за услуга, съответно правната уредба
се съдържа в чл. 280 и сл. от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител на
ищеца е депозирал молба, с която моли да се даде ход на делото, заявява,
развива съображения по същество на спора и представя списък по чл. 80 от
ГПК. Ответникът не се явява и не изпраща представител. Ответникът „КЕШ
КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД не изпращат
представители, не депозират молби.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
С Определение № 806 от 24.06.2025 г., в което е обиктиварн проект за
доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от
страните, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните
факти и обстоятелства: сключването на Договор за потребителски кредит тип
кредитна линия А1 кредит стандарт № ********* от 14.05.2024 г., по силата
на който „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ********* е предоставило в
заем на ищеца сумата от 500 лева, която е следвало да се върне за 9 месеца,
при 36.00% ГЛП, с договорна лихва в размер на 77,98 лева, обща дължима
сума 577,98 лева, ГПР в размер на 43,16 %, който е нищожен на основание чл.
22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не е включено
възнаграждението в размер на 646,02 лева по договор за предоставяне на
поръчителство от 14.05.2024 г. с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК
2
*********; че ищецът е заплатила сума в общ размер на 952 лева по
посочения договор представляваща 7 вноски по 136 лева включващи размера
на вноската по кредита от 64,22 лв. и размера на възнаграждението за
поръчителство от 71,78 лв.; че възнаграждението по договора за
поръчителство с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* е платено по
банкова сметка на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ********* – ***.
Съдът намира, че предявеният иск за прогласяване на нищожност на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК на сключения
Договор за потребителски кредит тип кредитна линия А1 кредит стандарт №
********* от 14.05.2024 г., по силата на който „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“
ЕАД, ЕИК ********* поради невключване в ГПР на стойността на
възнаграждението в размер на 646,02 лева по договор за предоставяне на
поръчителство от 14.05.2024 г. с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* е основателен, тъй като е налице признание на иска от страна на
ответника „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ********* и този факт е
приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване. В тази връзка настоящият
състав намира, че не следва да излага подробни аргументи по основателността
на иска за прогласяване на нищожност на описания договор за кредит поради
невключване в ГПР на възнаграждението по договора за гаранция. В случая
годишният процент на разходите, записан в процесния договор за кредит, не е
действителният, тъй като при добавянето на уговореното възнаграждение по
договора за поръчителство, с който заемът е обезпечава, би променило
годишния процент на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда
на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22
Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен такъв,
което означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен. При прогласяване
на недействителността на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10,
вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК ищецът по иска дължи и потребител по договора за
кредит връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или
други разходи по кредита съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
С приетия за окончателен доклад по делото е прието за безспорно и
ненуждаещото се от доказване и фактът, че ищецът е заплатила сума в общ
размер на 952 лева по посочения договор представляваща 7 вноски по 136
лева включващи размера на вноската по кредита от 64,22 лв. и размера на
възнаграждението за поръчителство от 71,78 лв. Съгласно чл. 23 от ЗПК
ищецът по обявения за недействителен договор дължи чистата стойност по
същия или сума в размер на 500 лева, поради което ся явява основателен и
доказан и искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за претендираната сума в
размер на 452 лева представляваща разликата между дължимата по признатия
за нищожен договор и платената обща сума по него. Искът също е признат от
ответника.
Съдът намира за основателен и искът за прогласяване на нищожността
на Договор за предоставяне на поръчителство от 14.05.2024 г. с „КРЕДИТ
ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, поради нищожност на договора за
потребителски кредит, като главен дълг поради естеството на задълженията.
Основанието за сключването на договора за поръчителство е именно
договорът за кредит. Поръчителят получава едно възнаграждение, без реално
да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите,
които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на
3
възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи
сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването
на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице
нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от
страните по договора – поръчителят, поради което е налице самостоятелно
основание за недействителност на договора, поради липса на основание. При
настоящата хипотеза за преценка нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство от 14.05.2024 г. с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД съдът
съобрази и задължителните указание в ТР № 1 от 27.04.2022 г. по т. д. №
1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за нищожност
произтича и е видно от съдържанието на самата сделка. Съдът намира, че
договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради
накърняване на добрите нрави, тъй като сумата, която е уговорена като
възнаграждение – 646,02 лева е в по-голям размер от сумата по отпуснатия
заем – 500 лева. Безспорно е, че така е нарушен принципа на добросъвестност
и справедливост и са накърнени добрите нрави. С Решение № 165/02.12.2016
г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността,
по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на
поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от
законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото
общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на
задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. В случая в
разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е
икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от
своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в
своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение, което е
платено от ищеца по делото и кредитополучател по банкова сметка на „КЕШ
КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ********* – ***, който факт е приет за
безспорен.
По разноските:
При този изхода на делото право на разноски има само ищецът. Съгласно
представения финален списък на разноските по чл. 80 от ГПК процесуалният
представител на ищеца претендира заплатена държавна такса в размер на 150
лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева по отношение
на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД и 400 лева по отношение на „КРЕДИТ
ГАРАНЦИЯ“ ЕООД по сключения договор за правна защита и съдействие на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Ищецът е заплатил държавна такса в общ размер на 150 лева по
предявените искове за прогласяване на нищожност на договора за кредит и
договора за поръчителство, както и за осъдителния иск, който следва да му
бъдат присъдени.
Претендирано е адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от
процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че делото е
с ниска степен на фактическа и правна сложност, поради което съгласно
установената съдебна практика /формирана след постановяване на решение по
дело С-438/2022 на СЕС/, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на
адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при служебното
определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като
определящи са действителната фактическа и правна сложност на делото, както
и действително извършената работа. В случая по делото, извън исковата
4
молба от процесуалния представител на ищеца, е депозирана една молба по
хода на делото, в която са изложени и съображения по същество на спора.
Съобразявайки тези факти, както и размерът на нищожния договор за
потребителски кредит и предявения осъдителен иска, като резултат от
нищожността, настоящият състав намира, че справедливият размер на
адвокатско възнаграждение възлиза на 400 лева. Настоящият състав счита, че
присъденият размер на адвокатско възнаграждение съответства на
принципите на пропорционалност и справедливост, както и на действително
извършения обем на работа от процесуалния представител. Настоящият
състав приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в
източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно
материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на
чл. 3 ГПК за установените граници за упражняване на субективните права и
основните принципи на гражданския процес, за да се избегне злоупотреба с
право. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава
злоупотреба /Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. по
описа на ВКС, III ГО, ГК./. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност. Напротив, налице е една бланкетна искова молба и една
молба по хода на делото. Отделно от това, осъдителният иск е последица от
признатия за недействителен договор за кредит. Неоснователно е искането на
ответника „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД да се възложат разноските по
делото върху ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на
делото. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК са ответникът с поведението
си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска, тогава
разноските се възлагат върху ищеца. В случая е налице признание на иска, но
не и липса на повод за завеждане на делото, тъй като до образуване на делото
договорът за кредит е бил действащ между страните. По отношение на
разноските за предявения иск за нищожност на договора за поръчителство
срещу „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД настоящият съд съобразявайки
изложените аргументи по отношение на договора за кредит, намира, че
справедливият размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 100 лева.
Ищецът не е изложил подробни и основателни аргументи относно
недействителността на този договор на посочените основания.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х. Ю. И., ЕГН
**********, с адрес *** чрез адв. А. А. А. от АК-Пазарджик иск срещу „КЕШ
КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище адрес на
управление: гр. София, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6,
представлявано от управителя Велислава Велинова Тенева, че сключения
Договор за потребителски кредит тип кредитна линия А1 кредит стандарт №
********* от 14.05.2024 г. е нищожен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 във вр. с чл.19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище адрес на управление: гр.
София, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от
управителя Велислава Велинова Тенева ДА ЗАПЛАТИ на Х. Ю. И., ЕГН
**********, с адрес *** чрез адв. А. А. А. от АК-Пазарджик сума в размер на
5
452 лева платена без основание по нищожния Договор за потребителски
кредит тип кредитна линия А1 кредит стандарт № ********* от 14.05.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище адрес на управление: гр. София, ул.
„Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от управителя
Велислава Велинова Тенева ДА ЗАПЛАТИ на Х. Ю. И., ЕГН **********, с
адрес *** чрез адв. А. А. А. от АК-Пазарджик разноски за заплатена държавна
такса в общ размер на 100 лева по установителния иск по чл. 22 във вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 във вр. с чл.19, ал. 4 от ЗПК и осъдителния иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 24, ет. 3, ап. 7, представлявано от управителя
Лилия И.а Богоева – Гърбатова ДА ЗАПЛАТИ на Х. Ю. И., ЕГН **********, с
адрес *** чрез адв. А. А. А. от АК-Пазарджик разноски за заплатена държавна
такса в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище адрес на
управление: гр. София, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6,
представлявано от управителя Велислава Велинова Тенева ДА ЗАПЛАТИ на
адв. А. А. А. от АК-Пазарджик адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева за процесуално представителство и защита по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 24, ет. 3, ап. 7,
представлявано от управителя Лилия И.а Богоева – Гърбатова ДА ЗАПЛАТИ
на адв. А. А. А. от АК-Пазарджик адвокатско възнаграждение в размер на 100
лева за процесуално представителство и защита по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6