Решение по дело №15384/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 528
Дата: 14 февруари 2022 г.
Съдия: Павел Георгиев Панов
Дело: 20211110215384
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 528
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110215384 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-018679 от
14.09.2021 г., издадено от Д.Д. - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание чл.179, ал. 2 вр с чл. 179, ал. 1 , т. 5 пр. 4 от
ЗДвП, на Т. К. ЯН., с ЕГН ********** е наложено наказание „глоба” в размер
на 200/ двеста/ лева за извършено нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
Недоволна от НП е останала Я., която го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения против обжалвания акт. Излага твърдение, че ПТП- то е
станало след извършена маневра, а не по време на същата. Иска отмяната на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява.
Същата излага твърдения, че другият процесен автомобил я е ударил след
извършената от нея маневра.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Представя писмени бележки, претендира и юрисконсултско възнаграждение.

1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 26.08.2021г. около 17:30 часа в гр. София на ул. „Околовръстен път”,
Т.Я. управлявала собствения си лек автомобил „Рено”, модел „Меган” с рег.
№ ****, движейки се в посока от село Казичене към бул. „Цариградско
шосе“. В близост до бензиностанция”Шел” предприела маневра, като от
средна лента преминала в лява такава. В същото време по ул. „Оковръстен
път“ се движил лек автомобил марка „БМВ”, модел „330 ХС” с рег. №
******, управляван от свидетеля М., който се движил в лява лента. При
преминаване на управлявания от жалбоподателката автомобил в лява лента,
същата не пропуснала движещия се в тази лента лек автомобил, управляван
от С., така настъпило ПТП между двата автомобила. След подаден сигнал до
органите на реда, на мястото пристигнали полицейски служители, които
установили настъпилото ПТП, провели разговор с двамата водачи, помолили
ги да попълнят декларации и решили, че жалбоподателката е извършила
административно нарушение, тъй като непропускайки движещия се в
съседната лента лек автомобил и реализирайки ПТП с него, е нарушила чл.
25, ал. 2 от ЗДвП.
На същата бил съставен АУАН №828515 от 26.08.2021, който тя отказала
да подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното (НП) № 21-4332-018679
от 14.09.2021 г., издадено от Д.Д. - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание чл.179, ал. 2 вр с чл. 179, ал. 1 , т. 5 пр. 4 от
ЗДвП, на Т. К. ЯН., с ЕГН ********** е наложено наказание „глоба” в размер
на 200/ двеста/ лева за извършено нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели М.К. и М., както и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите се
подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат
противоречия помежду си и са логични и ясни. От така депозираните
показания на участника в ПТП – свидетеля С. се установява, че ПТП е
реализирано именно в момента на извършване на маневрата, като
2
жалбоподателката му е отнела предимството без да съобрази, че автомобилът
на С. се е намирал прекалено близо в лявата лента, в която тя е навлезнала.
Логично и щетите по двата автомобила свидетелят С. описва като получени в
неговата предна дясна част и съответно в задната лява част на автомобила на
жалбоподателката, което именно отговаря на реализирано на ПТП по време на
извършване, но все още неприключила маневра за престрояване в лявата
лента от средната.
Относно щетите по автомобила, следва да се има предвид, че и
актосъставителят – свидетелят Кънев ясно посочва и си спомня къде са били
увредени двата автомобила, което напълно се припокрива със съобщеното от
свидетеля С.. Ето защо съдът намира за несъстоятелни твърденията на
жалбоподателката, че ПТП не е било реализирано по посочения в АУАН
начин, а тя вече е била завършила маневрата си и автомобилът я е ударил с
висока скорост, когато тя вече се е движела в лявата лента. Категорично
такава хипотеза се оборва от събраните по делото гласни доказателствени
средства. Не се установява с точност по делото с каква скорост се е движел
автомобилът на свидетеля С., като данни за това се съдържат само в неговите
собствени показания – около 60 км/ч. В случая съдът не може да вземе
отношение по това движил ли се е свидетелят с превишена или несъобразена
скорост, съответно жалбоподателката е следвало така да преценява
действията и маневрите, които предприема, че да осигури безопасното
преминаване на автомобилите, които се движат в лентата вляво след като е
предприела действия по навлизане в тази лента, която е била заета от друг
автомобил.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити. АУАН не е подписан от
нарушителя, който е отказал да го подпише, което е надлежно удостоверено с
подписа на един свидетел.
3
Съдът намира, че при издаването на НП не е допуснато нито съществено
нарушение на процесуалните правила, нито нарушение на материалния закон,
което да е основание за отмяна на наказателното постановление.
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „При извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат
две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е
водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна
лента“. Съдът намира, че с процесната маневра, навлизайки в съседната
лента за движение, и непропускайки лекия автомобил „БМВ”, който се е
движил в лявата лента, Я. е нарушила тази разпоредба на ЗДвП. Тя е била
длъжна при навлизането в лявата лента на пътното платно да се убеди, че
това й действие е безопасно и е следвало да пропусне движещия се
автомобил, управляван от С.. Тя обаче не сторила това и по непредпазливост
предизвикала ПТП, тъй като ударила автомобила в лявата лента за движение.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателката при форма на вината
непредпазливост - жалбоподателката не е предвиждала общественоопасните
последици, които могат да настъпят от деянието й, но е могла и е била длъжна
да предвиди настъпването на същите.
Предвиденото наказание в този случай законът е постановил в нормата
на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП и то е двеста лева „глоба”. Съдът
намира, че наказанието е с точно фиксиран в закона размер и той не може да
бъде редуциран.
Процесното нарушение е с типичната за вида си обществена опасност и с
нищо не разкриват по-ниска степен на засягане на обществените отношения,
които тази норма регулира. Ето защо, съдът намира, че няма основание за
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
При тези мотиви, този съдебен състав намира, че НП следва да се
потвърди като правилно и почиващо на закона.
Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно правилата за неговото
определяне съдът намира, че следва да се присъди минимално такова в
4
размер на 80 лева на учреждението, в структурата на която се намира АНО.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА (НП) № 21-4332-018679 от 14.09.2021 г., издадено от
Д.Д. - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на
основание чл.179, ал. 2 вр с чл. 179, ал. 1 , т. 5 пр. 4 от ЗДвП, на Т. К. ЯН., с
ЕГН ********** е наложено наказание „глоба” в размер на 200/ двеста/ лева
за извършено нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. К. ЯН., с ЕГН ********** да заплати по сметка на ОПП
СДВР сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5